Нора Робъртс
Защита в смъртта (20)

Деветнайсета глава

— По време на разследването на убийствата на Грийн и Уейд — започна Ив — ми направи впечатление, че официалните приходи на Грийн не са достатъчни, за да живее в разкош, да поддържа три коли, вила и яхта, което установихме при проверка на имущественото му състояние. Дори ако към декларираната сума се прибавят парите, които е придобил чрез търговия с наркотици, порнофилми и бели робини, разходите му само през миналата година многократно надхвърлят приходите.

— Предположила си, че има допълнителен източник на средства — кимна Уитни.

— Точно така, сър. По време на първия оглед на жилището му…

— Лейтенант! — Тибъл вдигна ръка да я прекъсне. — Има ли причина да ни разказваш тези подробности?

— Фактите, на които се натъкнах, са толкова невероятни, че изискват по-подробно обяснение.

— Добре. Но говори по-простичко, не като че ли рапортуваш.

— Добре, сър. При повторния обиск на апартамента намерихме друг сейф, който не е бил забелязан по време на първоначалния оглед. В първата огнеупорна каса открихме прекалено малко пари, като се има предвид, че на записите от охранителните камери на сградата се виждаше как в разстояние на една седмица трима вероятни клиенти са посетили Грийн и са му платили в брой за услугите. Невъзможно бе той да е внесъл парите в банка, тъй като през споменатия период той не е напускал жилището. Невероятно бе и да допуснем, че е поверил тази работа на едно леко момиче, с което се е запознал само преди няколко дни в някакъв клуб и което спокойно е могло да избяга с парите. Затова предположихме, че в апартамента има още един сейф, в който крие средствата, получени от тайнствения, но доходен бизнес. Предвид клиентелата, която е обслужвал, стигнахме до заключението, че допълнителните му приходи са от изнудване.

— Предположила си, че тази… „странична дейност“ е свързана с „Борци за прочистване“, така ли? — попита Тибъл.

— Да, сър. Не е достатъчно да свързваш отделните детайли, за да получиш цялостната картина. Всяко разследване е индивидуално, в противен случай има опасност да се пропуснат най-важните подробности.

Началникът на полицията кимна:

— След като сме тук, предполагам, че не си пропуснала подробностите.

— Заедно с цивилния консултант отново претърсихме апартамента на Грийн и открихме втория сейф. Съдържанието му надлежно описах, списъкът е приложен като веществено доказателство. Намерихме осемстотин шейсет и пет хиляди долара в брой, код за сейф в клона на Националната банка, намиращ се на Осемдесет и осма улица, дискове, съдържащи счетоводна и друга информация, както и дванайсет видеодиска. — Тя посочи компютъра си. — Въведох информацията, съдържаща се в тях, и я закодирах; същото сторих и със списъка, изготвен по време на конфискацията.

— Предпазните мерки, които си предприела, лейтенант, ме навеждат на мисълта, че онова, на което си се натъкнала, е огнеопасно, тъй да се каже.

Ив погледна в очите Уитни:

— Да, сър. Част от дисковете съдържат счетоводни данни за незаконната търговия на Грийн, който много методично е водел сметките си, както и неговия дневник. Последният представлява интерес за проследяване на етапите, през които той е преминал след проникване на заразата в мозъка му — усилваща се болка, параноя, гняв, обезумяване.

— Видеодисковете сигурно са използвани за изнудване — намеси се Тибъл.

— Именно, сър. Установих самоличността на лицата, които Грийн е заснел с видеокамера. Несъмнено те не са подозирали, че ги заснемат, докато са били в, меко казано, компрометиращи пози. Част от записите са направени на неизвестно засега място, други — във втората спалня в апартамента на Грийн. „Актьорите“ в тези филми са неколцина видни граждани, заснети с видеокамера по време на задоволяване на извратените им сексуални наклонности. Между тях са известна съдийка, съпругата на университетски преподавател и яростен поддръжник на консервативната партия, за когото скоро ще докажа, че е бил завербуван от Клариса Прайс за участие в терористичната организация, популярна телевизионна водеща и кметът на Ню Йорк.

— Господи! — изпъшка Тибъл, няколко секунди остана неподвижен, сетне притисна с пръсти клепачите си. — Сигурна ли си за Пийчтри?

