Нора Робъртс
Защита в смъртта (21)

Двайсета глава

Ив вече не посещаваше „Синята катерица“ често, както навремето. Заведението беше долнопробно, храната и обслужването — също. Денем беше свърталище на шепа постоянни клиенти — грубовати и вечно намръщени типове. Понякога се случваше да влезе и заблуден клиент, който си въобразява, че срещу нищожна сума ще се нахрани и позабавлява.

Истинското забавление обаче започваше вечер, когато клубът беше претъпкан със смелчаци, готови да рискуват живота си, наливайки се с уж алкохолни напитки, които действаха на хранопровода като сярна киселина.

Тук винаги гърмеше музика, масичките винаги бяха мръсни, винаги вонеше на прокиснала бира и Зонър.

Но въпреки това Ив изпитваше необяснима слабост към заведението и със задоволство установи, че нищо не се е променило, откакто за последен път го бе посещавала.

Навремето Мейвис работеше тук — издокарана с рокли, които едва прикриваха тялото й, подскачаше и надаваше пронизителни писъци, което според танцуващите на дансинга минаваше за пеене.

Ив се запита дали когато стане майка, приятелката й ще се промени, ще стане по-сдържана. И веднага си отговори, че няма такава опасност.

— Седни на масата в ъгъла — нареди на Пийбоди. — И ако ти е омръзнал живота, поръчай си нещо.

— Пържените картофки не са толкова лоши, ще рискувам да си взема една порция.

Ив се настани на маса в другия край на помещението. Реши, че помощничката й има право — пържените картофки не са толкова лоши. Въведе поръчката в автомата, поколеба се дали да си вземе кафе, но реши, че рискът е прекалено голям. Поръча „минерална“ вода, за която подозираше, че се бутилира в задното помещение на клуба от мъже с космати пръсти.

Дуайър още го нямаше, затова тя извади комуникатора си и се свърза с Фийни:

— Докъде стигнахте?

— Скоро ще имаме резултат. — Челото на ирландеца беше оросено с пот, косата му беше щръкнала. — Още два часа и сме готови. Ти къде си?

— Обядвам в „Синята катерица“.

— Поемаш прекалено голям риск, Далас.

— Че какво ченге съм, ако не рискувам? Имам среща с Дуайър. Всеки момент ще бъде тук. Мисля, че ще поиска споразумение.

— Ще му дам аз едно споразумение! — изсумтя Фийни. — Ще ми обясниш ли защо шефовете цъфнаха тук още в ранни зори?

— Съжалявам, но засега не мога да ти кажа нито думичка.

— Май си хванала едра риба, малката. Щом трябва, запази го в тайна, но не забравяй, че едрите риби хапят.

— Ще внимавам… Ето го и Дуайър… доскоро.

Тя пъхна в джоба си комуникатора, изчака колегата й да се приближи до масата.

— Казах ти да дойдеш сама — процеди той. — Разкарай униформената.

— Помощничката ми все някъде трябва да обядва. Ако щеш говори, твоя воля. — Тя взе бутилката с вода, която изскочи от прореза за сервиране, и добави: — Ако ти е мил живота, не си поръчвай кафе.

Дуайър седна до нея. Ив не се изненада, когато той си поръча бутилка бира.

— Гаджето ти разказа ли ти за вчерашния ни разговор?

— Мери си думите, когато говориш за Клариса. Не си свикнала да общуваш с изискани дами като нея.

— Вярно е. Свикнала съм да общувам с корумпирани ченгета, заговорници, убийци, фанатици. — Тя отпи от бутилката, без да откъсва поглед от лицето му.

— Предупреждавам те да не я закачаш!

Ив се приведе:

— Заплашваш ли ме, Дуайър? Нима намекваш, че ако продължа да притискам Клариса Прайс, за да се добера до истината, ще ми се случи нещо лошо?

— Ти да не би да носиш скрито записващо устройство?

