Нора Робъртс
Защита в смъртта (19)

Осемнайсета глава

Още щом се върна у дома, Ив се зае да прегледа информацията на дисковете, отделяйки за по-късно онези, които според етикетите съдържаха счетоводни данни.

Беше предала на Рурк джобния компютър, за да направи необходимите лабораторни тестове за установяване на заразата.

Оказа се, че на един от дисковете е записан дневникът на Грийн, който бе диктувал всичко, което му се е случило през деня. За съжаление не споменаваше имената на клиентите си, а само инициалите им или прякорите. „Шишкото донесе редовната месечна вноска. Г.Г. помоли за нова отсрочка.“ Описваше покупките си, посещенията в клуба, сексуалните си преживявания. Тонът му неизменно бе подигравателен.

Грийн беше изпитвал ненавист към хората, които обслужва. „Затова е започнал да ги изнудва — помисли си Ив. — Подлагал ги е на натиск, докато накрая е станал като тях. Богат, отегчен, извратен.“

„Днес хванах готино парче — бе отбелязал в деня на запознанството си с Хана Уейд. — От няколко дни наблюдавам тази мацка. Виси пред някой клуб, набелязва си клиент и го уговаря да я вкара вътре. В повечето случаи веднага се уединяват в някоя от стаите. Като приключи с клиента, тя се връща в залата и си търси нова жертва. Хрумна ми, че ще бъде добра инвестиция. Познавам хора, които ще платят солидна сумичка да изчукат нещо толкова младо. Няма опасност малката да ми създава неприятности — личи си, че е печена в играта. Ще я задържа няколко седмици — хем ще я понауча на това-онова, хем и аз ще се облажа с «агнешко». Като й купя подходящи дрехи, може да мине за четиринайсетгодишна. Х.К. отдавна ме моли да му намеря нещо свежо… Току-що доведох у дома тази простакиня.“

— Мръсник! — промърмори Ив, превъртя набързо диска, докато стигна до бележките, които Грийн е продиктувал два дни, след като е впримчил Уейд.

„Проклето главоболие! Измъчва ме цял ден. И Зонърът не помага. Имам важни срещи. Не мога да ги пропусна. Дадох ултиматум на Г.Г. до утре да донесе таксата плюс наказателна лихва, иначе любящият й съпруг ще получи интересна пратка. Питам се как ли ще реагира, ако види жена си да палува със санбернар?

Всички са боклуци! Ако кучката реши да ме прецака, лошо й се пише!“

През следващите три дни тонът на Грийн ставаше все по-раздразнителен. Той сипеше заплахи, оплакваше се, ругаеше всички и всичко. Непрекъснато се оплакваше от главоболие, за пръв път споменаваше за кръвоизливите от носа.

При записа, направен ден преди смъртта му, се чуваше непрекъснат плач и глухи удари, сякаш той блъскаше с юмруци по стената.

„Искат да ме прекарат. Всички искат да ме прекарат! Първо тях ще убия. Да, ще ги убия! Заключих се, за да не ме докопа малката мръсница. Тя си мисли, че не знам какво ми е направила. Господи, Господи, главата ми ще се пръсне! Малката направи нещо на главата ми. Няма да й позволя да ме види. Няма да пусна никого да ме види в това състояние. Ще стоя заключен. Тук съм в безопасност. Ако поспя, ще ми мине. Трябва да поспя. Да прогоня болката. Да я заключа. Всичко ще заключа. Няма да позволя на малката пачавра да ме обере до шушка.“

Ив архивира диска, после отиде в кухнята да си налее кафе. След това излезе на терасата и дълбоко си пое въздух.

Записът даваше представа през какви етапи е преминал Грийн, след като е бил заразен с вируса. Параноя, гняв, страх. Симптомите са се проявили малко след като е довел Хана в апартамента си, затова е решил, че тя е виновна за страданията му.

Обезумял от болката, той я е убил, въобразявайки си, че го е сторил при самозащита.

Ив си наля кафе, върна се в кабинета, записа впечатленията си от дневника на Грийн. После, въпреки че й се виеше свят от кофеина, умората и стреса, се зае с видеофилмите.

Скоро разбра по какъв начин Грийн си е докарвал солиден приход. Видеофилмите бяха професионално заснети не само от гледна точка на използваната техника; личеше намесата на опитен режисьор.