— Да, сър. Познах го, но за всеки случай направих компютърен анализ на изображението, което потвърди самоличността му.

— Божичко, каква каша! — Той отпусна ръце. — Е, хората все някак ще го преглътнат. Тъпакът е кръшнал от жена си и са го изловили.

— Страхувам се, че не става въпрос само за прелюбодейство, сър.

— Изплюй камъчето, Далас! — нетърпеливо се сопна Уитни. — Не сме деца, та да ни щадиш.

— Кметът беше преоблечен като жена и участваше в садомазохистичен полов акт с друг мъж, включващ… хм… орално задоволяване.

— Чудничко! Става все по-весело. — Сякаш бе смазан от умора, Тибъл отпусна глава на облегалката на креслото и се втренчи в тавана. — Кметът Стивън Пийчтри е травестит, изнудван от сутеньор, който е бил погубен от терористична организация, чиито жертви вече наброяват седем души. Вярно ли е?

— Казано накратко — кимна Ив.

— Не ми се мисли какво ще се случи, ако репортерите надушат тази история… — Той поклати глава, изправи се и отиде до прозореца. — Каквото и да стане, с кариерата на Пийчтри е свършено. Дори талантливият Чанг няма да успее да го измие от помията. Засега обаче подвизите му трябва да останат в тайна. Хората и без това са обезпокоени от подвизите на „борците“.

— Извинете, сър, но е много важно да разпитам не само него, но и другите участници в порнофилмите.

Тибъл се извърна, втренчи се в нея:

— Наистина ли мислиш, че той е член на „Борци за прочистване“? Не може да бъде! Кметът на Ню Йорк да подкрепя терористична организация, която избива жителите на града! Не, няма начин. Може да е проявил недискретност в личен план, но не е толкова глупав да пикае в собствения си басейн, образно казано.

„Защо не? — помисли си Ив. — Човек, който използва сутеньор, за да задоволи извратените си фантазии, е способен на какви ли не глупости.“

— Истината ще разберем едва след като го разпитам — промърмори.

— Подозираш го в извършване на жестоки убийства само защото е носил сутиен, така ли?

Тя почувства как търпението й постепенно се топи като снежна преспа под лъчите на пролетното слънце.

— Сър, пет пари не давам дали през свободното си време господин кметът се предрешва като пастирка и прелъстява поверените му овчици. Но не мога да си затворя очите пред факта, че той несъмнено е замесен с терористичната организация. Вече знам, че сред членовете на „Борци за прочистване“ има видни личности, упражняващи силно влияние. Молбата ми за достъп до засекретените файлове беше отхвърлена, без да бъдат изтъкнати солидни аргументи. Не получих разрешение да се запозная и с досиетата на малолетните, защитавани от представители на Агенцията за закрила на децата. Това неимоверно затруднява разследването.

— Научих, че по някакъв начин си се добрала до информацията за семейство Дюкс.

Тя невъзмутимо го изгледа:

— Точна така, сър. И ще продължавам да го правя, ще заобикалям закона. Мъртви са седем души, включително един полицай. Ще заобикалям бюрократичните препятствия, докато разбера кои са виновниците за смъртта на тези хора и ги изправя пред съда. Независимо дали ви харесва, кметът на Ню Йорк е сред заподозрените.

— Сър! — Уитни скочи на крака, едва устоявайки на желанието да застане между тях като рефер на боксов мач. — Лейтенант Далас има право.

Тибъл изсъска през зъби и гневно го изгледа:

— Не съм идиот! Знам, че тя има право. За Бога, Джак, аз вече бях ченге по времето, по което Далас още не е била родена. Знам, че тя има право, но знам и това, че след този скандал месеци наред ще си ближем раните. Кметът на Ню Йорк е травестит, който участва в терористична организация! Господи, медиите буквално ще ни разпънат на кръст!

— Пет пари не давам за медиите.

Тибъл се обърна и измери с поглед Ив:

— Ще ти се наложи да се съобразяваш с тях, ако искаш да се издигнеш в службата. Досега щеше да си повишена, ако се съобразяваше с правилата на тази игра. Ти сама избра да не бъдеш най-младата жена с капитански чин в нюйоркската полиция.

— Хари! — промълви Уитни.

