Хедър Греъм
Да си легнеш с непознат (6)

Пета глава

Главата на Сабрина пулсираше от болка, а тя се чувстваше толкова изтощена, че едва се държеше.

Първата, която влезе в голямата трапезария, естествено, бе Сузан Шарп.

— Добро утро! Радвам се, че си станала! — поздрави Сузан с весел глас, който начаса подразни младата жена. — Тук е направо страхотно. Спах като бебе.

— Замъкът е много красив — отвърна Сабрина.

Сузан примъкна стол до Сабрина и се настани на полираната дъбова маса.

— Направо не е за вярване, че Касандра ненавиждаше това място с цялата си душа и сърце.

Сабрина си каза, че няма никакво желание да клюкарства, но след като Сузан вече бе до нея, май не й оставаше никакъв избор. Колкото и да й се искаше да се прикрие, нямаше търпение да разбере всичко за Касандра Стюарт.

— Така ли?

Сузан кимна мрачно и разбърка захарта в кафето.

— Ненавиждаше го. Така и не успях да разбера как я търпеше Джон. — Тя сви рамене. — Честно да ти кажа, изобщо не ми стана ясно защо се ожени за нея.

— Беше много красива. И умна — отбеляза Сабрина.

Сузан смръщи нос.

— Да, но… виж, Джон също е великолепен мъж. Може да има, която пожелае. Имал е десетки жени. Защо ли е избрал точно тази?

— Сигурно я е обичал.

— Може и да си права. Едно мога да ти кажа. Преди тя да умре, той бе готов да се разведе.

— Ти откъде знаеш?

Сузан сипа мляко в кафето си.

— Нали не си забравила, че бях тук? Не спираха да се карат. Джон винаги е обичал имението. Невинаги е разполагал с пари. Семейството му наследило замъка, но било истинска катастрофа, все едно, че на врата им висял оловен товар. Семейството на Касандра тънели в пари, никога през живота си не е имала нужда от нищо. Джон се посветил на благотворителност в полза на децата, а Седмиците на тайните донасяли значителни суми. Касандра не понасяла никакви игри, мразела половината от приятелите на Джон. Не можеше да търпи Ви Джей, защото Ви Джей никога не се впечатляваше от нея. Тя казва каквото мисли, всъщност, познаваше я. Каси тормозеше Джон всеки път, когато той провеждаше Седмицата. Щом имаше събитие, на което той беше домакин и тя трябваше да обръща внимание на гостите и да се погрижи за всичко, Каси просто решаваше, че й е писнало и или вдигаше скандал, или заминаваше някъде. Знам, че Джон бе решил да раздели с нея, когато тя умря.

— Сузан, може и да са имали проблеми — каза Сабрина, — но не можеш да решиш току-така, че с брака им е било свършено.

— Мога, защото познавам Джон — измърка Сузан. Отпусна се назад на стола и разпери великолепно поддържаните си пръсти. — Джон не беше единственият, който непрекъснато се караше с Касандра. Двете с Ана Лий Зейн едва успяваха да спазят някакво приличие през онази последна Седмица. В интервю по националната телевизия, Касандра беше съсипала последната книга на Ана. Освен това Ана е забележително красива, а двамата с Джон са чудесни приятели от много отдавна. Касандра не разбираше приятелството, особено между мъж и жена, дори между жени, които си лягаха и с жени, и с мъже. Ако трябва да сме честни, аз също не разбирам приятелството. Истината е, че за мен е необяснимо как можеш да харесваш един мъж и да не ти се прииска да спиш с него.

Сузан сви рамене.

— Това обаче не е важно. Каси беше съсипала и Том Харт в някаква рецензия и за малко не го изключиха от една антология, която излезе миналата година. Освен това се страхуваше, че Джон спи с някоя от гостенките, а и тя спеше с друг. Не мога да кажа със сигурност, че е било така, защото тя обожаваше Джон. Наистина! Просто нямаше представа как да му бъде съпруга. Вечно го ревнуваше, но не спираше да го дразни. Сякаш изпитваше нужда да му показва, че другите мъже я намират неустоима, че тя е специалната награда и той трябва да я пази. Джон обаче не понасяше заплахи и предупреждения. Тя използваше всяка слабост и прегрешение на познатите си, за да ги манипулира.

— Ти също си се карала с нея, нали?