Накратко, бяха шедьоври в очите на онези, които имат слабост към садомазохизма и перверзните.

— Още ли се занимаваш с тези дискове? — попита Рурк, който прекоси помещението и тръгна към кухнята, без да погледне монитора. — Ще пиеш ли чаша вино?

— С удоволствие. — Тя потърка зачервените си клепачи.

— Твоите хора си тръгнаха. Ще пийнем по чаша вино, после ще… — Той не довърши мисълта си. Онова, което видя на екрана, го порази, въпреки че не беше пуритан. — Хей, това мечка ли е?

— Не, огромно куче. Мисля, че е санбернар.

Рурк отпи от чашата си, приведе се към монитора:

— Изглежда, имаш право. Какво ли ще си помислят онези от дружеството за защита на животните, ако видят това симпатично филмче? Всъщност косматият приятел май се забавлява, ако се съди по… Леле!

— Дай ми виното! — Тя отпи голяма глътка. — Това минава всички граници… неописуемо е. Позна ли дамата, която се забавлява с мурджото?

— Ами… лицето й почти не се вижда.

— Грийн не споменава името й, говори за нея като Г.Г. Проверих самоличността й, като изпратих снимка от кадъра, в който дамата се мажеше с масло, за да помогне на рошавия приятел да проникне в нея. Казва се Грета Гауан и е съпруга на професор Джона Гауан, декан на факултета по социология в Нюйоркския университет. Професорът е един от стълбовете на партията на консерваторите и ревностен методист. Искаш ли да се обзаложим, че Клариса Прайс е била негова студентка?

— Никога не залагай срещу банката — промърмори Рурк, който въпреки отвращението си, не можеше да откъсне поглед от екрана.

— Бас държа, че тя го е завербувала за участие в терористичната организация или пък обратното… Грета има две деца и… Божичко, каква гадост! Председателка е и на няколко комитета. Представяш ли си как ще реагират дамите от комитета по градинарство например, ако разберат за любовта й към кучетата?

— В портативния компютър, който, между другото, не е заразен, е отбелязана сума от шест хиляди долара, платена от Г.Г. шест дни преди убийството.

— Съвпада с дневника му. Този филм не е заснет в апартамента — добави Ив, — но за някои от предишните той е използвал втората спалня. В сравнение с тази гадост те са като детски филмчета. Групов секс и садомазохистични изпълнения, участниците са костюмирани, има и нещо като сценарий. Главната роля в единия се изпълнява от съвсем млада девойка. Направих справка за нея, оказа се, че също като Хана е избягала от дома си. Явно Грийн е умеел да ги надушва.

Рурк въздъхна:

— Искаш ли да погледаме някоя класическа комедия, за да си оправим вкуса?

— Не, още тази вечер трябва да прегледам всички дискове, да идентифицирам „актьорите“.

— Защо?

— Защото искам да науча истината. — Тя пъхна в компютъра нов диск. — И да потърся връзка с престъпниците.

— Наистина ли мислиш, че терористите са избили толкова много хора, само и само да се отърват от един изнудвач?

— Не. Но съм на мнение, че всяка от жертвите е била набелязана след грижлив подбор, а Грийн е избран не само защото е бил изнудвач… Виж какво, не те принуждавам да гледаш тези гадости.

— Щом ти издържаш, значи и аз мога.

— И този филм е заснет в спалнята — отбеляза Ив. — Предполагам, че са използвани скрити камери, които се задействат дистанционно. После Грийн монтира кадрите, прави копие, започва да изнудва съответния клиент. Може би по този начин е загубил част от клиентелата си, но не и солидните доходи, при това освободени от данъци. Ето, започва.

От банята, намираща се до спалнята, излезе стройна жена със сексапилна черна рокля и дълга светлоруса коса. Носеше фини черни чорапи и обувки с невъзможно висок ток.

Колието, плътно опасващо шията й, беше обсипано с диаманти, устните й бяха обагрени в убийствено червен цвят.

— Изглежда ми позната — промърмори Ив. — Питам се дали е клиентка или проститутка.

— Искаш ли да пусна снимката й за проучване?

— Нека първо погледаме.

