Хедър Греъм
Да си легнеш с непознат (11)

Десета глава

Сузан Шарп лежеше точно до вратата, когато мъжете нахлуха в тъмницата. Беше се отпуснала на една страна, косата й скриваше лицето. Когато я видя, на Ви Джей й се стори, че сърцето й спира, а след това започва да бие диво.

— Господи! — възкликна тя и забърза към Сузан, решила, че й се е случило най-лошото. Нима Джак Изкормвача наистина бе оживял, за да я убие?

Коленичи до жената, а от другата й страна коленичи Тайър. Бившето ченге, очевидно привикнал с подобни страхотии, дори с мъртъвци, спокойно повдигна китката на Сузан, за да провери дали има пулс. Усмихна се бавно над тялото на Сузан.

— Не е мъртва. Има равномерен пулс и диша дълбоко. Просто е припаднала. Струва ми се, че нещо я е изплашило до смърт.

— Нали не е ранена?

— Мисля, че не — отвърна бързо той, но въпреки това провери внимателно.

— Интересно как се е заключила тук? — попита Том Харт, докато оглеждаше вратите.

Тайър се изправи и пристъпи до Том и Джо.

— Не се е заключила. Не успяхме да влезем, защото резето не бе дръпнато докрай. Не мога да кажа защо не е могла да излезе. Може би не е забелязала, че резето не е дръпнато. Друга възможност е вратите да са се подули и да заяждат. Понякога, когато е влажно, се случва. Не ми се вярва тук да става нещо тайнствено. Просто дървото се е раздуло, резето не е било дръпнато докрай, а и паниката й си е казала думата.

Даян погледна Тайър.

— Значи тя се е уплашила до смърт, защото е решила, че някой я е заключил.

Тайър сви рамене.

— Май е станало точно така. Нали видя, че тримата заедно едва успяхме да отворим.

— Този замък започва да ми се струва доста страшен! — потръпна Ана Лий.

— Хората са страшни, мила — отвърна сухо Реджи. — Отивам да похапна. — Тя се обърна и излезе.

— Най-добре някой от нас да я придружи — обади се Джо.

— Реджи ще се оправи. Не трябва ли да помогнем на Сузан? — попита Ви Джей. — Лежи на студения камък.

Спогледаха се и се усмихнаха, обзети от чувство за вина. На Ви Джей й хрумна, че едва ли има човек тук, когото Сузан да не е наранила. Дали щяха да съжаляват, ако я бяха открили мъртва?

— Какво ви става? — възкликна Ви Джей. — Не може да сме чак такива чудовища. Ако някой…

— Аз ще я вдигна — измърмори Тайър. — Това ще ми бъде фитнеса за деня. Някой от вас знае ли коя е стаята й? Скоро ще се свести.

Тъкмо я поемаше на ръце, когато критичката отвори очи.

— Пусни ме веднага, дърт козел такъв!

Тайър се подчини незабавно и Сузан тупна по дупе върху студения каменен под. Ви Джей извърна поглед и потисна смеха си.

— Копелета гадни! — нахвърли им се Сузан. — Кой от вас ми причини това? Що за извратена шега сте измислили? Смешно ти е, а, Виктория Джейн Нюфилд? Ще съжаляваш, кълна се, че горчиво ще съжаляваш.

— Престани да заплашваш Ви Джей, Сузан — повиши глас ядосания Том Харт. — Тя бе най-загрижена за теб.

— Сигурно тя ме е заключила или се е направила на Джак Изкормвача.

— Сузан — заговори спокойно Ана Лий. — Никой не се е правил на Джак Изкормвача. Сигурно въображението ти се е развихрило, защото си решила, че си заключена.

— Нищо не съм си въобразявала. Бях заключена. Бях заключена и точка — настоя Сузан. — Някой трябва да е облякъл костюма на Джак Изкормвача, за да ме сплаши.

— Сузан, Джак Изкормвача е облечен в обичайните си дрехи — заяви Джо и приглади разсеяно брадата си, докато оглеждаше композициите.