— Не. Само искам да се уверя, че правилно съм те разбрала, та да не съжалявам, че по погрешка съм помела пода с теб и съм те изритала на улицата.

— Мислиш се за много печена, а? Вие от отдел „Убийства“ се имате за велики, за нещо като елит. Друга песен ще запеете, ако всеки ден се срещате с човешката измет, ако се мъчите да утешите момиче, което е било изнасилено и пребито, ако видите как юноша се е задушил от повръщаното си, защото се е надрусал с наркотик, продаден му от лешояд, кръжащ около училищните дворове.

За миг Ив изпита съчувствие към колегата, който не е издържал напрежението и стреса на работата си и е излязъл от равновесие. Ала за такива като Дуайър нямаше оправдание; едно ченге няма право да прекрачва границата, защото следващата стъпка водеше в пропастта.

— Затова ли участваш в заговора, Дуайър? Изкачвал си се по стъпалата, но не си издържал, когато някои са се разрушавали под тежестта ти. Затова ли си се нагърбил с ролята на съдия и екзекутор?

Порцията пържени картофки изскочи от прореза за сервиране, но тя не посегна да вземе чинията. След секунди пристигна и поръчката на Дуайър. Той сграбчи бутилката и отвъртя капачката с такава сила, сякаш си въобразяваше, че прекършва врата на някого:

— Не се доближавай повече до Клариса!

— Повтаряш се. Кажи нещо ново.

Дуайър отново жадно отпи от бутилката, сетне процеди:

— Защо мислиш, че имам информация за теб? Но да предположим, че има какво да ти кажа. Тогава ще настоявам за споразумение.

— Няма да играя, без да видя всички карти.

— Не се прави на много хитра — заядливо промърмори той, а Ив се запита как е могла дори за миг да му съчувства.

Дуайър не беше полицай, който се е пречупил под тежестта на задълженията си. Беше фарисей, самодоволен надут пуяк.

— Не можеш да ме преметнеш. И аз съм ченге, знам как стават тия работи. Ако имах информация, свързана с убийствата, които разследваш, щях да поискам имунитет за двама ни с Клариса.

— Имунитет, а? — Ив се облегна назад, взе си картофче и внимателно го разгледа. — Да изчистим досието ти, така ли? Мъртви са седем души, включително наш колега, а ти искаш заедно с дамата на сърцето си да се отървеш безнаказано, а? Как си въобразяваш, че ще го направя?

— Можеш, стига да искаш. Имаш влияние.

Ив обилно поръси със сол картофките, надявайки се поне малко да подобри вкуса им:

— Защо мислиш, че ще упражня влиянието си, за да те защитя?

— Защото отчаяно искаш да разплетеш случая, да задържиш виновниците. Ясна си ми, виждал съм и други като теб. За ченгета като теб работата е на първо място, всяко успешно приключено разследване ви приближава към мечтаното повишение. Въобразявате си, че ще ви дадат медал, ако много се натягате.

— Изобщо не ме познаваш. — Гласът й бе като смъртоносен кинжал. — Искаш ли да ти опиша една трогателна картина, Дуайър? Шестнайсетгодишна девойка е накълцана на парчета, докато се е опитвала да избяга от убиец, подтикнат към безумие от хора, които по свое усмотрение са го осъдили на смърт. Стените са изпръскани с кръвта на Хана Уейд — глуповато момиче, което за зла участ е било близо до нещастника в момента, в който напълно е обезумял. Зла участ преследваше и Кевин Халоуей — способен млад полицай, който загина на работното си място. Какво ли е мнението на шефовете на вашата организация за невинните жертви? Може би ги причисляват към неизбежните загуби по време на военни действия.

— Клариса едва не се поболя заради смъртта на момичето. Смазана е от скръб, снощи изобщо не мигна.

На Ив й се повдигна, побърза да отпие глътка вода.

