Хедър Греъм
Да си легнеш с непознат (17)

Шестнайсета глава

Джон започна да се чуди дали не е отворил кутията на Пандора.

— Нищо не разбирам, Джон, ако бях положила повече усилия… — започна Ками.

— Ками, всеки може да е написал тези бележки…

Джошуа бе застанал зад нея, очите му бяха потъмнели от тревога.

— Трябваше да ти помагам играта да върви добре.

— Джошуа, ти си човек на изкуството и приятел. Аз съм тази, която работи с Джон.

— Ками, Джош, и двамата се справихте чудесно. Едва ли друг би се справил по-добре. Моля ви…

— Джон, трябва да поговоря с теб — прекъсна го Брет.

Джон вдигна ръце.

— Ками, не си направила нищо лошо. Престани да се притесняваш. Играта е чудесна, организацията е на ниво, а вие двамата с Джошуа се справяте отлично, само че заради бурята, тъмнината и всичко, което се случи, може би трябва да прекъснем.

— Джон, държа да поговорим — настоя Брет.

Джон се обърна към Макграф.

— Брет, не съм ядосан. Разбирам какво си направил и защо си го направил. Всичко е наред.

— По дяволите, Джон, нищо не е наред. Приятелите не прецакват приятелите си.

— Брет, не си прецакал мен.

— Джон, тя ти беше съпруга.

— Брет, всичко свърши. Не изпитвам нищо — нито гняв, нито болка, нищо. Опитай се да разбереш, че по онова време всички бяха наранени по един или друг начин. Казвам ти истината, всичко е наред. А сега трябва да изляза, така че би ли се дръпнал?

— Навън ли? — възпротиви се Ками. — Ама студът и снегът…

— Нищо ми няма — прекъсна я Джон. — Ще бъде чудесно. Извинете ме — заяви решително той. След това се поколеба и се обърна към Брет. — Как ти е главата?

— Главата ли?

— Раната.

— А, това. — Той опипа слепоочието си и сви рамене. — Малко боли, но не е страшно.

— Радвам се.

Джон тръгна към вратата, нетърпелив да усети студа и свежия въздух. Слънцето не бе успяло да надникне зад облаците, но поне светлината бе естествена и въздухът беше приятно студен. Не успя да стигне до вратата, защото го спря Джо.

— За бога, Джон, ти ми беше добър приятел. Много съжалявам, честна дума. Беше само веднъж и нямаше дори… Между нас с Каси нямаше нищо. Това, което направих, не беше хубаво, признавам го. Винаги съм разчитал на теб като приятел, бях истински глупак…

— Джо, моля те. Знаех какво прави Каси. Невинаги съм знаел с кого, но вече ми е все едно. Тя използваше хората, защото мразеше Седмиците на тайните, дори се опитваше да ме накара да си тръгна, преди да загине. Така че не се притеснявай. Ако ще се почувстваш по-добре, искам да те уверя, че ако се оженя отново и те видя, че поглеждаш съпругата ми, ще те смеля.

По неугледното лице на Джо личеше тъга.

— Едва ли е толкова лесно, защото не знам как ще мога аз да си простя.

— Джо, за бога, аз ти прощавам. Ти също трябва да си простиш. По онова време нямаше значение, сега също няма значение. Освен, разбира се, ако ти не си блъснал Каси от балкона.

— Не, Джон, не съм, кълна се — опули се Джо. — Дори не съм се доближавал до Каси през онзи ден. Не бих я наранил.

— Добре, тогава би ли ме оставил намира?

Джо отстъпи настрани. Джон чу, че част от останалите се бяха събрали в библиотеката и забърза навън. Спря, за да си вземе палтото, опипа джобовете и откри вътре чифт ръкавици.

Беше натрупало сняг, затова трябваше да блъсне вратата с рамо, за да успее да отвори. Излезе навън. Студът щипеше. Тръгна напред и с всяка стъпка затъваше по трийсет сантиметра. Край конюшните завари Ангъс Макдугъл с лопата.

— Добро утро, господине — провикна се конярят.

— Здрасти, Ангъс. Как си, как са конете?

— Всички сме добре! Вътре е топло, запалил съм печката, така че ако ви стане студено в огромния замък, заповядайте. До ден-два и момчетата ще дойдат, така че ще изринем всичкия сняг, господин Стюарт.

