Нора Робъртс
Защита в смъртта (22)

Двайсет и първа глава

Уитни повика Ив в кабинета си, за да рапортува лично. Тя беше само по риза, на която имаше петънце от засъхнала кръв.

— Изписаха ли Пийбоди от болницата?

— Когато си тръгнах, я подготвяха за изписване. Май няколко дни ще се лишим от услугите й.

— Погрижи се да не й липсва нищо. Дуайър и Прайс са в ареста и никой няма достъп до тях до разнищването на тази история. Държим под наблюдение тайната квартира в Олбани. Като приключиш работата си тук, ще задържим Дюкс. Не бива да го арестуваме преди атаката срещу терористите, които довечера ще имат събрание в църквата.

— Имате право, сър. Дуайър и Прайс са само войници, Дюкс е един от генералите. Ненапразно съседката го наричаше „коменданта“. Вероятно той поддържа връзка с лидерите на организацията. Няма да го закачаме, докато не пречупим гръбнака й. Сър, след като и показанията на Дуайър уличиха Стивън Пийчтри в участие в престъпния заговор, моля да ми разрешите официално да го разпитам.

— Той се съгласи временно да бъде поставен под домашен арест. Разговорите, които провежда, се записват. Адвокатите му го посъветваха да признае сексуалните си извращения, но той упорито отрича да е свързан с „Борци за прочистване“. Във всеки случай Пийчтри е политически труп.

— Кариерата му не ме… — започна Ив.

— Разбирам — прекъсна я Уитни. — Провалът на политическата му кариера не е достатъчно наказание. Съгласен съм с теб. Но операцията, която предстои, е по-важна от разпита на кмета. Надявам се довечера да заловим ключовите фигури и с един удар да унищожим цялата организация.

— Когато кметът на Ню Йорк прикрива терористи, да го разпитаме също е наш приоритет.

— Ще приключиш ли по-бързо разследването, ако разпиташ Пийчтри днес вместо утре?

Не й се искаше да признае, че жадува за вкуса на победата над надменния красавец Пийчтри, затова промърмори:

— Възможно е да ни даде допълнителна информация, която ще ни бъде от полза.

— Грешиш, лейтенант. Като се има предвид, че той ще наеме цяла армия адвокати, ще измине много време, докато го принудиш да ти каже нещо повече от името си. Не, днес нямаш време да се занимаваш с него, Далас. Свършено е с този човек, това не ти ли е достатъчно? Обещавам, че от утре е твой.

— Добре, сър. Благодаря.

— Поздравявам те. Справи се отлично, въпреки многобройните препятствия. — Уитни се поколеба, погледна я в очите. — Относно казаното тази сутрин от началника Тибъл… смятам, че заслужаваш капитански нашивки, Далас.

— Повишението не ме интересува.

— Мамка му, преструвай се пред другите. Мисля, че съм заслужил да бъдеш откровена с мен. Отдавна щеше да получиш капитански нашивки, ако зависеше само от заслугите ти. За съжаление според устава възрастта ти е пречка за повишението ти. На колко години си? На трийсет ли?

— На трийсет и една, сър.

Уитни се усмихна:

— Някои от ризите ми са по-стари от теб. Крия ги от жена ми, но не ги изхвърлям… Все пак мисля, че има възможност да преодолеем тази формалност…

— Сър — прекъсна го тя, — наясно съм, че личният ми живот също е пречка за повишението ми. Да не увъртаме — бракът ми с Рурк, към когото дори хора от нашия отдел се отнасят с подозрение, освен ако им е полезен, е по-голяма пречка за издигането ми, отколкото сексуалните извращения на кмета, проявяващ предпочитание към дамското бельо, ще бъдат пречка за политическата му кариера. Началникът Тибъл има право — сама направих избор.

— Надявам се, знаеш, че не съм сред онези, които гледат с лошо око на съпруга ти.

— Зная, сър, и ви благодаря.

— Говоря и от името на Тибъл. Ако зависеше от мен, отдавна щеше да получиш заслуженото повишение.

— Ще бъда откровена с вас. Навремето мечтаех да се издигна, постепенно преосмислях стойностите. Ако стана началник, няма да влагам в работата си същата страст.

