Нора Робъртс
Защита в смъртта (5)

Четвърта глава

Придружавана от преданата си помощничка, Ив отиде в болницата, за да разпита отново Сузан Коен. Жената непрекъснато ридаеше — очевидно топлите й чувства към Ралф се бяха засилили след смъртта му.

Охотно отговаряше на въпросите на Ив, но за съжаление нямаше какво да добави към първоначалната информация. Версията й за инцидента на площадката пред сградата, както и мнението й за Луис Когбърн, почти не се различаваха от тези на Рийни. Потвърди, че е бил кротък като мушица и необщителен, само дето понякога много усилвал стереоуредбата.

— Май има някакво правило — промърмори Ив. — Всеки път, когато някой откачи и извърши масово кръвопролитие, хората твърдят, че е бил кротък като мушица и необщителен. Какво ли не бих дала поне веднъж да чуя, че серийният убиец е бил откачен, който се е хранил с живи змии.

— Забравяш онзи тип, който отхапа главите на куп гълъби, преди да скочи от покрива на жилищната сграда.

— Примерът ти е неуместен — той не уби никого, освен себе си, при това не успяхме да му попречим да се размаже на тротоара. Не се мъчи да ми повишиш настроението с истории за откачалки, които прегризват шиите на гълъби. — Тя тежко въздъхна и извади от джоба си комуникатора, който упорито бръмчеше. — Далас!

— Реших да ти съобщя как върви работата — каза Морис. — Още не съм приключил тестовете, но междинните резултати с нищо не допринасят за разгадаване на мистерията.

— Много ти благодаря, че ме развесели.

— Търпение, Далас, търпение. — Очите му искряха, бе поруменял от възбуда. „Прилича на фанатик, който твърди, че е намерил правата вяра“, помисли си тя. — Онова, което открих, заслужава да бъде публикувано във всички медицински списания. Мозъкът на този човек изглежда така, сякаш е бил под някакъв вътрешен натиск. Което обаче е невъзможно, тъй като няма и следа нито от тумор, нито от друго заболяване.

— Все пак мозъкът е увреден, така ли?

— Точно така. Все едно някой го е заредил с миниатюрни бомби, които са избухнали. Спомняш ли си, че от пръв поглед го оприличих на прекомерно надут балон?

— Да.

— Представи си, че балонът е поставен в затворено пространство — в нашия случай в черепната кутия. Той все повече увеличава обема си, но пространството остава същото, което пък води до увеличаване на налягането. Капилярите започват да се пукат. От носа и ушите руква кръв, накрая бум! Балонът се спуква.

— Прекрасна картина, няма що.

— Бедният човек е страдал от ужасно главоболие, сякаш в главата му е изригнал самият Везувий. Изпратих в лабораторията проби от тъканите, ще повикам за консултация невролог.

— Възможно ли е мозъчните увреждания да са причина за внезапно проявилата се склонност към насилие?

— Засега не мога да дам категоричен отговор. Може би нетърпимата болка го е подлудила. Знаеш ли, болката е нещо като природна предупредителна аларма. Изпиташ ли я, веднага се досещаш, че нещо не е наред. Но ако е прекомерна, може да доведе до загуба на разума. А инвазията на чуждо тяло в мозъка, например на тумор, причинява отклонения от нормалното поведение. Мозъкът на този човек със сигурност е бил… „нападнат“, както биха се изразили лаиците.

— От какво?

— Не знам със сигурност, но предполагам, че става въпрос за някакъв неврологичен вирус. Ще ми отнеме доста време да установя естеството му.

— Добре, но непрекъснато ме дръж в течение. — Тя прекъсна връзката и промълви: — Изглежда, проблемът от полицейски се превръща в медицински. И така, да обобщим фактите. Човек, който страда от засега неуточнено нервно разстройство, зверски убива съседа си, напада и друго лице. Намесата на полицията води до смъртта на нападателя. Трухарт трябва да стисне зъби и да издържи инквизицията, на която ще го подложат онези от „Вътрешно разследване“.

— Няма ли да му съобщиш, че още преди да използва оръжието, онзи човек е бил на прага на смъртта?

— Ще му го кажа, но след разпита. Уитни има право. Ако го защитавам, ще излезе, че е безгръбначен лигльо.

— Знаете, че не е такъв — кисело се усмихна Пийбоди. — Той е прекалено… чист.