— Разбира се — усмихна се Сузан. — Не крия, че я мразех. Тя беше най-противната мръсница, която някога съм познавала.

— Чак пък толкова! — възкликна Брет, когато влезе в трапезарията. Сипа си кафе и седна от другата страна на Сабрина. — Каси наистина ли е била чак такава кучка? Може би просто не сте я разбирали. Сигурно й е било трудно да бъде омъжена за Джон Стюарт и да угажда на всичките му прищевки. Тя обичаше големите градове, блясъка, славата, приятното прекарване, а той предпочиташе да се завре в провинцията и да гледа как вее вятърът.

— Това не е вярно — отвърна Сузан, готова да защитава Джон. — Той има апартаменти в Лондон, Ню Йорк и Ел Ей.

— Горкият — отбеляза небрежно Брет.

— Горкият, значи! — възкликна Ви Джей и влезе нацупена в стаята. Разроши косата на Брет. — Ти нямаш право да се оплакваш след последния договор, който сключи!

Брет се усмихна притеснен.

— Добре де, не мога да кажа, че съм беден. В момента съм много доволен. Освен това смятам да стана неприлично богат. Сабрина, трябва отново да се омъжиш за мен.

— Страхувам се, че това няма да стане.

— Тогава трябва да спиш с мен. Мъжете винаги купуват на любовниците си по-красиви подаръци. При това ни беше добре заедно.

Сузан и Ви Джей не откъсваха очи от нея.

— Брет! — възкликна тя и усети, че се задушава.

Той не й обърна никакво внимание и се обърна към Сузан.

— Ами ти, Су, защитаваш Джон, въпреки че навремето беше убедена, че той е убил Касандра.

— Я не се прави на глупак. Той беше навън, когато тя падна.

— Може да е платил на някой да свърши мръсната работа. — Брет изви вежди.

— Не смятате ли, че е доста невъзпитано да обсъждаме домакина и да го набеждаваме за убиец? — попита Ви Джей.

— Нали сега е Седмицата на тайните? — опита се да се оправдае Брет.

Ками Кларк сякаш нарочно избра момента, за да внесе купчина пликове.

— Добро утро на всички.

— Не всички са тук — заяде се веднага Сузан.

Сабрина се намръщи и се зачуди защо критичката използва всеки случай, за да вгорчи живота на асистентката. Ками не се натрапваше; тя бе скромно момиче, което не пречеше на никого.

— Има още време — отвърна Ками. — Ако предпочитате…

— Донесла си особеностите на характерите и инструкциите — предположи Брет и й отправи чаровна усмивка.

Ками се изчерви и се усмихна.

— Точно така. Трябва да запомните, че всеки ще знае кои са другите, но нищо повече. Ще получавате допълнителни инструкции с течение на времето. Убиецът, разбира се, ще знае кой е. Възможно е да има и помощник. Ако ви убият, оставате мъртъв, или мъртва, и влизате в ролята на призрак като по този начин имате възможност да предупредите останалите, че ги грози опасност и ще им помагате да разрешат случая.

— Умирам от желание да отворя моя плик, мила — заговори бавно Сузан, наблягайки на думата „умирам“.

Останалите се разсмяха. Ками започна да им раздава пликовете. Изчака и всички, които не бяха пристигнали. Ана Лий изглеждаше чудесно в тесни панталони и поло; Реджи, както обикновено, бе в рокля на цветя; Том Харт, висок и внушителен, изглеждаше елегантен в опушено сако и вълнени панталони; Тайър Нюби бе с тениска и дънки; Джо Джонстън — в памучна тениска с три копчета на врата и спортен панталон; Джошуа Вейлин бе избрал дънкова риза върху бяла тениска и широки панталони; Даян Дорси бе с пола до средата на прасеца и трикотажна блуза без ръкави. След тях се появи и Джон.

Той бе предпочел небрежна дънкова риза с навити ръкави и прилепнали дънки. Тъмната му коса лъщеше мокра, сякаш току-що бе взел душ и Сабрина се зачуди дали се е успал, защото си е легнал късно, докато е обикалял замъка предишната вечер. След това отново си напомни, че вратата й бе заключена. Само защото не можеше да забрави младежкото си увлечение не означаваше, че Джон все още се интересува от нея. Освен това не й се носеше много добра слава.

Стана, за да си сипе още кафе. Ви Джей застана до нея и протегна чашата си за още кафе.