— Казвам ви, че тук става нещо гадно — настоя тя и ги погледна с изпепеляващия си поглед. — Бях заключена тук и ми бе оказан психически тормоз. Дойдох единствено, защото на бележката се казваше, че има сеанс…

— Сеансът беше в криптата — напомни й Даян, отметна черната си коса и коленичи до Сузан. — На твоята бележка не пишеше ли криптата?

— Не, тъмницата — каза Сузан. — Някой от вас, гадняри такива, я е сменил и ме е заключил тук. Щом разбера кой е бил…

— Къде ти е бележката? — попита Ви Джей и огледа наоколо.

— В мен беше. Тук беше — настоя Сузан. Стана и огледа мястото, на което бе паднала. Бележката я нямаше. — Който ме е подмамил тук, е откраднал бележката!

— Може да си била изпратена тук като част от играта — предположи Джо в опит да успокои нещата.

Ви Джей го погледна презрително. Нямаше начин някой да успокои Сузан Шарп, затова тя прецени, че повече няма да търпи глупости, какъвто и отзив да напише журналистката за следващата й книга. Нямаше намерение повече да се съобразява с тази истеричка.

— Виж — обади се Тайър. — Всички дами бяха в криптата, а мъжете слязохме заедно, така че няма начин някой да ти е причинил нещо без останалите да разберат.

— Я стига глупости — сопна се побесняла Сузан. Закрачи като лъвица из залата. — Тази порутина е пълна с тайни врати и проходи. Може някой от вас да се е промъкнал, за да ме тормози.

— Може да е бил самият господар на замъка — предложи Даян. — Джон беше тук, а той знае тайните проходи, нали така?

— Джон никога не би ми причинил подобно нещо — отвърна разпалено Сузан и приглади коса. — Той къде е? Ще разплета аз тази работа.

Всички извърнаха гузно погледи, за да не издадат и дума пред Сузан, защото тя бе способна да използва всяка дума против някой от тях. Ви Джей сви рамене, защото не бе тайна, че Джон е тръгнал да търси Сабрина и Брет.

— Започна буря. Някои бяха излезли да пояздят и той отиде да ги върне — обясни тя.

— Някои от другите ли? — повтори Сузан. След това се усмихна хитро и много доволно. — Да не би Сабрина и Брет да са хукнали нанякъде сами? Много сладка работа. Може би се опитват да скрият нещо.

— Точно така е станало — обади се Ана Лий. — Единият те е заключил, а другият се е направил на Джак Изкормвача. Направо невероятно постижение при положение, че по едно и също време се предполага, че са били на две различни места.

— Някой от вас, мръсници, ми причини това, но аз ще открия кой е — увери ги троснато Сузан. — Къде е Реджи?

— Сигурно вече си пие мартинито — отвърна Том.

Сузан присви очи.

— Ами онзи мизерник Джошуа, дето е направил тези отвратителни кукли?

— Той не е слизал тук тази сутрин — отвърна Джо.

— Ами мизерния червей, дето работи за Джон? — продължи да разпитва Сузан.

— Някъде горе е — сви рамене Джо.

— Сигурна съм, че малката нещастница го е планирала. Ще измъкна аз истината от нея и…

— Сузан, вече ти казах, че случайно си се заключила — напомни й убедено Тайър.

— Точно така, тя се е преоблякла като Джак Изкормвача. — Сузан присви очи. — Отивам да избода очите на смотаната Ками Кларк! — заяви тя и изфуча прекалено енергично за човек, който преди малко е бил в безсъзнание.

Джо изпъшка.

— Да вървим да защитим Ками — предложи Том.

— Според мен не е толкова лоша идея да зададем някой и друг въпрос на Ками — сети се Даян. — Ще я разпитаме за бележката, която е изпратила на Сузан, защото май някой си играе с тези бележки.

— Добра идея — одобри Ви Джей.

Даян се усмихна доволно. Ви Джей отново забеляза колко е млада. Въпреки че се стараеше да изглежда по-възрастна, тя си оставаше малко момиченце, което се преструваше, че големият свят не го плаши. Възрастната жена си каза, че трябва да й бъде по-добра приятелка.