— Е, вече не е, което може би е за добро. Да се отбием в отдела на Фийни — дано да са разбрали нещо за другата „чистота“. Ще ми се тази история вече да е приключила.

 

 

Облян в пот и побеснял от гняв, Халоуей продължаваше да се блъска с компютъра. Не подозираше, че умира, но със сигурност знаеше, че с него се подиграват.

Вече не помнеше защо скапаният компютър е на работния му плот. Но прекрасно си спомняше как Фийни го беше порицал пред онази Далас, как го беше унизил.

Ами подигравките на онзи скапаняк Макнаб, който му се присмива не само зад гърба, но и в лицето! Защо мухльото получава най-интересните задачи, които по право трябва да бъдат възлагани на Кевин, сина на Колийн Халоуей? Защото при всяка възможност този предател целува задника на Фийни!

„Вкопчили са се в мен като пиявици и не ми позволяват да се издигна! — помисли си той, докато бършеше потта от челото си. — Наговорили са се да ме съсипят!“

Обаче не са познали!

Господи! Господи! Как му се иска да се прибере вкъщи и да си легне. Как му се иска да бъде сам на някое прохладно място, далеч от шума и от болката!

Докато се взираше във вътрешността на компютъра, погледът му се замъгли.

Изведнъж му се стори, че вижда пред себе си белезникавите вътрешности на онзи мръсник Макнаб.

Да премерят силите си в гимнастическия салон, а? Той презрително изсумтя, но звукът прерасна в стон. Майната му на този фукльо! Майната им на всички! Изправи се, сграбчи ръкохватката на оръжието си, което беше в кобура. Извади го.

Ще премерят сили тук и сега. Като истински мъже.

 

 

Ив се качи на ескалатора и заяви:

— Ще се справя и без теб, Пийбоди.

— Лейтенант, нали съм вярната ви помощница? Чувствам се длъжна неотлъчно да бъда до вас.

— Ако си мислиш, че посещението в Отдела по електроника ще ти даде възможност да опипваш задника на Макнаб, сбъркала си адреса, вярна моя помощнице.

— И през ум не ми е минавало!

— Нима? Тогава защо носът ти изведнъж толкова се удължи?

Пийбоди се ухили:

— Не е вярно. Удължават се носовете само на лъжците, а аз не лъжа. Мислех да потупам задните части на Макнаб, не да ги опипвам. Толкова е кльощав, че няма какво да хванеш.

С ловък скок тя се озова редом с Ив. Стори й се, че устните на началничката й потрепват, сякаш тя едва сдържа усмивката си, затова се осмели да продължи:

— Както подобава на една трудолюбива и вярна помощница, ще напиша рапорта вместо вас.

— Много хитър начин да ме подкупиш, Пийбоди. Гордея се с теб.

— Учила съм се от най-добрата в занаята.

Двете тръгнаха по остъкления коридор, водещ към Отдела по електроника. В този миг настъпи суматоха.

Чуха се викове, специфичното жужене на лазерно оръжие, шум от множество стъпки. Още преди да чуе първия трясък, Ив бе извадила оръжието си и тичаше към отдела.

Някакъв полицай се изтърколи през вратата, други хукнаха по коридора и крещяха:

— Нападна го! Боже Господи, оръжието му беше на най-силната степен! Повикайте лекар!

— Кой е пострадал? Детектив, стегни се и ми кажи коя е жертвата?

— Аз… Божичко! Онзи нападна Макнаб!

Пийбоди понечи да хукне към общото помещение, но Ив я хвана за рамото. Усети как мускулите на помощничката й се напрягат, но изсъска:

— Почакай! — Извади комуникатора си и изкрещя: — Пострадал полицай! Пострадал полицай в Отдела по електроника! — После се сопна на треперещия полицай: — Докладвай, мътните те взели!

— Не знам какво стана. Халоуей внезапно хукна към Макнаб и… използва оръжието си. После всички се разбягаха, а Кевин продължаваше да крещи и да стреля. Взе шефа за заложник. Видях как влезе в кабинета му!

— Стойте настрана! — извика Ив на полицаите, които прииждаха от другите отдели, сетне се приближи до вратата. — Може би Фийни е взет за заложник, поне един е ранен. Районът да се отцепи! Трябва ми парламентьор! Пийбоди, информирай командира за положението!

