Уилям Шекспир
Хенри VI. Първа част ^[0] (16)

Четвърта сцена

 

ТОЛБЪТ

Кралю могъщи, доблестни милорди,

веднага щом узнах, че сте дошли

във таз страна, аз временно прекъснах

военните си действия и дойдох

да изразя на своя суверен

дълга си; за което таз ръка,

спечелила за него петдесет

французки крепости, дванайсет града

и седем цитадели, взела в плен

над петстотин противника от род,

в нозете ви поставя своя меч

и славата за своите победи

приписва Богу и отстъпва вам!

 

КРАЛЯТ

Това ли е лорд Толбът, който тука

воюва от години, чичо Глостър?

 

ГЛОСТЪР

Да, той самият, светли господарю.

 

КРАЛЯТ

Добре дошли, победоносни лорде!

Във мойта младост (казвам тъй, макар че

все още стар не съм) баща ми, помня,

ми казваше, че на земята няма

по-силен и по-смел боец от вас.

От много време ний и лично знаем

за вашите усърдност, вярност, храброст,

но вий до днес не знаете вкуса

на нашата признателност и даже

гласа не сте й чули. Затова

за вашите заслуги ний ви правим

граф Шрузбъри! Станете и вземете

достойното си място в тържеството

на нашето венчаване за крал!

 

ВЪРНОН

Поспрете, сър! На кораба вий твърде

обидно се изказахте пред мене

за тази бяла панделка, която

аз нося в чест на храбрия дук Йорк.

Поддържате ли казаното там?

 

БАСЕТ

Да, сър, поддържам го, тъй както вие

не се отказвате от всички хули,

излаяни от злия ви език

против дук Съмърсет, комуто служа!

 

ВЪРНОН

Описах дука ви, какъвто е!

 

БАСЕТ

Не е по-лош от Йорк във всеки случай!

 

ВЪРНОН

По-лош е! И в подкрепа, на ви туй!

 

БАСЕТ

Мерзавецо, ти знаеш, че законът

на смърт осъжда, който вади меч,

и че с тоз удар, ако тъй не беше,

сам би си пуснал долната кръвчица!

Но аз от краля ще измоля право

да ти платя. Отново ще се срещнем,

и то за твоя сметка, запомни го!

 

ВЪРНОН

Аз, пъзльо, преди теб ще го помоля,

а кой ще плаща сметката, ще видим!