Хедър Греъм
Да си легнеш с непознат (18)

Седемнайсета глава

След като натрупаха достатъчно дърва край камината, Джон се качи в стаята си, за да се изкъпе. Спря до стаята на Сабрина, но нея я нямаше. След това чу смеха й да долита от стаята на Ви Джей и въздъхна облекчен. Очевидно двете си приказваха и се забавляваха. Странни неща се случваха, откакто седмицата започна. Някой от гостите, не бе задължително да е извършил убийство, се бе опитал да тормози Сузан Шарп. Тя си бе позволявала да измъчва всеки един от тях и се бе държала надменно години наред. Не биваше да забравя и бележката, която получи. Може би някой, отново не бе задължително да бъде убиецът, му бе изпратил бележка, за да го накара да си плати за смъртта на Каси, или защото не я бе обичал достатъчно. Но изстрелът в коридора бе необясним.

Какво означаваха всички тези събития? Нищо, надяваше се той. Просто за да е сигурен, провери дали вратата към тайния проход е обезопасена. След това взе душ и се зае със задачите си. Беше рано вечерта, когато влезе в библиотеката и отново му се стори, че е сред група невинни мъже и жени.

Гостите му играеха покер. Реджи печелеше и обираше дребните пари на Джо, Том, Ви Джей и Тайър. Джошуа, Сабрина, Брет, Ана Лий, Ками и Даян играеха на филми.

Само Сузан Шарп я нямаше.

Отново.

Джон улови погледа на Сабрина. Имаше нещо различно в този поглед. Той се намръщи. Нима тайните бяха прекалено много за нея? Не, Сабрина не бе от хората, които произнасяха присъдите си, без да мислят. Въпреки това тя го гледаше по различен начин. Беше нащрек.

— Никой ли не е виждал Сузан? — попита той.

— Не — отвърна Тайър, докато оглеждаше картите си. — Оставила ни е бележка.

— Каква бележка? Къде? — намръщи се Джон.

— Навън! — извика Ками. Стана от масата и се приближи до полицата над камината. — Джени я е намерила, когато дойде да ни донесе напитките. — Тя също се намръщи. — Да я прочета ли?

— Давай. Сигурен съм, че Джон ще й се зарадва, колкото и останалите — обясни сухо Джо.

Ками я прочете на глас:

„До всички противни жалки глупаци. Оставете ме намира. Не искам нито да ви виждам, нито да говоря с вас. Не си въобразявайте, че ще ви позволя да ми се подмазвате заради случилото се. Всички до един сте гадняри. Предупреждавам ви отново, стойте настрани от мен! В противен случай ще ви съдя, ще ви натикам в затвора и ще се погрижа никой да не публикува и ред, докато е жив!

Сузан“.

Ками погледна извинително Джон.

— Вбесена е — измърмори Даян.

— Да я вземат дяволите — отвърна Ви Джей.

— Както ви казах веднъж, да си го начука! — сви Том рамене.

— Ама тя за каква се мисли — намеси се и Брет. — Никога не съм се сблъсквал с подобно нещо. Как смее да ни заплашва по този начин? Като че ли притежава властта да ни спре да пишем.

Джо направи следващия си ход.

— Странна работа, тя не се ли усеща? Може да ни забие някой и друг нож, както правеше Каси, но не е тя човекът, който ще убеди издателите да прекратят договорите си с писател, който им носи пари.

— Добре, добре, всички знаем, че Сузан е мръсница. Въпреки това се притеснявам за нея — обясни Джон.

— Почуках на вратата на Сузан — намеси се Сабрина. — Исках да поговоря с нея. Дори си поговорих със заключената й врата. Не съм направила нищо, за да я ядосам, но тя не ми отвори.

— Не може да остане в стаята си дни наред — заяви нетърпеливо Джон.

Брет вдигна поглед.

— Защо да не може? — попита той с надежда.

— Моля ви, нека да я оставим да се крие колкото иска — предложи Даян.

— Дано да умре от глад — предложи весело Ви Джей.

— Не се надявай — обясни й Даян. — Написала е втора бележка на слугите и е поръчала да й носят поднос с храна два пъти на ден, докато противният сняг се стопи.

— Джон, по всичко личи, че е побесняла и не желае да я притесняваме — каза Джошуа.

Джон наведе глава и се усмихна. Всички настояваха Сузан да си остане където е. Отново вдигна глава.

— Съжалявам, приятели. Аз се притеснявам. Трябва да видим как е тя.

— Нека да не го правим — помоли Реджи.

— Добре, да я видим какво прави.

— Ще отидем всички — заяви Тайър. — На мен дребните ми свършиха, защото старата акула ги изгълта.