— Лъжеш се. — Той се приведе към нея и столът изскърца под тежестта му. — Налага се да поизчакаш няколко години, докато навършиш съответната възраст. Тогава ще разбереш колко си се лъгала. Отиди си вкъщи, измий кръвта от ръцете си. Почини си няколко часа, а след това залови убийците.

 

 

Ив дословно изпълни нарежданията на Уитни. Щом се прибра у дома, веднага отиде в банята. Съжаляваше, че гневът и чувството за безсилие не се измиват като кръвта и потта.

Подпря длани на стената и наведе глава, докато силните водни струи прогонваха болката и умората.

Остана под душа двайсет минути, през които насила „изключи“ съзнанието си. Когато влезе в кабинката за изсушаване, вече беше много по-спокойна. Постоя няколко минути, наслаждавайки се на топлия въздух, завихрящ се около нея, после се загърна с голяма хавлиена кърпа, върна се в спалнята.

И видя Рурк.

— Седни, Ив.

Кръвта й се смрази:

— С Пийбоди ли е…

— Не, тя е добре, скоро ще бъде тук. Просто трябва да си починеш.

— След няколко часа предстои важна акция. Хората от екипа ми са заслужили да участват. Трябва да им дам указания…

— Добре, но първо си отдъхни поне няколко минути. — Той я грабна в прегръдките си.

— Хей, започваш да се държиш като заек. Нямам време за секс.

— Ако мислех, че сексът ще ти помогне, отдавна щяхме да бъдем в леглото. — Рурк я положи на канапето, седна до нея. — Обърни се. Затвори очи.

— Виж какво… Оох! — изпъшка, когато той започна да масажира раменете й.

— Имаш възли с големината на юмрука ми. Ако масажът не помогне, ще те накарам да изпиеш нещо успокоително.

— Брей, защо мислиш, че ще ти се подчиня? Не престанеш ли до петнайсет минути, лошо ти се пише.

Рурк се наведе и я целуна по рамото:

— Обичам те, Ив. Обичам всеки сантиметър от инатливото ти тяло.

— Не упорствам. Чувствам се… — Отново я обзеха съмнения и отвращение, закри очи с дланите си. — Чувствам се несигурна. Трябва да вярваме в правотата си. Онзи мръсник Дуайър смята, че е постъпил правилно, затова нито за миг не изпитва угризения. Просто се опитва да спаси и себе си, и любовницата си.

— Мнозина мислят, че са прави, дори когато грешат. Изпитваш ли съмнения, запазваш човечността си.

— Не и когато подлагаш на съмнение справедливостта на една система. Лидерите на групата са привличали именно хора, които са престанали да вярват в съществуването на морал и правосъдие. Днес и аз направих компромис. Позволих на едно корумпирано ченге да отърве кожата, за да разбия престъпната групировка.

— Направила си своя избор.

Ив посегна назад, хвана ръката му. И заради него навремето бе принудена да избира, той беше най-сполучливият избор в живота й. Поне в това отношение не я измъчваха съмнения.

— Знаеш ли от какво бях най-силно поразена? Дуайър заяви, че са събрали средства за подпомагане на родителите на Халоуей. От това по-голям цинизъм, здраве му кажи.

Рурк я прегърна през кръста, накара я да се облегне на гърдите му, да излее мъката си.

— Гледах го в лицето, слушах го как издига лозунги, за да оправдае престъпленията, и си спомних как ми благодари Колийн Халоуей. Тази жена ми благодари, а аз помагам на един от убийците на сина й! — Тя сви колене и притисна лице към тях. — Спомних си Хана Уейд, видях я да лежи сред локва от собствената си кръв. Дуайър заяви, че гледат на смъртта й като на злополука, но всъщност малката заслужавала да умре, защото била уличница. Щеше ми се да го смажа от бой, вместо това уговорих с прокурора да му осигури имунитет. Дуайър няма да плати за престъпленията. Мъртвите ли защитавам или техните убийци?

— Знаеш отговора. — Той я обърна към себе си и видя, че отново плаче. — Сърцето ти го подсказва.

