Нора Робъртс
Защита в смъртта (23)

Двайсет и втора глава

Ив се събуди призори. Нощният мрак вече отстъпваше място на утринната дрезгавина, но до изгрев-слънце навярно оставаше около час. За миг тя се изкуши от мисълта да подремне още малко.

Беше спала толкова тежко, сякаш беше изпаднала в кома. Не беше усетила кога си е легнал Рурк. Снощи още с влизането в спалнята се съблече гола и се просна по корем на леглото, след което потъна в непробуден сън. Сън, в който за щастие не я преследваха кошмари.

Легна по хълбок и в полумрака се загледа в съпруга си. Почти никога не се събуждаше преди него, затова рядко й се случваше да лежи в мрака в притихналата къща и да се вслушва в равномерното дишане на Рурк.

„Спи като котарак — помисли си. — Дори по-тихо.“ Хъркането се чуваше откъм другия край на леглото, където Галахад лежеше по гръб като животно, премазано от автомобил.

„Колко хубаво е, когато знаеш, че всички са си у дома и още спят“ — каза си тя.

Прекалено хубаво, за да пропилее в сън часа, който оставаше до разсъмване.

Пропълзя върху Рурк, в мрака безпогрешно намери устните му. И го събуди със страстна целувка.

Усети как тялото му се напрегна, но само след секунда той премина от света на сънищата към действителността, мускулите му се отпуснаха.

— До късно ли работи? — промърмори тя, притискайки, устни към неговите.

— Ммм.

— Искаш ли да поспиш още малко?

— Вече не.

Ив се засмя, издраска със зъби челюстта му.

— Ти само си лежи. Аз ще направя каквото трябва.

— Добре, щом настояваш.

Голата й плът беше топла и нежна. В сумрака, предшестващ светлината, тя се плъзна върху него като сън, изтъкан от благоухание, докосване и сенки. Устните и пръстите й го докосваха като крилца на пеперуди, пробуждайки желания, които никога не угасваха напълно.

Обгърна с длани лицето му. Устните й се прилепиха до неговите.

Въздишката й се сля с дъха му, звук, изпълнен с тъга. Рурк прокара длани по гърба й, за да я утеши, за да я прелъсти.

Неговото ченге. Толкова неспокойно, толкова разкъсвано от болка! Но когато бяха заедно в дома си, злото оставаше отвън, изместено от топлина и радост. Тук нищо лошо не можеше да ги сполети.

„Разбира какво изпитвам. Винаги знае какво ми е — помисли си Ив и допря страната си до шията му. — Какво щастие е да имаш до себе си човек, с когото се разбирате без думи!“

— Обичам те, Рурк. Обичам те. — Отново впи устни в неговите, обзета от странна настойчивост. — Обичам те! Обичам те. Запомни го, защото понякога забравям да ти го кажа.

Целувката й възвърна нежността си. Той чуваше равномерните удари на сърцето й, притиснато до неговото.

С плавно движение я преобърна по гръб. Прилепи устни до ключиците й, усети как бедрата й се разтварят за него. Вече смътно виждаше лицето й, блестящите й очи. Облада я, плътта се плъзна в плът с нежността на коприна. Дъхът замря в гърдите им.

С всеки тласък проникваше все по-дълбоко, а тя се повдигаше да го поеме в себе си. Ив потрепери и слепешката посегна към ръцете му. Пръстите им се преплетоха, устните им се сляха.

Навън зората се сипна и надникна през прозореца на тавана.

 

 

Още нямаше седем часът, но тя вече се бе запознала с информацията, до която Рурк и Джейми се бяха добрали предишната вечер. Загледа се в монитора, докато обмисляше следващите си стъпки.

— Дюкс най-много ще пострада. Предполагам, че го знае. На практика той е убил онези хора. Дори да не направи самопризнания, поднасям на прокурора дело, което само малоумен може да загуби.

— Тогава защо си неспокойна?

— Питам се дали Доналд е осъзнавал, че е изкупителна жертва. И други ще пострадат, но той ще понесе най-тежкия удар. Медиите ще разгласят неговото име, него ще разпънат на кръст жителите на този град, мнозина от които довчера са го смятали за герой. Ако той е толкова наивен, че не се е досетил за ролята си, може би ще успея да го убедя да издаде съучастниците си, които още не сме заловили.

— Хората наистина ще се обърнат срещу него — замислено промълви Рурк.

— Да — въздъхна тя и смръщи вежди. — Мръсна работа е политиката. — Обърна се към съпруга си и добави: — Ще довърша работата си тук, после ще се заема с Дюкс. Искам да разполагам с повече време, преди да го предам на Фийни и да се захвана с Пийчтри.

— В управлението ли ще разпиташ господин кмета?

— Не, в дома му. — Тя прокара пръсти през косата си. — Докато официално не му бъде предявено обвинение, информацията за участието му в заговора остава строго поверителна.

— Държа да наблюдавам разпитите. — Рурк, който седеше на канапето и едновременно следеше утринните новини по телевизията и борсовите индекси, изписващи се на монитора на компютъра, извърна поглед към нея.

— Защо?

