Нора Робъртс
Защита в смъртта (14)

Тринайсета глава

— От това повече компютър не става. — Рурк още не беше закопчал ризата си, но беше отстранил сензорите. — Но той загина в името на справедлива кауза. — Погледна дисковете, които държеше, и продължи: — Предполагам, че не са заразени — според показанията вирусът не се е предал на нашия компютър. Но за всеки случай ще ги тестваме в лабораторията, след като изтеглим цялата програма. Засега ще се задоволим с разпечатка. Джейми, утре сутринта започваш да въвеждаш информацията.

— Мога да започна още сега.

— Първо ще вечеряш, след това ще починеш поне два часа. Ако искаш, после поработи, но само час. Само един час, чуваш ли? В дванайсет часа да си в леглото, ясно? Ако се преумориш, няма да ни бъдеш полезен.

— Леле, и майка ми не е толкова строга!

— За щастие не съм твоя майка. Фийни…

— И през ум да не ти минава да определяш кога да си легна, малкия. Толкова голяма е възрастовата разлика помежду ни, че спокойно мога да ти бъда баща.

— Само исках да те попитам дали няма да вечеряш. Всички трябва да хапнем нещо.

— Почакайте! Задръжте за малко! — намеси се Ив, разпервайки ръце. — Няма да хапнете нито залък, докато не ми обясните всичко. До какво се добрахте и какво означава? И ако започнете да дърдорите на вашия си език, всички до един ще получите само моркови за вечеря.

— Божичко, тази жена е инквизитор — промърмори Джейми.

— На мен ли го казваш? — забели очи Пийбоди.

— Рурк откри честотата на звука, както и светлинния спектър — обясни Макнаб. — Ако разполагахме с още една минута, щяхме да се доберем до пулсацията и скоростта.

Рурк развърза косата си, която се разпиля на раменете му като черен дъжд.

— Ще ти обясня съвсем простичко, лейтенант. Добрахме се до вируса.

— Закопчай си ризата, преди Пийбоди да припадне — изсъска Ив, а той широко се усмихна. — Разбрахте ли как се предава заразата?

— Предполагам. — Рурк намигна на Пийбоди, докато закопчаваше ризата си. — Предстои да анализираме данните, но ако се съди от онова, което видях на монитора, вирусът се разпространява чрез електронната поща.

— Какво? — Ив се надяваше разрешението да е елементарно, но това… беше някак обидно. — Невъзможно е. Службата за охрана на компютрите…

— Онези от Охрана на компютрите никога не са виждали подобна програма — прекъсна я Рурк. — Предполагам, че… — той не довърши мисълта си, а се обърна към Джейми: — Довърши вместо мен, малкия, иначе има опасност да се самовзривиш.

— Знам какво са направили. — Хлапакът се впусна в обяснения, преминавайки към обичайния компютърен жаргон.

— Искаш ли да вечеряш само репички и салата? — спокойно го попита Ив.

— О, пак се увлякох. — Джейми смръщи чело, опитвайки да се „пренастрои“ на друга вълна. — Прикрепили са вируса към електронно съобщение, но така, че да не разбере получателят. Изпращачът разбира дали писмото е получено чрез стандартната проверка за отваряне на пощата. Заразяването с вируса трябва да е мълниеносно, за да не разбере операторът какво се случва. Заложена е функцията за временно изключване на всички съобщения, предупреждаващи за прехвърляне на информация от друг компютър. После вирусът се внедрява в основната програма като невидим документен файл. Невъзможно е да се открие чрез стандартно търсене и сканиране. Но вирусът е там и си върши работата.

— Разбрах. — Ив погледна съпруга си. — Ако това е възможно, защо не ти е известно?

— Лейтенант, съкрушен съм от упрека ти.

— А пък аз умирам от глад. — Джейми се потупа по корема. — Случайно да имате пица с люти чушлета?

 

 

За разлика от всички останали Ив хапна само няколко залъка. По време на шумната вечеря обмисляше и отхвърляше различни варианти, свързани с разследването.

Не знаеше в кой момент й хрумна идеята — може би когато Фийни най-безцеремонно си взе спагети от чинията на Рурк или когато Джейми сервира на Макнаб още едно парче пица, като се пресегна през масата да вземе и за себе си. А може би от самото начало мисълта е била загнездена в съзнанието й, но е изплувала на повърхността именно в този момент.