— Доскоро всичко ми го подсказваше, чувствах го дори в костите си. Не зная какво ченге ще бъда, ако отново не го изпитам.

Рурк отметна косата от челото й:

— Не познавам този Дуайър, но знам каква ще бъде съдбата му. Може би няма да прекара остатъка от живота си в килия, но никога повече няма да бъде свободен. Разбирам защо си направила компромис, Ив — заради Халоуей, заради Хана Уейд и другите мъртъвци.

— Не знам… може би. Но дано да си е струвало. — Ив избърса с длан сълзите си. — Тази вечер ще разбия проклетата им организация. А утре ще изпратя Пийчтри при тях в ада. — Тя въздъхна, прокара пръсти през косата си. — Но за да го направя, трябва да прогоня съмненията, натрапчивите мисли…

— Искаш ли да чуеш няколко добри новини?

— С удоволствие.

— Днес приключихме идентификацията на вируса, създадохме негов двойник. Което означава, че вече можем да създадем защитна програма, позволяваща ни пълен достъп до информацията в заразените компютри.

— Можете ли да проследите източника?

— Можем и ще го направим, но ще ни отнеме малко повече време.

— Новината наистина е хубава. Вече имам разрешително за обиск. Този път съдията не ми създаде проблеми — добави, мислейки за Вера Арчър. — Ще конфискуваме оборудването, което е останало в дома на Дюкс. Твоята задача е да проследиш всички обаждания. Някой го е предупредил да избяга и го е насочил към тайната квартира. За всеки случай ще прослушаме и разговорите на Дуайър и Прайс.

— Да, очевидно няма да стоим със скръстени ръце.

— С Джейми поработете тази вечер. Както знаеш, ние имаме друга задача.

— Ако не ме лъже паметта, ти каза, че сътрудниците от екипа по разследването ще участват в операцията срещу терористите.

— Нямам право да рискувам живота на хлапето. — Ив стана и се приближи до дрешника. — Ти пък ще бъдеш много по-полезен, ако останеш в лабораторията. И за да те уверя, че съм искрена, не ти заповядвам да останеш. — Взе една риза и се обърна. — Моля те.

— Много хитра тактика. — Рурк също се изправи. — Е, щом толкова мило ме молиш, ще продължа да ти сътруднича.

— Трогната съм.

— Тази риза не отива на панталона ти. Смени я.

— Не отивам на празненство, а да арестувам банда престъпници.

— Това не пречи да бъдеш добре облечена. Да видим… какво е последната мода за ченгетата, които се подготвят да разбият терористична организация? Облечи нещо черно и няма да сгрешиш.

Ив присви очи, когато той избра друга риза:

— Шегуваш ли се?

— Да се обличаш стилно не е шега работа. — Рурк й подаде ризата, сетне докосна трапчинката на брадичката й. — Радвам се, че отново се усмихваш, лейтенант. И да не забравя — сложи си черни обувки, не кафяви.

— Нямам такива.

Той се приведе и извади от дрешника черни кожени ботуши:

— Заповядай.

 

 

Ив седеше в камионетката, оборудвана с апаратура за наблюдение, и разгорещено спореше с Пийбоди:

— Виж какво, да благодариш, че те взехме. Ти си в отпуска по болест.

— Не, не съм подала молба за отпуска.

— Бъди спокойна, подадох я от твое име.

— Аз пък я оттеглих!

Ив заплашително я изгледа, устните й се разтегнаха в заплашителна усмивка:

— Знаеш ли, че мога да те предложа за наказание за неподчинение?

— Голяма работа! — Пийбоди вирна брадичка и скръсти ръце на гърдите си. — Ще издържа и разправията с началството, и тази операция.

Ив въздъхна:

— Може би имаш право.

Фийни отмести поглед от монитора, втренчи се в Ив и си помисли: „Охо, ще стане напечено!“.

— Възстанових се напълно — продължи Пийбоди, като видя, че началничката й поомекна. — Годна съм за работа. Раната не беше толкова дълбока.

— Може би реагирам прекалено остро. — Ив разпери ръце, изправи се. — Ти най-добре знаеш как се чувстваш.

— Разбира се, лейтенант — усмихна се помощничката й.