— Защото искам да се уверя, че този ужасен епизод е приключен, че разследването, в което участваха най-близките ти сътрудници, е доведено до успешен край.

— Какво ти става, шампионе? Работата ти като цивилен консултант приключи. Отново си свободен като волна птичка. Заеми се с делата си и купи например… Аляска или друг континент.

— Притежавам достатъчно голяма част от Аляска, но ако си си наумила да станеш собственичка на глетчер, само ми кажи. Не ми отказвай, лейтенант, знам, че можеш да уредиш да наблюдавам как разпитваш главните заподозрени.

— За разпита на Дюкс няма да имам проблеми, колкото до кмета…

— Известно ли ти е, че съм най-големият спонсор на избирателната кампания на Пийчтри? Не само ти се чувстваш измамена. — Той отметна косата си, доля кафе в чашата си. — Държа да присъствам на падението му.

— Добре, добре, ще се постарая да го уредя. Тръгвам от тук точно в десет, затова…

— Чакай! — възкликна Рурк и се втренчи в екрана на телевизора. Надин Фарст се бе включила с извънреден бюлетин.

— Драги зрители, току-що научихме, че четирийсет и трима души, заподозрени като членове на групата „Борци за прочистване“, снощи са били задържани в „Църквата на Спасителя“ на улица „Франклин“ след полицейска акция, ръководена от лейтенант Ив Далас. Източник от полицейските служби ни съобщи, че сред арестуваните са известният съдия Линкълн, Майкъл и Хестър Стански…

— Кой е дал имената! — избухна Ив и едва се сдържа да не удари с юмрук телевизора. — Засега ги пазим в тайна.

— Изслушай я докрай — каза Рурк. — Подобно изтичане на информация е необяснимо. Сигурно има някаква скрита причина.

— Доналд Дюкс — продължи Надин, — бивш морски пехотинец и специалист по електроника, е бил арестуван в частен дом в Олбани и задържан под стража. Срещу него са повдигнати няколко обвинения, включително участие в заговор, свързан с убийствата, извършени през миналата седмица от организацията „Борци за прочистване“. — За миг тя замълча и се втренчи в камерата, очите й бяха ясни, погледът й бе отправен към всички жители на града. — Но най-тревожната новина е, че според сигурни източници, кметът на града Стивън Пийчтри е главният заподозрян за извършване на престъпленията, приписвани на терористите, и тази сутрин ще бъде официално разпитан. Едно от доказателствата за връзките му с незаконната организация е видеофилм, показващ Пийчтри като прелюбодеец; дискът е намерен при обиска в жилището на Ник Грийн след смъртта му. От полицията подозират, че филмът е бил използван за изнудване. Кметът не бе открит за коментар, от канцеларията му не са направили официално изявление.

— Мамка му! — изруга Ив, в този момент едновременно иззвъняха и домашният, и джобният й видеотелефон, комуникаторът й настойчиво забръмча. Вероятно таблата на комуникационните устройства в кабинета й и в канцеларията й в управлението приличаха на коледна украса заради примигващите лампички.

— Попадна в центъра на медийната буря, лейтенант — промълви Рурк. — Няма начин да се изплъзнеш.

Без да обръща внимание на видеотелефоните, тя извади комуникатора си.

— Лейтенант — каза Уитни и млъкна.

— Да, сър, и аз гледах репортажа. Нямам представа кой й е дал информацията, но ще открия.

— Побързай. Адвокатите на Пийчтри ще се нахвърлят върху нас като лешояди.

— Независимо от изтичането на сведения, днес ще го арестувам, сър. И ви обещавам, че обвиненията срещу него няма да отпаднат.

— Никакви изявления за медиите до второ нареждане! — заповяда той. — Нито потвърждавай, нито отричай. Първо разпитай Дюкс. Постарай се да го пречупиш, Далас. Допълнително ще те уведомя къде и кога ще се проведе разпитът на Пийчтри.

Тя пъхна комуникатора в джоба си и се обърна към Рурк:

— Не отговаряй на обажданията по видеотелефоните! Предупреди Съмърсет да не изпуска от поглед Джейми. Не искам хлапето да се раздрънка пред някого, дори пред майка му.

— Мислиш ли, че той е виновен за изтичането на информация?

— В никакъв случай. Хлапето вече е готово да стане ченге. Знам кой е доносникът. — Тя грабна якето си. — Не обичам мръсните игри, но когато се наложи, и аз знам да ги играя. И да побеждавам. Имаш пет минути да се приготвиш, ако искаш да ме придружиш.

 

 

Остави на Рурк да шофира и докато пътуваха към управлението, инструктира по видеотелефона хората си, уреди и допълнителна охрана на паркинга и в сградата на полицията, за да се справят с тълпите от репортери.

После се свърза с Надин.

— Преди да се нахвърлиш върху мен, искам да знаеш, че ми дадоха бюлетина трийсет секунди преди директното излъчване. Нямах време дори да изгладя текста. Дори да исках, нямаше начин да те предупредя.

— Кой ти го даде?

