Уилям Шекспир
Хенри VI. Първа част ^[0] (28)

Пета сцена

 

КРАЛЯТ

Вий, графе, изрисувахте тъй ярко

портрета на принцеса Маргарита,

че аз съм смаян. Нейните достойнства —

и вътрешни, и външни — раждат в мене

могъща страст и както ураганът

срещу течението тласка кораб

с огромна изместимост, тъй и аз,

подтикнат от похвалите за нея,

се нося към крушение ужасно

или към залива, във който тя

ще ми даде плода на любовта си!

 

СЪФЪК

Постойте, сър, тоз разказ мой е само

блед предговор към нейната възхвала.

От главните й качества — да имах

изкуството добре да ги изтъкна —

аз бих изпълнил цял огромен том,

във който всеки ред би бил способен

да увлече най-трезвия разсъдък.

Но най-чудесното е туй, че тя,

макар така божествена и дивна,

е толкоз скромна, че склони да бъде

на вашите услуги, с други думи,

най-честно да почита и обича

крал Хенри като свой законен мъж.

 

КРАЛЯТ

И другояче той не би я искал

за нищо на света! И затова

склонете, лорд-настойнико, да взема

принцеса Маргарита за жена!

 

ГЛОСТЪР

Направя ли го, бих склонил да бъде

извършен грях. Вий знаете, кралю,

че вече сте сгоден за друга дама^[55].

Как можем, без честта ви да пострада,

да скъсаме една годежна клетва?

 

СЪФЪК

Тъй както може всеки крал да скъса

обета си, щом той е незаконен,

или тъй както всеки рицар, който

приел е да се бие във турнир,

с достойнство може да напусне боя,

ако съперникът не му е равен.

Онази дъщеря на беден граф

не е за крал и кралят е свободен

да скъса своята годявка с нея.

 

ГЛОСТЪР

С какво я превишава Маргарита?

Баща й не е повече от граф,

макар и да се перчи с гръмки титли.

 

СЪФЪК

Той, господарю, крал е на Неапол

и на Йерусалим и тъй голям е

престижът му във Франция, че ние,

укрепвайки съюза си със него,

ще затвърдим мира и ще държим

французите във вярност и покорство.

 

ГЛОСТЪР

И Арманяк не би помогнал много,

защото той и Шарл са в близко родство.

 

ЕКСЕТЪР

И дал би тежка зестра, а Рение

ще иска да получи, не да дава.

 

СЪФЪК

Говорите за зестри, господа?

Недейте оскърбява своя крал!

Нима е той тъй долен и презрян,

че да избира своята невяста

за нейното богатство? Хенри може

да позлати жена си — той не търси

жена, която да му носи злато!

Селяците се само пазарят,

когато женят се, като че ли

търгуват със овце или волове.

Женитбата е действие, което

по пълномощие не се решава

и ложе с краля трябва да дели

не таз, която ний ще му натрапим,

а таз, която Хенри е обикнал;

и туй, че той обича Маргарита,

ни задължава да поставим нея

пред всяка друга, само за това.

Женитбата насила — туй е ад,

цял век от непрекъснати раздори,

а пък обратното е благодат,

мир, слязъл от небесните простори!

И има ли по-правилно от туй

крал Хенри в свойто качество на крал

да встъпи в брак със кралска дъщеря?

По външен чар и кралско потекло

принцеса Маргарита е направо

създадена за кралска диадема,

а нейните, по-силно изразени,

отколкото у другите жени,

решителност и смелост са съзвучни

със нашите надежди за престола.

Защото Хенри, син на покорител,

баща на покорители ще стане,

ако се свърже със жена, каквато

е смелата и твърда Маргарита.

Затуй, отговорете, господа,

на мойто предложение със „да“!

 

КРАЛЯТ

Не зная от какво, добри лорд Съфък,

дали от толкоз яркия ви разказ,

или от туй, че мойта младост още

не е пламтяла от любовен жар,

но чувствам във гръдта си толкоз бурна

кипяща смес от страх и от надежда,

че просто поболявам се от мисли!

Затуй вземете кораба, милорд,

и тръгвайте към Франция, където

на всичко съгласете се, но само

издействайте от лейди Маргарита

да прекоси морето, за да бъде

венчана и помазана във Лондон

като съпруга царствена на Хенри!

За пътните разноски съберете

десятък от народа. И, повтарям,

додето не се върнете, ще бъда

във хиляди тревоги. Вие, чичо,

не се обиждайте! Ако ме съди

не днешният дук Глостър, а дук Глостър

от някога, той — зная — ще прости

внезапността на младия ми порив!…

Сега ме отведете, гдето сам

ще мога на скръбта да се отдам!

 

ГЛОСТЪР

Да, скръб ще има — отсега го знам!

 

СЪФЪК

Тъй Съфък надделя и тръгва, както

към Гърция е тръгвал Парис^[56] нявга,

с надежда като него да сполучи

във любовта и вярвам, че ще има

от неговата участ по-честита:

венчала се за Хенри, Маргарита

ще властва над мъжа си, а чрез нея

аз краля и страната ще владея!