— Добре. — Ив леко я потупа по рамото, леко го стисна. Видя как помощничката й пребледня като платно и едва се сдържа да не извика. — Как се чувстваш сега?

— Ами…

— Напълно възстановена и годна за работа ли? — Тя видя как по челото на помощничката й избиха едри капки пот.

— Аз…

— Седни! Нито думичка повече!

— Слушам, лейтенант. — Краката на Пийбоди се подкосиха, едва се добра до стола. Не знаеше дали сама е навела глава между коленете си, или Ив я е накарала, но това й помогна да се съвземе.

— Ще останеш тук, в камионетката, и ще помагаш на Макнаб. — Тя вдигна вежди, обръщайки се към младежа: — Имаш ли някакви възражения, детектив?

— Абсолютно никакви, лейтенант. — Той потупа по гърба Пийбоди: — Размина ли ти се, миличка?

— Миличка! — Ив отчаяно заскуба косата си. — Вие какво, на пикник ли сте, или участвате във важна операция? Ако продължавате в този дух, ще преместя един от двама ви в Куинс. — Обърна им гръб, отново седна до Фийни и попита: — Има ли нещо ново?

— Най-нетърпеливите вече са тук, но засега е спокойно. — Той понижи глас: — Браво, Далас, добре се справи. Малката още не става за работа. Обаче не й липсва смелост.

— Ще участва в следващи операции — промърмори Ив, взирайки се в монитора. — Винаги има следваща операция.

Църквата се помещаваше в малка, непретенциозна сграда, която навремето е била боядисана в бяло. Сега беше мръсносива, над входната врата беше нарисуван черен кръст. Нямаше камбанария, на фасадата се виждаха само няколко прозореца.

Ив знаеше как изглежда отвътре. Беше проучила архитектурния план, както и видеозаписа, направен от Бакстър. Предрешен като бездомник, той се бе вмъкнал в църквата. Въпреки че нямаше възможност да слезе в сутерена, беше добил ясна представа за разположението, дори изпроси десет кредитни жетона от църковния служител, който накрая го прогони.

От двете страни на централната алея бяха подредени по двайсет и пет пейки с прегради, пред тях беше подиумът. Встрани имаше две врати. Преди да го прогони църковният служител, Бакстър се вмъкна в едното помещение, което се оказа канцелария. На видеозаписа се виждаше, че е оборудвана със свръхмодерни компютри, които една малка църква не може да си позволи.

Сградата имаше три външни врати, задната водеше към сутерена.

Хората на Ив държаха под наблюдение и трите. Когато операцията започнеше, щяха да обкръжат църквата като пръстените на Сатурн.

— Чувам разговорите им — промълви Фийни.

Ив си сложи слушалките, настрои ги.

Мъжете обсъждаха спортните събития, възмущаваха се от слабата игра на „Янките“. Жените си разменяха готварски рецепти, разговаряха за отглеждането на децата си. Една от тях спомена разпродажбата в големия универсален магазин „Барни“.

— Мамка му! — поклати глава ирландецът. — Все едно са на събрание на родителско-учителско дружество.

— На какво?

— Ще разбереш, когато децата ти станат ученици… Що за терористи са тези?

— Те са обикновени хора — отвърна Ив. — Ето защо са толкова опасни. Повечето са примерни граждани, чието единствено желание е да прочистят престъпниците. Напомнят ми на героите от един филм за Дивия запад от архива на Рурк — лошите хора безчинстват в един малък град. Никой не може да им попречи, защото не се подчиняват на законите. Затова гражданите събират пари помежду си и наемат банда стрелци. Стрелци, каква дума, а? — Тя си взе от захаросаните бадеми на Фийни. — Стрелците ги отървават от лошите, но после решават да останат в града и да го управляват както намерят за добре.

— Накратко, новите престъпници заменят предишните, нали?

— Именно. Жителите на града си хвърлят парите на вятъра, загиват невинни хора. Накрая гражданите назначават шериф, което е трябвало да сторят от самото начало, и след ожесточена стрелба, при която хора падат от покривите или от конете, бандитите са заловени.

— Нямаме коне, но ти обещавам, че тази вечер ще заловим бандитите.

