Нора Робъртс
Защита в смъртта (18)

Седемнайсета глава

Ив знаеше, че е извадила от равновесие Клариса Прайс. Знаеше още, че тя няма да се обади на адвоката си, докато не получи разрешение от организацията, но непременно ще се свърже с Дуайър.

Наблюдаваше я, докато тя разглеждаше снимките от местопрестъплението, и забеляза как лицето й се изкриви от ужас. Очевидно бе потресена, не вярваше на очите си. По-късно шокът ще отшуми, но кървавата гледка ще остане запечатана в съзнанието на Прайс, ще я кара нощем да сънува кошмари и с писък да се събужда.

Ив знаеше, че за да не се случи същото с нея, трябва да посвети цялото си внимание на работата. Докато прикрепваше фотографиите на таблото в кабинета си, реши да състави план за действие, да обмисли следващите си стъпки.

Не бива да позволи на ужаса да възкръсне, да я удари като юмрук в корема, както се бе случило при влизането й в луксозния апартамент на Грийн, намиращ се на Парк авеню. За миг се бе върнала назад във времето и се бе озовала в мизерната хотелска стая в Далас, усещайки навсякъде миризмата на кръвта, стискайки окървавения нож.

Рурк влезе в кабинета, затвори вратата и я заключи. Ив заговори, без да го погледне:

— Искам целият екип да се събере тук. С изключение на Джейми, разбира се. Ще съобщя подробности за последните убийства.

— След малко. — Той се приближи, хвана я за раменете, обърна я към себе си. Забеляза, че очите й са се замъглили. Знаеше, че отчасти това се дължи на умората. Но тъй като я познаваше по-добре дори от себе си, разбра, че кошмарните спомени отново са възкръснали. Сложи длан на челото й, сетне прошепна нежно:

— Виждам колко се измъчваш, какво страдание ти причинява миналото.

— Няма да позволя да попречи на работата ми.

— Разбира се, не бива да го допуснем. Отпусни се, Ив. Забавяне от няколко минути няма да бъде фатално за работата ти. — Притегли я до гърдите си, тя го прегърна и прошепна: — Не беше същото… изобщо не приличаше на… знаеш какво. Но възкреси спомените. Докато гледах момичето на пода, ми се стори, че виждам него. Вцепених се от студ. Странно… Почти ежедневно се сблъсквам със смъртта, ала не се връщам в миналото.

— Може би се е случило, защото жертвата е младо момиче.

— Била е на шестнайсет, а аз бях едва осемгодишна. — Тя тежко въздъхна. — Докато я гледах, си помислих, че можеше да съм на нейно място, ако не го бях убила, ако не бях избягала. — Успокоена от докосването на съпруга си, за миг Ив облегна глава на рамото му, а когато отново погледна таблото, очите й се бяха прояснили. — Виж какво са й сторили.

Въпреки че Рурк беше врял и кипял в живота, снимките смразиха кръвта му.

Хана Уейд буквално бе насечена на парчета. Ризата и късия панталон, които е носила, бяха разкъсани и подгизнали от кръвта й.

— Знам какво изпитваш, скъпа — тихо каза той. — Макар че непрекъснато се сблъскваш със смъртта, не си станала безразлична към нея, страдаш заради жертвите. Състраданието те отличава от другите, помага ти да бъдеш сред най-добрите в професията.

— Разбираш, че трябва да работя, за да прогоня кошмара — промълви тя. — Но не искам Джейми да види снимките. След всяко съвещание ще ги свалям от таблото.

— Ще го изпратя в залата за билярд и ще помоля Съмърсет да го държи под око, за да не стъпва тук, докато приключите.

Ив кимна, отстъпи назад, изтръгвайки се от прегръдката му:

— Отговори ми на един въпрос. Изнудих ли те или те заплаших, за да отвориш засекретените файлове?

— Не. Потърси помощта ми неохотно, дори скърцаше със зъби.