Вратата откъм коридора се отвори, в спалнята влезе някакъв мъж. Беше гол до кръста, носеше тесен черен панталон от кожа, подчертаващ набъбналия му пенис. Мускулестата му гръд лъщеше като намазана с плажно масло. Косата му беше пригладена назад, лицето му бе поразително красиво, очите му — поразително сини. Под лявото му зърно имаше татуировка. Ив нареди на компютъра да спре кадъра и да увеличи изображението. Едва тогава видя, че татуировката представлява мъничък човешки череп.

Красавецът прокара между пръстите си камшика, който носеше, сетне прошепна: „Розана!“.

Жената притисна длан до шията си: „Как влезе?“.

— Явно играят роли — отбеляза Ив. — Ще пусна снимките им за идентифициране. — Отново нареди на компютъра да спре кадъра и да увеличи лицата на „актьорите“.

— Ив!

— Ммм, какво?

— Внимателно разгледай жената.

— Това и правя. Сигурна съм, че отнякъде я познавам.

Рурк се поусмихна, облегна се на бюрото:

— Разгледай я още по-внимателно.

Тя се намръщи от отвращение, но не откъсна поглед от екрана. Полуголият красавец прокара камшика между бедрата на жената. Тя потрепери и се обърна сякаш да побегне, ала мъжът я хвана и я притисна до гърдите си. Започнаха да се целуват, камерата показа ръцете им…

Ръцете!

Ив внезапно възкликна:

— Това не е жена!

Полуголият красавец смъкна роклята до кръста на блондинката. Отдолу тя носеше черен дантелен корсет, едва прикриващ пищни гърди, които очевидно бяха само част от маскировката. Мъжът размаха камшика и няколко пъти я удари по задника, блондинката се съпротивляваше, стенеше и задъхано протестираше. Роклята се изхлузи на пода.

— Чак да не повярваш, че това е мъж — промърмори Ив, взирайки се в стройните бедра, подчертавани от черните чорапи, придържани със старомодни жартиери. Издайнически бяха само широките рамене и прекалено големите ръце, а като се загледа, тя видя изпъкналата адамова ябълка под колието.

Помъчи се да си представи как ще изглежда лицето без тежкия грим, ако я няма русата перука. Сигурна беше, че познава този човек.

Когато камерата го показа в едър план, в съзнанието й нещо прещраква.

— Боже мой! — възкликна изумено.

— Позна ли го? Аз още не мога. След минута вече ще знам. — Но когато полуголият принуди пленника си да коленичи и извади пениса си, Рурк потръпна от отвращение. — Смятам да пропусна този епизод. Призлява ми от… Ооо, ето кой бил! — добави, след като камерата показа от друг ъгъл лицето на непознатия, чиито кристално сини очи похотливо се взираха нагоре. — Наистина не ми се гледа как негова светлост кметът прави свирка на човека с кожения панталон.

Извърна поглед от екрана, повдигна брадичката на Ив:

— Още едно доказателство, че си страхотно ченге. Признавам, че не си загуби времето. Това ще ми е като обица на ухото — никога повече няма да се съмнявам в интуицията ти.

— Ще изгледам докрай тази гадост.

— Налага ли се?

— Утре трябва да докладвам на началството, но искам да им представя неоспорими доказателства. Представяш ли си как ще реагират, като разберат, че Пийчтри е замесен не само в сексскандал, ами и в убийство.

— Ще пийна още малко вино — промълви Рурк и взе чашата й. — Заради двама ни.

— Грийн не е бил глупав. Обслужвал е главно богаташи с извратени сексуални предпочитания. Подбира и няколко души извън този „елитен клуб“. Шепа хора, които са използвали услугите му и до известена степен му се доверяват; които не могат да си позволят да бъдат замесени в скандал. Той ги изнудва безмилостно, но те са готови да плащат. Ако получаваш от дванайсет души по двайсет и пет хиляди месечно, това прави…

— Още три милиона и шестстотин хиляди годишно. Желязна система, няма спор. Заплашваш някакви нещастници, че ще ги злепоставиш, и си осигуряваш живот сред разкош.

— От дневника му става ясно, че повечето от изнудваните са продължили да бъдат негови клиенти.

— Човекът е странно животно — отбеляза Рурк. — Мислиш ли, че кметът участва в терористичната група?