— Много добре знаеш, че никога не издавам моите източници. Но в случая текстът ми бе връчен от продуцента. Нямам представа кой е източникът му… по-точно — източниците му. Познавам го добре и знам, че няма да рискува с непроверени данни. Разбрах само, че информацията е получена от „високо място“. Господи, не мога да повярвам за Пийчтри…

— Сигурно още повече ще се изненадаш, когато ти кажа, че скъпият ни кмет не само е прелюбодеец, а сексуално извратен тип. Свършено е с него.

— Много си наивна, Далас. Ако е замесен в сексскандал, известно време ще му припари под задника. Съвсем друго е обаче да го обвиниш в убийство, без да сте го заловили на местопрестъплението. Част от гласоподавателите ще го низвергнат, други обаче ще го величаят, което ще го постави в центъра на събитията. Паметта ни е къса и избирателна. След време хората ще забравят какво е сторил, но ще си спомнят, че е било нещо грандиозно. Сексуалните забежки също ще бъдат забравени; след няколко години той отново ще може да се кандидатира за кмет и нищо чудно да спечели.

— Явно политиката не е лъжица за моята уста — промърмори Ив. — Доскоро.

— Далас…

Ив прекъсна връзката.

— Имаш нещо наум, лейтенант — отбеляза Рурк. — Струва ми се, че се досещам какво е.

— Карай право към подземния гараж. Ще те почерпя едно шоколадче, ако случайно прегазиш един-двама репортери.

След петнайсет минути въведоха в помещението за разпит Дюкс и неговите адвокати. Тъй като знаеше какво презрение изпитва той към жените, Ив настоя Пийбоди също да присъства, за да го извади от равновесие.

Включи записващото устройство, продиктува задължителните данни за протокола, облегна се назад и каза:

— Да започваме…

— Един момент, лейтенант Далас! — прекъсна я Снайдър, който ръководеше екипа от юристи. Беше широкоплещест мъж със самоуверено изражение, който очевидно беше свикнал да се вслушват в съветите му. — Господин Дюкс пожела да отправяте въпросите към мен или към някого от колегите ми. Отговорите му ще получавате също чрез нас. Законът му дава това право. Той отказва да разговаря с вас, не желае и вие да се обръщате директно към него.

— Нямам нищо против. Предайте на вашия клиент, че след надлежно получено разрешително за обиск от дома му са иззети компютрите и комуникационните устройства, както и портативния компютър, намерен в квартирата му в Олбани. Служителите от Отдела по електроника вече изтеглиха информацията, записана на твърдите дискове, разполагаме и със записите на проведените разговори. Данните са напълно достатъчни вашият клиент да прекара остатъка от живота си в килия, далеч от семейството и приятелите си. — Докато говореше, тя не откъсваше поглед от Дюкс. — Предайте му още, че съм безкрайно щастлива от задържането му. Цяла сутрин пея и танцувам. Вярно ли е, Пийбоди?

— Най-добре ви се удава румбата, лейтенант.

— Намирам, че иронията ви е крайно неуместна — озъби се Снайдър.

— Нима?

— Ако наистина притежавате неопровержими доказателства за вината на моя клиент, не разбирам защо си губите времето да го разпитвате.

— За да злорадствам — широко се усмихна тя. — За съжаление съм задължена да дам на този задник, вашия клиент — пардон, господин адвокат — възможност да се разкае за деянията си и да ни окаже съдействие, което съдът ще приеме като смекчаващи вината обстоятелства. Всички вие, като умни глави, вероятно вече сте направили изчисленията. Клиентът ви ще бъде обвинен в осем предумишлени убийства, едно от които на полицай, само за което ще бъде осъден на доживотна каторга на междупланетна станция, без право на намаляване на срока.

— Лейтенант! — Снайдър разпери ръце. — За какви предумишлени убийства бълнувате? Няма начин да припишете на моя клиент и убийствата на полицая. Всъщност не разполагате с никакви доказателства за участието на Доналд Дюкс в организация, за която пак вие твърдите, че била терористична.

— Вие или сте виновен като вашия клиент, или пък той ви е подвел и не е бил откровен с вас. Как мислиш, Пийбоди, господин адвокатът участва ли в заговора?

— Мисля, че трябва да повярваме на господин Снайдър, лейтенант. Според мен Дюкс е прекалено самонадеян и горделив, за да сподели всичко със защитника си. Харесва му да командва, да държи всички в подчинение.

— Мислиш се за голяма работа само защото носиш униформа — промърмори Дюкс.

— Точно така. — Пийбоди пристъпи към него. — Униформата означава, че съм полицейска служителка. Че съм дала клетва да защитавам съгражданите си от хора като теб. — Тя се облегна на масата и се приведе към него. — Че съм от онези, които газиха в кръвта, пролята от теб.

— Не разрешавам да се обръщате към моя клиент! — възкликна Снайдър и скочи на крака. За голямо удоволствие на Ив помощничката й не се стресна, а се изпречи пред него:

— Вашият клиент се обърна към мен, което е документирано на записа, и което ми дава право да му отговоря директно.

— Ученици, ученици, успокойте се! — Ив плесна с ръце, направи им знак да седнат. — Да се държим като възпитани хора. Да предположим, че господин Снайдър е откровен с нас. В такъв случай сме длъжни да осведомим и него, и колегите му за доказателствата срещу техния клиент.