Тибъл му махна да мълчи и отново се обърна към Ив:

— Извинявай. Но улучи слабото ми място. Работя заедно с този човек… Наистина не сме първи приятели, обаче сме в много добри отношения. Познавам съпругата му, въобразявах си, че познавам и него… Ако обичаш, донеси ми чаша кафе. Без захар и сметана.

Ив не каза нито дума; страхуваше се, че ако проговори, ще изрече нещо, за което после ще съжалява. Отиде в кухнята и програмира автоготвача. Трепереше от гняв, искаше й да извика на Тибъл да си навре на едно място капитанските нашивки, но чувството й за дисциплина и уважение към висшестоящите надделя.

Като се върна в кабинета, началникът на полицията отново стоеше до прозореца, затова тя остави на бюрото едната чаша с кафе, другата подаде на Уитни.

— Заповядвате ли ми да пренебрегна доказателствения материал и да отклоня разследването от кмета Стивън Пийчтри?

Все така взирайки се през прозореца, Тибъл отвърна:

— Лейтенант, убеден съм, че ако издам подобна заповед, ще я пренебрегнеш или ще запратиш значката си в лицето ми. Тъй като в момента си толкова разгневена, че несъмнено ще избереш втория вариант, още веднъж ще те помоля да ме извиниш.

Той се обърна. Беше мъж като канара с мускулести рамене. С всяка изминала година бръчките, прорязващи откритото му лице, ставаха все по-дълбоки. В погледа му все така се четеше умора, но гневните искрици бяха помръкнали.

— Непростимо бе да те обиждам, но се почувствах ужасно безпомощен и неволно си го изкарах на теб. Ще ти каже нещо, Далас — в живота не всичко е черно или бяло. Понякога правдата е забулена със сенки, които се сгъстяват, колкото повече се изкачваш в йерархията.

— Разбирам, че сте в изключително неловко положение, сър.

— А пък аз разбирам какво се върти в главата ти. Мислиш си, че дрънкам глупости. — Устните му се разтегнаха в усмивка, която години наред всяваше ужас и в ченгета, и в престъпници. Приближи се до бюрото, взе чашата и отпи от кафето. — Признавам, че донякъде имаш право. Не, лейтенант, няма да ти наредя да пренебрегнеш доказателства, на които си се натъкнала. — Докато говореше, той седна на стола й. — Моля те само да разпиташ кмета, след като разговарям с него. Ще ти предам всяка подробност от разговора помежду ни, която би подпомогнала разследването. В случая не мисля само за Стивън Пийчтри, а за кметската институция. Хората не бива да се разочароват, да загубят доверието си в нея. Надявам се, че ми имаш доверие и ще ми позволиш лично да проведа предварителния разпит.

— Не се съмнявам, че ще се справите по-добре от мен, сър. Как да постъпим с участниците в порнофилмите, които идентифицирахме?

— Крайно дискретно. Искам копия от видеодисковете, от бележките ти и от файловете с информацията.

— Подготвила съм ги, сър.

Той взе плика за веществени доказателства, които Ив му подаде, и кисело се усмихна:

— Джак, май денят ни ще започне с гледане на порнофилми.

— Вчера моят ден завърши със същото… развлечение.

Тибъл избухна в смях:

— Да не съм те чул да се оплачеш, че работата ти е скучна.

— Какво да съобщя на хората от моя екип?

— Оставям на теб да прецениш. — Тибъл се изправи, погледът му отново беше суров като на хищник, подготвящ се за смъртоносен удар. — Ако Пийчтри е замесен в тази история, ще си получи заслуженото. Давам ти честната си дума. — Той й подаде ръка.

— Аз пък ви давам дума, сър, че всички терористи ще си получат заслуженото.

 

 

След като двамата излязоха, Ив повика Пийбоди.

— Седни — нареди, сетне също като Тибъл седна зад бюрото, подсказвайки, че разговорът ще бъде между шеф и подчинен. — Разполагам с нови данни, които вероятно ще се окажат изключително важни за хода на разследването. Засега не мога да ти съобщя повече подробности. Днес предстои да проведа разпити на хора с високо обществено положение, ти ще ме придружаваш. До второ нареждане обаче няма да споменаваш нито думичка пред членовете на нашия екип.

— Те няма ли да участват?

— На този етап — не. Протоколите от разпитите, които ще изготвиш, ще бъдат закодирани като свръхсекретни.

Пийбоди преглътна стотиците въпроси, които й се искаше да зададе:

— Слушам, лейтенант.