Спомни си как докато разговаряха на терасата Майра няколко пъти спомена думата „семейство“.

Докато наблюдаваше колегите си и Рурк, които се държаха така, сякаш бяха на възрастта на Джейми, й хрумна, че сигурно подобна атмосфера цари в големите семейства. Като дете не бе имала щастието да присъства на шумни и весели вечери, по време на които всички се надпреварват да говорят.

Колкото и да е странно, тази вечер глупавите шеги и разюзданото поведение на мъжете около нея не я дразнеха.

Знаеше какво ще се случи със системата, ако нещо или някой унищожи частица от нея.

Тя ще се разпадне. Временно за онези, които са достатъчно волеви да залепят парченцата до възстановяване на първоначалния модел или да си изградят нов. Завинаги за други, които не могат или не желаят да го сторят.

Скришом погледна Макнаб. Въпреки приповдигнатото настроение, в очите на всички се четеше безпокойство. Ако тази частица от цялото остане повредена, останалите ще бъдат повалени като блокчетата при играта на домино. Ще изградят нов модел — работата им го изисква — но никога няма да забравят миналото.

Тя се изправи и обяви, че си има работа.

— Ходещият мъртвец каза, че има и шоколадова торта.

— Джейми! — смъмри го Рурк.

— Пардон! — Хлапето забели очи. — Господин Ходещ мъртвец, известен още под името Съмърсет, каза, че има и шоколадова торта.

— Обещавам ти, че ако я излапаш цялата, ще те удуша, докато спиш — закани се Ив. — Тогава и ти ще се превърнеш в ходещ мъртвец. Рурк, трябва да поговорим.

Преди да излязат, тя чу как Джейми попита: „Хей, мислите ли, че ще го направят?“, а Фийни го зашлеви.

— Ще го направим ли? — Рурк я хвана за ръката.

— Да накарам ли Фийни да напляска и теб?

— Моите реакции са по-бързи от тези на Джейми. Но от изказването ти подразбирам, че не отиваме в спалнята, за да се гушкаме набързо.

— Колко пъти дневно мислиш за секс?

Той я изгледа:

— Уточни се, ако обичаш. Питаш колко време активно мисля по въпроса или пък се интересуваш дали мисълта винаги присъства в съзнанието ми като невидимият файл, за който говореше Джейми.

— Остави, нямам настроение за словесен двубой с теб. Видяхте ли се с Майра?

— Не, бях в лабораторията. Съжалявам, че не успях да се срещна с нея. Пийбоди ми каза, че е идвала и Мейвис е поискала да разговаряте насаме. Какво се е случило? Добре ли е?

— Бременна е — изтърси Ив.

— Какво? — Рурк спря като ударен от гръм.

Тя едва сдържа доволната си усмивка — рядко се случваше съпругът й да се изненада от нещо.

— Абсолютно бременна, както тя се изрази. Забременяла е, и то съвсем съзнателно.

— Мейвис ли? Нашата Мейвис!

— Същата. Само да я беше видял как танцува и подскача… Питам се дали сега трябва да се върти като пумпал. Може да повреди онова нещо в нея. Личи си, че е много щастлива.

— Ами това е… много хубаво — обяви той. — А как е със здравето?

— Ако се съди по вида й, здравето й е цветущо. Заяви, че всяка сутрин повръща, но дори й било приятно. Това не го разбирам.

— Аз също. При първа възможност ще ги поканим на вечеря в някой ресторант. Хм, май ще трябва да променим графика й за турнетата и студийните записи. — Рурк знаеше колкото Ив какви грижи следва да се полагат за бъдещите майки, тоест — нямаше никакво понятие. — Чувал съм, че бременните не бива да се преуморяват.

— При положение, че днешното й поведение е мерило за енергията й, тя има сили за двама, че дори и за повече.

Като влязоха в нейния кабинет, тя затвори вратата, а Рурк вдигна вежда:

— Тъй като наложи вето върху секса, предполагам, че държиш да останем насаме поради друга не толкова приятна причина.