Тя неволно се усмихна:

— Като изключим скърцането със зъби, това е самата истина. Но каквото и да ме попиташе онзи пор от Отдела за вътрешно разследване, щях да го отрека. Излъгах го в очите, обаче ни най-малко не съжалявам. — Ив отново погледна снимките на мъртвото момиче и повтори: — Не, не съжалявам.

Когато сътрудниците й се събраха в кабинета, тя ги запозна с подробностите около поредното престъпление.

— Официалната професия на Ник Грийн е била консултант по устройване на празненства. Повечето му клиенти са били наркомани или извратени. Продавал им е дрога и порнофилми с участие на малолетни или показващи полово сношение между хора и животни. Осигурявал е и нелицензирани компаньони от двата пола за онези, които са се интересували от удоволствия, забранени от закона. Разбира се, има досие в полицията, в което се споменава, че лично е „прослушвал“ мъжете и жените, които е назначавал. Осем пъти е бил арестуван, но нито веднъж срещу него не са били повдигнати обвинения. Очевидно бизнесът му е процъфтявал. Притежава разкошно обзаведен апартамент на Парк авеню.

— Познавал ли е Прайс или Дуайър? — попита Бакстър.

— Не намирам имената им в компютърните му файлове, но несъмнено е бил стар познайник на служителите от Агенцията за закрила на децата. Както вече споменах, има осем ареста, от които два заради съдебни искове, подадени от родители на малолетни. Единият иск е засекретен. Обзалагам се, че зад кодираната информация ще открием един или повече членове на терористичната организация.

— Лейтенант, разрешете. — Трухарт вдигна ръка като ученик. — Възможно ли е Грийн да е бил заразен с вируса само заради деянията си и да не е свързан по друг начин с организацията?

— Прекалено рано е да действат по този начин. Ясно е, че при първия етап разчистват лични сметки.

— Далас има право — кимна Фийни. — Хората, които участват в подобна група, се излагат на голям риск. Повечето не са идеалисти, първо искат да си отмъстят. Лидерите стимулират редовите членове, като изпълняват желанията им. Разбира се, не липсват и фанатици безумци. Социопати, на които допада да убиват от разстояние, без да си цапат ръцете.

— Апостоли — намеси се Рурк, — които са готови да следват своя месия. Недоволни ченгета, членове на градската управа, социални работници и всички онези, които прекалено често виждат как виновниците се отървават безнаказано. Предполагам, че сред членовете на групата има и такива, които са заинтригувани от идеята за прочистване на обществото.

— Ето резултатите. — Ив посочи таблото. — Действат бързо. Мисля, че вече са заразили или са подготвили за заразяване хората, предвидени за първия етап на операцията им. С един куршум два заека — удовлетворяват желанията на членската маса и привличат вниманието на медиите. Изборът на хора, които по някакъв начин са навредили на деца, не е случаен. Дори ченгетата имат друго отношение, когато жертвите са деца.

Тя отново погледна таблото.

— Съседите, които разпитахме, казаха, че за пръв път видели Хана Уейд преди десетина дни. Но нищо чудна да се е нанесла при Грийн по-отдавна; родителите й твърдят, че от три месеца нито са я виждали, нито им се е обаждала. Този път дори не са си направили труда да уведомят полицията за изчезването й. Хана редовно е бягала от дома си. Макнаб, прегледай видеозаписите от охранителните камери, за да разберем точно кога се е нанесла в апартамента на Грийн.

— Слушам.

— Искам да знам колко често е излизала от сградата, кой е посещавал Грийн през последните две седмици. Родителите на Хана ни дадоха списък с имената на нейни приятели и приятелки. С Пийбоди ще ги проверим. Бакстър, свържи се с колегите, които са разпитвали Грийн, може пък някой да се съгласи да ни съдейства. Фийни, Рурк и хлапето ще продължат да работят по извличането на информацията от заразените компютри, които конфискувахме.