— Добре, да вървим… — започна Тайър.

В този момент всичко потъна в тъмнина. В следващия момент се разнесе сърцераздирателен писък.

 

 

Коленичила на снега до Брет, Сабрина бе обзета от смразяващ страх. Той може и да беше мръсник, бракът им се бе провалил, преди да започне, но тя все пак го обичаше като приятел.

— Господи! — възкликна тя, неспособна да откъсне очи от кръвта и нежно докосна студеното му лице. — Брет! — повика го тя.

Джон пришпори коня обратно и скочи до нея. Сабрина едва събра смелост, за да напипа пулса на шията на Брет. Усети туптене. Беше жив. Джон я погледна и тя кимна с налети със сълзи очи. Забеляза, че по красивото му лице се изписва облекчение и тя осъзна, че каквито и да бяха несъгласията между двамата мъже, Джон държеше на приятеля си. С дългите си пръсти внимателно опипа раната на главата.

— Ударил се е при падането. Трябва да го върнем в замъка и да го затоплим, преди да му стане нещо заради шока. Господи, надявам се да не е тежко ранен. Имам известен опит, но снегът ще ни откъсне от света.

— Ами ако има нещо счупено, ако вратът му е счупен?

— Сигурен съм, че вратът му не е счупен — измърмори Джон и внимателно опипа мускулите и костите. Бавно провери крайниците.

— Чакайте, аз съм учил анатомия — предложи Джошуа, скочи от коня и коленичи при тях. Заопипва Брет внимателно с опитна ръка. След малко вдигна поглед. — Единствената рана е на главата. Ударил се е в камъка, когато е паднал. Не напипвам нищо счупено.

Сабрина погледна двамата мъже с благодарност. Джон се опита да вдигне писателя. Двамата с Джошуа не го прехвърлиха на гърба на коня, както правеха в старите уестърни. С помощта на Джош домакинът го нагласи пред себе си, сякаш щеше да крепи дете, за да го предпази от снежната виелица. Тя се качи на коня и го подкара бавно след Джон. Забеляза, че Джошуа не е с тях и се обърна назад. Скулпторът бе коленичил до скалата, където Брет бе паднал и се взираше безкрайно учуден, оглеждаше се, сякаш търсеше нещо. Наоколо не се виждаше никой. Дори цяла армия шотландски бойци да имаше наблизо, едва ли щяха да ги забележат, защото снегът се завихряше и скриваше всичко от погледа им.

— Джошуа! — провикна се тя. Той нито я чу, нито й обърна внимание. Не можеха да се върнат, защото щяха да загубят време, а им предстоеше път.

Тя прехапа устни и погледна към Джон, който бе ускорил ход. Дали да го повика? Обърна се отново към Джошуа Вейлин и с облекчение забеляза, че най-сетне се бе качил на коня. Някакъв инстинкт я накара да замълчи и да не му каже, че го е видяла как оглежда мястото.

Движеха се, без да разговарят, докато най-сетне тъмният каменен замък се изправи пред тях.

 

 

— Точно така! Всичко се връзва, нали? — изръмжа Сузан. Не бе успяла да излезе от тъмницата преди осветлението да загасне.

В този момент на Ви Джей й се стори, че чува нещо като прошумоляване, сякаш нечия наметка се бе отрила в нея и някой бе минал. Наметка ли? Джак Изкормвача може би? Оживелият Джак Изкормвача, който се опитваше да се измъкне от тъмницата. Всички бяха убеждавали Сузан, че се е отдала на въображението си. Да не би някой да се бе преоблякъл и да дебне наблизо, за да спре електричеството и да ги изколи, когато са най-безпомощни и уязвими?

Втори писък проряза тишината и Ви Джей реши, че този ден сигурно ще получи сърдечен удар. Оказа се, че е отново Сузан, която бълваше ругатни.

— Дяволите да те вземат, изгори ме! — писна тя.

— А ти защо си се лепнала за мен? — сопна й се Тайър и щракна със запалката, за да могат да виждат.

