Уилям Шекспир
Хенри VI. Първа част ^[0] (27)

Четвърта сцена

 

ЙОРК

Докарайте магьосницата Жана,

осъдена да бъде изгорена!

 

ОВЧАРЯТ

Това ще умори баща ти, Жана!

Нима те търсих близо и далече,

та да те срещна, за да съм свидетел

на твоята жестока, ранна смърт?

О, сладка дъще, ще умра със теб!

 

ЖАНА

Презрени дрипльо! Просяко нещастен!

По кръв съм аз къде-къде над тебе!

Не си ми, дърто, ни баща, ни сродник!

 

ОВЧАРЯТ

Не те е срам!… Тя лъже, господа!

В енорията знаят, че е моя!

Жена ми, майка й, е още жива

и може да свидетелства, че тя

е първи плод на моето ергенство^[53]!

 

УОРИК

Нещастнице, рода си да отричаш!

 

ЙОРК

Личи си, че в порочност е живяла,

и за такъв живот — такава смърт!

 

ОВЧАРЯТ

Как можеш толкоз да упорстваш, Жана?

Бог знае, че си плът от мойта плът!

Заради теб изплаках толкоз сълзи —

баща си не отхвърляй, дъще моя!

 

ЖАНА

Селяко, махай се!… Нарочно вие

сте го подкупили, за да укрие,

че произлязла съм от знатен род!

 

ОВЧАРЯТ

Това е вярно. Пуснах един златен

на селския свещеник, да ни свърже

със майка й!… Ела, коленичи,

да те благословя, момиче мое!

Не искаш, а? Проклет да е часът,

във който врекна пръв път! Мишеморка

да беше млякото, което сука!

Вълкът да беше те изял, когато

те пращах на полето със овцете!

Ще се отричаш от баща си, курво!

На кладата! Във огъня! Такава

да свърши на въже не заслужава!

 

ЙОРК

Откарайте я! Прекалено дълго

мърсила е земята със пороци!

 

ЖАНА

Кого осъдили сте първо чуйте:

не долна дъщеря на прост овчар,

а рожба на старинен кралски род,

девойка непорочна, чиста духом,

избрана от небето, за да върши

тук долу чудеса по Божа милост.

Аз никога до днес не съм била

във връзка с бесове и черни сили,

но вие, омърсили се със похот,

обагрили ръце в невинна кръв,

разкапали се в хиляди пороци,

понеже вън от Бога сте сами,

за невъзможно смятате, че може

да се извършват чудеса тук долу,

без дяволи във тях да имат пръст.

Нещастни заблудени! Жана д’Арк

е дева без петно в дела и мисли

и нейната невинна чиста кръв

ще вика: „Мъст!“ пред Божиите двери!

 

ЙОРК

Добре, добре! На кладата, по-бързо!

 

УОРИК

И чувайте: понеже е жена,

по-щедро трупайте дърва и съчки

и две-три бъчви със катран сложете

около кола, та с по-буен огън

да съкратим предсмъртните й мъки!

 

ЖАНА

Нима сърцата ви не ще омекнат?

Тогаз открий им, Жана, свойта слабост,

която по закона те закриля!

Аз бременна съм! Подли кръвопийци,

които към смъртта сте ме повлекли,

недейте умъртвява моя плод!

 

ЙОРК

Ха! Святата девица със корем!

 

УОРИК

Това е най-голямото ти чудо!

Дотам ли те доведе твойта святост?

 

ЙОРК

Играли са си малко със дофина.

Предчувствах, че на туй ще се опре.

 

УОРИК

Не са ни нужни копелета тук,

особено направени от Шарл!

 

ЖАНА

Но моето дете не е от него —

на свойта страст към Алансон дължа го!

 

ЙОРК

От Алансон? От този Макиавели^[54]?

То трябва непременно да умре!

 

ЖАНА

Не, не от Шарл и не от Алансон

е моят плод! Излъгах ви — Рение,

той, кралят на Неапол, облада ме!

 

УОРИК

Но той е женен, туй не се търпи!

 

ЙОРК

Девойка улична — сама не знае

кого да обвини от толкоз много!

 

УОРИК

Била е щедра и великодушна!