— Първата ни работа за днес обаче е да посетим Дюкс. Обзалагам се, че този път ще го извадим от равновесие и току-виж се е издал. Накрая ще се занимаем с Прайс и Дуайър.

— Разрешавате ли един въпрос? Разпитите на тези влиятелни личности имат ли връзка с разследването?

— А ти как мислиш? По пътя ще ти съобщя подробностите, които имам право да издам.

 

 

— Изнудване, а? — промърмори Пийбоди, когато спряха на първия светофар. — Този Грийн се е занимавал с много опасна дейност.

— Опасна, но изключително доходна. Ежегодно му е носела повече от три милиона.

— Смятате ли, че терористите са го заразили с вируса заради изнудванията?

— Разбира се. Другите им жертви по един или друг начин са издевателствали над малолетни. И той не е правел изключение в това отношение, но повечето негови клиенти и „служителки“ са навършили пълнолетие.

— Преди време казахте, че „Борците за прочистване“ вероятно ще променят критериите си по отношение на жертвите.

— Така и ще стане, но след време. В този град има достатъчно боклуци като Фицхю, които ще им осигурят работа и за в бъдеще. Ник Грийн не е педофил, нито е продавал дрога на ученици. Ето защо мисля, че един или няколко души имат лични причини за елиминирането му. Идеята е, че гражданите на Ню Йорк са се отървали от поредния мръсник, ала някой се е отървал и от безмилостен изнудвач, който е заплашвал да го злепостави. Само че това е грешка, нелепа грешка — добави тя. — Убили са изнудвача, преди да унищожат инкриминиращите доказателства.

— Дюкс бил ли е сред изнудваните?

— Не. Обаче той знае кой е бил заразен или предвиден за заразяване. Образно казано, Дюкс е в основата на организацията, затова ще се постараем да го разклатим. Него или съпругата му. Тя е слабата брънка във веригата.

— Мислите ли, че ще го издаде?

— Твърде е вероятно, ако изпадне в паника. Тя не участва в заговора, ала познава навиците на съпруга си — иначе не би могла да подчини на неговите капризи ежедневието на цялото семейство. Реши ли Дюкс, че тормозим съпругата му, може да се разгневи и да допусне грешка.

Ив паркира колата, сетне двете с Пийбоди прекосиха улицата. Първото, което забеляза, бяха увехналите цветя в саксиите до вратата.

— Избягали са! — възкликна.

Пийбоди проследи погледа на началничката си:

— Може би госпожа Дюкс е забравила да ги полее.

— Никога. Предполагам, че има списък с ежедневните домакински задължения. Мамка му! Мамка му! — Тя натисна звънеца, изчака няколко секунди, после отново позвъни.

— Завесите са вдигнати. — Пийбоди се повдигна на пръсти и надникна през прозореца на партерния етаж. — Мебелите са по местата си.

— Зарязали са всичко. Предполагам, че са напуснали къщата в разстояние на двайсет и четири часа след посещението ни.

Ив започна да звъни на съседите. През няколко къщи от тази на семейство Дюкс на позвъняването отвори беловласа дама с розов анцуг и като видя униформената Пийбоди, изплашено възкликна:

— Какво се е случило? Нещо със съпруга ми ли?

— Не, госпожо, успокойте се. Извинете, че ви изплашихме. Търся вашите съседи, семейство Дюкс. Позвъних, но никой не ми отвори.

— Семейство Дюкс ли? — Възрастната жена приглади косата си. — Мисля, че не ги… О, да, разбира се. Разбира се. Разбрах за случилото се от репортажа по телевизията. Божичко, едва сега ви познах. Вие сте полицайката, срещу която те ще подадат жалба.

— Доколкото знам, засега не са подали оплакване. Знаете ли къде са?

— Божичко, та аз почти не ги познавам. Съпругата е много симпатична млада жена. Всеки понеделник и четвъртък тръгва да пазарува точно в девет и половина. Човек може да си сверява часовника по нея. Обаче едва като заговорихте за тях, се сетих, че отдавна не съм ги виждала. Знам, че по-големият им син е починал. В нашия квартал живеят едва от две години. Дори не подозирах за трагедията им. Те са доста затворени, не разговарят със съседите. — Жената невесело се усмихна. — Някои хора са особняци, нали знаете. Но не ги осъждам — толкова е страшно да загубиш детето си!