— Слушам, лейтенант — отвърна помощничката й. По страните й се стичаха сълзи. — Макнаб е ранен…

— Влизаме! Извади оръжието си! — Приближи се до Пийбоди и й прошепна: — Ще те разбера, ако се откажеш. Със сълзи няма да им помогнем. Стегни се!

— Слушам, лейтенант. — Страхът, който допреди миг я сковаваше, като по чудо беше се изпарил. — Ще влезем и ще им окажем помощ.

— Не стреляйте! — извика Ив. — Не стреляйте!

Бавно прекрачи прага, като се обръщаше наляво и надясно, готова да използва оръжието си. Малките кабинки без врати и тавани бяха разрушени, от останките на някои още се виеше дим. На пода до кабинката на Макнаб лежаха хора — от гледката кръвта й се вледени. Други стояха пред кабинета на Фийни и викаха през затворената врата.

— Аз съм лейтенант Далас! — изкрещя тя, за да я чуят. — Поемам командването до пристигането на Уитни. Отдръпнете се от вратата!

— Взе шефа за заложник! Вътре са!

— Отдръпнете се от вратата! Веднага! Какво е състоянието на Макнаб?

Младежът беше в безсъзнание, лицето му беше бледо като платно. Пийбоди коленичи до него и провери пулса му, сетне възкликна:

— Жив е. — Сълзите се бяха събрали в ъгълчетата на очите й, сякаш бяха се заледили. — Пулсът му е слаб.

— За щастие оръжието не е било настроено на максимална степен — каза някаква жена, чиято коса беше боядисана на разноцветни кичури. — Аз съм детектив Гейтс. Видях как Халоуей се приближи до кабинката. Не знам защо, но поведението му ми се стори заплашително. Изведнъж видях оръжието. Изкрещях нещо, вече дори не помня какво. Макнаб се обърна, понечи да стане, но онзи стреля в него и го повали. Беше ужасно, ала все пак ми се струва, че оръжието не е било на максимална степен.

— Линейката ще бъде тук всеки момент. Трябва да разбера какво става в кабинета на Фийни. Намерете начин да вкарате камера. Засега ще използвам видеотелефона. Пийбоди, провери колко души са ранени и какво е състоянието им.

Грабна портативния видеотелефон, който някой й подаде, и набра номера на Фийни. Докато слушаше сигнала за свободна линия, сърцето й биеше така, сякаш щеше да изскочи от гърдите й.

— Говори шибаният капитан Халоуей. — Лицето на Халоуей, който беше пребледнял като ранения Макнаб, се появи на монитора. Бялото на очите му беше прорязано от червеникави нишки, от носа му течеше кръв. — Аз командвам тук! — изкрещя, сетне отстъпи назад. Ив видя, че безумецът е допрял оръжието си до гърлото на Фийни. Вцепени се от страх — знаеше, че едно натискане на спусъка означава сигурна смърт за безстрашния ирландец.

— Аз съм лейтенант Далас.

— Много добре знам коя си — тъпа фукла! Сега съм с по-висок чин от теб. Какво искаш?

— Важното е какво искаш ти, Халоуей.

— Капитан Халоуей!

— Слушам, капитане. — Очите й срещнаха погледа на Фийни, за части от секундата двамата сякаш си казаха всичко. — Сър, ако споделите с мен какъв е проблемът, ще изясним положението без повече кръвопролития. Вие няма да нараните капитан Фийни. Ако го сторите, няма начин да ви съдействам да получите каквото желаете.

— Поговори с нас, синко — обади се Фийни. Гласът му беше спокоен като огледалната повърхност на езеро. — Кажи ни какво те мъчи.

— Ти ме мъчиш! Не съм ти никакъв син, затова млъквай! Млъкни! — С оръжието отметна главата на Фийни, сетне прекъсна връзката.

Ив изпитваше непреодолимото желание да се втурне към вратата и да я разбие. Ала интуицията и опитът, придобит с практиката, й заповядаха да остане на мястото си.

— Камера! Какво стана с камерата? Искам най-подробни сведения за Халоуей. Ако е женен, доведете съпругата му или я накарайте да се свърже с него по видеотелефона. Доведете майка му, брат му, свещеника му… трябва да бъде човек, когото той ще послуша. Служителите, които не участват в акцията, незабавно да напуснат този етаж. Кой от вас най-добре познава Халоуей?