— Така те искам!

Продължиха да чакат, вслушвайки се в разговорите на заговорниците. От време на време се свързваха с екипите, разположени около сградата. Докато се взираше в монитора и отпиваше от кафето си, Ив си мислеше, че полицейската работа се състои в търпеливо изчакване, планини от доклади, рапорти и друга документация, периоди на невъобразима скука. И от съдбоносни мигове, през които превес ще вземе животът или смъртта.

Погледна Пийбоди — понякога оцеляването бе въпрос на късмет, например, когато острието се забива на сантиметри от артерията.

— Започват — спокойно каза Фийни. — Предполагам, вече всички са се събрали. Какъв цинизъм — гадовете, които са се събрали да набележат следващите си жертви, започват с молитва!

— Тепърва им предстои да се молят, но за пощада. — Ив се изправи. — Време е и ние да започнем.

Свърза се с водача на всеки отряд, за да се убеди, че хората й са на определените позиции, после двамата с Фийни слязоха от камионетката и отидоха при Бакстър и Трухарт. Четиримата щяха да атакуват вратата, водеща към сутерена.

Ив мушна с пръст Бакстър, за да провери дали е сложил предпазната си жилетка. Той се ухили и й отвърна със същото:

— Проклетата жилетка тежи цял тон!

— Буквално ме влудява — призна тя, направи му знак да се обърне и махна предпазната материя, разкривайки емблемата на нюйоркската полиция на гърба на якето му. Чу в слушалките гласа на Макнаб:

— Събранието започна. Председател е съдия Линкълн. В момента четат протоколите от предишната си сбирка.

— Ще изчакаме няколко минути — нареди тя. — Нека заснемем по-обширен видеоматериал. Ще ни помогне да ги загробим.

— Лейтенант — прошепна Трухарт, все едно вече се намираше в църквата, — много ви благодаря, че ми позволихте да участвам в тази операция.

— Дори при подмазването се спазва йерархията, малкия — скастри го Бакстър. — Трябва да се подмазваш на мен, а пък аз на Далас.

— Започват да обсъждат екзекуцията на Грийн — докладва Макнаб. — Господи, според тях смъртта на Хана Уейд е непредвиден инцидент, предизвикан от грешка в програмата. Само един от членовете не подкрепя това мнение.

— Лейтенант — обади се и Пийбоди. — Току-що се обадиха от болницата. Гелър е починала.

„Осем мъртъвци! — помисли си Ив. — Повече няма да има!“

— Започваме!

— Екипът е в готовност — отвърна Бакстър.

— До всички отряди! Тръгвайте! Тръгвайте!

Тичайки пред хората си, отвори вратата и се спусна по желязната стълба към сутерена. Представи си как полицаите от другите отряди влизат през централния вход и през страничната врата. Извади оръжието си, втурна се в сутерена и вдигна значката си:

— Полиция! Никой да не мърда!

Разнесоха се писъци и викове. Неколцина души се опитаха да избягат, но в помещението нахлуха полицаите от другите отряди, въоръжени с лазерни пушки и електрошокови палки.

— Горе ръцете! Горе ръцете! Всички — извика Ив. — Сградата е обкръжена. Ще бъдете задържани заради участие в терористични актове, заговор за извършване на убийства, елиминирането на полицай и други обвинения, които ще ви бъдат предявени допълнително.

Тя пристъпи напред, внимателно наблюдавайки израженията на хората, движенията им. Някои ридаеха, лицата на други бяха изкривени от гняв. Трети коленичеха и се молеха като мъченици, които ще бъдат принесени в жертва на езически бог.

— Всички да легнат на пода! — извика Ив. — Ръцете на тила!

Тя насочи оръжието си към съдията Линкълн, който посягаше към вътрешния си джоб.

— Давай, направи го! — изсъска. — Тъкмо ще имам повод да те очистя!

Съдията отпусна ръка. Лицето му беше сурово, с остри черти, сякаш издялано от тъмен камък. Ив беше давала показания пред него, вярвала бе, че той раздава справедливо правосъдие.