— Предлагам да предадем заподозрения на прокурора. Пет пари не давам, че ще го осъдят на доживотен затвор.

— Ако вие двенките си мислите, че ще се хвана на номера с доброто и лошото ченге… — подхвана Снайдър.

— И през ум не ни е минало — прекъсна го Ив и сърдечно се усмихна. — За ваше сведение аз винаги съм лошото ченге.

— Мръсница — избърбори Дюкс.

— Ето, той знае истината. — Ив се възползва от възможността, която й беше дал с подхвърлената обида: — Предупреждавам те, Дон, че не подозираш какво ти се пише. Идентифицирахме твоето отроче — вируса, и го възпроизведохме, проследихме източника му. Навярно се досещаш какво открихме — твоя компютър. И още твоите пръстови и гласови отпечатъци, персоналния ти код. Не си предполагал, че ще се справим, нали? — Тя се приведе към него. — За твое сведение в екипа ми работят специалисти, в сравнение с които си като начинаещ хакер.

— Глупости!

— На 8 юли 2059 година в четиринайсет часа от твоя компютър е било изпратено съобщение, заразено с вирус, на електронния адрес на Луис Когбърн. Същия ден в двайсет и три часа и четиринайсет минути подобно съобщение е било изпратено на електронния адрес на Чадуик Фицхю.

Без да откъсва поглед от него, тя изреди имената на жертвите и часовете, в които са били изпращани смъртоносните съобщения по електронната поща. Отначало той я наблюдаваше недоверчиво и дори надменно, накрая лицето му се изкриви от гняв.

Тъкмо това и целеше Ив.

— Доказателствата срещу теб са неопровержими. Шефовете ти са знаели, че ти ще бъдеш на топа на устата, когато разбием организацията. Не си никакъв генерал, Дон. Не си дори редник в очите на онези, които дърпат конците. Ти си изкупителната жертва.

— Имаш се за много умна, а? В действителност си само една яловица, която се прави на мъж.

— Така ли мислиш? Ако ти покажа топките си, Дон, ще ми покаже ли твоите?

— Разрешете да се консултирам с моя клиент — намеси се Снайдър. — И то насаме. Настоявам разпитът да бъде прекъснат, докато разговарям с довереника си.

— Ти си убил всички, нали? — продължи Ив, все едно не беше чула възраженията на адвоката.

— Ние ги екзекутирахме! — гневно възкликна Дюкс, а когато адвокатът отново понечи да се намеси, замахна и едва не го събори от стола. — Млък! Дръж си проклетия език зад зъбите! И ти си боклук като нея. Готов си срещу голям хонорар да защитаваш и Сатаната. Ти помагаш на престъпниците да избегнат справедлива присъда. Не си ми необходим! Не ми трябват защитници!

— Господин Дюкс, да отбележим ли в протокола, че освобождавате вашия адвокат? — попита Ив, отново преминавайки към учтивата форма на обръщение.

— Настоявам да се консултирам с…

— Майната ти! — Дюкс скочи на крака, столът му се плъзна назад и се блъсна в стената. — Майната ви на всички! Извършихме велико дело. Не ме е грижа, че ще изгния в затвора. Служих на моята страна, на моите съграждани.

— Как служихте на вашите съграждани?

Устните му се разтегнаха в жестока усмивка:

— Като изтребвах хлебарките.

— Господин Дюкс — каза със завидно спокойствие Снайдър и се изправи, — за последен път ви моля да се възползвате от правото да мълчите. Лейтенант Далас ще прекрати разпита, а ние с вас ще отидем в помещението за консултации и ще…

— Махай се от очите ми! — нареди Дюкс, без да го удостои с поглед. — И ти, и твоите колеги хлебарки, сте уволнени.

— Моля да се отбележи в протокола, че адвокатите от юридическата фирма „Снайдър“ се отказват от защитата на Доналд Дюкс. — Той взе дипломатическото си куфарче и направи знак на колегите си да го последват. — Довиждане, лейтенант Далас.

— Изпрати господата, Пийбоди.

Помощничката й отвори вратата и изчака адвокатите да излязат.

— Доналд Дюкс, признавате ли, че сте участвали в заговор за убийството на Луис Когбърн?

Той изпъна рамене, вирна глава. Омразата като пот се процеждаше през порите му.

— Да!

— Участвали ли сте в заговор за убийството на Чадуик Фицхю?

— Аз създадох вируса. Светът не познава по-гениално изобретение. Аз заразих Фицхю и всички останали.

— Докато сте осъществявали плана си за елиминиране на набелязаните жертви, причинихте ли смъртта на детектив Кевин Халоуей?

— Да. Какво значение има смъртта на някакво ченге? Очистихме мръсницата Джордж, Грийн и малката уличница, която той обучаваше, също и Гелър. Пропуснах ли някого?

— Чии нареждания изпълнявате?

— Не съм човек, който се подчинява на заповеди.

— Заедно с кмета Пийчтри ли планирахте убийствата на гореспоменатите лица?

— Нали си много умна? Сама си отговори.