— Може би прокурорът ще се съобрази с факта, че изпитвате угризения на съвестта. Може би сте били подведени от лидерите на „Борци за прочистване“. Търсили сте начин да помогнете на младите хора, заплашени от педофили и наркопласьори.

— Да. — Дуайър допи бирата си, въведе в автомата поръчка за втора бутилка. — Смятам, че при тези аргументи спокойно може да ни бъде осигурен имунитет… Важното е да се изтъкне, че доброволно сме съобщили информацията… ако разполагаме с такава.

„Надявай се!“ — помисли си Ив, но лицето й остана безизразно като на играч на покер.

— Знаеш, че не мога да ти гарантирам неприкосновеност, защото не аз взимам решенията. Мога само да съдействам в тази насока.

— Не ме баламосвай, Далас. Знаеш към кого да се обърнеш, имаш голямо влияние.

За миг тя извърна поглед. Споразумението с този мръсник беше неизбежно, но въпреки това й се струваше ужасно гнусно.

— Ще се помъча да ви издействам имунитет, но в замяна двамата с Клариса незабавно ще подадете оставка.

— Нямаш право…

— Млъкни! Бъди доволен, че изобщо правя нещо за вас. Имай предвид, че по-добра сделка няма да получиш. Ако сега откажеш, оттеглям предложението. Ще ходатайствам за вас пред главния прокурор под предлог, че с Прайс сте ми осигурили информация, която се е оказала ключова за хода на разследването. Предупреждавам те, че предложението е в сила само ако сведенията наистина са важни. Ето какви са условията: с Прайс няма да лежите в затвора, но както вече казах, двамата незабавно трябва да подадете оставка. От шефовете и от прокурора зависи дали ще ви лишат от пенсия. По-важно е обаче, че няма да гниете зад решетките.

Тя отмести чинията си и добави:

— Откажеш ли споразумението, обещавам да ви дебна, докато събера доказателства, които ще ви осигурят доживотен затвор. Ще бъдете обвинени в заговор и в предумишлено убийство, в отнемане на живота на полицейски служител. До края на земните си дни няма да видите дневна светлина. Ще посветя живота си на тази цел.

Очите на Дуайър блестяха от гняв, от изпития алкохол. „И от оскърбление!“ — удивено си помисли Ив.

— От шестнайсет години съм в полицията! — възкликна той. — Цели шестнайсет години се скапвам от работа, ровя се в боклуците по улиците на този град!

— А сега имаш само пет минути да вземеш решение. — Тя се изправи. — Като се върна, или да те няма, или да си готов да пропееш.

Прекоси залата, а помощничката й, която неотлъчно я наблюдаваше, понечи да стане. Ив само поклати глава, излезе в коридора и изтича в жалката и мръсна тоалетна на заведението. Наведе се над очукания умивалник, пусна студената вода и заплиска лицето си, прогонвайки гнева и отвращението си.

Вдигна глава и се втренчи в изображението си в огледалото, обсипано с черни петънца. „Седем души са мъртви! — помисли си. — Седем!“ И въпреки това ще помогне на един от виновниците за смъртта им, за да залови останалите. Така ли защитава паметта на Кевин Халоуей, на Хана Уейд? „Истината невинаги е черна или бяла — бе казал Тибъл. — Понякога правдата е забулена в сенки, които се сгъстяват.“ Именно така се чувстваше тя сега — обгърната от сгъстяващи се сенки.

Избърса лицето си, сетне извади комуникатора си:

— Командир Уитни, налага се да сключим споразумение с Томас Дуайър и Клариса Прайс.

 

 

Като се върна в залата, видя, че Дуайър не е помръднал от мястото си и си е поръчал трета бутилка. Запита се откога ли пие, за да притъпи угризенията на съвестта.

— Говори! — каза му лаконично.

— Първо искам гаранции.

— Няма да повтарям! Говори или се разкарай.

