Уилям Шекспир
Хенри VI. Първа част ^[0] (3)

Втора сцена

 

ДОФИНЪТ

Движенията истински на Марс^[7],

и тука долу, както на небето,

до днес не са известни. Преди малко

той беше с англичаните, сега

победата с усмивка дава нам.

Кои по-важни градове не са

в ръцете ни? Ний тука преспокойно

се разполагаме във Орлеан,

додето те, от глад добили вид

на призраци, нападат ни без воля

веднъж във месеца, и то за кратко.

 

АЛАНСОН

Без каша от овес и без говеждо

не могат англичаните да карат.

На плъхове извадени приличат

тез мулета нещастни, щом им липсва

чувалът зоб, завързан зад ушите!

 

РЕНИЕ

Да скъсаме таз глупава обсада!

Достатъчно мотахме се без дело.

В наш плен е Толбът, от когото всъщност

най-много се бояхме. Кой остава?

Единствен Солзбъри, а тоз безумец

жлъчта си нека пръска, ако иска,

във дребни схватки — все едно, му липсват

за истинска война пари и хора!

 

ДОФИНЪТ

Тръбете сбор! Ще ги нападнем пак!

Напред за опетнената ни чест!

Простен да бъде, който ме убие,

видял ме да отстъпвам или бягам!

 

ДОФИНЪТ

Кой виждал е такова нещо? Стадо!

Пъзливци, кучо племе, подлеци!

Не бих побягнал никога, ако

не бях оставен сам сред враговете!

 

РЕНИЕ

Тоз Солзбъри бил страшен главорез!

Сражаваше се тъй, като че ли

не му се щеше вече да живее.

И другите налитаха върху ни

със стръв на лъвове, съзрели плячка!

 

АЛАНСОН

Фруасар^[8] е наш съплеменник, а казва

за англичаните, че те били

по времето на Едуард Трети всички

подобни на Роланд и Оливие^[9].

Това се потвърждава днес, когато

те пращат против нас бойци като

Самсон и Голиат^[10]. Един за десет!

Сръндаци мършави — отде да знаем,

че толкоз храброст ще се крие в тях!

 

ДОФИНЪТ

Предлагам да оставим този град.

Тъй както става с мартенските зайци,

гладът ще ги направи по-безстрашни.

Добре ги зная: обсадят ли крепост,

стените й със зъби ще изгризят,

но от обсадата не се отказват.

 

РЕНИЕ

Ръцете им са движени, изглежда,

от някакви пружини, за да удрят

като часовници без спир и отказ —

така ако не беше, досега

пред натиска ни щяха да отстъпят!

Аз бих го изоставил тоя град,

ако ме питате.

 

АЛАНСОН

                Така да бъде!

 

БАСТАРДЪТ

Къде е принц дофинът? Нося вести.

 

ДОФИНЪТ

Привет на Орлеанския Бастард!

 

БАСТАРДЪТ

Изглеждате посърнали и бледи.

Нима е от последния провал?

Не бойте се, подкрепата е близко.

Доведох тук една девица свята,

която чрез явление небесно

получила е заповед да вдигне

таз тягостна обсада и очисти

страната ни от чуждите войски.

Тя има дар пророчески, по-силен

от тоз на деветте сибили римски^[11],

и всичко вижда — минало и бъдно!

Да я повикам ли пред ваша светлост?

Повярвайте, това, което казвам,

е сигурно, кралю, и безпогрешно!

 

ДОФИНЪТ

Викнете я!

                Но най-напред, Рение,

способността й нека проверим.

Вземете мойто място, ето тъй,

и я разпитвайте със властен тон:

по тоя начин ще установим

доколко има дар на ясновидка.

 

РЕНИЕ

Девойко млада, ти ли заявяваш,

че можеш да извършваш чудеса?

 

ЖАНА

Рение Анжуйски, ти ли си представяш,

че можеш да измамиш лесно Жана?

Дофинът де е?… Я излез, излез!

И без да съм те виждала, те зная.

Не се чуди — за мене няма скрито.

Аз трябва да говоря с тебе лично!…

Дръпнете се, вий всички, настрани!

 

РЕНИЕ

Започна смело, с първия си удар!