— Временно блокираха разрешителното ми за разсекретяване на поверителна информация. Знаеш, че когато две инстанции спорят, човек може да си умре от естествена смърт, докато съдът вземе решение. Набързо се консултирах с Майра. Още не съм прочела психологическата характеристика, която е изготвила, но тя ми каза най-важното. Разбрах и какво е мнението на Бакстър…

— Ив, чувствам, че искаш да ме помолиш за нещо, което не ти се ще да направя.

— В момента умират хора. Не подозират, че са заразени, за някои вече е прекалено късно. Вирусът ще продължи да се разпространява. Един способен полицай е мъртъв. Друг, който ми е приятел — божичко, не е за вярване, че съм се сприятелила с подобен глупак — може би до края на живота си ще остане прикован към инвалидната количка. Интуицията ми подсказва, че ще се добера до престъпниците, ако имам достъп до засекретените файлове. Но както знаеш, разрешителното ми е блокирано.

— Щом е необходимо, ще проникнем в тези файлове.

Ив се втренчи в съпруга си, изруга, сетне извърна поглед:

— Каква е разликата между мен и терористите? Никаква. И аз като тях съм готова да заобиколя закона, защото смятам, че съм в правото си.

— Не! Правиш го, защото те убиват хора.

— Не искам да се самозалъгвам, за да приспя гузната си съвест. Истината е, че почти не се различавам от онези хора.

— Престани! Не нарушаваш принципите си, вслушваш се в гласа на съвестта си, трезво преценяваш кое е правилно и кое — погрешно. Знаеш, че понякога се налага да потърсиш вратичка в закона, но никога няма да го нарушиш. Никога няма да престъпиш границата.

Тя затвори очи:

— Знаеш ли, днес казах нещо подобно на Бакстър. Терористите се възползват от закона, за да забавят работата ми. Не бива да им го позволя.

— За предпочитане е да използваме нерегистрирания компютър.

Ив кимна:

— Да не губим време.

 

 

Вратата на помещението се отваряше чрез електронно устройство, разпознаващо гласовете и отпечатъците от дланите на тримата души, които имаха достъп до него.

През големия прозорец, който не бе закрит със завеси или щори, се виждаше притъмняващото вечерно небе. Ала Ив знаеше, че стъклото е обработено със специален химикал, който не позволява на любопитни зяпачи, използващи въздухоплавателни средства, да надникнат през прозореца.

Просторната зала беше пригодена за оптимален режим на работа; чрез подковообразното командно табло се управляваха мощните компютри и комуникационните устройства, които не бяха регистрирани в службата за компютърна охрана, следователно бяха незаконни.

За пръв път Ив бе влязла тук преди повече от година и макар да не беше специалистка по електроника, веднага бе разбрала, че „тайните“ компютри на Рурк са много по-мощни и съвременни от онези в Централното полицейско управление. Оттогава повечето машини бяха заменени с по-нови модели, повечето от които вероятно още не бяха пуснати в масово производство.

Тя прекоси помещението, чийто под беше застлан с лъскави черни плочки, и се приближи до плота да разгледа най-новата придобивка — мини холограмно устройство.

— Не съм го виждала досега.

— Това е прототипът. Исках да проведа няколко опита. Засега устройството работи безотказно.

— Хм, никога не съм виждала толкова малък апарат.

— Работим върху още по-малък, с размерите на човешка длан.

Тя вдигна поглед:

— Сигурно се шегуваш. Възможно ли е да има джобно холограмно устройство?

— След около три години ще го носиш в джоба си като миниатюрния видеотелефон. — Той притисна дланта си към екрана за идентификация. — Рурк. Включи компютрите.

По командното табло запробягваха светлинки. Ив също притисна дланта си до екрана:

— Далас.

Идентификацията потвърдена, скъпа Ив.

— Защо го правиш? — процеди тя. — Чувствам се ужасно неловко.

— Скъпа Ив, въпреки че е гениален, компютърът е неодушевен, следователно нямаш причина да изпитваш неудобство. Откъде да започнем?

— От Когбърн. Беше първата им жертва. — Тя прокара пръсти през косата си. — Информацията за него можеш да изтеглиш от моя компютър. Ще ти продиктувам номера на делото и на файловете с данните.