— Наблюдаваш домакина — прошепна Ви Джей, докато Джон поздравяваше Ками и Джошуа и изслушваше последните им инструкции.

— Интересен мъж — призна без желание Сабрина.

— Въпросът, разбира се, остава. Дали той е убиецът? Дали Сузан е убедена в приказките си? Само че аз съм сигурна, че според нея, смъртта на Каси не е нещастен случай. Според Сузан, ако Джон наистина е убил съпругата си, това е напълно оправдано убийство. — Ви Джей отпи от кафето. — Миличка, за поне половина тук убийството на Касандра Стюарт бе истински дар божи.

— Престанете! — сгълча ги Реджи. — Не е редно да се говорят лоши неща за мъртвите.

— Дори въпросните мъртви да са причинили мъка и неприятности на всички ли? — прошепна Джо Джонстън зад нея.

— Сабрина — повика я Ками и тръгна към нея. Спря притеснена и се поправи. — Госпожице Холоуей.

— Казвай ми Сабрина.

Ками отново се изчерви.

— Твоят плик. Сега ще разбереш коя е героинята ти. По-късно ще получиш инструкции, към които трябва да се придържаш, независимо къде ходиш и какво правиш.

— Добре, благодаря.

— Моят в теб ли е, мила? — попита Ви Джей.

Ками подаде плика на Ви Джей, а след това намери и плика на Реджи.

— Боже! — възкликна Реджи и вдигна поглед. — Аз съм Алената дама, стриптийзьорка, която се опитва да промени живота си.

— Супер — изпъшка Тайър Нюби и стегна мускули. — Аз съм женственият танцьор Джоджо Скучи.

— Джоджо Скучи ли? — разсмя се Брет.

— Я виж ти кой си, преди да ми се смееш — предупреди го Тайър.

Брет прочете писмото и се намръщи.

— Аз съм господин Бътъл, икономът, номер две в списъка на „Ню Йорк Таймс“ — изпъшка той.

Сабрина прочете за своята героиня и се разсмя.

— Ти коя си, мила? — полюбопитства Брет.

— Дукесата. Аз съм организатор на църковния хор — обърна се към него тя.

— Много подходящо. Дамата, която избяга гола от апартамента за младоженци — намеси се Сузан и погледна Брет. — Няма ли някой от вас да ни обясни какво се случи тогава? — попита тя, без да крие любопитството си.

Сабрина бе живяла с истината за случилото се години наред, но въпреки това усети как се изчервява, защото Джон наблюдаваше внимателно размяната на реплики. Дали и той очакваше отговора с нетърпение?

Може би не, защото сам отговори на Сузан.

— Според мен те не ти дължат обяснение, Су — засече я той.

Сузан отвори уста, след това бързо я затвори и вирна брадичка.

— Слушай, Сузан — обади се Джо Джонстън, докато четеше над рамото на Сабрина, — Дукесата ръководи хора денем, а нощем се вихри като момиче на повикване.

— Мръсна работа, но все някой трябва да я върши — заяви Брет. — Икономът ще бъде ли в течение на заниманията й? — попита той.

— Икономите знаят всичко — пошегува се Реджи.

— А знае ли се, че тя прави таен секс — уточни Брет.

— Сигурно — въздъхна Ви Джей.

— Да знаеш, че винаги съм искал да го направя с по-възрастна жена — призна Брет.

— По-възрастна от колко? — сопна се Ви Джей.

Брет се усмихна невинно.

— По-стара от самия Господ Бог, мила. За теб говоря, нима не разбираш?

— Хитро момче си ти! — изсумтя Ви Джей.

Неочаквано Даян Дорси избухна в смях. Сабрина се наведе пред Ви Джей и я погледна. Както обикновено, Даян бе в черно. Черни дънкови къси панталонки, смачкана черна блуза, черни чорапи и черни боти за дълги преходи в планината.

— Никога няма да познаете коя съм аз.

— Кажи коя? — попита веднага Ви Джей.

— Мери Кришнарката.

Всички избухнаха в смях.

— Сузан, ами ти коя си? — попита Ви Джей.

Сузан потръпна и вдигна обвинителен поглед към Ками.

— Аз съм Карла, момичето на повикване.

Последва нов кикот, но на Сузан не й бе никак весело. Погледна злобно Ками.

— Направила си го нарочно.

— Су, вземи да се успокоиш! — прикани я Брет.