— Имате право, госпожо.

— От време на време виждам и съпруга. Честно да ви кажа, май не е от добродушните. В неделните дни тримата излизат заедно точно в десет часа, облечени официално — сигурно ходят на църква. Връщат се в дванайсет и половина. Никога не съм виждала момчето да си играе навън с другите деца. Мисля, че негови връстници не са стъпвали в този дом. — Тя въздъхна и се загледа в отсрещната къща. — Сигурно са го държали изкъсо заради нещастието с брат му… Почакайте, Нита идва. С нея всяка сутрин бягаме за здраве. — Тя замаха на жената със светлосин анцуг, която излезе от къщата, намираща се на отсрещната страна на улицата, сетне прошепна: — Нита знае всичко, което става в квартала. Със сигурност ще ви осведоми за всичко, което ви интересува.

— Да те арестуват ли са дошли? — усмихнато подхвърли жената със синия анцуг, като се приближи. — Внимавайте, полицай, че току-виж Сал ви се е изплъзнала.

— После ще поговорим за мен. Госпожите от полицията се интересуват от семейство Дюкс, дето живеят през две къщи от вашата.

— Преди няколко дни се изнесоха. Натовариха куфари в колата. Ако питате мен, на госпожата хич не й се искаше да замине. Забелязах, че е плакала. Беше преди… чакайте да си помисля… в сряда сутринта. Бях излязла да полея цветята в саксиите и видях съседите да изнасят куфарите.

— Забелязахте ли някой да ги посети преди това? — попита Ив.

— Да, предишната сутрин видях как вие влизате в къщата — усмихна се Нита. — По-късно от телевизията разбрах, че здравата сте раздрусали коменданта — така наричам господин Дюкс.

— Нита!

— Че какво толкова съм казала, Сал? Не харесвам този човек и пет пари не давам кой ще ме чуе да го критикувам. — Тя се приведе към Ив и Пийбоди, явно подготвяйки се за дълъг разговор. — Имах един кокер шпаньол, казваше се Франки. Горкичкият, почина миналата година. Разхождам го веднъж, както правех всеки Божи ден, и то по два пъти, и спирам пред къщата на Дюкс да поговоря с една съседка, която също е извела кучето си. А Франки да вземе да се изходи на моравата, без да го видя.

Тя въздъхна, припомняйки си домашния си любимец.

— Голям разбойник беше този Франки, шестнайсет години тичах подир него и му събирах… сещате се какво, ама тоя път не го видях. Не щеш ли, комендантът излезе и взе да се заяжда с мен, заплашваше, че ще подаде оплакване. Крещеше така, като че ли през живота си не е виждал кучешко ако. Аз обаче не му останах длъжна и го сложих на мястото му. Не позволявам на никого да ми държи такъв език.

Нита възмутено изпухтя, сякаш споменът беше възпламенил гнева й.

— Той затръшва вратата, аз събирам акото и с Франки се прибираме у дома. След пет минути кварталното ченге звъни на вратата — млада жена, която явно се чувства адски неловко. Съобщава ми, че Дюкс е подал оплакване. Представяте ли си що за човек е този? Разбира се, аз вече бях изхвърлила в тоалетната вещественото доказателство, пък и младата полицайка ми влезе в положението. Каза, че онзи е побеснял от гняв и че се е помъчила да го успокои, но за всеки случай ме съветва да не пускам кучето на неговата морава.

— Това ли е единственият ви контакт с него?

— Оттогава при всяка среща с господина се гледаме накриво. — Тя смръщи вежди, за да демонстрира как е гледала Дюкс, сетне гръмко се разсмя. — От този ден нататък думичка не размених с онзи темерут, нито пък той с мен.

— Детето им е починало — напомни й Сал. — Подобна трагедия оставя отпечатък за цял живот.

— Някои хора по рождение са си темерути — настоя Нита и кимна към къщата на семейство Дюкс. — Оня беше точно такъв.

 

 

Тя разпита първите трима души от списъка на Грийн в домовете им или в служебните им кабинети. Всички отричаха, после започнаха да я заплашват, накрая — да я молят да не ги злепоставя публично.

За разлика от тях в поведението на съдия Вера Арчър се долавяше примирение. След като Ив й съобщи каква е целта на посещението, Арчър заяви:

— Предпочитам да продължим разговора насаме, лейтенант Далас.