— Може да съм акула, но не съм стара — възмути се Реджи. — Джон, защо да не хапнем на спокойствие, а след това да се разправяме със Сузан? Ще ни бъде по-лесно на пълен стомах.

Джон изви едната си вежда. Даян бързо падна на колене и стисна ръце като за молитва.

— Моля ви, господарю, нека първо похапнем. Да вечеряме на спокойствие.

— Стига, Даян — засмя се той.

Само че Джо Джонстън също падна на колене.

— Да, господарю, нека вечеряме на спокойствие.

— Щом мислите, че…

— Много те моля! — включи се и Ана Лий и се строполи до другите двама. Ками, Джошуа и Брет също коленичиха на пода.

— Ще вечеряме — заяви Джон и им се закани с пръст, — но след това никакви уговорки повече.

— Благодаря ти, господарю, много ти благодаря — извика Брет.

— Ставайте всички — разсмя се Джон. — Сядаме да вечеряме, след това заедно се качваме при Сузан, за да поговорим с нея, или поне да се уверим, че е добре.

Обърна се и тръгна към трапезарията. Докато пълнеха чиниите си на светлината на свещите, гостите бяха в приповдигнато настроение. Сабрина бе елегантно облечена, смееше се, усмихваше се, но не и на него. Не че не му обръщаше внимание, но се опитваше да го избегне, въпреки че седеше до него. „Какво, по дяволите, се бе случило?“ — питаше се той. След това му хрумна, че всичко между тях е изчезнало преди години. Ако бяха останали заедно сега, дали щяха да се оженят? Ако бяха домакини на тези Седмици, щеше ли да им е еднакво приятно? Ако бяха женени, дали Каси нямаше да е все още жива и да е гостенка тази вечер?

Дали Сабрина нямаше да го гледа по различен начин, както преди… Преди какво? — чудеше се той. Сабрина го погледна и се усмихна, въпреки че бе нащрек.

— За какво си мислеше? — попита тя, докато останалите се шегуваха за нещо.

— Иска ми се никога да не бе бягала от мен. Може би тогава щяхме да успеем да променим съдбата.

Тя се изчерви и сведе поглед.

— Може би забелязваш повече неща, отколкото има в действителност.

— Какво искаш да кажеш? — попита Джон.

— Виж — започна тихо тя. — Искаше ми се да съм по-силна, само че когато Каси се появи онзи ден…

— Какво?

— Просто се смачках — отвърна тъжно тя.

— Това бе толкова отдавна. Сега е мой ред. Ти за какво мислеше?

— Не мислех за нищо — поклати тя глава. — Изведнъж наоколо потече прекалено много кръв.

— Така ли?

— Точно така — гледаше го тя, без да трепва.

Той изви едната си вежда.

— По халата ти имаше кръв.

— Нали ти обясних, че съм се порязал, докато се бръснех. — Той се стресна и се отпусна назад на стола. — Какво, според теб, съм направил? — Наведе глава към нея, да не би някой от останалите да чуе разговора. — Съпругата ми не беше наръгана с нож, тя падна от балкона. Доколкото ми е известно, наоколо не се търкалят други трупове, освен отдавна погребаните в криптата.

Сабрина не отговори. Наблюдаваше Ана Лий, която не откъсваше очи от тях. Другата жена се усмихна, когато улови погледа на Джон.

— Знаеш ли за кое ми е най-много жал? — попита тихо тя.

Преди Джон да успее да отговори, се намеси Брет.

— Че не накарахме домакина ни да си признае черните грехове.

Ана Лий се разсмя.

— Не говорех за това, но това също има значение.

— Нямам грехове! — отвърна небрежно Джон и вдигна чашата си към Ана Лий.

— Глупости — възрази Брет. — Каси ми каза, че си се срещал с друга жена. — Той се изчерви след тези думи. — Извинявай, аз… — Той застина на мястото си, след това, обаче, не се стърпя и попита. — Тя коя беше?

Джон се отпусна назад.

— Не е…

— Не съм била аз — заяви Реджи и бухна косата си.

— Нито пък аз — увери ги през смях Ви Джей.

— Нито пък доведената дъщеря — призна сухо Даян.

— Аз опитах, но не бях избраницата — измърмори Ана Лий.

— Сузан? — попитаха всички в един глас.

— Не — възнегодува Джон. Поклати глава, отпи от виното, доволен, че Сабрина му се стори по-скоро развеселена, отколкото ужасена. — Не съм се срещал с никой от събралите се тук.

— Обаче е имало някоя — предположи Ви Джей. — Коя е била?

— Никой от вас не я познава — предаде се Джон. — Освен това се срещахме рядко, защото и на двамата ни се налагаше да пътуваме често. Тя живееше в Единбург, но се запознахме в Щатите. Беше архитект по вътрешно оформление и се запознахме служебно в Ню Йорк. Сега доволни ли сте, или искате подробности?