— Вече имам отговор. С теб е свършено. Повече не си ми необходим. Изведи го, Пийбоди. Заключи го в ареста, време е да свикне да живее в килия. Нали до края на дните си ще остане зад решетките.

Дюкс скочи ловко и безшумно като пантера, но не успя да я изненада. Тя го удари с юмрук по брадичката, а когато главата му се отметна, извади оръжието си. Ала Пийбоди я изпревари и го зашемети с електрошоковата си палка.

— Да му се не види! — Ив с отвращение се втренчи в човека, проснат на пода. — Аз исках да го направя.

— Аз също… и ви изпреварих. Обаче вие първа го цапардосахте. На това се казва съвместна работа.

— Да. — Ив се усмихна, но очите й останаха сериозни. — Съвместната ни работа е ползотворна.

 

 

Рурк, който я чакаше в канцеларията й, потвърди мнението й:

— С Пийбоди се справихте блестящо. Изпълнението ви беше виртуозно от психологическа гледна точка. И то като се има предвид, че само веднъж си разговаряла с Дюкс.

— Още тогава разбрах кои са слабите му места.

— Успя да му влезеш под кожата, да го извадиш от равновесие, да го накараш да направи самопризнание. Отлична работа, лейтенант.

— Рано е за поздравления. Още не съм приключила. — Тя нададе ухо към общото помещение, откъдето се чуваха гневните викове на някакъв мъж. — Започва вторият етап. Искаш ли да присъстваш?

— Не бих го пропуснал за нищо на света.

— За кой свят говориш? Та ти притежаваш няколко — промърмори тя и се обърна към Чанг, който връхлетя в канцеларията й като цунами.

— Ще дадете изявление, и то незабавно! Вече съм го съчинил. Ще заявите, че поемате пълната отговорност, задето сте информирали представителка на медиите! — Той хвърли на бюрото й диска и разпечатката. Косата му беше разчорлена, очите му трескаво блестяха.

— Че защо да го правя?

— Защото ви заповядвам! Повече няма да ви позволя да проваляте мероприятията и да се подигравате с работата ми!

— Онова, което вършиш, заслужава само подигравки, Чанг.

Той пристъпи към нея. Ив беше уверена, че той си представя как стяга пръсти около шията й и започва да стиска, докато очите й изхвръкнат. Но не го направи. Може би се изплаши от предизвикателството в погледа й или от Рурк.

— Съобщавате поверителна информация на медиите. Използвате влиянието си върху една известна репортерка, за да осъществите плановете си, без да се съобразявате с никого. Предизвиквате сензация, за да отклоните вниманието от факта, че сте се провалили. Перчите се пред обществеността, а на мен оставяте да оправям кашите, които сте забъркали! На кмета Пийчтри още не са предявени обвинения. Още не е бил разпитан, но вие се постарахте да го очерните в очите на обществеността.

— Да, в думите ти се съдържа голяма доза истина. Позволи ми една незначително поправка — не аз предадох информацията на Надин.

— Въобразявате си, че ще се отървете от неприятности, като лъжете, така ли?

Тя пристъпи към пресаташето, а Рурк се отдръпна, питайки се дали онзи знае колко близо е до смъртта.

— Не ме обвинявай в лъжа, Чанг! Най-малко ти имаш право да ме обвиняваш.

— Отричате ли, че сте приятелка с Надин Фарст? Че проявявате предпочитание към нея и телевизията, на която сътрудничи, като й давате интервюта и информация?

— Не, не отричам. И знаеш ли защо го правя? Защото вярвам, че не се интересува само от рейтинга си. Някой е искал да ме злепостави, затова е настоял „горещият“ материал да бъде предаден именно на нея. Похватът е типичен за теб, Чанг!

Представата за пръсти, сключени около нечия шия, беше толкова привлекателна, че тя се поддаде на изкушението. С една ръка го хвана за яката, блъсна го към стената и го повдигна:

— След разразилата се медийна буря ти ще имаш много работа, нали?

— Веднага ме пусни! Ще накарам да те арестуват за тежка телесна повреда!

— О, да! Ей сега тук ще се втурне цял отряд ченгета, за да попречи да ти смачкам мазната физиономия. Ясно е защо си го направил — за да получиш по-голям хонорар, също и премии. Отгоре на всичко прецакваш и мен, което прави победата ти още по-сладка. Ти ли предаде сведенията, Чанг.

Лицето му бе станало мораво, той се помъчи да отблъсне ръката й, като хриптеше:

— Пусни ме! Пусни ме!

— Ти ли си проклетият доносник?

— Не, нищо не съм казал. Подобни истории не се пускат в обръщение, преди да е подготвена почвата. Ти си услужила на приятелката ти Фарст!

— Не е вярно. — Ив внезапно го пусна и той едва не се строполи на пода. — Запомни какво ти казах. А сега изчезвай!

— Ще подам оплакване — закани се Чанг, докато се мъчеше да оправи яката си. — Ще прочетеш изявлението или…

— Целуни ме отзад — любезно му предложи тя, сетне нелюбезно го изблъска навън.

— Представлението си струваше да се види — отбеляза Рурк.

— Още не е свършило. Всеки момент ще започне второто действие.