Само след секунди Рурк вече беше копирал файловете и бе изнесъл на монитора информацията.

— Обърни внимание на досието му. Отбелязала съм имената на хората, които по някакъв начин са имали контакт и с него, и с другите жертви — полицаи, които няколко пъти са го арестували, социални работници, адвокати. Бакстър е започнал да разпитва онези момченца, чиито имена знаем, но засега сме на нулата.

— Моля? Говори по-разбрано. Заплашваше да ни оставиш на диета от салати и репички, задето сме използвали професионален жаргон, а сега и ти правиш същото.

— Божичко, колко си досаден! Добре, ще ти го кажа с други думи. Докато е разпитвал децата, станали жертви на сексуално насилие, Бакстър не е открил нещо, което да ги свързва с „Борци за прочистване“. Същият резултат е получил след проучване на писмените им показания и семействата им.

— От първия път те разбрах, скъпа, но е толкова приятно да слушам как обясняваш като за пред комисия.

— Нямаме време за шегички — промърмори тя. — В рапортите за инцидентите се споменава, че са разпитвани още двама малолетни. Протоколите са засекретени.

— След няколко минути ще имаш информацията.

— Добре. Ще ти донеса кафе.

— Предлагам да пийнем по чаша вино — каза той, без да откъсва поглед от клавиатурата. — Днес прекалих с кофеина.

— Страхувам се, че виното ще ме приспи.

— Няма такава опасност — прекалено си напрегната… Хм, много интересно…

— Какво? — наостри уши тя.

— Този файл е с двойна защита, което е доста необичайно. При това допълнителният код е много сложен. Да видим какво може да се направи. — Той изпъна рамене като боксьор, който се подготвя да се качи на ринга.

— Кога е инсталиран? — Ив бързо се върна и надникна през рамото му. — Можеш ли да разбереш кога е поставен вторият код?

— Млъкни! — Той я прегърна през кръста и продължи да работи с една ръка. — О, ето че отново се срещаме. Вече съм виждал тези кодове. Много те бива, но…

— На мен ми нарежда да млъкна, а той бърбори като мелница — промърмори Ив. Очите й се премрежиха от бързината, с която пръстите му пробягваха по клавиатурата, затова отиде за бутилка вино. След няколко секунди той доволно възкликна:

— Готово! — Без да се обърне, протегна ръка за чашата с вино. — Нямаше да се справя толкова бързо, ако не познавах работата му от двата компютъра в лабораторията.

„Ето това е истинско откритие!“ — помисли си тя, но за всеки случай попита:

— Сигурен ли си?

— Добрият компютърен специалист има свой почерк. Няма начин да ти го обясня, а дори да опитам, ще започнеш да ме гледаш като пребито куче. Повярвай, че допълнителният код е бил инсталиран от човека, който е създал вируса. Всъщност предполагам, че създателите са няколко души.

— Които са отлични специалисти — кимна тя. — При това изключително предпазливи. Да видим кого са искали да прикрият.

— Компютър, покажи информацията на монитор номер три.

— Девин Дюкс — прочете на глас Ив. — Бил е дванайсетгодишен, когато се е случил… инцидента. — Тя набързо прегледа информацията, забелязвайки най-същественото. — Когбърн му е продал Джаз. Родителите, Силвия и Доналд, намерили дрогата, притиснали хлапето и то си признало. После го завели в полицията да подаде оплакване, случаят бил поверен на детектив Дуайър.

— Може би е било погрешно да замесват ченгетата.

Тя го стрелна с леден поглед:

— Моля?

— Прощавай, не исках да те засегна. Питам се обаче дали е било разумно сами да го тикат в ръцете на полицията. Може би хлапето се е изплашило и озлобило.

— Извършено е било престъпление.

— Разбира се. Все пак си мисля, че за момчето е било по-добре да го накажат сурово, вместо да го водят в полицията.

— Напоследък почти не изтезаваме малолетните. Толкова бързо сдават багажа, че не си струва труда.

— За едно дванайсетгодишно момче изтезание могат да бъдат и думите. Но… — Той сви рамене. — Отклонихме се от същината на въпроса. Случилото се изглежда прекалено незначително, за да бъде толкова старателно укрито.