— Аз лично бих чула с удоволствие всички подробности! — пошегува се Ана Лий.

— Според мен си измисля, за да защити някоя тук! — заяви Джо.

— Само че ние всички отрекохме — намеси се Ви Джей. — По онова време си имах съпруг, така че не ме намесвайте. Не притежавам апетита на младата Ана Лий. Не исках да те обидя, Ана.

— Не съм се обидила — заяви сухо Ана Лий.

— Той не би докоснал доведената си дъщеря. — Даян погледна Джон. — Дори тя да не е имала нищо против — добави тихо тя.

— Изобщо не ме поглеждайте! — повиши глас Реджи.

— Аз не бях тук — защити се тихо Сабрина.

— Така че остава… — започна Джо.

— Сузан! — намръщи се Том.

— Точно така. Защо му е да защитава Сузан? Кой нормален човек би защитавал Сузан? — попита Тайър.

— Да не би господарят на замъка да е прелъстил някое невинно момиче от селото, което е дошло да чисти и готви? — обади се Джошуа и всички се разсмяха.

— Какво ще кажете да проверим дали сред восъчните фигури няма някое невинно лице? — каза Ви Джей.

— Търсете, където знаете — примири се Джон. — Само че вие не се интересувахте от моите грехове. Ана Лий, ти какво искаше да кажеш одеве? За какво ти е най-много жал?

— Че не разбрахме какво става с играта. Беше забавно, а и добре измислена. Кой е убил брат ти, Смахнати Дик?

— Да разберем сега — предложи Ви Джей.

— Няма за какво да се хванем. Не сме изиграли играта — отвърна Тайър.

— Тогава да обсъдим нещата, да видим кои са заподозрените и да решим! — настоя Даян. — Джон?

— Защо не — съгласи се той.

Сабрина се приведе напред.

— Двама от нас са виновни, нали?

— Аз съм невинен, бяхте свидетели, че ме убиха в параклиса — измърмори Брет.

— Така е — подкрепи го Сабрина. — Господин Бътъл, икономът, беше убит. Може би защото е видял нещо.

— Според мен — каза Брет, — героят на Тайър, Джоджо Скучи е убил Смахнатия Дарил, защото някоя любовна история се е скапала. Може Джоджо Скучи да е имал връзка с героинята на Сузан, Карла, момичето на повикване и е убил Смахнатия Дарил, защото я е заразил с някоя болест.

— Като баща на Смахнатия Дик и Смахнатия Дарил, аз съм невинен — заяви Том Харт. — Сигурен съм.

— Като Тили Травестита аз също съм невинен. Първо, не че съм сигурен как е станало, но съм им майка. Освен това съм прекалено ненормален и си имам свои психологически проблеми, за да избивам другите — отсече убеден Джо.

— Според мен Дукесата, Сабрина, го е извършила — предположи Даян. — Смахнатият Дарил е решил да не й плаща. Тя се преструва на достойна дукеса, обаче ние всички знаем, че е кралицата на разврата. Икономът е знаел за машинациите й. Видял е прекалено много и е трябвало да изчезне.

— Сабрина беше в параклиса, когато убиха Брет — уточни Ви Джей.

— Значи ни трябва съучастникът — каза Джо.

— Добре, Ками. — Джон погледна асистентката си. — Трябват ни още малко подробности за играта. Убийците двама ли са?

Ками погледна Джошуа. Очевидно не й се искаше да издава още информация. Той сви рамене.

— Кажи им.

— Да, убийците са двама. Повече няма да кажа. Вие сами се оправяйте.

— Кажи ни още нещо — настоя Сабрина. — Брет, искам да кажа господин Бътъл, е мъртъв, следователно е невинен. Според мен Карла, момичето на повикване, също е невинна. Тя би трябвало да е следващата убита.

— Може би — отвърна уклончиво Ками.

— Героинята на Сузан не е убийцата — реши Джон. Ками поклати глава. — Не е.

— Моята героиня също е невинна. Мери Кришнарката също е невинна, нали? — попита Даян.

— Кришнарка? Ти си тъпа, не си виновна — пошегува се Джошуа.

Даян му се усмихна. Джош също се усмихна. Джон се зачуди дали доведената му дъщеря не таи чувства към скулптора.

— Така поне елиминирахме част от заподозрените — каза Том.

— Тили Травестита, майчето на момчета, също е невинен, нали? — попита Джо. — Не ми отговаряй, Ками. По изражението ти личи, че е така. След чудодейното им раждане едва ли ще посегна на живота на собствените си деца.

— Чист си — сви рамене Джошуа.

— Повече нищо няма да ви кажем тази вечер — реши Ками. — Джошуа, нито дума.