Детективите се спогледаха, сетне безмълвно се обърнаха към нея. Едни изглеждаха потресени, други бяха мрачни, трети — разгневени.

— Всички сме си въобразявали, че го познаваме, лейтенант — каза Гейтс. — Не знам какво му е станало…

— Разговаряйте с него. — Ив посочи видеотелефона. — Постарайте се да говорите спокойно и дружелюбно. Попитайте го какво иска, с какво да му помогнем. Не го упреквайте. Подбирайте думите си, за да не предизвикате нов изблик на гняв. Най-важното е той да не престава да говори.

Тя се отдалечи встрани от групичката детективи, извади комуникатора си:

— Командир Уитни.

— Всеки момент ще бъда при вас. — Лицето му бе непроницаемо, като че ли беше издялано от гранит. — Какво е положението?

Ив набързо му съобщи за развилнелия се Халоуей.

— След малко ще дойде и парламентьорът. Още какво ти е необходимо?

— Снайперисти. Ще намерят начин да вкарат камера в кабинета, но засега не съм в състояние да определя местоположението на мишената. По принцип Фийни не закрива прозорците, но може би сега щорите са спуснати. Рисковано е да се атакува на сляпо. Преди да се доберем до безумеца, той ще убие Фийни.

— Пристигам след две минути. Постарайте се да поддържате разговор с него. Разберете какво иска.

— Слушам, сър. — Тя се приближи до видеотелефона. Гейтс кимна към миникомпютъра, занатиска клавишите и на монитора се появи съобщение:

Не ме слуша. Бърбори несвързано. Не отговаря на въпросите. Изглежда много зле.

Ив кимна и отново заговори по видеотелефона:

— Как се чувствате, капитан Халоуей? Искате ли нещо?

— Искам уважение! Няма да позволя да ме пренебрегват!

— Не ви пренебрегвам, сър. Слушам ви много внимателно, но ми е трудно да се съсредоточа, като гледам оръжието. Бихте ли го свалили, за да поговорим спокойно?

— Да бе, и да нахлуете тук! — Той се изкиска, но звукът наподобяваше на кашлица. — За вчерашен ли ме мислиш?

— Никой не възнамерява да ви нападне. Според мен можем да разрешим проблема без повече жертви. Фийни, обещаваш ли да се подчиняваш на капитан Халоуей? Не мърдай и всячески му оказвай съдействие.

Ирландецът разбра посланието: „Остани на мястото си колкото е възможно по-дълго“.

— Разбира се — отвърна. — Няма да помръдна, докато въпросът не се разреши.

— Горещо е! Жегата е нетърпима! — Докато говореше, Халоуей избърса със свободната си ръка кръвта, стичаща се от носа му.

Като видя червената струйка, Ив почувства, че кръвта й се вледенява.

— Ще помоля да настроят климатичната инсталация. — Тя махна на Гейтс, като се постара ръката й да остане извън обсега на екрана. — След малко ще се разхлади. Иначе добре ли си, Халоуей?

— Не! Не съм добре! Този мръсник ме накара да работя, докато очите ми прокървиха. А главоболието… — Той ожесточено заскуба косата си. — Главоболието ме убива. Болен съм. Тоя гад ме разболя!

— Ще повикаме лекар. Ще го пуснеш ли да влезе? Изглеждаш много зле, Халоуей. Позволи да ти окажем медицинска помощ.

— Оставете ме на мира! — По страната му се изтърколи сълза, обагрена в червено. — Оставете ме! Не мога да се съсредоточа! — Той прекъсна връзката.

— Докладвай! — каза Уитни, който незабелязано беше застанал зад Ив.

— Болен е. Има същите симптоми като Когбърн. Не мога да го обясня, сър, но знам, че този човек умира и че има опасност да отнеме живота на Фийни. Трябва да го накараме да излезе, за да му бъде оказана медицинска помощ.

— Лейтенант! — Някакъв детектив задъхано се спусна към тях. — Успяхме да вкараме камера.

Уитни и Ив се приведоха към монитора. Сега се виждаше целият кабинет, не само част от него. Щорите бяха спуснати, което означаваше, че снайперистите не биха могли да стрелят отвън, Фийни беше прикован с белезници към креслото зад бюрото.