— Не зная. Но имам достатъчно основания да го попитам, нали?

— Осъзнаваш ли, че си играеш с огъня, лейтенант?

— Разбира се. — Тя притисна пръсти до слепоочията си, сякаш да прогони главоболието, което заплашваше да се разрази с пълна сила. — Чувствам се като въжеиграч без предпазна мрежа. Ако медиите надушат нещо, последствията ще бъдат ужасни. Призлява ми, като си помисля, че гласувах за този мръсник!

— Сигурно щеше да спечели още повече гласове, ако по време на предизборната кампания носеше сексапилната черна рокля. Привлекателна гледка — добави Рурк и се ухили, когато тя накриво го изгледа. — Лейтенант, време е да си лягаме. И двамата сме уморени.

— Шампионе, започвам да си мисля, че не си уморен, ами има друга причина, щом се възхищаваш от мъжете с черни роклички.

— Казах, че гледката е привлекателна — поправи я той, — но си мислех за роклята, пък и за бельото под нея. Какво ли не бих дал да те видя по корсет, жартиери и обувки с висок ток.

— Ще има да чакаш. — Ив се прозина и се облегна на стената на кабината, докато асансьорът пътуваше нагоре.

Само след пет минути вече беше в леглото, след десет бе заспала.

Не знаеше кога я е връхлетял кошмарът.

Намира се в някаква стая, белите стени са изплискани с кръв. Прекосява я, обувките й се обагрят в червено, докато гази в отвратителните локви. Дори в съня си усеща ужасната миризма.

Девойката лежи по корем върху белия килим, който е подгизнал от кръв. Ръката й е протегната, пръстите — разперени, сякаш посяга към нещо.

Но там няма нищо.

Ножът е там.

В съня си Ив прикляква, взима ножа за дръжката.

Чувства как топлата лепкава течност се стича по ръката й.

Отново поглежда встрани, но върху белия килим вече не лежи девойка, а мъничко момиченце, почти бебе. Свито е на кълбо, дълбоките му рани кървят. Изцъклените му очи са като стъклените очи на кукла.

Тя си спомня. Спомня си мъничкото телце, потънало в локва кръв. Откъде е изтекла толкова много кръв? Спомня си и човека, който е извършил злодеянието, бащата, обезумял от наркотици. Спомня си как тича нагоре по стълбището, а детето пищи ли, пищи.

Бе закъсняла. Озовала се бе в стаята прекалено късно, за да спаси момиченцето. Убила беше бащата, но не можа да спаси живота на детето.

Не можа да спаси девойката, невръстното момиченце. Ръцете й са изцапани с кръвта им.

Ножът проблясва в ръката й.

Вече не е в стая с бели стени, а в мръсна стаичка. Пронизващият студ я сковава. Толкова е студено. През мръсното стъкло на прозореца примигва светлинна реклама и обагря в червено ръцете й… мънички ръчички, стиснали дръжката на ножа.

Когато той влиза, и неговото лице се озарява в червено като предчувствие за кръвта, която ще се пролее…

— Ив! — Рурк я прегърна и я притисна до гърдите си, когато тя започна да се дърпа. Беше премръзнала, докато я слушаше как плаче в съня си, сърцето му се късаше. — Ив, събуди се! Върни се при мен. Сънувала си кошмар. — Зацелува я по челото, по страните. — Било е само кошмарен сън.

— Убий бащата, спаси детето.

— Шшт. — Той прокара длан по гърба й, пъхна ръка под опърпаната риза, която тя използваше вместо пижама. — До теб съм, скъпа. В безопасност си.

— Толкова много кръв…

— Господи! — Той седна, придърпа я в скута си, залюля я в мрака.

— Добре съм… — промърмори Ив, отпусна глава на рамото му. Понякога само уханието, излъчващо се от него, й възвръщаше равновесието. — Извинявай, сигурно те изплаших. Добре съм, нищо ми няма.

— Но на мен ми има. Остани така още малко.

Ив го прегърна през кръста:

— Начинът, по който е загинала Хана Уейд… ми напомни за едно невръстно момиченце. Баща му го разпори с нож, защото аз закъснях…

— Да, знам. Случило се е малко преди с теб да се запознаем.