— Играта не е свършила още, нали? — попита тихо Сабрина.

— И да, и не — възпротиви се Реджи. — Не знаем кой е виновен, но поне сме наясно кой е невинен. Аз лично бих искала да помисля малко повече. Какво ще кажете?

— Играта не е свършила, защото още никой не знае каква е истината.

Реджи огледа колегите си и бухна сивата си коса.

— Искам да разнищя тази история. Не мога да оставя нещата просто така. В кръвта ми е.

Въпреки че бе смутен от забележките на Сабрина за кръвта по халата му, Джон се разсмя. Реджи бе страхотна.

— Да спрем дотук — предложи той. — Кои са невинните? Мери Кришнарката, господин Бътъл, икономът е вече мъртъв, Карла, момичето на повикване и Тили Травестита. Оставаме ние със Сабрина — Дукесата, Реджи — Алената лейди, Ви Джей — Нанси и палавата медицинска сестра.

— Много палава — пошегува се Даян.

— Мълчи, госпожице! — порица я Ви Джей.

— Ви Джей, ти вече направи едно самопризнание, сега не се прави на невинна — заяви игриво Реджи. — Освен това, също като останалите — отвърна бавно Даян, — Ви Джей може и да лъже.

— Може — съгласи се Джон. — Ами Ана Лий в ролята на Сали Садистката може също да е виновна, наред с Тайър — Джоджо Скучи, Сабрина — Дукесата, която си върти тайните игри, и разбира се…

— Кого пропуснахме? — намръщи се Джо.

— Мен — обади се Джон. — Смахнатият Дик. Не смятате ли, че ще си остана заподозрян и виновен до самия край? — попита той Сабрина.

Тя извърна поглед.

— За тази вечер стига — реши той.

— Не — каза Реджи. — Искам да разгадая тайната.

Джон се примири.

— Добре. Аз също. Да поговорим със Сузан.

— При Сузан няма никаква тайна — оплака се Даян. — Тя е една мръсница.

— Вече се навечеряхме тихо, кротко и приятно — заяви непреклонно Джон. — Сега… — Изправи се решен да не ги слуша повече. Настроението на останалите се развали, но го последваха.

Той излезе от трапезарията и тръгна по стълбите. Усещаше аромата на Сабрина, малко зад него, чу, че Том шепне нещо на Ви Джей, че Брет се оплаква, че вечерта била толкова хубава, а сега щели да я развалят. Стигнаха на втория етаж пред стаята на Сузан. Всички мълчаха. Той почука силно на вратата.

— Сузан!

Никой не му отговори. Погледна останалите и отново почука.

— Сузан, аз съм Джон. Искам да поговоря с теб, да се уверя, че си добре.

Отново мълчание.

— Нали ти казах! — прошепна Сабрина. — Не иска да има нищо общо с нас.

— Решила е, че сме чудовища — каза Ана Лий.

— Може и да е права — съгласи се Брет. — Понякога сме ужасни.

— Говори само за себе си — сряза го Реджи.

— Млъквайте всички — обади се строго Джон. — Не мога да чуя дали ми отговаря, или не. Сузан! — извика отново той.

— Хайде да я оставим намира — помоли Даян.

Той поклати глава.

— Не, Даян, не можем. — Почука решително по вратата. — По дяволите, Сузан, ако не ми отговориш, ще вляза!

Сузан пак не отговори.

— Дали да не изкъртим вратата? — попита Тайър.

Джон се усмихна.

— Ще използваме шперц. Сузан! — повика я той и й даде още един шанс, ако се окажеше, че е в банята, или се е намазала с маска, или ако се занимава с нещо лично.

Тя сигурно щеше да го убие. Ами ако си бе сложила слушалки и просто не го чуваше? Така щеше да нахлуе при нея без позволение. Въпреки това се тревожеше. Беше наистина много притеснен. Нещо не беше наред. Ами ако бе паднала и бе викала за помощ, а никой не я беше чул? Ако се бе подхлъзнала под душа? Или лежи потънала в кръв и напълно безпомощна? Имаше толкова много възможности, че сега не бе моментът да се притеснява, че ще влезе при нея без покана. Усети по гърба му да пълзи тръпка, обзе го неприятно усещане и той се уплаши още повече.

Сабрина се бе притеснявала за кръвта. Толкова много кръв, бе настояла тя. Кръвта не беше чак толкова много. Но бе по неговия халат. Това пък какво трябваше да означава? Имаше ли убиец между тях? Непрекъснато си представяше най-лошото. Убиецът се бе добрал до Сузан и тя лежеше в кръв, след като той я бе наръгал. Намръщи се и погледна другите.

— Ще отворя.

Превъртя ключа и отвори вратата. Огледа се веднага. Всички възкликнаха едновременно, щом надникнаха.