Ви Джей веднага се взря. Фигурата на Джак Изкормвача бе на мястото си. „Глупачка!“ — каза си тя.

— Тук има фенер — забеляза Том и откачи старинния свещник от стената. — Тук май често се случва да нямат ток, когато се извие буря. Това нещо са го използвали скоро.

— Ето още един — посочи Джо.

Тъмницата с восъчните фигури оживя отново на светлината.

— Казвам ви, че някой… — започна Сузан.

— Стига, Сузан — сряза я Джо и подръпна нервно брадата си. — Бурите са творение на Бог, електрическата система просто не е издържала, така че си избий от главата, че някой подготвя конспирация срещу Сузан Шарп.

— Ти престани да говориш за тази буря. Нищо не сте видели още! — предупреди ги Сузан. Пристъпи към Тайър и дръпна свещника от него. — Представа нямате какъв ураган ще има, когато намеря малката Ками Кларк.

Всички я последваха.

Ви Джей остана последна и тъмнината бързо я обгърна. Погледна фигурите, които сякаш чакаха светлината да се скрие, за да оживеят.

— Чакайте ме! — опита се да извика тя. Гърлото й бе пресъхнало и думите прозвучаха като шепот. Щяха да я изоставят, а тя щеше да е съвсем сама, парализирана от страх, когато фигурите се надвесеха заплашително над нея, за да й изцедят кръвта и да я запокитят в тъмната бездна около нея.

— Ви Джей? — избумтя мъжки глас.

— Том!

Бог да го благослови. Беше се върнал за нея, вдигнал високо свещника. Наоколо плъзна светлина и фигурите застинаха послушно по местата си.

— Виктория, нали нямаш намерение да останеш сама тук долу? — попита тихо Том.

Тя му отправи усмивка и забърза след останалите. На партера се оказа, че хората от персонала вече са запалили свещи.

Писателите поеха след Сузан, само Том спря.

— Виктория, оставям те. Нямам намерение да гледам как сравняват нещастното момиче със земята — поклати глава той.

Ви Джей прехапа устни, защото знаеше колко много мрази той Сузан.

— Отивам при Реджи да пийна нещо — заяви Ана Лий и пое към библиотеката. — Тайър ще спре Сузан, ако изпадне в бяс.

— И аз отивам с Том — заяви Джо.

— Сузан ще унижи Ками — обясни Том. — Според мен Ками няма да иска да има публика.

Ви Джей кимна, но реши да тръгне след критичката.

— Не е нужно да ходим всички, но аз ще отида, за да подкрепя Тайър.

— И аз ще дойда — реши Даян, очите й блестяха от възбуда. Всички я погледнаха. — Много добре знаете, че Сузан може да е истинско чудовище, а и Ви Джей няма да е сама, ако стане напечено.

— Не забравяте, че след тази седмици сигурно всички ще трябва да плащаме, защото Сузан е чудовище — заяви Джо.

Когато стигнаха до стаята на Ками, Сузан вече бе нахлула вътре. Скромната асистентка на Джон седеше на бюрото си, както обикновено. Очевидно проблемите с електричеството не я притесняваха. Работеше на светлината на лампа с батерии.

— Малка тъпа кучка, да знаеш, че ще бъдеш уволнена заради това! — разбесня се Сузан.

Ками скочи разтреперана. Устните й мърдаха, но думи не излизаха. Очите й бяха пълни със сълзи, докато поглеждаше безпомощно ту Сузан, ту Тайър, Ви Джей и Даян.

— Аз… аз… — започна тя озадачена. Беше уязвима като малко птиче, паднало от гнездото.

— Сузан, няма ли поне да й обясниш в какво я обвиняваш? — спря я Ви Джей.

Сузан се извърна вбесена. Дори следващата книга да бе Библията, помисли си уморено Ви Джей, Сузан щеше да я съсипе. Критичката отново се обърна към Ками с лице, разкривено от ярост.

— Тя много добре знае какво е направила. Написала ми е бележка, с която ме изпраща в тъмницата, след това е минала по таен проход и ме е уплашила до смърт. Трябва да бъде уволнена, арестувана и аз смятам да направя необходимото!