— Сигурно ще ме преследва до смъртта ми. Детето загина заради мен, защото се забавих. Предполагам, че щях да се пречупя, ако тъкмо тогава в живота ми не се появи ти. Но споменът за момиченцето ме преследва насън и наяве, Рурк. Като призрак, който е само един от многото, смущаващи духа ми.

— Спомняш си за момиченцето, Ив. — Той нежно я целуна. — Може би си единствената, която си го спомняш.

 

 

Сутринта стана много рано. Потренира до изнемогване в спортната зала, после няколко пъти преплува басейна, физическото натоварване й помогна да прогони умората и мъчителното главоболие, предизвикано от кошмара.

И тъй като знаеше, че Рурк няма да я остави на спокойствие, докато не му се подчини, склони да закуси с овесената каша, която й беше поръчал. Накриво изгледа чашата с мътна течност, поставена до каната с кафето:

— Какво е това?

— Протеинова напитка.

— Не я искам. Съгласих се да изям тъпата овесена каша, не ме насилвай повече.

— Ще правиш каквото ти казвам. — Той погали котарака Галахад и посвети цялото си внимание на съпругата си, въпреки че на монитора на компютъра течеше актуалната борсова информация. — Знам, че на обед ще хапнеш само някакво тъпо шоколадче. Послушай ме, мисля ти доброто. Снощи спа много неспокойно…

— Умът ми е зает с какво ли не — прекъсна го тя. — А ти защо не си поръчаш протеинова напитка?

Рурк невъзмутимо набоде на вилицата си парченце грейпфрут:

— Не я понасям. Освен това не на мен предстои неприятното задължение да арестувам кмета.

— Имаш право. Крайно време е да се захващам за работа.

— Ако кметът знаеше какво го очаква, денят му щеше да започне още по-неприятно от твоя. Изпий чашата до дъно, лейтенант!

Тя се намръщи, но се подчини. Напоследък вкусът на напитката, приготвяна от съпруга й, започваше да й харесва, но за нищо на света нямаше да го признае.

— Засега ще запазя информацията в тайна от моите хора. Първо трябва да докладвам на Уитни, вероятно и на Тибъл… Прекрасна перспектива, няма що.

— До обед ще изолираме вируса. Все повече стесняваш кръга около терористите.

— И това донякъде ме тревожи. — Тя погледна компютърната система. — Прекалено много шум вдигнах около тях. Вече знаят, че започвам да размотавам кълбото. Могат ли да заразят с вируса тази система?

— Едва ли. Защитните й кодове са много по-сложни отколкото при обикновените домашни компютри.

Галахад се промъкна към масата. Рурк само го стрелна с поглед. Котаракът съсредоточено започна да се мие с лапичка, сякаш изобщо не му беше хрумвало да се доближи до храната.

— Взех и допълнителни предпазни мерки — продължи Рурк, — въз основа на защитния филтър, по който работим в лабораторията. Не мога да ти дам стопроцентова гаранция, но мисля, че компютърът ни е в безопасност, ако терористите не са модифицирали вируса.

— И още един въпрос. Възможно ли е да изобретите някаква аларма, която да предупреждава при опит за заразяване, или детектор, проследяващ източника?

— Интересно хрумване, лейтенант. За твое сведение вече работя по въпроса. Успех ще постигнем едва след като идентифицираме вируса, но твоите покорни слуги, работещи в лабораторията, вече имат няколко конструктивни предложения, особено Джейми, който е истински гений в тази област. Ако не беше твърдо решено да стане ченге като теб, хлапето щеше да е спечелило първия си милиард долара преди… преди възрастта, на която аз станах милиардер.

— Ако съумеете да проследите кой е изпратил вируса чрез този компютър, ще успеете ли да сторите същото, като използвате някой от заразените компютри? — Като видя изражението на Рурк, тя забели очи. — Добре де, явно изоставам от гениалния план, измислен от компютърните специалисти. Знаеш ли какво, шампионе, ако днес разконспирирате проклетия вирус, може да изровя отнякъде жартиери.

— Искам още дантелен корсет и обувки с висок ток.

— Добре, но само ако установиш източника на разпространение на заразата.