— Напредваме — каза Фийни. — Надявам се, че ако се потрудим още осем-десет часа, ще изолираме вируса.

— Прекрасно. Дръжте ме в течение. Ударът срещу Грийн следва вече установения шаблон. През последните пет дни той не е излизал от жилището си. От осем сутринта до полунощ сградата се охранява от петима портиери, които работят на три смени. През нощта дежурят дроиди. Никой не е виждал Грийн да излиза. Според показанията на охраната това е било необичайно за него. Обикновено излизал и сутрин, и вечер. Портиерът, който поема третата смяна, потвърди, че преди десет дни Грийн довел девойка, отговаряща на описанието на Уейд. Вчера никой не я е виждал да излиза или да влиза в сградата. — Тя се обърна и нареди на компютъра: — Покажи на монитор номер едно записа от местопрестъплението.

На екрана се появи ужасяваща картина. Белите стени на всекидневната, обзаведена с мебели с бяла тапицерия, бяха изплискани с кръв. Счупени стъкла проблясваха в червените вадички, криволичещи по белия килим. Преобърнати масички, телевизор, смазан до неузнаваемост, изтръгнати от саксиите тропически растения, които са подчертавали белите стени, бяха като декори около трупа на девойката.

Тя лежеше по корем с разперени ръце и крака. Дългата й руса коса със сапфирени кичури бе така просмукана с кръв, че изглеждаше червеникава.

Ив чу собствения си глас, диктуващ на записващото устройство, видя се как влиза в кадър и прикляква до трупа.

— Виждате наркотиците, пръснати по килима. Наблизо намерихме счупена купа, в която открихме следи от Джаз и Еротика. Компютър, прехвърли на записа от спалнята.

На монитора се появи голямо слънчево помещение, обзаведено в червено и черно. Чаршафите от леглото бяха захвърлени на пода. На екрана на компютъра се виждаше познатото послание: Осъществено стопроцентово прочистване.

— На нощното шкафче се вижда по-малка купичка, също пълна с различни видове дрога. Таблетки, съдържащи наркотични вещества, са разпилени на пода. Изглежда, Грийн е продължил да се дрогира, след като са се проявили симптомите на заразата. Върху чаршафите открихме петна от кръв — може би от кръвта, която е текла от носа му — и от семенна течност, което показва, че е мастурбирал или е имал полово сношение с Уейд малко преди смъртта си. След аутопсията ще разберем истината.

— По дяволите, къде е той? — нетърпеливо попита Бакстър.

— Ще стигнем и до него. Постарах се да възстановя събитията, които са се разиграли в жилището през последното денонощие. Предполагам, че Грийн се е затворил в спалнята си, здраво се е надрусал и е мастурбирал, а Хана се е забавлявала както намери за добре. Натъпква се с храна, поръчана от някоя верига за бързо хранене, и с наркотици, гледа телевизия. Писнало й е от Грийн, но животът в луксозния апартамент на Парк авеню и изобилието от храна, алкохол и наркотици са за предпочитане, вместо да обикаля улиците и да се чука срещу мизерно заплащане, треперейки да не я арестуват. Все някак ще издържи, докато домакинът дойде на себе си.

Трухарт отново вдигна ръка, но Бакстър го срита, поклати глава и му прошепна:

— Не я прекъсвай, няма да те чуе. В момента мислено присъства на местопрестъплението.

— През последните три дни осем души са оставили на секретаря съобщения за Грийн, но Хана не е благоволила да се обади. В края на краищата не му е секретарка, нали? Днес следобед съвсем й писва да седи сама. Може би иска да излезе, да отиде в някой бар. Трябва да си вземе дрехите от спалнята, но Грийн се е заключил вътре. Този път Хана побеснява от гняв — няма начин да излезе, без да се гримира и да се издокара, а всичките й гримове и дрехи са в спалнята. Започва да крещи на Грийн да отвори проклетата врата, но той не се подчинява. Тя изритва дървения плот толкова силно, че наранява пръстите си, което още повече я вбесява. Няколко пъти се засилва и блъсва вратата, насинява бедрото си.

