Уилям Шекспир
Хенри VI. Първа част ^[0] (26)

Трета сцена

 

ЖАНА

Французите са в бягство! Йорк надвива!

Помагайте ми, адски талисмани,

магии черни, духове, които

ми давате съвети и със знаци

предсказвате ми бъдещите случки!

Вий, бързи помагачи и слуги

на Северния господар на злото^[48],

явете се и дайте ми подкрепа!

С тоз отклик бърз доказвате вий свойто

привично послушание към мен.

Сторете тъй, о, духове, събрани

от всемогъщите подземни царства,

че Франция да вземе връх във боя!

С мълчание недейте ме измъчва!

Навикнала с кръвта си да ви храня,

от себе си аз крайник ще откъсна

и ще го дам на вас, в залог за бъдни

облаги и награди, ако вие

се вслушате в молбата ми за помощ!

Надежда няма? Чуйте мойта просба!

Ще ви платя със цялото си тяло!

Какво? Нима със цялата си плът

не мога да измоля помощта ви?

Тогава и душата ми вземете,

но спрете англичаните и дайте

победа на французките войски!

О, те ме изоставят! Време дойде

за Франция да смъкне шлем пернат

и да зарови своята глава

на Англия във царствените скути.

Магиите, които знам, са слаби,

а пъкълът е тъй могъщ, че аз

не мога вече да се вкопча в него!

Честта ти, Францийо, загива в прах!

 

ЙОРК

Красавице французка, стой, не мърдай!

Извикай свойте духове, да видим

дали ще ти помогнат да избягаш!

Чудесна плячка — адът ще се радва!

Я как се мръщи, врачката му грозна!

Цирцея^[49] съща! Ще речеш, че иска

да ме превърне във ужасен звяр.

 

ЖАНА

От тебе по-ужасен не познавам!

 

ЙОРК

Е, след дофина, кой ще бъде хубав

за самка придирчива като теб?

 

ЖАНА

Дано ви чума тръшне, теб и него!

Да ви намерят кървави ръце

в леглата ви, когато мирно спите!

 

ЙОРК

Магьоснице, затваряй си устата!

 

ЖАНА

Пусни ме още малко да кълна!

 

ЙОРК

На кладата ще имаш много време!

Шум на битка. Влиза Съфък, хванал за ръката Маргарита.

 

СЪФЪК

Която и да си, не те изпускам!

О, дивна хубавице, стой, не бой се!

Не ще те оскверня със грозен допир.

За вечен мир целувам тези пръсти^[50],

с които те докосвам най-безгрешно.

Коя си ти? Кажи ми, за да мога

да ти окажа почит по заслуга.

 

МАРГАРИТА

Принцеса съм. Зоват ме Маргарита.

И мой баща е кралят на Неапол.

 

СЪФЪК

А аз съм граф и нося име Съфък.

Не се обиждай, о, природно чудо,

твой жребий е било да те пленя,

тъй както лебедът пленява нежно

чадата си под своето крило;

но ако ти не искаш този плен,

бъди свободна и помни за мен!

О, стой!

        Не, не, не мога да я пусна!

Сияйният й лик ме заслепява,

тъй както прави слънцето, когато

изпълва със отблясъци трептящи

кристалните струи на речен бързей.

Желая да й кажа своите чувства,

ала не смея да я заговоря.

Да имах тук мастило и перо!…

Фу! Де ла Пул, недей се подценява:

език ли нямаш? Тя ли не е тука?

Дотам да се смутиш от женски образ!

Такава сила има хубостта,

че ум и реч загубваме пред нея!

 

МАРГАРИТА

Кажете, графе Съфък (ако вие

наистина наричате се тъй),

какво ще трябва да ви заплатя,

за да ме пуснете да си отида?

 

СЪФЪК (настрани)

Отде пък знам, че тя ще ми откаже,

преди да съм запитал любовта й?…

 

МАРГАРИТА

Нима сте ням? За откупа ви питам.

 

СЪФЪК (настрани)

… Красива е — и значи: за обсада:

жена — и значи: най-накрая пада!…

 

МАРГАРИТА

Ще вземете ли откуп или не?

 

СЪФЪК (настрани)

… Безумецо! Спомни си, че си женен,

как искаш таз девойка да е твоя?…

 

МАРГАРИТА

Ще го оставя, щом не ще да слуша!

 

СЪФЪК (настрани)

… Да, туй препятствие обърква всичко

 

МАРГАРИТА

Несвързан говор, трябва да е луд!

 

СЪФЪК (настрани, но по-силно)

… А може би ще се намери начин?…

 

МАРГАРИТА

А може би ще бъда все пак чута?

 

СЪФЪК (настрани)

… Ще я спечеля! За кого? За краля!

Ха, глупости!

                Какъв съм станал пън!…

 

МАРГАРИТА

Дървар ще е, за пънове говори.

 

СЪФЪК (настрани)

… Но тъй ще угодя на своя порив

и ще спомогна да се укрепи

съюзът между двете ни държави.

Обаче има трудности: баща й,

макар да е владетел на Неапол,

Анжу и Мен, е беден като мишка

и благородните у нас ще гледат

с презрение на брака с дъщеря му…

 

МАРГАРИТА

Ще ме изслушате ли, капитане?

 

СЪФЪК (настрани)

… Да го презират, колкото си щат!

Крал Хенри млад е и не ще упорства…

Госпожо, ще ви кажа една тайна.

