Метаданни
Данни
- Серия
- Исторически драми (7)
- Включено в книгата
-
Събрани съчинения — Том 6
Исторически драми - Оригинално заглавие
- The first Part of Henry the Sixth, 1591 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Валери Петров, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe (2012)
- Начална корекция
- Alegria (2012)
- Допълнителна корекция
- NomaD (2012)
Издание:
Уилям Шекспир. Том 7. Исторически драми
Събрани съчинения в осем тома
Превел от английски: Валери Петров
Художник: Петър Добрев
Редактор на изданието Бояна Петрова
Редактор на издателството Иван Гранитски
Коректор Евгения Владинова
Формат 16/60/90 Печатни коли 49
Печат
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1999
История
- — Добавяне
Шеста сцена
Бойно поле.
Шум на битка. Схватки, в които Джон е обкръжен и Толбът го спасява.
ТОЛБЪТ
Победа! Свети Георги! Бий се! Удряй!
Настойникът обета си сломи —
оставени сме в битката сами!
Ела, мой сине! Жив си ти едва.
Баща ти от смъртта те отърва.
ДЖОН
О, два пъти, мой татко, твой съм син!
Загинал бях, завършил бе един
от двата ми живота, ала друг
ти даде ми, на парките[41] напук!
ТОЛБЪТ
Когато от дофиновия шлем
извлече искри ти, във миг съвсем
младежки огън пламна във баща ти
и обладан от сили непознати,
Бургундеца, Бастарда, Алансон
аз яростно нападнах, синко Джон,
и от цвета на Галия успях
да те спася и щом се справих с тях,
отново срещнах в бой Бастарда, който
те бе ранил и тъй отнел бе твойто
моминство рицарско; и той след малко
със стон кървеше като куче жалко
и аз така присмях му се тогава:
„Безроден мелез, краят ти настава!
Сега кръвта ти мръсна на талази
ще заплати за чистата онази,
която ти направи да тече
от жилите на моето момче!“
Но тъкмо меча бях издигнал вече,
на помощ цял отряд му се притече
и го измъкна… Ала ти кажи ми,
отдъхна ли си, сине мой любими?
Това е кръв! А щом й носиш знака,
защо стоиш, където смърт те чака?
Избягаш ли, ще бъда отмъстен,
а тука слаба помощ си за мен.
В едничка лодка, сине, разум няма
по бързеите да се спускат двама.
Ако не падна днес от френска злоба,
от старост утре сам ще вляза в гроба
и за врага успехът ще е тоя,
че с ден по-рано съм напуснал боя;
а теб ако французинът убие,
със тебе ще загинем всички ние:
и майка ти, и моят зов за мъст,
и името на Толбът, с чийто ръст
гордее се английската държава.
Туй всичко, Джон, от тебе се решава:
останеш ли, на смърт го ти излагаш;
спасяваш го, от смърт ако избягаш!
ДЖОН
Аз меча на Бастарда изтърпях,
но слушайки словата ти, от тях
сърцето ми кърви. Нима такава —
да се спася, ограбен откъм слава —
е твоята повеля? Толбът млади
от Толбът стари — вместо меч да вади
да бяга и французи да го гонят?
Преди това под мен да рухне конят,
понесъл ме в страхливия си бяг,
и аз да хукна пеш като селяк
пред френските, които са за срам
сред всички просяци, които знам!
Друг изход няма тук освен един:
побягна ли, не съм на Толбът син,
защото гдето Толбътовци мрат,
в нозете на бащата мре синът!
ТОЛБЪТ
Тогава следвай своя стар Дедал,
Икаре[42] мой: живота съм ти дал,
но щом честта го иска, то тогава
ела да мрем един до друг във слава!
Излизат.