 

ЙОРК

И чиста девственица!… Ти сама

осъди себе си и своя плод —

на милост не разчитай, долна стърво!

 

ЖАНА

Тогаз водете ме! И нека мойто

проклятие остане ви за спомен:

додето свят светува, слънце ясно

над вашата страна да не просветне,

а мрак и черна нощ да ви обгръщат,

докле, отчаяни, собственоръчно

нахлузите си клупа на врата!

 

ЙОРК

Не, ти на прах ще станеш и на пепел,

окаяна служителко на ада!

 

УИНЧЕСТЪР

Почтени лорд-настойнико, аз нося

от краля пълномощия за вас,

защото християнските държави,

загрижени от нашите войни,

отправили са пламенна молба

към нас и към надменните французи

да сключим мир; във връзка със което

дофинът, придружен от свойта свита,

готов за разговор, е тук наблизо.

 

ЙОРК

Затуй ли беше целият ни труд?

Възможно ли е, след като тъй много

безстрашни рицари и прости воини

загинаха и дадоха кръвта си

за благото на своята родина,

с врага да сключим женствен, кекав мир?

Или в лъжи, предателства, измени

не сме загубили голяма част

от туй, което нашите предци

спечелиха със храброст и упорство?

О, Уорик, Уорик, скоро ще дадем

последната си педя френска пръст!

 

УОРИК

Бъди спокоен, Йорк — ще им поставим

условия тъй твърди, че от тях

французите не ще спечелят много.

 

ДОФИНЪТ

Английски лордове, понеже вече

решено е да бъде сключен мир,

ний тук сме, за да чуем какви точно

са вашите условия за него.

 

ЙОРК

Отговори им, Уинчестър, защото,

като ги гледам, яростта затяга

отвора на сърдития ми глас!

 

УИНЧЕСТЪР

Изслушайте ме, Шарл и френски знатни

срещу това, че Хенри ще склони

от чисто милосърдие да снеме

убиващото бреме на войната

от вашата страна, така че тя

да заживее в плодоносен мир,

ще трябва всички да се обявите

васали на английската корона.

Ако положиш клетва да го имаш

над себе си и да му плащаш данък,

ти, Шарл, ще бъдеш вицекрал под него

и ще запазиш кралския си сан.

 

АЛАНСОН

За да остане само своя сянка?

Челото си с корона да краси,

а във действителност да има само

правата на прост гражданин, така ли?

Това е невъзможно и нелепо!

 

ДОФИНЪТ

Известно е на всички, че аз вече

владея по-добрата половина

от френските земи и че във тях съм

признат от всички за законен крал.

Нима могъл бих, за да разпростра

властта си и над тез, които нямам,

да се снизя до ранг на крал-васал,

макар над цяла Франция? Не, сър,

ще си остана с туй, което имам,

но няма, тласкан от ламтеж за още,

да си закрия сам възможността

за цялото, и то със пълна власт!

 

ЙОРК

Надменни Шарл, посредничество ти

потърси сам, за да добиеш мир,

а пък сега, до отговор щом дойде,

се теглиш настрани и правиш сметки.

Или приемай, без да ни изтъкваш

заслуги и права, като подарък

короната, която присвоил си,

или ще те разсипем с меч и огън!

 

РЕНИЕ

От самолюбие не бива, сир,

тъй косъма да цепите на две.

Ако изпуснем таз възможност днес,

напразно ще я чакаме отново.

 

АЛАНСОН

За вас ще е от полза да спестите

на свойте поданици тези страшни

кланета и жестокости, които

съпътствуват войната всеки ден;

така че заключете този мир!…

И ще го скъсате, когато щете.

 

УОРИК

Приемаш ли условията, Шарл?

 

ДОФИНЪТ

Приемам ги, със тази уговорка,

че няма да посегнете на никой

от наште укрепени градове.

 

ЙОРК

Тогава положи пред моя крал

обет на рицар, че и ти, и твойте

ще бъдете от днес покорни нему

и няма да надигате глави

за бунт против английската корона!

Сега войниците си разпуснете,

кажете барабаните да спрат

и свийте свойте бойни знамена

във знак на мир след дългата война!