— Ще се възползвам от антракта. — Той приглади косата й, пъхна ръка под яката на ризата й и избухна в смях, когато съпругата му се вцепени и се изчерви като рак. — Какво има?

— Забравяш, че съм на работното си място. Веднага се отдръпни. — Врътна се и отиде да програмира автоготвача да приготви кафе. Отвън се чу потракване на токчета. — Ето, завесата се вдига.

Джена Франко влетя в канцеларията. Изглеждаше не по-малко разгневена от Чанг, макар че косата й не беше разчорлена като неговата, а подредена в стилна прическа.

— Лейтенант Далас! — Гласът й режеше като бръснач. Кимна на Рурк: — Извинете, но разговорът е поверителен.

— Разбира се, ще ви оставя насаме.

— Фийни работи в заседателна зала Б — обърна се към него Ив. — Ако искаш, отбий се при него. Мисля, че онова, с което се занимава, ще представлява интерес за теб. Залата се намира на долния етаж, сектор 5.

— Добре, ще бъда там, ако ти потрябвам. — Той я изгледа, после излезе и затвори вратата.

— Този път прекали. — За разлика от пресаташето си Франко говореше тихо и сдържано.

— За какво намекваш?

— И още питаш! Как се осмеляваш да петниш репутацията на кмета, да съобщаваш на медиите информация, която ще разруши не само кариерата му, ами и семейството му? Та ти дори не си го разпитала! Окаля го, без да му дадеш възможност да се защити.

— След предаването на Канал 75 с него е свършено, нали? Ще пиеш ли кафе?

— Какво нахалство! Вириш си носа след всичко, което направи!

— Също като теб. — Ив се облегна на бюрото, отпи от кафето си. — Ти си издала поверителните сведения.

— Моля? Да не си се побъркала?

— Не. И ти не си побъркана, напротив, много си умна. Шапка ти свалям за хитрия план. Едно не ми е ясно — дали създаде организацията, извърши убийства и съсипа живота на много хора само заради желанието си да унищожиш Пийчтри, или наистина вярваше, че служиш на справедлива кауза? Много мислих по въпроса, но не стигнах до категорично заключение. Струва ми се, че е и едното, и другото.

— Много се лъжеш, ако си въобразяваш, че ще избегнеш наказанието, очерняйки ме, както злепостави кмета!

— Той не е изпратил съобщение на Дюкс.

— Какви ги дрънкаш?

— Пийчтри не е изпратил съобщение на Дюкс от служебния си видеотелефон. Ти си го направила; влязла си в неговия кабинет, използвала си неговото устройство за комуникации. Съобщението до Доналд е било изпратено в шестнайсет и четирийсет и осем. През този ден Пийчтри си е тръгнал в шестнайсет часа и четирийсет и две минути — документирано е на записите на охранителните камери. Вижда се как той напуска сградата в момента на обаждането. — Тя вдигна чашата с кафето като за наздравица и продължи: — Разбира се, ти още си била на работното си място, както подобава на една съвестна чиновничка. Секретарката на Пийчтри те е видяла да влизаш в кабинета му няколко минути, след като той си е отишъл. Само ти си имала възможност да използваш по това време видеотелефона, за да изпратиш съобщение на Дюкс.

Джена Франко подръпна сакото на елегантния си тъмносив костюм и заяви:

— Твърденията ти са абсурдни.

— Не, само уточнявам подробностите. Онези незначителни подробности, които в повечето случаи довеждат до залавянето на престъпника. Навярно си мислила, че няма да се доберем до източника на заразата. Все пак си предпочела да не рискуваш и през цялото време си използвала кмета за прикритие. Признавам, че не разбирам от политически игри, но ще ти кажа какво предполагам, че се е случило. — Тя се приближи до бюрото и се облегна на него. — Искаш поста на Пийчтри. Вероятно се стремиш към много по-високо място, но да си кмет на Ню Йорк не е лошо начало. Той се ползва с голяма популярност, нищо чудно да спечели втори мандат. Ала на теб не ти се чака, не ти се иска да бъдеш заместничка, след като можеш да командваш парада.

— Така ли мислиш?

— Мисля, че си видяла възможност да отстраниш препятствието, дори да се възползваш от него, за да задоволиш амбициите си. А пък Пийчтри те е улеснил, като се е забъркал с Ник Грийн.

— Сексуалните предпочитания на кмета трябваше да останат в тайна, не да се разтръбяват по телевизията.

— Съгласна съм. Но да се върнем малко по-назад. Ти внимателно следиш новините за случващото се в нашия град; образно казано, държиш пръста си на пулса му. Интересуваш се от резултатите от социологическите проучвания, от мненията на гражданите. Наркопласьори и педофили преследват деца, които са бъдещи гласоподаватели. Не само техните родители, а всички граждани на Ню Йорк, които скоро ще пристъпят към избирателните урни, са силно обезпокоени, разочаровани или разгневени. Трябва да се предприеме нещо, за да се попречи на хищниците с човешки облик и тъкмо ти ще помогнеш на съгражданите си. В ръцете ти е съсредоточена голяма власт. Завършила си право и отлично познаваш законите и слабостите на съдебната система. Известно ти е, че множество престъпления остават ненаказани. В крайна сметка обаче си намерила начин виновниците да получат справедливо възмездие. Подобно постижение не е по силите на всекиго, изисква се голямо умение и вещина.