— Идеята не е на Ками. Наемаме писатели от компанията за организиране на забавления — обясни Джон, изгубил търпение. Въздъхна дълбоко. — Държа да ви кажа, че при мен е още по-зле.

— Защо? Ти кой си? — попита Сузан.

— Смахнатия Дик — отвърна сухо той. — Сериен убиец, който би трябвало вече да е излекуван от братовчедка си, Сали Садистката, психоложка.

— Това съм аз! — извика Ана Лий.

— А пък аз съм Нанси, шавливата медицинска сестра, наета от Сали Садистката, за да се грижи за теб. Нанси — шавливата медицинска сестра! — повтори Ви Джей и потръпна.

— Да не би да си въобразявате, че това е зле — разсмя се Джо Джонстън. — Аз съм Тили Травестита, майка на Смахнатия Дик!

— Здрасти, мамо! — обади се Джон и всички избухнаха в смях.

— Не може да бъде! — изпъшка Том Харт и погледна Джо.

— Какво? — попита Джо.

— Аз съм баща на Смахнатия Дик, което означава, че ти си ми съпруга. Пълна гадост!

— В такъв случай, любими, ще спиш на канапето! — уведоми го Джо.

Докато се шегуваха, Джени Олбрайт, домакинката, с помощта на две прислужнички внесе платата със закуската. Джон благодари и се обърна към гостите си.

— Закуската е сервирана. Докато ядем, Джошуа ще ви покаже оръжията, с които могат да ви „убият“. Ще почакам всички да седнат.

С много шеги и подмятания участниците в играта се настаниха. Сабрина забеляза, че от едната й страна е Ви Джей, а не Сузан, но Брет успя да се настани от другата. Той наистина се опитваше да създаде у всички впечатление, че двамата са отново заедно.

Джон се настани начело на масата между Ана Лий Зейн и Тайър Нюби. Ана заговори с него и той сведе глава към нея с усмивка. Сабрина се зачуди дали между тях няма нещо, защото упорито се говореше, че и Джон, и Касандра са имали връзки през онази последна Седмица на тайните. Но пък повечето неща за миналото бяха просто догадки. Единственото сигурно бе, че Касандра Стюарт бе мъртва.

Джошуа прочисти гърлото си и се усмихна.

— Дами и господа, позволете да ви обясни подробностите. Смахнатия Дик се е прибрал наскоро вкъщи, за да поеме в ръцете си ръководството на семейното богатство, защото по-големият му брат, Смахнатия Дарил, е починал неочаквано. Тъй като е най-облагодетелстван от смъртта на брат си, той е главният заподозрян, но тъй като не е съвсем с ума си, вие сами трябва да разберете кой е ликвидирал Смахнатия Дарил и защо. Всички в тази къща крият по някоя тайна от миналото и накрая ще се разбере, че всички имат причина да желаят смъртта на Дарил. Убиецът, или убийците, които, разбира се, ги е страх, че някой може да ги разкрие, започват да се отървават от останалите един по един. Сега ще ви кажа какви са възможните оръжия, защото убиецът има намерение да продължи да действа, докато не го заловят, или докато не избие всички в къщата.

— Казвай де — подкани го Джо. — Какви са нашите оръжия?

— Добре, започвам с пистолета — обясни Джошуа и извади оръжието. — Стреля с червена боя. — Той продължи да повдига останалите играчки и да ги описва. — Пушка, също стреля с червена боя. Автоматичен нож, снабден с резервоар с червена боя. Кама, лък със стрела, тежка ваза, въже с примка, отрова — всъщност напитката е сок от грозде, оцветен така, че да оцвети устата ви за двайсет и четири часа и последно, но съвсем не маловажно оръжие — свещ. Това е всичко, дами и господа. Из целия замък ще бъдат поставени следи, по които да се ориентирате, а инструкциите за героите ви ще ви бъдат подавани по различно време през седмицата. Искам да ви предупредя, че първото убийство е предвидено за днес, така че трябва да внимавате. Между другото, всеки, който иска — говоря и за живите, и за мъртвите — е добре дошъл на коктейл в седем всяка вечер, а в осем ще бъде вечерята, за да можем да обсъдим преживяното през деня. Някой иска ли още кафе? — попита той.

— Само ако ти пиеш пръв — отвърна сухо Ана Лий.