— Добре, Ангъс. Имаш ли още една лопата? Ще направя пътеки.

След няколко минути той разчистваше снега и се почувства по-добре. Беше му приятно да си пораздвижи раменете, да използва ръцете си и да усети мускулите си.

 

 

Сабрина бе почти до леглото, когато чу дълбок, дрезгав заплашителен глас.

— Какво, по дяволите, си въобразяваш, че правиш?

Тя спря рязко и се извърна.

Отначало не видя кой е влязъл в стаята. Не успя да види ясно и не позна гласа. След това разбра кой е влязъл и остана на място със свито сърце.

— Как какво правя? — отвърна ядосана тя, въпреки че имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне. Ви Джей лежеше на леглото. Той бе застанал на вратата и тя нямаше да може да избяга.

— Ами ти какво правиш? — попита тя. — Ви Джей е… Ви Джей е…

Той пристъпи към нея.

 

 

Странно утро, каза си Джон, докато работеше. Физическият труд го накара да се почувства по-добре. Можеше да размишлява и да почиства снега механично. Беше подозирал много неща. Сега вече се бяха превърнали във факти. Той дори не излъга, наученото наистина нямаше значение. Беше много млад, когато се запозна с Каси. Също бе имал доста връзки, някои го бяха оставили с разбито сърце. Касандра бе забавна, дива, а когато тя бе заета, той се виждаше с други.

След това се запозна със Сабрина. Знаеше, че любовта от пръв поглед не се среща често, но при нея обичаше всичко. Тя бе наивна, но чаровна, притежаваше необикновена мъдрост. Обожаваше да я докосва. Тогава му се струваше, че и на нея й е хубаво с него. Само че го бе изоставила и колкото и да се опитва да я върне, така и не успя. Тогава Каси го потърси, бяха открили, че има рак, беше уплашена, не искаше да остава сама. Беше грешка, че се ожени за нея и дори подозираше каква е в действителност. Двамата не спираха да се карат, беше много тъжно, защото той трябваше да бъде силен, да й бъде добър съпруг и любовник, също и приятел. Само че тя прекали с игрите си.

— Има ли още лопати?

Джон вдигна поглед. Тайър също бе излязъл.

— Разбира се. Ангъс, нали имаме още лопати?

Ангъс кимна доволно. Тайър се хвана на работа. След няколко минути към тях се присъедини и Джо. После се появи и Брет. Погледа ги известно време и също се зае да помага. Успяха да прокарат пътеките бързо. Излезе и Реджи.

— Ето къде се били скрили момчетата! — провикна се тя от стъпалата на замъка.

Брет я погледна.

— Ела да чистиш сняг, Реджи.

— За нищо на света! — предупреди я Джон.

Даян се показа зад нея, последвана от Ками.

— Може би Реджи е малко… — започна Джо.

— Да не си посмял да го кажеш! — предупреди го Реджи.

— Нямах намерение да кажа стара — просто зряла! — възмути се Джо. — Даян е млада. Ела да свършиш малко работа, госпожице! — предизвика я Джо.

Тя беше подходящо облечена — в черни панталони, черни ботуши и тежък черен пуловер. Стъпи в снега и се отправи към Джо, който с готовност й подаде лопатата. Когато приближи достатъчно, тя се усмихна мило и запрати в лицето му шепа пухкав сняг.

— Леле, човече, измамиха те! — провикна се Брет.

Джо нямаше намерение да остави нещата така. Наведе се, направи огромна снежна топка и замери първо Даян, а след това и Брет.

Джон се разсмя. Удариха го в рамото, а Даян насочи атаките си към него. Той също метна снежна топка по нея, но в същия момент нещо го удари в гърба. Ками го нападаше отзад. Полетяха снежни топки. Ана Лий също се включи, въпреки че бе казала, че й се спи. Джошуа се присъедини последен. Скоро всички бяха покрити в сняг и не успяваха да се разпознаят.

Дори старият Ангъс се включи, но умело избягваше ударите. В разгара на битката Джон се огледа. Къде беше Сабрина? Почти всички бяха тук. Нямаше ги Сузан, Ви Джей, Том и Сабрина. Сузан, Ви Джей, Том. Сега и Сабрина.

Джон започна да се почиства от снега и хукна към замъка.

 

 

— Ви Джей спи — заяви заядливо Том.

— Спи ли! — възкликна Сабрина.

