Уилям Шекспир
Хенри VI. Първа част ^[0] (14)

Втора сцена

 

ЖАНА

Това е входът на града, през който

със хитрина ще влезем във Руан.

Внимавайте във говора си: всички

да си подирят само прости думи,

като на селяни, които носят

зърното си на градския пазар.

Ако ни пуснат, както се надявам,

и стражата е някъде по-слаба,

ще дам на Шарл сигнал да я нападне.

 

ВОЙНИК

В чували ще го втикнем тоя град!

Ще го опразним, за да ги напълним!

Приготвени сме. Чукам!

 

ЧАСОВИ (отвътре)

                        Qui est la?

 

ЖАНА

Paysans lâ, pauvres gens de France^[36].

Селяци. Носим жито на пазар.

 

ЧАСОВИ (отвътре)

Къде сте закъснели? Хайде, влизай!

Не чухте ли пазарската камбана?

 

ЖАНА

Руан, сега за тебе край настана!

 

ДОФИНЪТ

Свети Денис да ни помогне само

и още тази нощ в Руан отново

ще спим спокойно.

 

БАСТАРДЪТ

                Влязла е оттук

със свойте преоблечени войници.

Но как отвътре ще ни извести

къде ще е най-лесно да пробием?

 

РЕНИЕ

Като размаха факел, хе там, горе,

от кулата. И туй ще означава:

„Оттук нападайте! По-лесно няма!“

 

ЖАНА

Тоз факел ще е сватбен за Руан,

венчаващ се със своите земляци,

и траурен за хората на Толбът!

 

БАСТАРДЪТ

Виж, горе, хе там, благородни Шарл,

сигнала, който чакахме от нея!

 

ДОФИНЪТ

Да бъде той мъстителна комета,

вещаеща разруха за врага!

 

РЕНИЕ

Забавянето често е опасно!

Да почваме! Крещете: „За дофина!“

и първо нещо: стражата под нож!

 

ТОЛБЪТ

Ти, Францийо, със сълзи ще се каеш

за своето коварство, ако Толбът

остане жив от него! Тази Жана,

таз вещица, таз адска дяволица

така ни изненада, че едва

избягахме от гордите французи!

 

ЖАНА

Хареса ли ви житото, смелчаци?

Бургундецът ви няма да го купи

със толкоз къклица за втори път!

Е, как ви се видя? Добро ли беше?

 

БУРГУНДСКИЯТ ДУК

Гаври се, вещерице! Смей се, стърво!

Аз тъй в гръцмуля ти ще го натъпча,

че ще кълнеш тоз, който го е жънал!

 

ДОФИНЪТ

А може да изпукате от глад,

преди да дойде туй щастливо време!

 

БЕДФОРД

Ще ви платим не с думи, а с дела!

 

ЖАНА

Какви дела, дъртако? Или седнал,

ще чупиш копия и махаш меч?

 

ТОЛБЪТ

Ах, френска дяволицо, смрад на врачко,

повлякла рой от сластни компаньони,

добре ли е, как мислиш, да се гавриш

със храбрата му старост, да обиждаш

един полумъртвец? Аз тебе, курво,

ако не те притисна, както знам,

лорд Толбът да умре, потънал в срам!

 

ЖАНА

Пък и горещ!… Но по-добре да млъкнем:

гърми ли Толбът, чакай скоро дъжд!

Чудесен парламент! А спикер^[37] кой е?

 

ТОЛБЪТ

Излезте на полето да се бием!

 

ЖАНА

Изглежда, че ни смятате за луди!

Кой казва си: „Дали е мойто мое?“

 

ТОЛБЪТ

Не питам тази яростна Хеката^[38],

а тебе, Алансон, и всички други.

Ще дойдете ли да се срещнем в бой?

 

АЛАНСОН

О, не, синьор!

 

ТОЛБЪТ

                „Синьор“! Пътувай в ада!

Страхлива шайка френски мулетари!

Като слуги се гушат в крепостта си

и страх ги е от рицарския бой!

 

ЖАНА

Да слезем от стените, господа!

Ликът на Толбът предвещава зло!…

Е, сбогом, сър, дойдохме да ви кажем,

че сме в града.

 

ТОЛБЪТ

И ние също в него ще сме скоро,

или със срам ще се прочуе Толбът!

Бургундецо, дай клетва в свойта чест,

засегната от френските обиди,

че или ще си върнеш тоя град,

или ще паднеш в битката за него!

Аз също тъй, във името на туй,

че Хенри Шести, крал английски, жив е

и че баща му тук е побеждавал,

и че погребано във този град,

почива лъвското сърце на Ричард^[39],

заклевам се: Руан ще бъде наш

или ще падна в битката за него!

 

БУРГУНДСКИЯТ ДУК

И мойта клетва равна е на твойта!

 

ТОЛБЪТ

Ала преди да тръгнем, погледни:

безстрашният дук Бедфорд ни напуска!…

Милорд, елате да ви отнесем

във място, по-добро за болни старци!

 

БЕДФОРД

Не ми отнемайте честта, лорд Толбът!

Пред тез стени аз искам да остана

и с вас да разделя добро и зло!

 

БУРГУНДСКИЯТ ДУК

Склонете, храбри Бедфорд!

 

БЕДФОРД

                        Ще склоня

на всичко друго, само не да тръгна!

За Пендрагон, бащата на Артур^[40],

съм чел, че в бой веднъж сразил врага си,

изнесен на носилка. Аз съм длъжен

да насърча войниците, защото,

откак се помня, съм ги чувствал близки.

 

ТОЛБЪТ

О, мъжки дух в умиращи гърди!

Добре, стой тук и да те пази Господ!…

Но стига думи! Рицарю бургундски,

да съберем разпръснатите части

и срещнем в бой наперения враг!

 

КАПИТАНЪТ

Къде така забързан, сър Джон Фастолф?

 

ФАСТОЛФ

Къде ще е? Да се спася със бягство!

Не виждаш ли, че пак ще ни разбият?

 

КАПИТАНЪТ

И ще оставите лорд Толбът сам?

 

ФАСТОЛФ

И всички Толбътовци на света,

зарад живота си!

 

КАПИТАНЪТ

                Страхлив предател,

беда да те застигне, дето бягаш!

 

БЕДФОРД

Сега, душа, успокоена литвай —

видях врага да бяга разгромен!

О, как нетрайна си, човешка сило —

тез същите, които преди малко

се смееха надменни, сега бягат,

за да спасят нещастната си кожа!

 

ТОЛБЪТ

Отстъпен и завзет в единствен ден!

Бургундецо, това е двойна слава,

но нека бъдем благодарни Богу!

 

БУРГУНДСКИЯТ ДУК

Могъщи Толбът, в своето сърце

аз включвам те завинаги и в него

издигам паметник на твойта храброст!

 

ТОЛБЪТ

Благодаря. Но где е Жана? Май че

заспал е нейният закрилник адски.

Къде ли са Бастардът-самохвалко

и Шарл-подигравачът? В миша дупка!

Руан е нос провесил твърде тъжно

след бягството на тези храбреци!

Сега ще въдворим в града порядък

и назначили коменданти в него,

веднага ще поемем към Париж,

където е отседнал Хенри с двора.

 

БУРГУНДСКИЯТ ДУК

Щом Толбът иска го, и аз го искам.

 

ТОЛБЪТ

Но нека преди туй да се погрижим

покойният дук Бедфорд да получи

достойно погребение в Руан.

Не е размахвал меч по-храбър воин,

не е налагал власт по-благ държавник,

ала за всеки, крал и властелин —

туй знаем всички — краят е един!