— Няма проблем — примири се Джошуа. Взе каната с кафе, сипа си, отпи и се приближи до Ана Лий, за да сипе и на нея. Приглади русата си коса и се наведе към нея. — И да внимаваш, и да не внимаваш, щом си набелязана за жертва, измъкване няма.

— Би ли ми налял и на мен? — помоли Джон и побутна чашата си. — Снощи окъснях — обясни той.

— Смърт с отрова! — потръпна Ви Джей. — И без това имах намерение да мина на диета. Мога да живея без храна, но не без кафе.

— Аз пък не мога без джин с тоник — обади се Реджи.

— Аз пък без бира — призна Брет.

— Сега можете да хапнете и да пийнете колкото искате — успокои ги сухо Джон. — Играта не се води за започнала, докато не излезете от трапезарията. След това всички ще се приберат в стаите си за по един час, а Ками и нашият невероятен скулптор ще скрият оръжията. Ако някой от вас открие оръжието, с което е трябвало да бъде убит, има право да го използва срещу убиеца. Засега сте все още свободни.

— Тогава ще похапна още една препечена филия — реши Ви Джей.

— Аз ще си позволя бекон — обади се на свой ред Джо.

— И за мен препечена филия, Ви Джей — провикна се Сабрина.

Всички се нахвърлиха на храната така, сякаш ги чакаше цял ден тежък физически труд. Най-сетне, един по един започнаха да се разотиват. Сабрина забеляза, че Брет става, затова сведе очи и отпи от кафето си. Когато погледна отново, разбра, че са останали само двамата с Джон. Той я наблюдаваше от другия край на масата.

— Много се радвам да те видя отново — започна той с дрезгав глас, без да откъсва очи от нея.

За своя ужас тя усети как сърцето й тръпне.

— Благодаря ти.

Той се отпусна назад и я погледна. Струваше й се, че очите му проникват под кожата й и започна трескаво да мисли какво да каже.

— Ти ли си убиецът? — попита тя.

Той изви едната си вежда.

— За играта ли питаш, или за истинския живот?

— За играта — изчерви се тя.

— Дори да бях — отвърна той, — нямаше да ти кажа. Също както и ти нямаше да ми кажеш. Не е честно. — Той се приведе напред с крива усмивка. — Не искаш ли да знаеш за истинския живот?

Тя го погледна и се зачуди дали закуската не бе пропаднала от стомаха право в петите й.

— Джон, не съм дошла нито да те разпитвам, нито да ти навявам мрачни спомени.

— Защо не? Нали повечето от останалите все това правят, както приятелите, така и враговете. Не искаш ли да разбереш истината? Или може би избяга от мен, защото ти е било все едно.

Нямаше намерение да отговаря на подобен въпрос, затова попита:

— Кажи, ти ли уби Касандра? Какъв въпрос само! Ако си я убил, едва ли щеше да ми кажеш, нали? Няма разлика между играта и истинския живот.

— Напротив, има разлика. Не мога да ти кажа дали съм, или не съм убиецът в играта. Що се отнася до истинския живот, не се страхувам, че дяволът, или Господ ще ме накажат. Не съм убил съпругата си. Вярваш ли ми?

— Да.

Той изви едната си вежда и се отпусна предпазливо назад.

— Някой я е блъснал — заяви той.

Тя вдигна ръце.

— Откъде знаеш?

— Познавах Касандра. Много добре я познавах. Тя бе прекалено самовлюбена, за да извърши самоубийство.

— Джон, тя имаше рак. Може да е решила, че…

— Тя вече ходеше на терапия.

— Беше жена, а жените са много суетни. Страхувала се е, че ще й окапе косата, че вече няма да е толкова красива, че може да я оставиш, ако погрознее.

Той поклати нетърпеливо глава.

— Тя знаеше за рака, когато се оженихме. Беше ми казала всичко, така че бях наясно какво ни чака. Не се е самоубила. Освен това притежаваше невероятна координация и няма начин да се е подхлъзнала. Някой я е убил — настоя той. — Знам само, че не съм бил аз. Не е твоя работа кой го е направил. Не искам да се месиш.

— Ама…

— Защо избяга от мен? — попита остро той.

— Какво? Аз… аз…

— Не заеквай. И не ми разправяй, че е станало отдавна, или че не разбираш за какво ти говоря.

Тя вдигна ръце.

— Касандра дойде и аз си тръгнах.

— Защо?

Сабрина го погледна спокойно.

— Наистина беше отдавна…

— Защо? — прекъсна я той разпалено.