— Да. Уморена е. Защо искаш да я събудиш?

Сабрина погледна от Том към Ви Джей. Приятелката й приличаше на труп, положен в ковчег, ръцете й бяха скръстени на гърдите. Не вярваше на думите на Том. Ако Ви Джей беше мъртва, значи Том я бе убил. А сега тя бе сама с Том и нямаше как да излезе.

— Защо искаш да я събудиш? — попита отново Том, без да крие раздразнението си.

— Червеното на врата й… — каза Сабрина, без да мисли.

Глупачка! Трябваше да се обърне, да излезе и да повика помощ. Защо не остави Том да си мисли, че му е повярвала, когато каза, че тя спи.

— Червеното на врата й ли? — повтори Том.

Той се намръщи и влезе. Сабрина се отдръпна от него. Когато сведе отново поглед към Ви Джей, забеляза, че приятелката й си е сложила камея на тънка сатенена панделка. Гърдите й се надигаха и спускаха равномерно.

Очите й неочаквано се отвориха. Забеляза Сабрина от едната страна и Том от другата. Веднага скочи.

— Мили боже, какво става тук? Не може ли човек да поспи, без да се натрупа публика около него?

— Представа нямам какво прави Сабрина! — възкликна Том и вдигна ръце. — Влезе, за да те събуди!

Ви Джей се намръщи и погледна Сабрина.

Сабрина сви рамене с виновна усмивка.

— Разтревожих се за теб.

Ви Джей я погледна и се усмихна.

— Май изпуснах признанията. Много съжалявам. Бях облечена, готова… Полегнах, за да подремна за малко, но май съм заспала дълбоко.

— Сабрина!

Сабрина трепна стресната, когато чу някой да я вика толкова настойчиво.

— Сабрина! — викът проехтя отново. Този път по-близо.

Тя се обърна и забърза към вратата. Джон отваряше вратата към стаята й.

Тя излезе в коридора.

— Джон!

Той се обърна. Забеляза загрижеността в очите му и в този момент я завладя невероятно удоволствие. Ви Джей бе жива, Джон бе влюбен в нея, а останалите й страхове изглеждаха напълно безпочвени.

— Господи, колко се изплаших! — призна той и тръгна усмихнат към нея.

Тя също се усмихна, защото той бе готов да я прегърне, само че бе целият покрит в сняг.

— Мокър си! — възкликна тя.

Той кимна и я привлече към себе си.

— Бихме се със снежни топки и тогава усетих, че липсваш. И ти, и Ви Джей, и Том.

— Аз май пропуснах всичко интересно — заяви сухо Ви Джей и излезе в коридора.

— Тя спеше. Сабрина нахлу така, като че ли съм удушил Ви Джей — каза Том и поклати глава. След това прегърна Ви Джей през кръста и гласът му стана дрезгав. — Не знаеш ли, че никога няма да нараня Ви Джей. Влюбен съм в нея.

Сабрина замълча. Съпругът на Ви Джей беше починал, но Том все още бе женен. Сякаш прочел мислите й, Том обясни.

— Двамата със съпругата ми сме разделени. Когато разводът ни приключи, с Ви Джей ще се оженим и ще прекараме остатъка от живота си, колкото и да е той, заедно.

Сабрина се усмихна и пристъпи напред, за да целуне Том по бузата.

— Радвам се за вас. — След това прегърна Ви Джей.

— Проспах цялата сутрин — изчерви се Ви Джей. — Вече не съм млада като едно време. А снощи двамата с Том не спахме, говорихме си и…

— Господи, старците са мърсували! — заяви някой от другия край на коридора. Приближаваше Брет, свил ръце зад гърба си.

— Брет… — започна разгневен Том.

— Не, мили, с него ще се заема аз — заяви весело Ви Джей. — Брет Макграф, да не си посмял да ни наричаш старци. Реджи е стара. Ние сме хора на средна възраст — започна тя. — А ти какво търсиш тук? — попита тя.

— Бихме се със снежни топки и Джон усети, че е останал без Сабрина повече от десет минути. Затова реших, че тя е вътре на топло, така че…

— Така че какво? — попита Джон и подпря ръце на хълбоци, вдигна едната си вежда и изви устни.

Брет се ухили. Извади едната си ръка и метна снежна топка по Сабрина. Уцели я. Топката попадна в брадичката й и около нея полетяха снежинки.