— Сузан — извика Ками в опит да се защити. — Аз не съм… не знам… кълна се…

— Лъжлива въшка! — изсъска Сузан.

— Чакай малко — прекъсна я Тайър гневно и пристъпи към Сузан.

— Остави я да се пени колкото иска — отбеляза Даян.

— Сузан, ти няма ли да престанеш да се държиш като съвършена мръсница? — обади се отново Ви Джей.

Браво, след една Седмица на тайните щеше да бъде очернена в пресата.

— Аз… аз… аз не съм ти пращала бележка да ходиш в тъмницата — заекна Ками. — Всички трябваше да се съберат в криптата. Джошуа трябваше да почука по стената на една от гробниците, но той тръгна след Джон, да не би да има някакъв проблем… искам да кажа… да не би някой да се загуби в снега. — Тя се колебаеше преди всяка дума, защото усети, че сама е издала тайната, че шефът й не е бил в най-добро разположение на духа, когато е тръгнал да търси Брет Макграф и Сабрина Холоуей. — Той реши, че Джон може да има нужда от помощ, че всички ще се забавлявате добре в криптата.

— Разбира се, не мога да си представя по-весело прекарана сутрин, отколкото сред мъртвите.

Ками я погледна жално. Даян веднага се разкая.

— За Джош беше по-важно да се увери, че никой не се е изгубил в снега — уточни бързо тя. Истината бе ясна. Трябваше да се увери, че Джон няма да направи нещо със Сабрина. — Сузан, кълна се, че никога не съм ти изпращала бележка с инструкции да бъдеш на друго място — повтори Ками.

— Откъде тогава се е взела тази бележка? — попита Сузан.

Ками все още трепереше от възмущение.

— Не знам, наистина не знам. Нямам представа откъде са се появили и другите…

Тя замълча и погледна останалите, пребледняла като платно.

— Още някой ли е получил фалшива бележка? — попита Тайър.

— Аз… аз…

— Боже господи, престани да заекваш като някой пелтек! — кресна Сузан.

— Кой друг е получил такава бележка? — попита тихо Ви Джей.

— Кажи кой — настоя тихо Даян.

— Не мога да… — започна Ками.

— Джон. Става въпрос за Джон Стюарт, нали? — досети се Даян. Ето че отново се бе развълнувала много.

Ками стоеше бледа пред тях. Беше като уплашена кошута и започваше да трепери.

— Аз пък ще ви кажа, че това са пълни дивотии. Ти пишеш бележките и ги раздаваш. Въпросът ми е защо.

— Не е така, госпожице Шарп. Не съм го направила. Честна дума. — Ками отчаяно се опитваше да се защити. — Съжалявам, че сте уплашена…

Ви Джей отново рискува да се намеси.

— Престани, Сузан. Всеки може да го е направил! — заяви гневно тя.

Сузан я погледна злобно.

— Малката Ками се е престорила на Джак Изкормвача, защото е искала да ме убие — обвини я отново Сузан. — А на вас, майната ви — продължи тихо тя. — Да знаете, че сами се прецакахте.

Изфуча навън и блъсна вратата след себе си. Ками се разплака, Тайър бе станал сериозен, а Ви Джей усети, че цялата трепери.

— Май всички имаме нужда да пийнем по нещо — заяви Даян. — Хайде, Ками, ела да пийнеш с нас.

— Аз… аз… точно се бях заела да работя нещо — подсмръкна Ками и се опита да потисне плача си.

— Ще поработиш по-късно, мила — подкани я Ви Джей.

— Аз не съм една от вас. Това е Седмица на тайните и вие трябва да разрешите загадката.

— Загадките са достатъчно за всички — каза Даян. — Хайде, ела. Джон няма да има нищо против. Той сам би те поканил след срещата с Горгона Медуза.

Ками кимна.

— Знам, че Джон няма да има нищо против.

— Тръгвай тогава — повтори Ви Джей. — Ако не седна, в най-скоро време ще се строполя на земята.

Тъкмо тръгваха, когато ужасен писък разтърси замъка.