— Искам да разбереш, че направихме необходимото. Нима не виждаш какво се случва всеки ден? Работиш неуморно, за да разкараш измета от улиците на града, но докато напишеш рапорта, мръсниците отново са на свобода. Системата вече не действа. Работата ни се спъва от абсурдния закон за гражданските права, от подкупните адвокати…

— Престани да ми четеш лекции, Дуайър. Трябва ми информация! Кой ръководи организацията?

— Почакай, не бързай, ще ти разкажа как се случи. — Той избърса устните си с опакото на дланта си, приведе се над масата. — С Клариса се сближихме по време на съвместната ни работа. Тя е посветила живота си да помага на децата, но вижда как поне половината от онези, които са поверени на грижите й, стават жертви на системата. Започнахме да излизаме заедно — отначало само да изпуснем парата от непосилната работа, после се влюбихме. След случилото се с хлапето на семейство Дюкс тя беше толкова сломена и обезсърчена, че мислеше да напусне. Взе си няколко седмици отпуска, за да реши какво да прави. Тогава… Дон я посети.

— Дон ли? За Доналд Дюкс ли говориш?

— Да. Клариса не беше на себе си. Той й разказа за една нелегална група, членовете на която си били поставили за цел да поправят несправедливостите от несъвършената съдебна система. Наричали себе си „борци за прочистване“, били обикновени граждани, загрижени за съдбата на своите деца. Предложи на Клариса да присъства на тяхно събрание.

— Къде?

— В сутерена на една църква, намираща се в центъра на града. Нарича се „Църквата на Спасителя“.

— Господи! — изумено възкликна Ив. Не беше религиозна, но й се струваше светотатство терористи да устройват събранията си в Божи храм. — Наистина ли се срещате в църква?

— Да, използваме няколко, понякога събранията се провеждат и в училища. Дон… Дюкс предложи на Клариса да я запознае със съмишлениците си. Срещата й подейства благотворно, помогна й да се отърси от депресията. После започнах да я придружавам… запалих се от идеята да прочистим града от боклуците. Ченгетата и съдиите са с вързани ръце. Никой не спазва законите, защото не действат и ти много добре го знаеш! Правосъдието е безпомощно!

Ив се втренчи в лицето му, пламнало от изпития алкохол и от възбуда. „Имаш право — помисли си. — Невинаги правосъдието действа, щом ти ще се отървеш безнаказано.“

— Кой ръководи събранията?

— Системата е демократична — гордо отвърна той. — Всеки има право да изрази мнението си. Дюкс е един от основателите, в групата членуват лекари, съдии, учени, философи, свещеници и полицаи.

— Искам имената им!

Дуайър наведе глава, допря бутилката до челото си, сякаш да го разхлади.

— Говорим си на име, но някои от членовете познах, за други направих справка. Не е зле човек да знае с кого се замесва. Имахме известни затруднения с компютърната програма, вероятно защото избързахме. Специалистите твърдяха, че ще могат да унищожават вируса след осъществяване на прочистването, но стана засечка. Сега денонощно работят за отстраняване на проблема. Събрахме помежду си голяма сума, която ще внесем на негово име във фонда за родственици на загинали полицаи.

— Сигурна съм, че това много ще утеши родителите му. Искам имената на тези хора!

— Мислиш ли, че е лесно да станеш доносник? — Страните му отново пламнаха, удари в масата полупразната бутилка и едва не я счупи. — Мислиш ли, че е лесно да издадеш хората, с които си работил?

— По-лесно е било да убиваш, нали? Да дадеш няколко долара лепта за един полицай, който е загинал заради вашата „засечка“! Изобщо не ми пука за чувствата ти, Дуайър, за извратената ти лоялност! Дай ми имената на съучастниците си, ако ли не, ще завършиш живота си в килия.

— Мръсница!

— Да, такава съм, никога не го забравяй. За Доналд Дюкс вече знаем. И съпругата му ли е в играта?

— Не. Той не обича да работи с жени, не се доверява на способностите им.

— И въпреки това е завербувал Клариса.