 

ЖАНА

Дофине, аз овчарска дъщеря съм,

със ум, в науките неизкусен,

но Богу и на Божията майка

угодно бе с великата си милост

да озарят неуката девойка,

и ето, както си пасях овцете,

оставила на слънцето да пърли

моминските ми бузи, в миг пред мене

яви се Богородица във блясък

и с реч тържествена ми заповяда,

оставила пастирските си грижи,

да отърва страната си от зло.

Тя помощ обеща ми и сполука

и, засияла в пълната си слава,

прониза ме с лъчите си, така че

мен, смуглата до този миг, направи

тъй хубава, каквато ти ме виждаш.

Какъвто искаш ми задай въпрос

и неподготвен отговор ще имаш.

Извикай ме на бой и сам ще видиш,

че с много превъзхождам своя пол.

Повярвай ми, ще идеш надалеч,

ако ме вземеш за другар по меч!

 

ДОФИНЪТ

Ти тъй ме смая с гордото си слово,

че само таз проверка ще направя:

със мене ще се срещнеш във двубой.

Надвиеш ли ме — значи си правдива,

ако ли не — от мен не искай вяра!

 

ЖАНА

Готова съм. Това е моят меч,

с пет лилии французки украсен

от всякоя страна на острието.

Избрах го аз за себе си в Турен,

сред прашен куп от вехти железа

във храма на света Екатерина.

 

ДОФИНЪТ

Тогаз да почнем в името на Бога.

Не се боя от ни една жена!

 

ЖАНА

Пък аз от никой мъж не ще побегна!

 

ДОФИНЪТ

Възпри ръка! О, ти си амазонка,

размахала Дебориния меч^[12]!

 

ЖАНА

Помага ми светата Божа майка —

по женски слаба щях да съм без нея.

 

ДОФИНЪТ

Не зная кой помага ти, но чувствам,

едничка ти на мене ще помогнеш:

надви ти в мен десница и сърце

и аз по твоята любов копнея!

Прекрасна Дево — ако тъй се казваш, —

французкият дофин те умолява,

наместо да ти бъде повелител,

от днес да стане предан твой служител!

 

ЖАНА

Дългът ми от небето осветен е,

затуй любов не чакай ти от мене.

От чужденци очистя ли страната,

тогава ще помисля за отплата.

 

ДОФИНЪТ

На волята ти роб ще бъда аз —

добра бъди към мене дотогаз!

 

РЕНИЕ

Тоз разпит май че стана доста дълъг.

 

АЛАНСОН

До дъно иска да проникне в нея,

не би го толкова проточил инак.

 

РЕНИЕ

Да го прекъснем, щом не знае мярка.

 

АЛАНСОН

Навярно мярка му се друго нещо —

жените знаят да ни мамят вещо.

 

РЕНИЕ

Решихте ли се, сир? Какво ще правим?

Ще отбраняваме ли Орлеан?

 

ЖАНА

И питате, неверници страхливи?

До сетен дъх! Без страх! Със вас е Жана!

 

ДОФИНЪТ

Речта й утвърждавам! Ще го браним!

 

ЖАНА

Аз бич за англичаните да бъда

определена съм от небесата.

Обсадата им още днес ще пръсна.

След моята намеса в таз война

ще грейнат дните на свети Мартин

и лятото на морското рибарче^[13].

Какво е славата? — Едно отпърво

нищожно кръгче в тихата вода,

което разширява се безкрайно,

додето от разрастване изчезне.

Кръгът на англичаните приключи

със Хенри Пети. С неговата смърт

великата им слава се разсея.

Сега аз режа стихналата шир,

подобно на галера величава,

понесла Цезаря с товар от слава!

 

ДОФИНЪТ

Щом гълъб е съветвал Мохамеда^[14],

орел на тебе е подсказвал, чувствам.

От майката на Константин, Елена^[15],

и от предсказващите дъщери

на свети Филипа^[16] ти по си мъдра!

О, звездо ясна, слязла на земята,

как по-достойно да те почета?

 

АЛАНСОН

Без бавене! Обсадата да пръснем!

 

РЕНИЕ

Девойко, прогони ги от града,

спаси честта ни и стани безсмъртна!

 

ДОФИНЪТ

Напред! Ако ни тя измами, значи

че няма на земята предсказвачи!