Тя извади оръжието от вътрешния му джоб. Докато го обискираше, съдията надменно изрече:

— Ние ще спасим този град, дори човечеството. Защото притежаваме достатъчно смелост да действаме, докато другите стоят със скръстени ръце.

— Обзалагам се, че и Хитлер е казвал същото. Лягай долу! — Тя го накара да падне на колене. — Легни на пода, ръцете на тила! — Сложи му белезниците, после се наведе и прошепна: — Това е заради Колийн Халоуей, която за разлика от тебе, е много смела. Ти си позор за професията си! — Скочи на крака и нареди на Бакстър: — Прочети правата на тези „герои“.

 

 

Прибра се у дома едва в два и половина. Беше изтощена до смърт; от умората тялото й сякаш бе натежало, съзнанието й бе притъпено.

Не изпитваше радост от победата, нямаше я пулсиращата енергия, съпровождаща всяка успешно свършена работа. Затвори външната врата и за миг се облегна на нея; нямаше сили дори да подхвърли обидна реплика на Съмърсет, който по стар обичай изникна ненадейно като призрак.

— Лейтенант, въпреки късния час да очаквам ли завръщането на вашите гости, които неизменно проявяват голям апетит, а жаждата им е неутолима?

— Не. Имат си домове, в които ще се приберат.

— Да разбирам ли, че сте имали успех?

— Терористите убиха осем души, преди да ги спра. Въпрос на гледна точка е дали сме се справили успешно.

— Лейтенант!

Съзнанието й бе толкова замъглено, че тя изпита само леко раздразнение от настойчивостта на иконома. Спря на второто стъпало и се обърна:

— Какво искаш?

— По време на Гражданските войни възникнаха множество граждански организации. Членовете на някои рискуваха живота си, за да защитят обсадените квартали, да възстановят разрушенията, даваха пример на нечуван героизъм. Имаше и други групи, чиято единствена цел бе да унищожават и да убиват. Някои организираха собствени съдилища и организираха процеси. Всеки обвиняем без изключение получаваше смъртна присъда и биваше екзекутиран. И едните, и другите организации успешно осъществяваха целите си. Но първите завинаги ще останат в историята, докато имената на другите се покриха с позор.

— Не се стремя да остана в историята.

— Жалко — подхвърли икономът, когато тя му обърна гръб и се заизкачва по стълбището. — Защото тази вечер извършихте подвиг, който ще влезе в аналите.

Преди да отиде в спалнята, тя надникна в лабораторията, но завари там само Джейми. Хлапакът явно си беше дал почивка и се забавляваше с компютърна игра, пресъздаваща бейзболен мач между „Янките“ и отбора на Балтимор.

— Мамка му, кьорав ли си? — Той удари с юмрук машината, недоволен от решението на рефера. — Беше вън, тъпако. И едноок дроид щеше да го види.

— Улучи зоната — поправи го Ив. — Страхотен удар.

— Друг път! — Джейми се обърна: — Хей, Далас, ела да ми партнираш. Тъпо е, когато играеш срещу компютъра.

— Ще те победя някой друг път. Лягам си!

— Хей, хей, почакай! — Той скочи на крака. — Няма ли да ми разкажеш какво се случи?

— Арестувахме ги.

— Това вече го знам. Сподели подробностите, Далас.

— Ще почакаш до утре. — Тя потърка клепачите си. — По време на съвещанието любопитството ти ще бъде задоволено.

— Кажи ми нещичко, пък и аз ще те изненадам.

— Конфискувахме дисковете с протоколите от съвещанията. Дори армия от най-гениалните адвокати на света няма да отърве тези гадове. Да чуем твоята новина.

— Направо ще паднеш! Проследихме източника!

— Наистина ли?

— Фасулска работа, след като вече знаем структурата на вируса. Изпратен е бил от един от компютрите, които открихме в къщата на Дюкс. Добрият чичо Доналд през три дни е активирал програмата за разпространяване на заразата. Лично е причинил смъртта на всички жертви.

— Вече го доведоха от Олбани, но той веднага поиска адвокат. Утре ще го накарам да изпее всичко. Лягай си, хлапе.

— Първо ще разбия ония от Балтимор.