Устните на Джена Франко потрепнаха, сякаш тя едва сдържаше усмивката си. Погледът й бе най-издайнически — дързък, надменен, безочлив.

— Далас, наистина ли си въобразяваш, че някой ще повярва на смехотворните ти обвинения?

Ив вдигна рамене:

— Дюкс е в ръцете ни. Терористичната организация, създадена от теб, вече не съществува. Дори да се отървеш безнаказано, повече от четирийсет твои съучастници са задържани, а аз ще получа похвала от шефовете заради успешното приключване на разследването.

— О, ясно. Невероятният сценарий, който си измислила, ще си остане между нас, така ли?

— Разбира се. Бъбрим си като приятелки. Признай, че е забавно да обсъждаш играта, след като е приключила.

— Имаш право. Продължавай, възбуди интереса ми.

— Образно казано, кулата, която си градила толкова търпеливо, е рухнала. Но ти имаш резервен вариант — пробутваш информацията на Канал 75, помията се излива върху кмета. Ти ще го защитаваш, но предпазливо. Ако го осъдят, ще заявиш колко покрусена си от загубата на човека, който е станал жертва на властта си, на изкривеното си чувство за дълг. В случай, че бъде оправдан, ще възхваляваш правораздавателната система, задето е реабилитирала един невинен човек. При всяко положение обаче ти ще заемеш мястото му и ще управляваш града. Допускам, че до известна степен си била ръководена от някакво извратено чувство за справедливост, но най-вече за да се издигнеш в политиката.

— Грешиш. — Джена Франко се приближи до автоготвача и взе втората чаша с кафе. — Тъй като казаното тук ще си остане между нас и защото те уважавам, ще призная, че до известна степен предположенията ти отговарят на истината. Организацията, която създадох, бе алтернатива на безпомощната полиция и успешно служеше за прочистване на града от измета. Рано или късно тя ще възкръсне от пепелта. — Усмихна се и добави: — Трябваха ни хора като теб. Ненапразно настоявах да се превърнеш в олицетворение на системата в очите на репортерите. Ти оказваш силно въздействие върху хората, Далас. Искрена си, фанатично си посветена на работата си, всяка твоя поява по телевизията предизвиква сензация. Тъкмо това исках — сензация, привличаща вниманието на гражданите към справедливото дело на „Борци за прочистване“. Още когато с теб се срещнахме при началника Тибъл, разбрах, че рано или късно ще се добереш до истината. Приех предизвикателството, казах си, че трябва да го преодолея.

— Защо избра да защитаваш именно тази кауза?

— Господи, колко си наивна — всеки политик трябва да има платформа, която представя пред избирателите. Между другото — добави — Дюкс настояваше да те зарази с вируса, но аз не му разреших. Смъртта ти не стоеше на дневен ред. Даваш ли си сметка колко невинни деца спасихме, Далас?

— Това ли е версията, която ще защитаваш?

— Да, ако се стигне дотам. Това е самата истина. Пийчтри е добронамерен, но е много мекушав и предпазлив. Рано или късно истината за сексуалните му извращения щеше да излезе наяве. Затова реших да го използвам за прикритие.

— Сега разбирам, защо си набелязала за елиминиране Грийн — с един куршум — два заека, тъй да се каже. Градът ще се отърве от един мръсник, а ти ще се постараеш записът със сексуалните подвизи на Пийчтри да стане обществено достояние, същевременно той ще бъде обвинен и в извършване на убийствата. Човъркаше ме мисълта, че уличаващите дискове са останали в сейфа на Грийн, сякаш някой е искал да ги намерим.

— Участниците в тези отвратителни порнофилми заслужават да бъдат публично унизени. Заради слабостта и глупостта си, задето са се замесили с боклук като Грийн.

— А ти си се нагърбила с ролята на техен съдник.

— Да. И не само аз, а група хора, които вярват, че е настъпило време всеки да си получи заслуженото, да заплати за делата си. Ние с теб, Далас, не сме нито мекушави, нито прекалено предпазливи. Ние действаме, ние предизвикваме събитията. Ще заема мястото на Пийчтри, след няколко години ще получа губернаторски пост, а от там стъпката до Белия дом е много малка. Преди да навърша петдесет години, че бъда третата жена-президент на Съединените щати. Предлагам ти съдружие. Не ти ли се иска да бъдеш началник на нюйоркската полиция, Далас? Гарантирам, че след пет-шест години ще заемеш този пост.

— Благодаря, но не съм алчна за власт. Политиката не ме вълнува. Интересува ме обаче как ще осъществиш плановете си, след като ще бъдеш в затвора.

— Наивността ти ме смайва, Далас! Как смяташ да ме вкараш зад решетките? Повярвай, действах изключително предпазливо, срещу мен няма нито едно уличаващо доказателство. Колкото до съобщението, изпратено от кабинета на Пийчтри, моите адвокати ще измислят обяснение. Например, че кметът го е продиктувал на запис, който е бил изпратен по-късно. Може пък и на секретарката да й се е сторило, че ме е видяла да влизам в кабинета. В края на краищата това е обществена сграда и винаги има много външни хора.