— Каза, че ти е годеница. Очевидно е било точно така.

Той поклати ядосан глава.

— Бяхме разделени. Нямах никаква връзка с нея. Бях ти казал.

Тя сви рамене.

— Ти се ожени за нея.

— Ожених се по-късно. Тя беше красива, изкусителна, освен това се познавахме отдавна. Тя се страхуваше да посрещне болестта сама, затова настоя да съм до нея, а аз се съгласих, въпреки че знаех каква е мръсница и подозирах, че от брака ни няма да излезе нищо. Накрая мислех за развод.

В гласа му звучеше необичайно силен гняв, сякаш думите се лееха сами, против волята му. След това тонът му се промени.

— Ами ти? Избягала си значи гола от брачното ложе?

— И това се случи доста отдавна, така че…

— И сигурно не ми влиза в работата. Напълно права си. Не ми влиза в работата, но въпреки това съм любопитен. — Най-сетне той се усмихна. — Когато си готова, ще ми разкажеш.

Тя го погледна, учудена, че той не се е обидил. Думите му може и да бяха груби, но от усмивката му личеше, че разбира много неща.

— Здрасти!

Ками Кларк се върне в трапезарията и подпря ръце на хълбоците си.

— Не трябваше ли да сте в стаите си през следващия час? Това важи и за теб, шефе — настоя тя.

— Добре, добре, тръгваме — увери я Джон.

Стана и с неочаквана бързина застана зад стола на Сабрина. Прииска й се да се обърне и да обвие врата му с ръце. Вместо това се изправи, благодари му и се усмихна на Ками, преди да избяга по стълбите.

Докато се качваше, го усети зад себе си. Усети го още преди да е казал и дума.

— Успех, Дукесо.

— Успех ли?

— При залавянето на убиеца.

— За играта ли говориш?

— Че за какво друго. А, да, нали каза, че имало и истински живот — уточни той.

— Ти сърдиш ли ми се? — попита притеснено тя.

— А ти как мислиш?

Отвори вратата на стаята й и я изчака да влезе. Стисна я за лакътя и я поведе към балкона.

— Огледай се. Почувствай вятъра. Скоро ще се засили. Това е недружелюбно място, особено за хората, които го мразят. Не ти ли е минавало през ума, че замъкът може да се е разправил с Касандра? Говори се, че тук имало духове. Сега, разбира се, Касандра скита из замъка. Предполагам, че за нея е било шок да разбере, че някой притежава достатъчно дързост, за да я убие.

Той стискаше силно ръката й и Сабрина усети разгорещения му гняв и неудовлетвореност. Взираше се някъде напред и дори не забелязваше, че я държи за ръката, че я притиска към парапета на балкона. Усети силните удари на сърцето си, предизвикани от обзелия я страх. Не познаваше този мъж. Беше спала с него, но въпреки това той си оставаше непознат.

Покрай страха се промъкна неизпитвана досега топлина, някакво въодушевление. Беше й приятно да усеща ръката му върху своята, близостта му й доставяше удоволствие. Обзета бе от изкушението да го прегърне. Искаше й се да остане. Докато бе близо до него, се чувстваше наистина странно. Не познаваше друг мъж, който да предизвиква такъв чувствен глад у нея. Опита се да си каже, че е глупачка, че жените, които се увличат по опасни мъже, са глупачки.

Само че Джон не бе убил съпругата си. Но той сигурно бе искал тя да е мъртва. И той, както още много други хора.

— Представи си само — повтори той и привлече Сабрина до себе си. — Представи си само как се взираш напред, привеждаш се и…

— Джон!

Той се стресна, когато чу гласа. Сабрина въздъхна облекчено, а след това се обърна към отворената врата.

Там бе застанала Ками и клатеше снизходително глава.

— Тази игра ще започне ли някога?

— Да, разбира се, извинявай — отвърна спокойно Джон. След това се усмихна на Сабрина. — Успех с убиеца. Тази игра може да се окаже на…

— Живот и смърт — довърши тихо тя.

За нейна изненада той я стисна за раменете и я целуна по челото. След това излезе от стаята й. В първия момент Сабрина остана неподвижна. Сетне се обърна, за да погледне след него и забеляза, че Ками е все още там.

— Трябва да се заемем с играта — подкани я тя нетърпеливо.

Най-сетне вратата на Сабрина се затвори с шумно хлопване.