Уилям Шекспир
Хенри VI. Първа част ^[0] (8)

Първа сцена

 

СЕРЖАНТЪТ

Заемайте местата си и бдете!

За всяко шумолене край стените

или войник, видян край тях, веднага

ми дайте в караулното сигнал.

 

ЧАСОВИ

Ще бъде даден!

                Бива си я нашта —

когато другите си спят спокойно,

да бодърстваш във мрак и дъжд, и студ!

 

ТОЛБЪТ

Да, лорд-настойнико и всеизвестни

Бургундецо — съюзът ни с когото

съюзници на Англия направи

Валония, Пикардия, Артуа —

подир деня, в пируване преминал,

таз нощ французите безгрижно спят.

Да се възползваме от тоя случай,

за да им върнем за успеха, който

спечелиха с магии и вълшебство.

 

БЕДФОРД

Тоз френски пъзльо сам се позори,

като — невярващ в своята войска —

прибягва към магьосници и врачки!

 

БУРГУНДСКИЯТ ДУК

Предателите нямат други близки.

Каква е всъщност тази тяхна Жана?

 

ТОЛБЪТ

Девица — казват.

 

БЕДФОРД

                И така безстрашна?

 

БУРГУНДСКИЯТ ДУК

Дано не се сдобие с нещо мъжко,

ако и в бъдеще се хвърля в боя

така безстрашно, както досега!

 

ТОЛБЪТ

Те нека призовават черни сили,

Всевишният е нашата опора

и с неговото име да започнем

атаката на тоя зид от кремък!

 

БЕДФОРД

Възлизай, Толбът! Ние сме след теб.

 

ТОЛБЪТ

Не всички вкупом! По-добре е, мисля,

да атакуваме от разни точки.

Така ако един се провали,

защитата им друг ще превъзмогне.

 

БЕДФОРД

Съгласен. Аз оттука!

 

БУРГУНДСКИЯТ ДУК

                Аз оттам!

 

ТОЛБЪТ

А аз отсам — към слава или гроб!

Сега вий двама, Солзбъри и Хенри,

ще видите, че Толбът ви е верен!

 

ЧАСОВИ

Тревога! Англичаните нападат!

 

АЛАНСОН

По нощници? Как може, господа?

 

БАСТАРДЪТ

„Как може“ ли? Добре, че оцеляхме!

 

РЕНИЕ

Тревогата ни свари във леглата —

едва успяхме да се отървем!

 

АЛАНСОН

Откак войник съм, подвиг друг не помня,

отчаяно рискован като тоя!

 

БАСТАРДЪТ

Тоз Толбът е същински Сатана!

 

РЕНИЕ

Или е Бог на негова страна!

 

АЛАНСОН

И Шарл пристига. Как ли оцелял е?

 

БАСТАРДЪТ

Светицата е бдяла върху него.

 

ДОФИНЪТ

Това ли ти е силата, лъжкиньо?

Нарочно ли отпърво ни подмами

със мъничък успех, та след това

да претърпим тъй срамна несполука?

 

ЖАНА

Защо е Шарл така сърдит на Жана?

Нима мощта й длъжна е да бъде

еднаква винаги? Или желаеш

да побеждавам и когато спя,

защото инак аз ще съм виновна?

Небрежни войни, ако бяхте бдели,

туй бедствие не щеше да се случи!

 

ДОФИНЪТ

Да, вие сте виновен, Алансон!

Началник тази нощ на часовите,

вий леко пренебрегнахте дълга си!

 

АЛАНСОН

Ако в участъците, поверени

на ваши милости, стената беше

под наблюдение като във моя,

врагът не би ни изненадал тъй.

 

БАСТАРДЪТ

Аз своя проверявах!

 

РЕНИЕ

                И аз — своя!

 

ДОФИНЪТ

През моя и през нейния участък

аз цяла нощ насам-натам кръстосвах,

извършвайки развод на караула.

Отде и как могли са да се вмъкнат?

 

ЖАНА

Недейте губи време, господа,

за тез „отде и как“ — едно е явно:

противникът открил е слаба точка

във нашата отбрана и успя

във нея да извърши своя пробив.

Остава ни едно: да съберем

войниците си, пръснати в безреда,

и начертаем начин нов, по който

сега пък ний да навредим на него.

 

ВОЙНИКЪТ

Ще взема туй, за да не се измачка.

Щом чуят „Толбът!“, духват надалеч.

С туй име само взех тъй много плячка,

че то ми служи по-добре от меч!