— Но съобщението не е било на запис, нито секретарката се е излъгала.

— Разбира се, ала никога няма да го докажеш. Разговорът, който водим в момента, няма да ти бъде от полза. В каквото и да ме обвиниш, ще го отрека. Остава да се види на кого ще повярват жителите на този град — на теб или на мен. Чанг тръби наляво и надясно, че ти си предоставила на медиите информацията, инкриминираща кмета; общественото мнение е разделено по въпроса дали действията на нашата група представляват терористични актове или справедливо възмездие, както и за ролята ти за унищожаването й. Бъди сигурна, че съгражданите ни ще повярват на моите думи.

— Може би. Но за едно си права — думите ти са много убедителни. — Ив извади комуникатора си: — Постигнахме целта си.

— Разговорът ни е бил записван! — възкликна Франко.

— Естествено.

— Пет пари не давам! Нищо от казаното тук не може да ти послужи в съда. Първо, не ми прочете правата. Второ, ще твърдя, че съм ти наговорила какво ли не в пристъп на гняв, задето си предала на медиите сведенията за кмета.

— Както винаги имаш резервен вариант. Да видим дали адвокатите ти ще успеят да те измъкнат. Джена Франко, арестувана си заради участието ти в заговор за убийствата на следните лица… — Докато изреждаше имената, Ив извади белезниците. Джена пъргаво отскочи назад, в този момент вратата се отвори.

Пръв в канцеларията влезе кметът, следваха го Уитни и Тибъл.

— Срамувам се от теб, Джена — заяви Пийчтри. — Надявам се, че системата, която ти така безогледно употреби за постигане на долните си цели, ще те накаже с цялата строгост на закона.

— Ще говоря само в присъствието на моите адвокати! — невъзмутимо заяви Франко, когато Ив щракна белезниците. — Отказвам каквито и да било изявления за медиите.

— Е, позакъсня. — Ив се обърна да посрещне Надин и оператора. — Заснехте ли всичко?

— „Приятелският“ разговор се излъчваше на живо. Това ще бъде журналистическата сензация на века!

— Излъчвало се е… — Каменното лице на Джена пребледня като платно.

— Липсва ми опит в политическите игри, но и аз знам някой и друг трик — усмихна се Ив. — Напомням ти още, че твоя милост нахлу без покана в моята канцелария. Законът не ме задължава да ти съобщавам, че в сградата присъстват представители на медиите. Извинете ме, господа. — Тя преведе Франко през мъжете, които се бяха скупчили в малката канцелария. — Пийбоди!

— Да, лейтенант.

— Прочети й правата, после я отведи в ареста.

Надин хукна след Франко, обсипвайки я с въпроси, но Джена само повтаряше: „Без коментар“.

— Лейтенант Далас. — Пийчтри пристъпи към Ив, поде й ръка. — Справихте се блестящо. Благодаря ви от името на всички наши съграждани и лично от мое име.

— Изпълнявах задълженията си, господин кмете. Ако бяхте виновен, щях да бъда безмилостна и към вас.

— Истината е, че и аз имам вина — промълви той. — Виновен съм, че не видях какво се случва под носа ми.

— Понякога истината се вижда само от разстояние…

— Може би. — Пийчтри отново стисна ръката й. — Господа, да подготвим изявленията си за пред медиите.

На излизане Тибъл кимна на Ив да се приближи:

— Пресконференцията започва след един час. Поздравления, лейтенант.

— Благодаря, сър.

Уитни застана до тях:

— Изказвам официална похвала на теб и хората от екипа ти, Далас. Искам рапорта ти преди пресконференцията.

— Слушам, сър. Ще го имате.

Тъкмо когато тя седна пред компютъра, Рурк влезе в канцеларията:

— Страхотно представление, лейтенант!

— Нали? Идеята за предаването на живо по телевизията ми хрумна в последния момент, затова не успях да я споделя с теб.

— Напротив, сподели я. Досетих се, че ни наблюдават, когато реагира така остро на опита ми да те целуна.

— Обзалагам се, че момчетата от електронния отдел дни наред ще ми се подиграват зад гърба заради нежностите ти.

— Камерите още ли работят?

— Не, изключени са.

Рурк се наведе, страстно я целуна, сетне промълви:

— Сега ми олекна на сърцето.

— Край на глупавите сантименталности, приятелче. Чака ме много работа. Изчезвай!

— Добре, но държа да ми отговориш на един въпрос.

— Казвай.

— Вярваш ли, че постъпи правилно?

Ив стисна клепачи. Както винаги той бе прочел мислите й, знаеше какво става в душата й. Погледна го в очите и отвърна:

— Знам, че съм права. Интуицията и сърцето ми го подсказват.

— Също и на мен. — Преди да излезе, той се обърна: — Лейтенант!

— Сега пък какво искаш?

— Да ти кажа, че си страхотно ченге.

Ив широко се усмихна:

— Знам.

Отмести чашата с изстиналото кафе и се обърна към компютъра, за да продължи работата си, докато другите си играят на политика.