— Джон! — обади се Ви Джей. — Нима ще му позволиш да прави подобни неща?

— Не, разбира се — заяви Джон.

— Аз и сама мога да се погрижа за себе си — заяви Сабрина, вече пристъпила към Брет.

Брет понечи да хукне, но преди това замери Ви Джей с топката, която носеше. Всички хукнаха след него. Брет изтича навън, но останалите го последваха и нападнаха. След секунди роклята на Ви Джей бе мокра, но двете със Сабрина бяха успели да го покрият със сняг.

Всички бяха мокри, освен Реджи, която даваше инструкции от стълбите на замъка.

— Беше страшно забавно. Май трябва по-често да излизаме в снега! — предложи Даян.

Всички се смееха и забавляваха, всички излъчваха невинност. В този момент Сабрина забеляза, че по снега пред нея има кръв.

— На някой му тече кръв — каза тя.

— Том, ръката ти, да не би раната отново да се е отворила?

— Мисля, че не — каза Том и протегна длани. — Не, ръцете ми са замръзнали, но няма кръв. Сигурно вече се е вледенила.

— Да се прибираме и да се затоплим — предложи Джон. — Някой се е порязал.

— Твоята буза кърви — отбеляза Даян.

— Стара рана от бръснене — обясни той.

— Брет, как е пръста ти? — поинтересува се Сабрина.

— Не ми тече кръв, но аз имам и друга рани — опита се да събуди съжалението на останалите той.

— Горкото момче — възкликна Ви Джей.

— Може да съм аз — призна Тайър и потри брадичка.

— И ти ли си се порязал, докато си се бръснал? — попита Ана Лий.

— Да. Бликна цял фонтан — обясни той.

— Май следващия път е най-добре да отидем на конгрес на бръснарите — предложи Джо. — Вчера и аз се нарязах. Сигурно защото се бръснех на светлината на една свещ.

— Да влизаме и да се затоплим — подкани ги Джон.

— Имаме ли достатъчно дърва за камината в библиотеката? — попита Тайър.

— Има — успокои го Джон. — В тъмницата има склад. Ще ми помогнете ли?

— Разбира се.

Джон, Тайър и Джо тръгнаха към тъмницата. Сабрина пое след Реджи, когато забеляза, че Джошуа е останал сам и оглежда кръвта по снега.

— Какво има? — попита го тя.

Той се стресна.

— Нищо — отвърна лаконично и я погледна учуден. — Надявам се, който се е наранил, да открие скоро. Това е много кръв.

— Може би само така изглежда. Защо му е на някой да крие нараняването си?

Джошуа се ухили.

— Не знам, за да се направи на писател герой. Аз, обаче, работя с ръцете си, така че дори на хартия да се порежа, обръщам много внимание.

Сабрина се разсмя, след това стана сериозна.

— Джошуа, когато Брет падна, ти огледа мястото, където бе паднал, сякаш нещо не беше наред.

— Просто погледнах с очите на художник. — Той сви рамене.

На Сабрина й се стори, че той лъже. Имаше нещо, което той криеше. Тръгна нагоре и забеляза, че вратата на Ви Джей се затвори, а след това и вратата на Даян. Реши да почука на вратата на Сузан. Никой не й отговори.

— Сузан, аз съм Сабрина. Не можеш да ни се сърдиш вечно. Би ли отворила?

Отговор нямаше. Тя натисна бравата. Беше заключено.

Въздъхна замислена. Очевидно Сузан продължаваше да се сърди. Май не можеше да направи нищо. Обърна се и бавно се върна в стаята си.

Брет влезе след нея.

— Спести вода и се изкъпи с приятел, какво ще кажеш?

— Брет!

Той се ухили и се прибра в своята стая.

Младата жена се намръщи, докато водата се изсипваше върху нея и се зачуди защо се бе притеснила толкова от кръвта, след като никой не бе сериозно ранен. А пък кръвта бе толкова много. Да не говорим, че всички се бяха порязали. Май мъжете до един бяха забравили как да се бръснат. Включително Джон. Беше му текло много кръв. Цялата предна част на халата му бе напоена. Не бе възможно да е от едно порязване. Въпреки всичко тя започна да се колебае. Снощи той я бе излъгал. Ако я бе излъгал снощи, може би всичко бе една лъжа.