Уилям Шекспир
Хенри VI. Първа част ^[0] (19)

Трета сцена

 

ЙОРК

Дали се върнаха онез, които

вървяха по петите на дофина?

 

ПРАТЕНИКЪТ

Да, върнаха се, сър, и съобщават,

че той се е отправил към Бордо,

за да пресрещне Толбът, и по пътя —

по думите на наште съгледвачи —

се е съединил с две бойни части

по-мощни и от неговата, тъй че

сега се движи към Бордо подсилен.

 

ЙОРК

Проклет да е тоз Съмърсет, задето

не иде с обещаните разезди!

Лорд Толбът чака моята подкрепа,

а тоз подлец измами ме и ето —

не мога да се притека на помощ

на славния ни рицар! Дано Господ

закриля го, защото инак сбогом

на всякакви войни отсам Ръкава!

 

ЛЮСИ

Могъщи предводителю английски,

днес повече от всякога си ти

необходим на тез полета френски —

лети към Толбът, който обкръжен е

със обръч от желязо и заплашен

с ужасно изтребление и гибел!

Препускай, Йорк! Веднага! Към Бордо!

Не стигнеш ли, прощавай се тогава

със Толбът, с Франция и с бойна слава!

 

ЙОРК

О, Господи, да беше вместо Толбът

във обръч Съмърсет, чиято гордост

не ми изпраща конниците — щяхме

тогава да спасим един храбрец

в замяна на един нещастен пъзльо!

О, мъка, че спокойно спят такива,

а племето на храбрите загива!

 

ЛЮСИ

Подкрепа изпратете му, за Бога!

 

ЙОРК

Не, свойта дума да сдържа не мога!

Ний носим траур — Франция ликува,

ний губим градове — тя в тях танцува,

и всичко по вина на тоз проклет

негодник и предател Съмърсет!

 

ЛЮСИ

Тогаз, помилуй Господи, душите

на Толбът и на младия му син,

когото срещнах, идейки насам,

забързан да се види със баща си!

Цял ред години той се бие тук,

цял ред години са един без друг

и ето ги, най-сетне се събират

тогаз, когато трябва да умират!

 

ЙОРК

С каква усмивка, с поздрави какви

Джон Толбът своя Джон ще поздрави?

Задъхвам се, представя ли си аз

как те се срещат в смъртния си час!

Прощавай, Люси, друго аз не мога

да сторя тук освен да моля Бога

да въздаде на Съмърсет, в когото

са истинските корени на злото.

Изгубих Поатие, Блоа, Тур и Мен

заради този туткавец надмен!

 

ЛЮСИ

Додето лешоядът на враждата

кълве гръдта на тези пълководци,

сънливото нехайство ни отнема

една след друга всички придобивки

на нашия все още неизстинал

велик завоевател Хенри Пети.

Докато те заети са в раздора,

ний губим всичко: чест, земя и хора!