Тя сви рамене:

— Е, както искаш. — Преди да излезе, се обърна и добави: — Възпротивих се, когато Рурк предложи да участваш в екипа. Но сгреших — помощта ти е неоценима. Блестящо се справи, моето момче.

Джейми засия:

— Благодаря, Далас.

Ив го остави да се сражава с противниковия отбор и отиде в кабинета на Рурк. Той също бе пред компютъра, но едва ли се разнообразяваше със стратегически игри. С каквото и да се занимаваше, при влизането й побърза да изключи машината.

— Поздравления, лейтенант. Къде са хората ти?

— Отидоха в някакъв бар да отпразнуват победата. Аз обаче отказах.

— Ще я отпразнуваме заедно. — Той стана да си налее още едно бренди, подаде на съпругата си чаша вино. — И аз имам повод — установихме източника на заразата.

— Да, Джейми вече се похвали. Заварих го в лабораторията.

— Още ли не си е легнал?

— Захванал се е с виртуален бейзбол и ще миряса само когато „Янките“ победят отбора на Балтимор.

— Нека се позабавлява, тези дни поработи здраво. Каза ли ти, че при сканирането на видеотелефоните попаднахме на много интересни разговори, проведени от Прайс и Дуайър. От канцеларията на кмета изпращат съобщение на Дюкс в деня, в който ти си посетила заподозрения. Препоръчват му да отиде на почивка със семейството му и му дават адреса на тайната квартира в Олбани. Разбира се, изпращачът внимателно подбира думите си, но при сегашните обстоятелства съобщението е достатъчно инкриминиращо.

— Утре и Дюкс, и кметът ще бъдат доведени в управлението. — Тя седна на страничната облегалка на креслото, но не отпи от чашата си. — След задържането на „борците“ разпитах онези, за които предположих, че по-лесно ще се пречупят. Всички в един глас поискаха адвокат. За по-малко от половин час накарах да пропее някаква жена, която очевидно разбира само от домакинство. Тя си призна всичко, въпреки протестите на адвоката й, който настояваше, че показанията са били изтръгнати под принуда. За да му затворя устата, обещах на клиентката му, че признанието й ще бъде смекчаващо вината й обстоятелство, и тя съвсем се размекна.

— Поздравления — ти съкруши могъщ враг.

— Арестувахме един съдия, двама полицаи, един от които е пенсионер, но е служил трийсет години в системата. Сред задържаните имаше майки, които повече се страхуваха какво ще стане с децата им, отколкото, че ще попаднат зад решетките, голобрадо момче и една жена, която отдавна е прехвърлила стоте. Тя ме заплю. — Гласът на Ив потрепери. — Заплю ме, когато я качвахме във фургона.

Рурк нежно я помилва по косата, наведе се и я целуна:

— Много съжалявам.

— Аз също — прошепна тя. — Само че не знам защо. Отивам да се легна. — Изтръгна се от прегръдката му и се изправи. — Утре сутринта ще прегледам записите от разговорите и съобщенията, които сте открили двамата с Джейми.

— И аз ще дойда, но по-късно. След малко ми предстои съвещание.

— Съвещание ли? Знаеш ли, че наближава три след полунощ?

— Партньорите ми са в Токио. Ще проведем конференция чрез холограмното устройство.

Ив кимна, остави на бюрото чашата с виното, от което не бе отпила нито глътка:

— В Токио ли трябваше да бъдеш?

— Господар съм на себе си, намирам се където пожелая. Избрах да бъда тук.

— През последните дни ти изостави работата си заради мен.

Рурк прокара пръст по сенките под очите й:

— Вярно е. Очаквам подобаващо възнаграждение. — Целуна я по челото и добави: — Легни си, имам още малко работа.

— Ами щом искаш възнаграждение, можеш да ме използваш като консултант…

— Какво лошо съм ти направил, та ми отправяш толкова страховита заплаха?

Ив се усмихна, поне за миг й олекна.

— Имам и друго предложение — да обиколим заедно магазините. Ще ти помогна да си избереш костюм или…

— Престани, че тръпки ме побиват! Изчезвай, лейтенант.

— Добре. Доскоро.

— Ммм. — Рурк я проследи с поглед, сетне се обърна към холограмното устройство.