Уилям Шекспир
Хенри VI. Първа част ^[0] (23)

Седма сцена

 

ТОЛБЪТ

Умирам аз и — с мене — моят род!

Къде си, синко Джон, мой втор живот?

Смъртта те взе, но ти, тъй твърд пред нея,

помагаш ми сега, да й се смея!…

Когато паднах в кървавата сеч,

размаха той над мене своя меч

и с яростния гняв на гладен лъв

изля в дела геройски свойта стръв,

а щом врагът изплашен се разбяга,

погрижил се за мене, той веднага,

обхванат сякаш от внезапен бяс,

пак скочи прав и в миг видях го аз

в море от кърви да размахва своя

сразяващ меч в най-гъстото на боя

и тъй умря, като Икар крилат,

той, моят цвят, той, моят Толбът млад!

 

СЛУГАТА

Трупа му носят, гледайте, милорд!

 

ТОЛБЪТ

О, Смърт, напук на твоя присмех горд,

във вечна връзка литнали крилати

два Толбъта избягват от властта ти!

О, сине мой, от рани загрозен,

с последен дъх проговори на мен!

Какво? Смъртта езика ти сковава?

Французин представи си я тогава!

Но знам, сега духът ти се засмива:

„Да беше тъй, не щеше да е жива!“

Не, вече не издържа туй сърце!

О, дайте го във моите ръце!

Войници, сбогом! Близко е Оная!

Благодаря ви. Друго не желая.

От бащини прегръдки, сине драг,

по-хубав няма нийде саркофаг!

 

ДОФИНЪТ

Ако от свойте беше подкрепен,

ний бихме имали по-труден ден!

 

БАСТАРДЪТ

За лъвчето му тоя ден бе пръв,

а то проля немалко френска кръв!

 

ЖАНА

Със него в боя срещнах се веднъж

и му извиках тъй със глас на мъж:

„Ей, девствениче, я ела насам,

един урок по нещо да ти дам!“

Но той отвърна ми: „Не съм роден,

за да ме вземат уличници в плен!“

И мен отминал, както лъв минава

край плячка недостойна за такава,

се хвърли в боя като дявол бесен!

 

БУРГУНДСКИЯТ ДУК

От него рицар станал би чудесен,

това е несъмнено, вижте как

лежи като заключен в саркофаг

в прегръдките безжизнени на тоя,

чиято воля го изпрати в боя!

 

БАСТАРДЪТ

Те бяха наш позор неизличим —

да ги накълцаме и разделим!

 

ДОФИНЪТ

Не, приживе те вдъхваха ни страх —

сега не бива да се гаврим с тях!

 

ЛЮСИ

Води ме при дофина ви, да чуя

чия е славата на тоя ден!

 

ДОФИНЪТ

Прекланяте ли се пред мойта воля?

 

ЛЮСИ

„Прекланяне“? Това е френско слово;

английските бойци не го познават.

Дошъл съм да узная кой от наште

държан е в плен от вас и да прегледам

телата на убитите във боя.

 

ДОФИНЪТ

„Държан в плен“ ли? Пленниците ние

държим ги в ада! А кои ви липсват?

 

ЛЮСИ

Къде е доблестният ни Ахил,

лорд Толбът и граф Шрузбъри, въздигнат

за неговите воински успехи

в граф Уошфорд, граф Валанс, граф Уотърфорд,

лорд Толбът Гуудригски и Ърчинфийлдски,

лорд Стрейндж от Блакмир, лорд Вердюн от Олтон,

лорд Кромуел Уингфийлдски, лорд Фокънбридж,

лорд Фърнивал от Шефилд, кавалер

на ордените „Михаил“ и „Георги“

и на отличието „Златно руно“,

велик маршал на краля Хенри Шести

във всичките войни, които той

е водил във французките предели?

 

ЖАНА

Какъв е тоз раздут и глупав стил?

И титлата на турския султан,

владеещ петдесет и две държави,

не е чак толкоз дълга! Този, който

тъй гръмко величаеш, ей го тука

в краката ни, смърдящ сред рой мухи!

 

ЛЮСИ

Убит лорд Толбът, този бич, тоз ужас,

таз черна за вас всички Немезида^[43]?

Защо не са очите ми куршуми,

та с тях да ви застрелям във челата!

Да можех към живота да го върна,

той цялата ви Франция би стреснал!

Да беше ви останал на портрет,

би сплашил най-безстрашните сред вас!

Телата им ми дайте, за да можем

да ги положим в гроба по достойнство!

 

ЖАНА

Духът на Толбът се е въплътил

във тоз наглец! Как дръзко заповядва!

Да си ги носят! Кой ще им ги пази —

воня да пръскат само и зарази!

 

ДОФИНЪТ

Съгласен! Отнесете ги оттук!

 

ЛЮСИ

От пепелта им Феникс^[44] ще изникне

такъв, че Франция от страх ще викне!

 

ДОФИНЪТ

Така да е, но да ги няма тука!…

Сега — Париж! Щом Толбът е убит,

нататъка е пътят ни открит!