— Пийбоди, ако обичаш, почакай отвън.

Съдинката скръсти ръце на бюрото си. Елегантното, но строго обзавеждане на служебния й кабинет отговаряше на образа, който си беше създала. Беше на шейсет и три, висока и мършава, с права и много късо подстригана черна коса и привлекателно лице. Известна бе с прецизните и справедливи си присъди, които почти винаги бяха потвърждавани от апелативния съд.

Тя не търпеше да се разиграва театър в съдебната зала.

„Може би защото в частния живот е обичала да се превъплъщава в различни роли — помисли си Ив. На видеофилма с нейно участие носеше розова бална рокля и бе направила забележителен стриптийз, оставайки само по оскъдни бикини пред двама мускулести мъже, с които след това бяха направили тройка“.

— Очаквах да се случи нещо подобно, след като научих за убийството на Ник Грийн. Не желая да обсъждаме личния ми живот. Не съм нарушила нито един закон, освен този на здравия разум.

— И все пак сте плащали на Грийн по седем хиляди и петстотин долара месечно.

— Не отричам, но това не е противозаконно. Ако пък определим действията на Ник като изнудване, то вината е изцяло негова, задето ме е принуждавал да плащам „месечната такса“. Не възнамерявам да обяснявам онова, което сте видели на диска, нито защо съм го направила. Имам право да запазя в тайна мотивите си.

— Вярно е, госпожо съдия. При това в прекия и в преносния смисъл скъпо сте платили за грешката си. За съжаление обаче видеофилмът и сумите, които сте давали на Грийн, са обект на криминално разследване.

Арчър дори не трепна, изражението й остана невъзмутимо:

— Нямам интерес да убия този човек. Напротив, докато беше жив, бях в сравнителна безопасност. Мога да си позволя да плащам на един изнудвач, но не и скандал, предизвикан от разкритията. Институцията, която представлявам, и брачният ми партньор ще бъдат опозорени. Преди година признах истината пред съпруга си. Попитайте го, ако прецените, че е необходимо, обаче повтарям, че въпросът е личен. С него решихме да продължа да плащам на изнудвача.

— Известно ли ви е как е умрял Грийн?

— Да.

— Разбирам нежеланието ви чужди хора да надничат в личния ви живот, госпожо съдия, ала и вие разберете, че моята задача е да заловя терористите, които досега са причинили не само неговата смърт, ами на още шестима души.

— Мога ли да ви задам един въпрос? По какъв начин моето опозоряване ще помогне на вашето разследване? Постът ми изисква хората в съдебната зала да изпитват уважение към мен. Вие преследвате престъпниците и ги задържате, но от съда зависи завършването на цикъла на справедливото възмездие. Не бих могла да си върша работата, ако стана за посмешище.

— Ще направя всичко възможно името ви да остане в тайна. Как се запознахте с Ник Грийн?

Арчър така сви устни, че се превърнаха в почти незабележима линия. Поколеба се, после отговори:

— Препоръча ми го една позната. Забавлението изглеждаше безобидно и макар да осъзнавах, че услугите, предлагани от него, граничат с незаконното, все пак се възползвах от тях. Чувствах необходимост да „изпусна парата“ след напрежението в съдебната зала. В продължение на няколко месеца веднъж на трийсет дни се отдавах на забавленията, устройвани от Ник. После той ми връчи копие от диска, обясни каква ще бъде месечната „такса“ и последствията, ако откажа да плащам. Говореше делово като истински бизнесмен.

— Разгневили сте се, нали?

— Разбира се. Нещо повече, почувствах се като кръгла глупачка. Жена, която е живяла цели шейсет години, а от четиринайсет е съдия, не бива да се оставя толкова лесно да я измамят. Платих на Грийн, защото глупостта винаги се заплаща, и престанах да търся услугите му.

— Не се ли страхувахте, че той все пак ще ви злепостави публично?

Арчър вдигна вежди:

— И да се лиши от сигурния си месечен доход! Никога не би го направил.

— Опитвал ли се е да увеличи месечните вноски?