— Полицейската работа започва да ми харесва. Искам да бъдеш с обувките през цялото време, докато се…

— Да не избързваме, приятелче. — Тя се изправи. — Отивам да се обадя на командира.

 

 

Ив отиде в кабинета си и затвори вратата. Не знаеше какъв е графикът на Уитни, но предполагаше, че той вече е излязъл от дома си в Уестчестър. Позвъни на видеотелефона в колата му, признавайки пред себе си, че нарочно се е позабавила, за да не го търси в къщи и да разговаря със съпругата му.

— Уитни.

— Сър, в процеса на разследването се натъкнах на факти, които трябва спешно да съобщя на вас и на началника Тибъл.

— Какви факти?

— Съжалявам, но въпросът не е за обсъждане по видеотелефона, сър. Според мен имаме Код 5.

Командирът присви очи. Код 5 означаваше пълно затъмнение по отношение на медиите; от този момент нататък всички материали по разследването ставаха строго секретни.

— От вас ли се обаждаш?

— Да, сър. Ще бъда в управлението след…

— Почакай. Тибъл ще стигне по-бързо до твоя адрес, отколкото до центъра на града. Аз също. Ще се свържа с него. Ще бъдем при теб след около половин час.

— Слушам, сър.

— Хората от твоя екип знаят ли онова, което възнамеряваш да ни съобщиш?

— Не, сър. Фактите са известни само на експерт-консултанта; натъкнахме се на тях по време на съвместната ни работа.

— Засега не казвай нито думичка пред никого.

Тъкмо когато той прекъсна връзката, Надин се втурна в кабинета.

— Да му се не види! — гневно възкликна Ив. — Кога ще разбереш, че щом вратата е затворена, не бива да нахълтваш? Нямам време за разговори. Изчезвай!

— Не бързай толкова. — Репортерката затвори вратата, прекоси кабинета и подхвърли на Ив някакъв диск. — Доста усилия положих да ти го доставя, но държа да не се разбере, че си го получила от мен.

— Защо? И какво съдържа?

— Защото има опасност жестът ми да бъде изтълкуван от моите шефове като прекалено голяма услуга към полицията. Дискът съдържа любителски видеозапис, който Канал 75 са купили от някакъв турист след голям пазарлък. Въпросният турист минавал с въздушен автобус покрай сградата на Парк авеню тъкмо когато Ник Грийн изтичал на терасата. Ще го излъчат точно в девет. В името на старото ни приятелство реших да те предупредя.

— Наистина ли ще излъчите запис на самоубийството на един човек?

— Без значение е дали одобрявам или не. Видеоматериалът ще бъде излъчен по време на новинарската емисия в девет часа и ще бъде голям хит. Ще споделя само с теб, че не одобрявам показването му, без предварително да се информира полицията. Разбира се, това няма да промени хода на разследването, но се страхувам, че ще спечели нови поддръжници за каузата на терористите. Затова ти давам време да подготвиш отговора си.

— Ти изгледа ли материала?

— Да, пуснах го в колата, докато пътувах насам. Потресаващ е. Онези, които не знаят истината за Грийн, ще си кажат: „Какво чудовище! Слава Богу, че е мъртъв!“.

— Как се казва този турист?

— Не мога да ти съобщя името му. — Надин нетърпеливо отметна буйната си грива. — Далас, дори да го знаех, пак нямаше да ти го кажа. В подобни случаи източникът остава анонимен.

— Лично ти ли го разпита?

— Не.

— Тогава той не е твой информатор.

Репортерката поклати глава:

— Не мога да ти кажа нищо повече. Почти сигурна съм, че материалът е автентичен, но ако настояваш, ще се поразровя. Открия ли нещо нередно, веднага ще ти го съобщя.

Ив кимна:

— Благодаря. Поне признай колко са се изръсили шефовете ти за видеозаписа.

— Далас…

— Няма да кажа на никого, обещавам. Моля те, задоволи любопитството ми.

— Дали са един милион за материал от двайсет секунди.

— Изглежда, анонимният турист е ударил джакпота. Още веднъж ти благодаря. Няма да го забравя.

— Длъжница си ми.

— Мразя да съм задължена някому… — Тя замълча, сетне добави: — Ще избухне грандиозен скандал, най-вероятно в разстояние на един-два дни. Не, не си прави труда да ме разпитваш — няма да ти отговоря. Когато фактите станат обществено достояние и получа разрешение от шефовете, ще ти дам интервю.