Халоуей се разхождаше напред-назад, симпатичното му лице беше изкривено от гняв и болка. Вадичките кръв, стичащи се по страните и от носа му, му придаваха вид на индианец, стъпил на бойната пътека. С едната ръка си скубеше косата, с другата лудешки размахваше оръжието.

— Само аз знам истинската си стойност! — изкрещя и минавайки покрай креслото на Фийни, го изрита. — Аз командвам тук! Ти си оглупял дъртак, писна ми да се подчинявам на тъпите ти заповеди!

Фийни отговори спокойно, сякаш двамата приятелски беседваха:

— Не подозирах, че съм те оскърбил. Как да изкупя вината си?

— Как да изкупиш вината си ли? Ей сегичка ще ти кажа. — Той отново допря оръжието до шията на ирландеца, а Ив се приведе, готова да се хвърли към вратата на кабинета. — Сега ще напишем една докладна записка, драги.

— Точно така — едва чуто промълви тя. — Говори му, отвличай вниманието му.

— Сър, парламентьорът пристигна.

— Информирай го за положението, Далас — нареди Уитни. — После ще обмислим възможностите.

След като набързо разказа какво се е случило, Ив подаде на парламентьора портативен видеотелефон, обърна се и се озова лице в лице с Рурк.

— Да му се не види, какво търсиш тук?

— Чух новината — отвърна Рурк, пропускайки да каже какъв ужас е изживял, след като е разбрал, че в Централното полицейско управление е имало престрелка, вследствие на която двама офицери са ранени, а нападателят е взел заложник. Само няколко секунди му бяха достатъчни да прецени положението.

Съпругата му беше невредима. А Фийни го нямаше.

— Къде е Фийни?

— Онзи го държи като заложник. Изчезвай, нямам време за теб!

Тя понечи да се отдалечи, но Рурк я хвана за рамото:

— С какво да помогна?

Ив не загуби време да го разпитва кой го е допуснал на място, до което имат достъп само служителите на реда. За съпруга й нямаше прегради, всички врати бяха отворени за него. Не го попита и защо предлага помощта си, след като наоколо гъмжи от ченгета, обучени да се справят с кризисни положения.

Възникнеше ли подобна ситуация, Рурк нямаше равен на себе си.

— Макнаб е поразен от лазерен заряд.

— Господи! — Двамата с Ив се обърнаха и видяха, че Пийбоди е коленичила до младежа, за когото вече се грижеха хората от медицинския екип.

— Засега не мога да разбера какво иска безумецът. Ако знаех, щях да се чувствам по-сигурна…

— Ясно. — В очите му проблеснаха гневни пламъчета, които бяха много по-опасни от смъртоносната жега. — Лейтенант, ако поиска откуп, полицията ще разполага с каквато сума пожелае.

— Благодаря за предложението, но не става въпрос за пари. Е, отиди при Пийбоди, подкрепи я в този тежък миг. Искам да се съсредоточа, да измисля как да спася Фийни. Не, почакай! — Тя машинално прокара пръсти през късата си коса. — Разбери кое е работното помещение на Халоуей. На плота е поставен компютър. Изключи го, без да го докосваш, без да се доближаваш повече от необходимото. Само го изключи.

 

 

Халоуей продължаваше истерично да крещи, разговаряйки по видеотелефона. В мозъка му сякаш се забиваха ръждиви ножове, той чувстваше как сивото му вещество кърви.

— Искате ли да водим преговори? Първо оправете климатика в тази пещ. Ако сте решили жив да ме изпечете, ще очистя този безполезен дъртак. Хей, обратен, не искам да говоря с теб. Къде е Далас? Повикай тази лъжлива мръсница. Давам ти десет секунди!

Ив изтича до видеотелефона:

— Ето ме, Халоуей.

— Не ти ли заповядах да включите климатика? Така ли изпълняваш нарежданията ми?

— Сър, заповедта ви е изпълнена.

— Не лъжи, кучко! Откъде да започна — може би от ръцете му. — Той допря оръжието до опакото на дланта на Фийни. — Като го изпържа хубавичко, вече няма да си лъска бастуна с тази ръчичка!

— Ще наредя още повече да намалят температурата. Халоуей, чуй какво ще ти кажа. Погледни Фийни — той не се поти. Погледни термометъра и ще видиш, че показва осемнайсет градуса.