— Когбърн е бил арестуван, хлапето го е идентифицирало, срещу него е било повдигнато обвинение — продължи Ив. — Но родителите унищожили вещественото доказателство, а Когбърн упорито твърдял, че се е намирал в някакъв бар по времето, по което според хлапето му е продал дрогата. Барманът потвърдил алибито му, което въобще не ме учудва. Хората, работещи в подобни заведения, са готови да потвърдят невинността на Джак Изкормвача, ако той е достатъчно щедър. Дуайър е провалил всичко — гневно добави тя. — Избързал е да обвини Когбърн, вместо да повърти на шиш и него, и бармана. Трябвало е да го дебне, докато го залови при следващата продажба на дрога. А при това положение пласьорът си е взел адвокат, който го е измъкнал. Знаели са, че Дуайър няма доказателства и разчита само на показанията на хлапето. Прочети рапорта на Агенцията за закрила на децата, изготвен от Клариса Прайс. Заключението й гласи, че детето се държи предизвикателно и отказва съдействие, открито се противопоставя на родителите си. Препоръчва то да посещава семейни консултации и прочие врели-некипели. Дуайър е сгрешил, като не е притиснал Когбърн, знаейки, че момчето е враждебно настроено дори към родителите си и че свидетелските му показания не струват пукната пара.

— Хм, много интересно — промърмори Рурк, който четеше едновременно с нея. — Прайс е написала, че напоследък момчето получавало слаби оценки, не общувало със съучениците си, държало се грубо не само с преподавателите, но и с родителите си. Затваряло се в стаята си с часове, често се сбивало с връстниците си. И така нататък, и така нататък. Проблемът не бил в купуването на дрога, а в самото момче, в семейната среда.

— Може би, но родителите са реагирали прекалено остро, полицаят е действал прибързано, социалната работничка е написала доклад, пълен с банални фрази и в крайна сметка вместо обществото да помогне на хлапето, се е обърнало срещу него.

— Така ли мислиш?

— Мисля, че Дуайър се е провалил, но още не ми е ясна цялата картина. — Тя отново се загледа в монитора, като машинално усукваше около пръста си кичур от косата на Рурк. — Имаш право, не си е заслужавало толкова старателно да укриват подобна информация. Следователно има още нещо, което не знаем. Да погледнем досието на Фицхю.

Този файл също беше закодиран, но Рурк вече имаше опит и се справи много бързо.

— Да видим… Малолетни тъжители… Джансън, Рудолф… а, ето! Силвия и Доналд Дюкс подават искова молба от името на четиринайсетгодишния си син Девин.

— Бинго! Представител на Агенцията за закрила на децата Клариса Прайс, ръководител на разследването детектив Дуайър.

— Има и…

— Млъкни! — прекъсна го тя.

— Върна ми го — промърмори Рурк.

— Този път хлапето е било закарано в болницата, където са установили, че е било изнасилено, лицето му е било покрито със синини, китката му — изкълчена. Резултатите от токсикологичната експертиза показват, че малкият не само е бил надрусан, ами е пил алкохол. Имал е обички не само на зърната на гърдите, но и на пениса. Разследването отново се ръководи от Дуайър, но сега има и нов елемент — Прайс е настояла работата да бъде поверена именно на него. Двамата по някакъв начин са свързани.

Тя извади електронния си бележник и задиктува, докато проучваше информацията на монитора:

— Лекарят, който е констатирал изнасилването, се казва Станфорд Куилънс. Ще видим дали името му фигурира и при други подобни случаи. Интересно… едва след двайсет и четири часа хлапето е съобщило кой го е насилил. Отначало упорито е отказвало да отговори на този въпрос. Какво ги е карало да мислят, че то с охота ще разказва за случилото се? На следващия ден са го подложили на натиск. Прайс, Дуайър, родителите, психоложката, занимаваща се с жертвите на изнасилвания. Казва се Мариана Уилкокс. Ето още една грешка — трябвало е психологът да бъде мъж, та хлапето да му се довери. Кое момче ще се съгласи да разказва отвратителните подробности пред жена? Наистина ли са били толкова невежи или причината е друга? Компютър, прехвърли на втория компютър протокола от разпита на жертвата.