— Мисля, че са го принудили, защото навремето двамата са били любовници. — Дуайър сви рамене. — Ето ти имена, щом толкова настояваш. Матю Сойер — известен лекар от общинската болница „Кенеди“. Има ум като бръснач. Кийт Бърнс — компютърен гений, който заедно с Дюкс създаде вируса. Кръстник е на Девин, починалото момче на Доналд. Станфорд Куилънс също е лекар. Следват съдия Линкълн, семейство Анджи и Рей Андерсън. Техният син също е бил изнасилен от Фицхю. Анджи е собственичка на консултантска фирма.

Той продължи да изрежда имената на заговорниците. Ив беше включила записващото устройство. Въпреки че Дуайър в разстояние на един час бе изгълтал четири бири, още бе трезвен, което показваше, че редовно консумира алкохол.

Сред терористите имаше още лекари и ченгета, градска съветничка, други програмисти, двама бивши социални работници и министър.

— Това са хората, за които имам сигурни сведения — завърши Дуайър. — Предполагам, че Клариса разполага с информация за още неколцина.

— Откъде идват средствата?

— Всеки помага с каквото може — с пари и с работа. — Той отново отпи от бутилката. — Мнозина са доста богати и са готови да жертват всичко в името на каузата. Подкрепя ни влиятелен политик, ако не бяха злополучните инциденти, общественото мнение вече щеше да бъде на наша страна.

— Кой е този политик?

— Стивън Пийчтри, кметът. Никога не присъства на събранията, но изпраща послания и средства. Предполагам, че именно той е привлякъл Сойер, Линкълн и Дюкс.

— Да разбирам ли, че идеята за създаване на организацията е негова?

— Да, така предполагам. Пийчтри се стреми към реформи, но е неспособен да накара обществото да го подкрепи. Затова е намерил друг начин. Той е истински герой!

Ив стисна устни, за да потисне поредния пристъп на гадене.

— Как набелязвате мишените си?

— Предложенията се обсъждат на общо събрание, провежда се гласуване.

— Още колко души са предвидени за… прочистване?

— Заразен е само един. Решихме да изчакаме до отстраняването на проблемите. Жената се казва Дру Гелър. Собственичка е на няколко клуба, освен това се занимава със сводничество — пласира млади момичета на посетителите. Избира девойчета, които са избягали от домовете си, замайва им главите с обещания за скъпи дрехи и много пари, натъпква ги с Еротика. След десет часа обществото ще се отърве от нея.

— Как разбирате, че „прочистването“ е било успешно?

— О, това не е по моята специалност. Известно ми е, че има начин да се проследи дали заразеният компютър е бил използван. Техническите лица провеждат симулации и вече знаят колко време е необходимо за цялостното протичане на операцията.

— За кога е насрочено следващото съвещание?

Дуайър затвори очи и прошепна:

— За осем часа тази вечер. Ще се проведе в „Църквата на Спасителя“.

— Къде е Дюкс?

Той поклати глава:

— В тайна квартира в Олбани. Възложено ми е да подготвя преместването му в друг град и с нова самоличност. Заедно с Бърнс и другите специалисти той още работи върху усъвършенстването на програмата. Уверени са, че ще приключат след няколко дни. Повярвай, не подозирахме, че Грийн живее с някакво момиче. Да му се не види, как може да се предвиди подобно нещо? В края на краищата обаче загубата не е особено голяма. Малката не е била много по-различна от Грийн. И тя като него си получи заслуженото. Какво пък толкова, някаква си малка уличница…

Ив го удари през лицето, преди да осъзнае, че гневът е надделял, преди той да прочете заплахата в погледа й и да избегне удара. Плесницата бе толкова силна, че звукът се чу надалеч. Хората на съседните маси се обърнаха да видят какво става, но побързаха да извърнат очи.

Ив се изправи:

— Да не си мръднал от тук! Пийбоди, ти ще свидетелстваш пред прокурора за случилото се тук. В момента арестуват и Прайс.