Ив сякаш усещаше раздразнението на девойката. Хана е била позамаяна от алкохола и наркотиците, чувствала се е като затворена в клетка.

— Чувала съм, че след като се надрусаш с Джаз, ти се прияжда нещо сладко. Хана отива в кухнята, изважда от хладилника кутия със сладолед и тъй като й е дошло до гуша, написва с шоколадов сос върху кухненския плот думата „педал“. Обръща се и се сблъсква с него. Той изглежда ужасно. Носът му кърви, очите му също са кървясали. Дъхът му вони, всъщност от цялото му тяло се носи миризмата на разложение. Изглежда, поне няколко дни не е сменял бельото си. Хана си мисли, че е сбъркал адреса, ако си въобразява, че тя ще се чука с него.

Ив си представи кухнята на скъпия апартамент — и тук белите стени и сребърните прибори са изпръскани с кръв.

— Тя подхвърля нещо, което според нея е духовито и язвително. Грийн й удря толкова силна плесница, че малката блъска главата си в автоготвача, изпуска кутията със сладоледа. От нетърпимата болка за миг очите й се премрежват, тя се разтреперва от страх. Но страхът й прераства в ужас, когато вижда как онзи грабва от поставката големия нож. Замахва към нея. Хана вдига ръце, острието разсича дланите й. Опитва се да избяга, кръвта, бликаща от дланите й, изпръсква стената. Грийн отново замахва с ножа, забива го в рамото й, бликва нов фонтан от кръв. Той не я кълца безцелно, а размахва острието от ляво на дясно, от дясно на ляво. Хана пищи, ридае, моли го за милост, мъчи се да избяга. Но жестокият нож винаги я настига. Разсича гърба й, задните й части, отново рамото й. Тя се втурва през малката трапезария, но безумецът отново я настига и този път прерязва артерия. Смъртната присъда на девойката вече е подписана, но тя не го знае. Още си въобразява, че може да избяга. Едва стига до дневната и се просва на килима. Пропълзява няколко сантиметра. Тогава той започва да я кълца.

— Господи! — прошепна Макнаб, сякаш четеше молитва.

— Не знае коя е и не се интересува. — Ив се взираше в монитора, лицето й беше безизразно. — Престанала е да пищи, но писъците в главата му не престават. Той запраща към стената купата с наркотиците, преобръща масичките, няколко пъти забива ножа в канапето. Трябва да прогони болката! Връща се в спалнята, но изпитва ужас да остане там. Излиза на терасата, още държи ножа, който е обагрен в червено. Започва да крещи, ругае въздухоплавателните средства, прелитащи край сградата, съседката, която излиза на терасата на апартамента, намиращ се през един етаж. Жената бърза да се скрие, заключва се в жилището си и се обажда на полицията. Когато колегите идват, всичко е свършено. Компютър, покажи терасата откъм спалнята. Грийн лежеше по гръб. Приличаше на човек, който е преплувал река от кръв. Очите му бяха изцъклени, устата му зееше, сякаш последният писък бе заседнал в гърлото му. Беше забил ножа в сърцето си.

 

 

— Лейтенант, прегледах видеозаписите от охранителните камери. Вече знаем кога Хана за пръв път се е появила в сградата.

За да не се чувства изолиран от колегите си, Макнаб бе пожелал компютърът му да бъде преместен в импровизираната лаборатория. Допадаше му да слуша познатия език на компютърните специалисти, когато Фийни и Джейми обсъждаха следващия етап от работата си или пък Рурк се намесваше с уместно предложение.

Знаеше, че много скоро те ще разберат естеството на вируса, след което ще бъдат способни да създадат защита срещу заразата.