Като го прочете, й призля — въпросите й бяха толкова познати. Навремето ги бяха задали и на нея.

„Кой ти причини това?“

„Искаме да ти помогнем, но трябва да ни разкажеш какво се е случило.“

„Ще почувстваш облекчение, като споделиш всичко с нас.“

— Лъжи, долни лъжи! — възкликна гневно. — Не чувстваш никакво облекчение! Понякога изнасилването завинаги оставя отпечатък върху живота ти. Знаеш ли каква е истината? По-честно е да казват: „Прекарали са те, малкия. Много съжаляваме, че и ние ще те прекараме. Разкажи ни всички подробности, преживей отново кошмара“.

— Ив, престани!

Тя гневно тръсна глава:

— Някои са добронамерени. Ще ми се да вярвам, че повечето социални работници и психолози искрено са загрижени за съдбата на децата, станали жертва на изнасилване. Но те нямат представа какво става в душата на хлапетата.

— Това момче не е като теб. — Рурк застана зад нея и започна да масажира шията и раменете й. — Тръгнало е по лош път и непрекъснато си е търсило белята. Повярвай, знам колко лесно се поема в тази посока. Съгласен съм, че с него са се отнесли нетактично и несправедливо, но по нищо не прилича на теб.

Тя се поуспокои и се облегна назад:

— Също и на теб. Бил си много по-умен, по-изкусен и не си бил обратен.

— Безспорно. — Рурк се наведе и нежно я целуна. — Неправилната му сексуална ориентация е главната причина за поведението му и за последствията от него.

— Според мен вина имат и родителите. Бащата е служил осем години в армията като морски пехотинец. Знаеш колко сурови и безмилостни са тези хора. Майката се е посветила на отглеждането на децата си. В продължение на пет години Девин е сменил три частни училища, а два месеца преди инцидента с Фицхю е преминал на индивидуално задочно обучение. Има по-малък брат, който според досието не проявява отклоненията на Девин. За всеки случай обаче родителите му също са го прехвърлили на задочно обучение, което се осъществява, без детето да напуска дома си.

— Направи ли ти впечатление професията на бащата?

— Да. Инженер по електроника. Парченцата от мозайката започват да прилягат по местата си. — По навик Ив се извърна да вземе чашата си с кафе. Понамръщи се, като се досети, че Рурк й е налял вино, но отпи една глътка.

— В края на краищата Девин дава показания срещу Фицхю. Твърди, че в нощта на инцидента избягал от къщи и отишъл в един клуб. Признава, че е представил фалшива лична карта, че е бил надрусан, Фицхю започнал да го сваля, поканил го у дома под предлог, че организира празненство, а малкият се съгласил. Дотук всичко изглежда правдоподобно, после обаче показанията са неясни. Девин твърди, че Фицхю му е дал силни наркотици, което не се потвърждава от токсикологичната експертиза. Настоява, че не е осъзнавал какво се случва. Насилникът го завел в специалното помещение, оковал ръцете му с белезници. Малкият започнал да се съпротивлява, Фицхю го пребил от бой, после го изнасилил.

— Едва ли му е било за пръв път. Педофилите имат безпогрешна интуиция при избора на жертвите си.

— Само че разказът на момчето не отговаря на истината и Дуайър го е знаел. Може би наистина Девин е бил изнасилен и тъй като е малолетен, Фицхю при всяко положение е извършил престъпление. Но не той е пребил хлапето, а бащата. Виж досието на педофила — никога не е нанасял побой на жертвите си, примамвал ги е чрез щедри обещания и подкупи, понякога ги е заплашвал. Една от причините той да се отърве безнаказано е, че са опитали да го обвинят в побой, което не е било характерно за него.

— Смяташ, че Дуайър, вероятно с помощта на родителите и Клариса Прайс, е изградил обвинение, нестабилно като къщичка от слама, а големият лош вълк я издухал и я повалил.