— Я чакай… — подхвана той.

— Затваряй си плювалника, гад такъв! Колко и да ми е мъчно, ще отървеш кожата. Ще те заключа в ареста, докато заловим останалите самопровъзгласили се герои. Отвън чака патрулна кола и представител на прокуратурата. Томас Дуайър, задържан си. Предай ми значката и оръжието си. Веднага! — добави тя и го сграбчи за рамото. — Иначе ще постъпя с теб както искам, не както ме задължава уставът, който ти толкова презираш.

— Хората разбират, че каузата ни е справедлива! — Той остави на масата оръжието си, хвърли до него и значката. — Благодарение на нас в този град вече има четири чудовища по-малко.

Ив прибра оръжието и значката, хвана за яката Дуайър и го изправи на крака:

— Има всякакви чудовища, но ти не си заслужил да те наричат така. Защото си само мръсен пор и доносник, срам за полицейската институция.

 

 

След като патрулната кола замина, Ив седна зад волана на своя автомобил, но вместо да потегли, облегна глава на волана.

— Добре ли сте, лейтенант? — загрижено попита Пийбоди.

— Не, не съм! — Тя извади от джоба си оръжието и значката на Дуайър. — Прибери ги като веществени доказателства. Гнус ме е да ги докосвам. Чувствам се ужасно, че бях принудена да му издействам имунитет. Но може би като го притисна, ще го накарам да изпее всичко, без да се възползва от привилегията. Знаеш ли защо уредих споразумението. Защото се страхувам, че проклетникът няма да проговори, а ние нямаме достатъчно време.

— Ако имаше друг начин, прокурорът нямаше да одобри споразумението — опита се да я успокои помощничката й.

— Когато искаш целия пай, си струва да пожертваш парченце от него — вероятно това е логиката му — въздъхна Ив. — А Дуайър е предположил какво ще бъде решението. Ще ми се аз да се бях досетила… Намери ми адреса на някоя си Дру Гелър.

Тя извади комуникатора си, за да обсъди с командира следващата фаза на операцията.

 

 

Подготовката й отне около час. Времето й бе ценно, но още по-ценен беше животът на колегите й. Не искаше да загуби друг полицай. Не и днес.

— Нямаме представа какво е състоянието й — напомни тя на екипа за бързо реагиране, който лично бе подбрала. — Предполагаме, че тя е въоръжена и склонна към насилие. Трима от вас ще бъдат до вратата, други трима — до прозорците. Провеждаме бърза атака, залавяме жената. Имайте предвид, че тя не се поддава на електрошокове. Твърде вероятно е заразата да е в последния си стадий, който води до обезумяване на инфектираното лице и до самоубийство. Ще използваме само упойващи вещества, ясно ли е?

Тя посочи на монитора жилищния план на апартамента.

— Вече знаете разположението на помещенията. Известно ни е, че в момента жената се намира там, но не знам в коя стая е. Най-вероятно се е затворила в спалнята. По време на операцията непрекъснато ще поддържаме връзка помежду си. Веднага след като заловим жената, тя незабавно ще бъде закарана в болницата, където медицински екип е готов да я посрещне.

„Може би ще я спасят — мислеше си Ив, докато вървеше по коридора към жилището на Дру Гелър. — А може би няма.“ Ако сведенията, получени от Дуайър, отговаряха на истината, жената щеше да бъде мъртва само след осем часа. Морис твърдеше, че след първоначалното й разпространение заразата е необратима.

Заложила бе на карта живота на шест ченгета, на помощничката си и своя, за да спаси една обречена жена.

Извади оръжието, което изстрелваше упойващи вещества, направи знак на командосите да разкодират ключалката, прошепна в комуникатора си:

— Отключено е. Чакайте сигнала ми.

Още като открехна вратата, я лъхна вонята на развалена храна и на урина. Осветлението беше изключено, щорите на прозорците — спуснати. Помещението приличаше и вонеше на бърлога на див звяр.