— Я не ме баламосвай! Тук е горещо като в пещ!

— Горещо ти е, защото си много болен. Пипнал си някакъв вирус. Имаш силно главоболие, нали? Както и кръвоизлив от носа. Физическото ти страдание е причинено от инфекцията. Необходима ти е медицинска помощ. След като лекарят те прегледа, ще изясним недоразумението.

— Заповядай при мен, кучко! — озъби се Халоуей. Устните му се гърчеха, очите му сълзяха. — Само ела и ще видиш колко бързо ще го изясним.

— Добре, идвам. Тъкмо ще ти донеса лекарство против главоболие.

— Да го духаш!

— Дори да вляза, не съм заплаха за теб, Халоуей. Вместо един ще имаш двама заложника и пак ще контролираш положението. Знаеш, че с Фийни сме приятели. Няма да сторя нищо, с което да изложа на опасност живота му. Ще ти донеса лекарство и всичко каквото поискаш.

— Да го духаш! — повтори той и прекъсна връзката.

— Подобни ситуации не се разрешават с размяна на заложниците. — Парламентьорът застана между Ив и монитора. — Не са необходими саможертви и излишни прояви на героизъм.

— Ако обстоятелствата бяха нормални, щях да се съглася с теб, но човекът, който диктува условията, няма да се поддаде на обичайните внушения. Първо, защото е ченге и играта му е ясна. Второ, страда от някакво нервно разстройство, което влияе на поведението, преценката и на постъпките му.

— Аз водя преговорите за освобождаване на заложника, ясно ли е?

— А на теб ясно ли ти е, че това не е състезание? Нямам за цел да ти взема работата. Единственото ми желание е двамата полицаи, които са в кабинета, да излязат от там живи. Извинете, командир Уитни. Не разполагам с време за обширни обяснения, физическото и душевното състояние на Халоуей бързо се влошават. Може би всеки момент той напълно ще обезумее. А когато това се случи, смъртната присъда на Фийни ще бъде подписана.

— Снайперистите са заели позиции. Нямат директна видимост, но ще стрелят, като се ориентират по изображението на монитора.

— Един изстрел с лазерното оръжие и Фийни ще бъде мъртъв. Същото се е случило и с Когбърн. Халоуей е наш колега, сър. А онова, което е сторил, което прави в момента, не зависи от него. Дайте ми възможност да го заловя жив.

— Ако влезеш при него — обади се парламентьорът, — ще загинат трима полицаи.

— Или пък ще останат между живите. Мога да му дам транквилант, който ще го приспи. Той изпитва нетърпима болка и ще вземе лекарството, ако му го предложа. Сър, Фийни ме е обучавал, той ми е като баща. Разрешете да опитам да го спася.

Уитни я погледна в очите:

— Постарай се да придумаш Халоуей. Но побързай.

Няколко ценни минути бяха пропилени в пазарлъци с безумеца; Ив умело раболепничеше. Бе разбрала, че това най-много му допада. Не само да го признаят за началник, но да му засвидетелстват безпрекословно подчинение.

— Нищо не му пречи, когато отвориш вратата, да насочи оръжието си към теб — промълви Рурк, докато тя чакаше медиците да подготвят хапчетата и спринцовките.

— Вярно е.

— Но ще влезеш без предпазна жилетка и невъоръжена.

— Това е неговото условие. Не се безпокой, знам какво правя.

— Знаеш какво трябва да направиш. Разликата между двете понятия е малка, но може да се окаже фатална. — Той сложи ръка на рамото й, едва сдържайки желанието си да я грабне в прегръдките си и да я отнесе на безопасно място. — Зная колко държиш на Фийни. Но не забравяй, че и аз държа на теб.

— Няма начин да го забравя.

— Състоянието на Макнаб е сериозно. Бил е улучен почти от упор. Медиците бяха доста сдържани в прогнозите си. Но миг преди да го изнесат, той дойде в съзнание. Според мен това е добър признак.

— Радвам се — промърмори Ив. В момента мислите й бяха погълнати само от спасяването на ирландеца.

— Още трима полицаи са били ранени, преди Халоуей да сграбчи Фийни и да го използва като щит, за да се укрие в кабинета му. Любопитно ми е да разбера как е възможно сам човек да елиминира четирима полицаи, без да бъде прострелян.