Ив въздъхна:

— Лъжи, полуистини и зле свършена полицейска работа. Да, сравнението ти с къщичката от слама е много уместно. Ще ти кажа какво се е случило в действителност. Момчето тайно излиза от къщи. Вероятно го е правило и друг път, въпреки усилията на родителите да го държат изкъсо. Казва си, че по нищо не прилича на скапания си баща, нито на тъпия си брат с ангелското лице, затова ще им прави напук. Отива в известен гей клуб, следователно не търси проститутка. Фицхю, който е тръгнал да си търси плячка, надушва „агнешкото“. Черпи хлапето с алкохол, може би и с наркотици. Кани го у дома, като му обещава още дрога и силни напитки. Девин е полупиян и дрогиран, Фицхю „си свършва работата“. След като замайването преминава, хлапето осъзнава какво се е случило.

— Картината, която обрисува, е не по-малко отблъскваща.

— Имаш право — кимна Ив. — Но отговаря на истината. Девин е едва четиринайсетгодишен. Разгневен е, объркан е и се срамува. Опитва се тайно да се промъкне обратно в дома си, но го залавят. Вони на алкохол и секс, при което баща му изпуска нервите си. Сграбчва го за китката, насинява го от бой. Момчето ридае, бащата истерично крещи, използвайки грозни епитети, за което по-късно може би съжалява. Завежда го в болницата, като му нарежда да каже, че нараняванията си е получил по време на изнасилването. Заявява, че до гуша му е дошло от номерата на Девин, който трябва да прави каквото му кажат, иначе лошо му се пише…

— В края на краищата — замислено каза Рурк — педофилът се отървава безнаказано, защото родителите на момчета са мислили само как да запазят доброто си име.

— Именно. Затова с най-голямо удоволствие утре ще ги посетя и ще ги разпитам. И не само тях. Да потърсим имената на другите.

— Вече зададох тази задача на компютъра, прибавих и файла с информацията за Джордж. — Той се усмихна, приближи се до нея и разтвори бедрата й, заставайки между тях. — Машината ще маркира засекретените файлове, след което ще включа програмата за разкодирането им.

— Брей, много си сръчен.

— Дори не подозираш колко ловки са пръстите ми. — Рурк пъхна ръка под ризата й. — Докато компютърът работи, ще имаме достатъчно време за… знаеш за какво.

— Шампионе, май забравяш, че в момента съм на работа.

— Аз също. — Той допря устни до онова местенце под брадичката й, където най-много обичаше да я целува. — Нали съм ти подчинен, лейтенант, защо не ми заповядаш да направя нещо? — За миг докосна гърдите й, после плъзна ръка по гърба й.

Желанието нахлу в тях като приливна вълна. Ив знаеше какво цели съпругът й — да прогони от съзнанието й ужасната картина, замествайки я с ярки и чисти цветове, създадени от любовта им.

— Престани! — Ив наклони глава, но той продължи да я целува. — Една минута!

— Скъпа, страхувам се, че надценяваш мъжествеността ми, но ще се постарая да се вместя във времето. — Игриво захапа ухото й, после прошепна: — Да видим какво ще излезе.

Съзнанието й вече се замъгляваше, мускулите й се напрегнаха.

— Господи, много те бива!

— Уменията ми ще бъдат ли отразени в официалния доклад за работата ми като… — целуна я страстно, сетне добави: — … като експерт-консултант?

— Похвалата ще бъде класирана в моя архив — задъхано промълви тя, питайки се кога е съумял да свали ризата й. — Почакай… не може да го направим върху командното табло!

— Кой ти каза? — Рурк вече беше разкопчал панталона й. — Все пак ми се струва, че нещо липсва. — Повдигна я, а тя обви бедра около кръста му.

— Измина една минута — промърмори, но не издържа на изкушението и го ухапа по шията.

— Да видим дали ще можем да накараме времето да спре.

Рурк натисна някакво копче на стената, леглото, скрито зад панела, се плъзна навън. Когато Рурк положи Ив на матрака, тя ловко се преобърна и се просна върху него.

— Наистина трябва да побързаш.

— Все някак ще се справя.

Тя разкопча ризата му, прокара длани по мускулестите му гърди, сведе глава и го ухапа.

Вкусът на плътта му вече бе част от нея, но всеки път го желаеше по-силно от предишния. И го изпиваше с целувки, притискайки устни към неговите, докато възбудата й се разгоря като буен огън.