— Не. Посвоему той беше добър бизнесмен. Знаеше, че ако стиснеш прекалено силно кокошката, снасяща златни яйца, има опасност да я убиеш. — Арчър разпери ръце — единственото излишно движение по време на разговора. — Може би ще ви се стори странно, но месечните вноски не ми тежаха. Напомняха ми, че съм човешко същество. Именно затова и потърсих услугите на Грийн — за да докажа пред себе си, че съм човешко същество, не робот. Предполагам, че сте проучили биографията и служебното ми досие.

— Да, госпожо съдия.

— Убедили сте се, че дълги години служа на закона, и то добре. Не смятам, че трябва да се пенсионирам. — Тя хвърли поглед към телевизора на стената. — Тази сутрин гледах материала, излъчен от Канал 75. Терористите са избрали прекалено жестока смърт за Ник Грийн. Вярно е, че беше изнудвач, използваше тайните слабости, които се крият във всекиго от нас. Ала не заслужаваше такава смърт. Нито пък момичето, което е живеело с него.

Арчър отново погледна Ив в очите:

— Повярвайте, лейтенант, не участвам в заговора на тези отмъстители, които твърдят, че наказват злото. Те са олицетворение на всичко, което ненавиждам, срещу което се боря цял живот. Те са жестоки фанатици и страхливци, на които допада да играят ролята на Господ Бог. Искам да се подложа на тест чрез детектора на лъжата. Единственото ми условие е той да бъде проведен само от едно лице, а когато резултатите докажат невинността ми, информацията по този злощастен случай да бъде засекретена.

— Съгласна съм. Ще помоля доктор Майра да проведе теста.

— Приемам.

— Госпожо съдия, след излизането на резултатите смятайте този неприятен епизод за приключен.

— Благодаря.

— Мога ли да ви помоля за съвет по друг въпрос, свързан с разследването?

— Казвайте.

— Поисках разрешение за достъп до закодираните файлове с информация за малолетни, станали жертва на педофили, която ми е жизнено необходима за работата по случая. От Агенцията за закрила на децата наложиха вето върху разрешението, забраниха ми и достъп до техните архиви. В момента още се води спор между тази институция и прокуратурата, а аз губя ценно време.

— Въпросът за засекретената информация, особено когато касае малолетни, е крайно деликатен.

— Разбира се. Същото се отнася за серийните убийства, тероризма, блокирането на важно разследване. Прекрасно разбирате, че всяка секунда е ценна, но ми отказват достъп до сведенията, които ще ускорят работата ми. Не става въпрос съдържанието на файловете да става обществено достояние, а само на мен като ръководител на разследването. Имам достатъчно основания да вярвам, че чрез тях ще се добера до членовете на терористичната групировка. Ако разрешението на въпроса зависеше от вас, как бихте постъпили?

Арчър се облегна назад:

— Наистина ли разполагате с факти, лейтенант? Бъдете откровена с мен.

— Да, госпожо съдия. От Агенцията за закрила на децата настояват сведенията да останат в тайна, за да бъдат пощадени малолетните и техните родители от хорското любопитство. Прокурорът пък твърди, че когато се провежда разследване на убийство, наличието на достатъчни основания отменя предишното решение, освен това изтъква, че съдържанието на засекретените файлове ще стане достояние само на хората, работещи по случая.

— Ако наистина доводите са толкова елементарни, аз ще ви издам необходимото разрешително. Кой е подписал документа?

— Съдия Матюс.

— Впоследствие ви е отказал достъп, така ли?

— Не. Забраната идва от съдия Линкълн.

— Линкълн ли? Ясно. Ще направя справка.

Като излязоха от съдебната палата, Ив за миг спря и дълбоко си пое въздух, сетне се обърна към помощничката си:

— Ако тази жена е замесена с престъпниците, значи вече не мога да разчитам на интуицията си.

— Ще разпитаме ли и другите от списъка?

— Разбира се. Междувременно направи справка за съдия Линкълн.

— Божичко, още един съдия!

— Той не е в списъка на Грийн. Арчър ме насочи към него. Тази жена умее да се прикрива — добави, като седна зад волана. — Но забелязах как за миг изражението й се промени, когато споменах кой ще вземе решението за отваряне на закодираните файлове. — Тя свъси вежди, извади от джоба си видеотелефона, който звънеше: — Далас.

— Ще те чакам след двайсет минути при О’Мали — каза Дуайър. — Ела сама.

— В „Синята катерица“. След петнайсет минути — отсече тя и прекъсна връзката. Предпочиташе да бъде на своя територия.