— Драги Рурк, забравяш, че това е Отдел за електронна обработка на информацията. Половината служители тук са компютърни гении, не истински полицаи. По-вероятно е да ги видиш как изваждат електронен бележник, отколкото оръжието си.

— Лейтенант. — Медикът й подаде прозрачен плик. — Подготвихме спринцовките според вашите указания. Онази с червената точка съдържа транквилант, който оказва въздействие в разстояние на пет секунди. Втората е за заблуда. Таблетките са обикновени болкоуспокояващи, с изключение на онази с жълтата линия, която също съдържа сънотворно. Ако не успеете да инжектирате Халоуей, накарайте го да вземе именно тази таблетка. След пет секунди ще изпадне в безсъзнание.

— Ясно. — Тя се обърна към Рурк: — Връщам се след пет минути.

— Не забравяй обещанието си. — И тъй като в момента пет пари не даваше за репутацията, която съпругата му така ревниво пазеше, силно я притисна до гърдите си и я целуна.

— Брей! Колко пъти съм ти казвала да се държиш прилично? — скастри го тя. Ала нежността му не само стопли сърцето й, но и я окуражи. Отново се свърза по видеотелефона с безумеца:

— Ето лекарствата, сър. — Показа прозрачния плик и добави: — Болкоуспокояващи таблетки. Лекарят каза, че веществото, което се инжектира в кръвта, ще изчисти инфекцията, а главоболието ви бързо ще премине. — Тя вдигна ръце и бавно се обърна. — Както виждаш, не съм въоръжена. Зная, че ти командваш положението. Единственото ми желание е да стигнем до взаимноизгодно споразумение.

— Ще ти се стъжни, ако си намислила да ме преметнеш! — Халоуей избърса с опакото на дланта си кръвта, която отново бе потекла от носа му. Ритмично се полюшваше напред-назад, сякаш движението облекчаваше болката му. Пясъчнорусата му коса беше щръкнала. Пот и кръв се бяха просмукали в зеления му гащеризон. — Ела при мен, Далас. — Отново допря оръжието си до гърлото на Фийни, а устните му се разтегнаха в зловеща усмивка. — Ще ти покажа как ще постигнем споразумение, което е изгодно за мен. И не затваряй видеотелефона! — Замълча за миг, изстена от болка, притисна към окото си свободната си ръка. — Ще те наблюдавам, докато се движиш към вратата. Ако някой се опита да ти даде оръжие, с дъртака е свършено. Вдигни ръце и не ги сваляй! — Отново притисна опакото на дланта до окото си, като се мъчеше да фокусира погледа си в монитора. — Господи, главата ми ще се пръсне!

— Лекарството веднага ще облекчи болката, сър. — Ив говореше бавно и спокойно, докато се приближаваше към кабинета на Фийни. От двете страни на вратата, извън обсега на видеотелефона, стояха двама командоси с лазерни оръжия. — Ако обичате, отключете, капитане.

— Ако някой се опита да влезе заедно с теб, ще го очистя! — закани се безумецът.

— Сама съм и не съм въоръжена. Нося само лекарството. Всички знаят, че вие командвате тук.

— Крайно време беше да го разберат! — Той натисна бутона на устройството за отключване на вратата, сетне за пореден път грубо отметна главата на Фийни с дулото на оръжието си.

„Ако съм сгрешила в преценката си, и тримата ще умрем“ — помисли си Ив. Открехна вратата, вдигна ръце и я отвори докрай с помощта на крака си.

— Сама съм, капитан Халоуей.

Щом влезе, изпод око погледна Фийни. Видя лицето му, изкривено от гняв и безсилие, нараняванията по шията му, предизвикани от оръжието на Халоуей.

— Остави плика на бюрото! — нареди безумецът и навлажни с език пресъхналите си устни. — Отдръпни се, сложи ръцете на тила!

— Слушам, сър.

— Защо спринцовките са две?

— Лекарят предположи, че за пълното облекчаване на болката ви ще бъдат необходими две дозировки.

— Заобиколи бюрото, но бавно!

Тя се подчини. Чуваше го как тихичко вие като ранено животно. „Сигурно още не е навършил трийсет години“ — помисли си. Невероятно бе, че само преди няколко часа Фийни му беше чел конско, задето се е сражавал с виртуални извънземни нашественици.