Чувстваше я как блика от него, докато целувките и допирът им ставаха все по-страстни. Похотта я зареждаше с енергия, пулсираше в тялото й като адреналин.

Рурк я просна по гръб, за да свали панталона й, тя смъкна неговия. Под жарките му устни сърцето й биеше до пръсване. Мускулите му се напрегнаха под допира на нетърпеливите й пръсти.

Накрая изгубиха търпение и разкъсаха дрехите си. Като остана гола, Ив избухна в смях и отново седна върху съпруга си, ала когато го усети в себе си, престана да се смее и замърка от удоволствие.

Плътта й го обгърна, желанието го влудяваше. Той се повдигна и засмука зърното й, докато усети как биенето на сърцето й преминава в устните му. Усети аромата на плътта й, страстта и миризмата на самката. Ив повдигна бедра, насочвайки го към най-интимното си място.

Започна да се движи, за миг го отблъсна, обгърна с длани главата му, направлявайки лудешкото темпо с бедрата си.

Обзе го шеметен трепет, сякаш го прониза невидимо, но опасно острие. Ив изглеждаше съсредоточена, като че ли животът й зависеше от това да достави удоволствие на любимия човек.

Атмосферата се нажежи, погледът му се премрежи. Ив вече бе само мъгляв силует в бяло и златисто.

— Отпусни се! — прошепна, смътно осъзнавайки, че гласът му е прегракнал. — Да полетим заедно.

Отново я облада с мощен тласък, за миг се почувства така, сякаш тя го поглъща. Чу я да крещи, когато полетя заедно с него.

Притисна я в прегръдките си, докато се върнаха към действителността.

— Забавно нещо е сексът — промълви Ив.

— Ами да, още се смея.

Тя само изсумтя и за миг притисна страната си към шията му:

— Да, шегата си я бива, но май не избрах точната дума. Би трябвало да кажа, че въздействието му е странно. Понякога, след като се любим, съм толкова уморена, че ми идва цял месец да не ставам от леглото. Друг път е тъкмо обратното — изпълнена съм с енергия и се чувствам способна да участвам в маратонско бягане. Каква ли е причината?

— Не зная. Струва ми се обаче, че днешното… упражнение спада към втората категория.

— Имаш право, изпитвам прилив на сила. — Тя се повдигна и страстно го целуна по устните. — Благодаря.

— Няма защо. Помагам, с каквото мога.

— Щом искаш да ми помогнеш, разкарай хубавия си задник, та да продължа работата си. — Тя доволно въздъхна, претърколи се на леглото. — Пие ми се кафе.

— Очертава се безсънна нощ. Какво ще кажеш да хапнем и по едно парче торта с кафето?

Ив взе ризата си:

— Предложението се приема.

 

 

Сексът и кофеинът наистина й подействаха ободряващо и тя работи без прекъсване чак до три след полунощ. Прибави още шест имена към списъка на заподозрените и бе уверена, че ще открие още. Вече имаше план за действие.

Първата й работа на сутринта ще бъде да посети семейство Дюкс. Посегна към чашата с кафе, но Рурк я отмести:

— Капнала си от умора, лейтенант. Край на дежурството ти.

— В състояние съм да работя поне още час.

— Надценяваш се. Пребледня като платно — сигурен знак, че си на края на силите си. Не поспиш ли няколко часа, утре съзнанието ти ще бъде замъглено. Ако се заемеш с каквото предполагам, трябва да си свежа като краставичка. Ще разпиташ семействата на малтретираните момчета, нали? Пийбоди ще те придружава ли?

Рурк продължи да й задава въпроси с цел да отвлече вниманието й, не защото отговорите го интересуваха. Изключи компютърната система и прегърна през кръста съпругата си.

— Питам се как да постъпя — промълви тя. — Ако я взема с мен, може да се забърка в неприятности. Тръгна ли без нея, ще се разсърди и ще започне да се цупи. В подобни моменти е направо невъзможна. — Докато говореше, не забеляза как Рурк я отведе до асансьора, което й подсказа, че наистина е неработоспособна. — Най-добре тя сама да реши. А може би ще…

— Ще го обмислиш сутринта — прекъсна я Рурк и я поведе към спалнята.