 

МАРГАРИТА (настрани)

Какво, че съм във плен? Изглежда рицар.

Не ми се вярва да ме оскърби.

 

СЪФЪК

Изслушайте ме, моля ви, мадам!

 

МАРГАРИТА (настрани)

Ако французите ме отърват,

ще знам да го отпратя както трябва.

 

СЪФЪК

Мадам, изслушайте ме за минута!

 

МАРГАРИТА (настрани)

Жени и друг път бивали са в плен.

 

СЪФЪК

Обидил съм ви, чувствам, но с какво?

 

МАРГАРИТА

Не се разбрахме, просто „quid pro quo“^[51].

 

СЪФЪК

Не ще ли бъде щастие за вас

тоз плен, ако направя ви кралица?

 

МАРГАРИТА

Да съм кралица в плен е по-позорно,

отколкото робиня да съм проста!

Кралете и кралиците не могат

без свобода!

 

СЪФЪК

                Разбира се, госпожо,

и вие ще я имате, ако

я има Хенри.

 

МАРГАРИТА

                Какво общо има

със мене неговата свобода?

 

СЪФЪК

Ще те направя негова кралица,

в ръката ти ще сложа златен скиптър,

а на главата — ценна диадема,

ако склониш да бъдеш моя…

 

МАРГАРИТА

                        Как?

 

СЪФЪК

… да бъдеш негова.

 

МАРГАРИТА

                Любезни графе,

не съм заслужила подобна чест.

 

СЪФЪК

Не, аз не съм заслужил да годявам

за краля си такава дивна дама

и сам да нямам дял от хубостта й.

Какво ще кажете на туй, мадам?

 

МАРГАРИТА

Ще кажа „да“, ако баща ми иска.

 

СЪФЪК

Викнете капитаните да дойдат

със свойте знамена!… Ний още тука,

пред замъка ви, прелестна принцесо,

ще призовем за разговор баща ви.

Рение, я гледай! Дъщеря ти в плен е!

 

РЕНИЕ

Във чий?

 

СЪФЪК

        Във мой!

 

РЕНИЕ

                Какво да правя, Съфък?

Войник съм — не умея да рева

и да коря капризната Фортуна!

 

СЪФЪК

Какво да правиш? Мога да ти кажа.

Дай своето съгласие за нещо,

което носи висша чест за тебе:

да стане тя жена на моя крал.

Макар със сила, аз я убедих

и ти склониш ли, лекият й плен

ще я дари със кралска свобода.

 

РЕНИЕ

Дали говори истината Съфък?

 

СЪФЪК

Запитай дъщеря си да ти каже,

че Съфък не залъгва и не мами!

 

РЕНИЕ

Разчитайки на твойта честност, слизам

и отговор веднага ще ти дам.

 

СЪФЪК

Пък аз ще те изчакам тука долу.

 

РЕНИЕ

Добре дошъл у нас, достойни графе!

Прави в Анжу, каквото пожелаеш!

 

СЪФЪК

Благодаря, Рение, щастлив със рожба,

достойна за съпруг от кралски род.

Какъв е твоят отговор за нея?

 

РЕНИЕ

Щом ти решил си, прелюбезни Съфък,

че недостойната ми дъщеря

ще е добра жена за твоя крал,

то — при условие Анжу и Мен

да си останат мои и свободни

от чужда власт и от военен удар —

тя може, ако иска, да го вземе.

 

СЪФЪК

Откупена е значи. Приеми я!

И обещавам ти от днес нататък

спокойно да владееш свойте графства.

 

РЕНИЕ

Пък аз на теб, представител на Хенри,

ръката й предавам в знак на туй, че

от днеска тя сгодена е за него.

 

СЪФЪК

Рение французки, позволи ми тука

да ти изкажа кралска благодарност,

понеже ходатайствувам за крал!…

Макар че ще се радвам да излезе,

че бил съм ходатай за свое дело!…

С добрата вест веднага ще замина

за Англия, където ще подготвя

тържественото сключване на брака.

Довиждане! Брилянта си пази,

тъй както му подхожда, в златна стая!

 

РЕНИЕ

Прегръщам те, тъй както бих прегърнал

самия Хенри, ако беше тук.

 

МАРГАРИТА

На добър път, милорд! И нека Съфък

да носи винаги добрите мисли

и пожелания на Маргарита!

 

СЪФЪК

Довиждане, принцесо!… Но постойте!

А няма ли привет за моя крал?

 

МАРГАРИТА

Предайте му, какъвто му дължи

една покорна негова слугиня!

 

СЪФЪК

Слова изящно казани и скромни!

Но, извинете, няма ли да има

за него някакъв залог любовен?

 

МАРГАРИТА

Предайте му едно сърце моминско,

неопетнено от любовно чувство.

 

СЪФЪК

И туй в прибавка!

 

МАРГАРИТА

                Не, за теб е то —

не съм тъй дръзка, че на крал да пращам

подобна лудост за годежен дар.

 

СЪФЪК

Да би била за мен! Но спри се, Съфък!

Недей се впуска в този лабиринт,

населен с минотаври^[52] и заплахи!

На своя Хенри опиши я щедро,

припомнил си природната й хубост,

пред чийто чар изкуството бледнее,

на кораба лика й си повтаряй,

та кралят щом запита те каква е,

да може твоят разказ да го смае!