Кръвта се стичаше от носа му на тънка струйка. Той често я бършеше с ръкава на гащеризона си, който вече се беше просмукал. Ив долавяше миризмата на пот и кръв, на разпалващ се гняв.

— Колко пъти се чука с този дъртак, за да станеш лейтенант?

— Сър, с капитан Фийни не сме имали интимни отношения.

— Лъжеш, мръснице! — Той рязко замахна и силно я зашлеви. Ив, която не очакваше удара, се олюля и седна на стола. — Колко пъти?

— Колкото беше необходимо. Не съм ги броила.

Той отривисто закима:

— Тъй си е! Винаги някой прекарва някого, а този някой прекарва другиго.

— Всеизвестно е, че сте направили кариера благодарение на уменията ви.

— Улучи право в десетката! — Халоуей извади едно хапче от прозрачния плик. — Откъде да знам дали не ми пробутвате отрова? На! — Той напъха таблетката в устата на Фийни.

— Глътни я! Гълтай или ще очистя приятелката ти! — Подчерта заканата си, като насочи оръжието към Ив.

Въпреки че стоеше наблизо, тя не видя дали хапчето е тъкмо онова с жълтата линия. Напрегнато заброи секундите, за да разбере дали е загубила играта.

Ала погледът на ирландеца не се замъгли, гласът му бе все така авторитетен:

— Халоуей! Всички искаме въпросът да се разреши по-бързо. Кажи какво искаш и да приключваме.

— Дръж си езика зад зъбите! — Безумецът отново го удари. Извади от пликчето втора таблетка, пъхна я в устата си и я задъвка като бонбон. — Може би спринцовките съдържат отрова. Извади една! — Сдъвка още едно хапче и добави: — Ще направим малък експеримент.

— Слушам, сър. — Докато бъркаше в пликчето, Ив се престори, че ръцете й треперят. — Извинете, но се притеснявам. — Извади спринцовката, съдържаща безвредна течност. — Желаете ли да ви инжектирам, сър, или сам ще го направите?

— Ти ще го направиш. Не! — добави той, когато Ив понечи да се изправи. — Инжектирай се сама. Ако не пукнеш, може би ще поживееш още малко.

Без да откъсва поглед от лицето му, тя допря спринцовката до ръката си, натисна буталото.

— Изпълних заповедта ви, сър. Съжалявам, че изпитвате болка. Болката замъглява съзнанието. Надявам се, че след като лекарството ви донесе облекчение, ще приключим тази история по начин, избран от вас.

— Ако искаш капитански пагони, ще ти се наложи да се чукаш с мен. Сега аз съм ти шеф. Хайде, вдигни си задника и ми дай спринцовката! Тия хапчета не вършат работа.

Ив пристъпи към него, забелязвайки, че вече кръв тече и от ушите му. Вдигна спринцовката, без да откъсва поглед от лицето му:

— Този препарат ще подейства по-бързо.

Но преди да инжектира приспивателното, Халоуей изкрещя:

— Отрова! — Отскочи назад, като продължаваше да вика: — Отровила си ме, кучко! Главата ми ще се пръсне! Ще те убия! Ще убия всички!

Ив чу шума от стъпки отвъд вратата, представи се как снайперистите се прицелват. „Той беше ченге!“ — помисли си в мига, в който се спусна към него, изби оръжието от ръката му и му инжектира приспивателното.

— Не стреляйте! Не стреляйте! — извика, докато Халоуей тичаше из стаята, пищеше и си скубеше косата. — Обезоръжих го! Не е въоръжен!

Вратата с трясък се отвори. Ив се спусна към Халоуей и го закри с тялото си:

— Казах ли ви да не стреляте?

Обърна се кръгом, очаквайки безумецът да се е укротил. Изглежда, сънотворното не му действаше. Той блъскаше главата си в стената, надавайки кански писъци. Внезапно тялото му заподскача, като че през него минаваше електричество. Халоуей политна напред, от носа му шурна кръв.

— Повикайте лекар! — извика Ив и коленичи до него. Прекалено често се беше сблъсквала със смъртта и безпогрешно я разпознаваше, но все пак провери пулса му. — Да му се не види! — Удари с юмрук коляното си, вдигна очи и срещна съчувствения поглед на Фийни. — Не успях да го спася.