— Добре, но в разстояние на един час от разпространяването на новината.

— Не ме принуждавай да те мамя. Обещавам, че ще говоря пред камерата при първа възможност.

— Е, като няма риба, ще се задоволя с рак, както се казва. А сега изчезвам. И запомни — не съм била тук.

Ив едва изчака репортерката да излезе и зареди в компютъра новия диск.

Видя терасата на Грийн и как вратата на спалнята се отваря. Окървавеният Ник изскача навън. Операторът явно се стряска от гледката, изругава, изображението подскача. Но човекът се оказва хладнокръвен и само след миг отново насочва обектива към терасата.

„Грийн наистина прилича на чудовище“ — помисли си тя. От пръстите и от косата му капеше кръв. Устата му беше раззината, очите му бяха обезумели и червени като на демон. Замахна с ножа, сякаш за да намушка въздуха, удари с юмрук главата си.

После занича от единия край на терасата до другия, пропъждайки с юмрук невидими насекоми. Изведнъж сграбчи ножа с две ръце, отметна глава и заби в гърдите си острието.

— Майчице! — изпъшка Джейми, който бе застанал на вратата между двата кабинета и ужасено се блещеше в монитора.

— Мамка му! Компютър, спри диска! Хлапе, кой ти разреши да нахлуваш тук?

— Извинявай. Рурк ме помоли да… каза да те попитам… няма значение. — Той дълбоко си пое въздух, прокара по устните си опакото на дланта си. — Беше човекът, дето се самоуби вчера, нали?

— Веднага се връщай в лабораторията!

— Не се отнасяй с мен като с дете! — Джейми вирна брадичка. — И аз участвам в екипа по разследването! Дядо ми беше ченге, аз също ще стана полицай. И преди съм виждал кръв, забрави ли, че навремето убих човек?

— Да не си го споменал друг път! — Тя изтича да затвори вратата между двата кабинета. — Официалният рапорт, подписан от мен, гласи, че Олбан е бил убит, когато е оказал съпротива при ареста. Ако си решил да ме накиснеш, разправяй наляво и надясно, че си убил човек!

— За нищо на света не искам да ти причиня неприятности. — За миг изражението му издаде обичта му към нея, които той се опитваше да прикрие с хлапашка самонадеяност. — Разчитай на мен, Далас.

Ив, която по принцип се боеше от проявата на силни чувства, побърза да смени темата, преди и двамата да се почувстват неловко:

— Вярвам ти, но гледай да не се повтори.

— Това е нашата тайна, Далас. Зная защо вчера не ме допусна на съвещанието. За да не видя нещо подобно. — Той кимна към монитора. — Трухарт е само с три-четири години по-голям от мен, а него не гониш, когато има кръв и трупове.

— Разликата помежду ви е, че той носи униформа.

— Някой ден и аз ще бъда като него.

Ив внимателно го изгледа и забеляза, че сивите му очи вече бяха проницателни като очите на ченге.

— Вярвам, че ще бъдеш страхотен полицай. Слушай, отстраних те не защото мисля, че няма да издържиш. Но смятам, че ако прекалено рано се сблъскаш с ужасите, които едно ченге вижда ежедневно, има опасност да залитнеш, преди да си започнал.

— Вече съм видял достатъчно.

— Така си мислиш. Не подозираш какво те очаква. Първо завърши полицейската академия, после пак ще си говорим.

— Слушам, лейтенант.

— А сега изчезвай. Хей, направи ми една услуга — не позволявай на никого да влезе тук.

— Слушам — повтори той и дяволито се усмихна, при което заприлича на петгодишно хлапе. — Знаеш ли, Трухарт е лапнал по теб.

— Да те няма, нахал такъв! — Ив насила го избута в коридора и тръшна вратата след него. Отново седна пред компютъра, копира диска за архива си; оригиналът щеше да предаде на командира.

Докато чакаше Уитни и Тибъл, въведе описанието на новите веществени доказателства, закодира файла, постара се да подреди мислите си.

Когато на вратата се почука, тя дълбоко си пое въздух и стана да посрещне двамата шефове на градската полиция.