Приведе се, махна на Пийбоди и на един от командосите да я последват.

— Дневната е чиста! — В този момент чу ръмжене като на бясно куче, което е попаднало в капан. — Тръгвам към спалнята. Хората на прозорците да бъдат в готовност за стрелба.

Застана до вратата на спалнята, отново кимна на хората си и с ритник я отвори.

Дру Гелър се притискаше до стената. Носеше само бикини, гърдите й, които бе издраскала с дългите си нокти, бяха набраздени с кървави вадички. От носа й също бликаше кръв, обагряше устните й, разтегнати в ужасяваща гримаса, от зъбите й капеше по брадичката й.

За части от секундата Ив видя всичко това, зърна и голямата ножица, която стискаше обезумялата жена.

Ножицата полетя като стрела, но Ив ловко отскочи встрани и натисна спусъка. Зарядът, съдържащ упойващо вещество, улучи лявата гръд на Гелър, която политна напред.

— Стреляйте!

Вторият заряд попадна в корема на Дру, въпреки това тя се озъби и като пантера се нахвърли върху нападателката, опитвайки да я издере с ноктите си. Ив видя кървясалите й очи, които лудешки се въртяха в орбитите, усети как кръвта капе върху лицето й. Гелър изрева, когато трети заряд улучи другото й рамо.

Най-сетне наркотикът подейства — тя забели очи и се строполи на пода.

Само след няколко секунди вече беше окована с белезници.

— Качете я на линейката — нареди Ив. — Побързайте!

— Имаме ранен полицай.

— Какво? — тя избърса кръвта от лицето си, изправи се и се обърна.

Пийбоди лежеше на пода, ножицата стърчеше от рамото й.

— Не! Мамка му! Не! — Без да осъзнава какво прави, Ив падна на колене и докосна челото на помощничката си, която беше бледа като платно.

— Отскочих надясно, вместо наляво — промълви Пийбоди. Обърна глава, втренчи се в блестящата ножица. — Раната не е дълбока, нали?

— Разбира се, че не е. Най-безобидна драскотина. Повикайте лекар! Веднага! — Ив свали якето си, използвайки го вместо тампон за спиране на кръвта.

— Извадете ножицата, моля ви! — помощничката й слепешката посегна да хване ръката й. — Призлява ми, като я гледам да стърчи от рамото ми.

— Предпочитам да изчакам. Медиците ще бъдат тук всеки момент. Веднага ще те закърпят.

— Ако острието беше попаднало два сантиметра по-нагоре, защитната жилетка нямаше да ме предпази. Какви са шансовете ми за оцеляване, лейтенант? Божичко, колко ме боли! Студено ми е… Сигурно съм в шок, това е причината. Нали не умирам, лейтенант?

— Разбира се, че не умираш! — Ив грабна смачканата завивка, която й подаде един от полицаите. — Нямам време да обучавам друга помощничка… Помогни й! — извика на медика, който тичешком влезе в спалнята.

Без да й обърне внимание, той прокара сканиращото устройство над мястото на проникване на острието, измери жизнените показатели на Пийбоди, после попита:

— Как се казваш, полицай?

— Пийбоди… името ми е Пийбоди. Ще извадиш ли проклетата ножица?

— Разбира се. Първо ще ти инжектирам малко болкоуспокояващо.

— Инжектирай ми много! Не съм като Далас, за която болката е смисълът на живота.

Медикът се усмихна и натисна буталото на спринцовката.

— Има кръвоизлив! — извика Ив. — Ще я оставиш да умре от загуба на кръв ли?

— Ти само притискай по-силно — спокойно й нареди той. — Жалко за хубавото яке. Ще броя до три и ще извадя ножицата. Чуваш ли, Пийбоди? Едно, две, три. — Медикът срещна погледа на Ив и раздвижи устни: „Дръж я здраво!“.

