Уилям Шекспир
Хенри VI. Първа част ^[0] (20)

Четвърта сцена

 

СЪМЪРСЕТ

Не, късно е, не мога да ги пратя;

тоз поход бе прибързано решен

от Йорк и Толбът. Цялата войска

е застрашена да попадне в обръч,

ако градът ни отговори с удар.

Без мярка буйният и дързък Толбът

засенчи блясъка на свойта слава

с таз глупава, отчаяна постъпка.

Йорк прати го, за да загине в срам,

та славата му той да носи сам!

 

КАПИТАНЪТ

А ето и сър Уилям Люси, който

бе пратен с мене тук да иска помощ

за нашите огъващи се части.

 

СЪМЪРСЕТ

Сър Уилям, слушам ви, отде сте пратен?

 

ЛЮСИ

Отде ли? От предадения Толбът,

от него, който, обкръжен отвред

и с мъка сдържащ мощния противник,

обръща се към Йорк и Съмърсет

със зов да отклонят смъртта от него.

Но вий, додето този храбър воин

във пот и кръв за помощ се оглежда,

вий, общата и негова надежда,

вий, стражите на бойната ни чест,

стоите безучастни настрани,

раздирани от личните си ежби,

когато благородният ни воин

издъхва, обкръжен от врагове.

Дофинът, орлеанският Бастард,

бургундецът Рение и Алансон

притискат го отвред и той загива,

защото няма кой да му помогне!

 

СЪМЪРСЕТ

Йорк прати го — да му помага той!

 

ЛЮСИ

А Йорк пък обвинява ваша милост

и се кълне, че вий не сте му дали

набраните за похода разезди!

 

СЪМЪРСЕТ

Йорк лъже! Аз не съм му подчинен,

а не желая да му се подмазвам.

Да бе ги искал, щеше да ги има,

но сам да му ги пращам — как пък не!

 

ЛЮСИ

Не френска сила, а английска низост

държи във клопка честния ни Толбът.

От вашите вражди на смърт изпратен,

за Англия той няма път обратен!

 

СЪМЪРСЕТ

Добре тогаз! И сам ще му ги дам.

Шест часа само и ще бъдат там.

 

ЛЮСИ

Той вече е убит или пленен,

защото не би смогнал да избяга,

да би поискал, а не би поискал,

дори и да би смогнал да избяга!

 

СЪМЪРСЕТ

Във слава ще го спомняме тогаз.

 

ЛЮСИ

Във слава — него и във срама — вас!