Стори й се, че измъкват острието от собствената й плът. Усети как помощничката й се задърпа, топла кръв заля ръцете й. След миг медикът я накара да се отмести и се зае да превърже раната.

След двайсет минути вече неспокойно кръстосваше чакалнята на интензивното отделение. Едва не нокаутира лекаря, който й нареди да напусне отделението; въздържа се само защото прецени, че ако изпадне в безсъзнание, той не може да помогне на Пийбоди.

Вратата се отвори, в чакалнята се втурна Макнаб, който понакуцваше, последва го Рурк.

— Къде е тя? Какво й правят? Много ли е зле?

— В хирургията е. Положението й е сериозно, но можеше да бъде и по-лошо. Има дълбока прободна рана в рамото, но за щастие острието не е засегнало нито артерията, нито мускулите. Лекарят каза, че ще й прелеят кръв, ще зашият раната и вероятно ще разрешат на Пийбоди да се прибере у дома.

Изведнъж забеляза, че младежът се взира в ръцете й. Мислено проклинайки се, задето е забравила да се измие, тя ги пъхна в джобовете си.

— В коя зала е?

— Зала Б. Вляво на коридора.

Макнаб се втурна към операционната, а Ив прокара длани по страните си и промълви:

— Не мога да остана тук! Прилошава ми!

Рурк я придружи навън:

— По-сериозно ли е, отколкото обясни на Макнаб?

— Не, бях съвсем откровена с него. Медикът от „Бърза помощ“ се оказа прав. Каза, че раната е прекалено сериозна, за да закърпи на място Пийбоди и да я пусне да си отиде, но не заплашва живота й. Но тя загуби много кръв… — добави, като впери поглед в ръцете си.

— И ти не си се отървала леко — Рурк докосна страната й, набраздена от ноктите на Гелър.

— Само драскотини… Мамка му! — Тя се извърна и ядно ритна гумата на някаква линейка. — Пийбоди можеше да загине заради мен! Аз я заведох там!

— Та нали и тя е ченге, нали също като теб ежедневно рискува живота си.

— Не разбираш! Нищо не разбираш! — Ив отново се обърна към него. — Аз я заведох там заедно с още шестима полицаи. Аз организирах акцията. Аз отскочих встрани, когато Гелър запрати ножицата към мен.

Рурк забеляза, че се е просълзила, чу как гласът й трепери. Хвана я за раменете, погледна я в очите:

— А Пийбоди не е реагирала бързо като теб. И за това ли си виновна?

— Не става въпрос чия е вината, а за това дали операцията имаше смисъл. Изложих на риск живота на седем души, за да закараме в болницата една жена, която може би е обречена. Жена, която търгува с плътта на млади момичета. Каква ирония, нали? Ръцете ми са обагрени от кръвта на Пийбоди заради една долна сводница. — Сграбчи го за ризата и добави: — За какво? Какъв е смисълът?

— Лейтенант.

Като чу гласа на Макнаб, тя подскочи и се обърна. Младежът се ококори. Никога не я беше виждал просълзена, мислеше, че е неспособна да плаче.

— Пийбоди излезе от упойка. Ще я задържат още час, после наистина ще я пуснат да се прибере у дома. Още е малко замаяна, но попита дали сте тук.

— Ще отида да я видя.

— Лейтенант. — Макнаб й препречи пътя, сложи ръка на рамото й. — Ако я попитате какъв е смисълът, тя ще ви отговори. Мен не сте питали, но чуйте и моя отговор. Ние, полицаите, просто изпълняваме дълга си. И без да съм присъствал, знам, че сте били начело. Необходими ли са още обяснения?

— Може би някой трябваше да ми го напомни — въздъхна тя и влезе обратно в болницата.

Рурк я проследи с поглед, сетне се обърна към Макнаб:

— Добър човек си, Иан. — Прегърна го през раменете и добави: — Ела да купим цветя за Пийбоди.

— Цветята, които й подарявам, крада от парка.

— Е, този път ще направим изключение.