Ив се приближи до него. Всъщност нямаше никаква работа в лабораторията, може би беше влязла тук, само и само да избяга от мислите си.

— Ето го нашето момиче — продължи младежът, посочвайки монитора. — Влиза заедно с Грийн. Портиерът има право — за пръв път се е появила именно през този ден. Докато минават през въртящата се врата, перверзникът я хваща отзад. Мръсникът спокойно може да й бъде баща!

— Тя го е последвала доброволно. — Ив се втренчи в екрана, видя предизвикателната усмивчица на Хана, блесналите й очи. „Казвала си е, че е хванала един стар баламурник — помисли си. — Не е подозирала какво я очаква.“

— Давала си е сметка какво представлява Грийн. На видеозаписите се вижда как свободно излиза и влиза в апартамента. Изглежда, всеки ден става чак по обед. Когато излиза през деня, се връща привечер. Обикновено носи хартиени пликове с покупки от най-скъпите магазини. Вероятно Грийн плаща сметките, а тя си мисли, че здраво го е впримчила.

— Хм… Ето, излизат заедно.

— Да. — Макнаб прехвърли на друг кадър. — Вероятно отиват в някое нощно заведение. Издокарали са се, изглежда, вече са се надрусали. Всяка вечер са излизали заедно, но шест дни преди да се разиграе трагедията, внезапно се затварят в апартамента. През това време са ги посещавали трима мъже. — Той превключи на записа от камерата пред вратата на жилището. — Първият остава шестнайсет минути. Обзалагам се, че съдържанието на дипломатическото му куфарче е разменило собствениците си по време на кратката визита.

— Шестнайсет минути са напълно достатъчни да се провери качеството на стоката и да се преброят парите — кимна Ив. — Провери ли дали този човек е познайник на хората от наркоотдела?

— Ей сега ще се обадя. — Макнаб машинално сви и разпусна пръстите си, за да прогони изтръпването, което още не беше напълно отшумяло. — Познавам един-двама колеги, които ще ми съдействат. Струва ми се обаче, че търговията на Грийн е била така да се каже полузаконна, не се е занимавал с пласиране на най-силните наркотици.

— Какво ще кажеш за втория посетител?

— Той пък остава в апартамента деветдесет и осем минути. Не носи куфарче.

— Посещението му е от друго естество — замислено промърмори Ив, докато наблюдаваше как човекът влиза и излиза от жилището. — Дошъл е за малко секс. Ами третият?

— Остава четирийсет минути в компанията на Грийн. Носи чантичка за дискове. Предполагам, че е купувал дискове с порнофилми.

— Чакай! Този го познавам! Казва се Трипс. Търгува с незаконни видеофилми, които разпространява чрез посредници. Да, той е мой стар познайник. Ако се наложи, ще го прибера на топло, може да ми съобщи нещо полезно. Проучи кои са другите двама, та да ги потърсим, ако ни потрябват. — Ив забеляза как младежът разтри дясното си бедро, преди да започне издирването, и побърза да добави: — Не, не сега. Работата може да почака и до утре сутринта. Стига толкова за днес. Защо двамата с Пийбоди не поплувате в басейна? Не е зле да се поразходите, за да си отдъхнете.

— Брей, много сте отстъпчива! — иронично подхвърли той и се обърна да я погледне. — Съжалявате горкия инвалид, а?

— Възползвай се от размекването ми, Макнаб. Няма да продължи дълго.

Младежът широко се усмихна:

— Хм, сигурно ще ми се отрази добре да отидем в някой клуб и да послушаме музика. Жалко, че още не мога да танцувам. О, хрумна ми нещо гениално — посещение на виртуален клуб. Ще разрешите ли да използваме холограмното устройство?

— Добре, но не искам и да чуя, ако го програмираш за задоволяване на някаква извратена сексуална фантазия.

— Гроб съм, лейтенант!

Ив се върна в кабинета си и започна да чете досието на Ник Грийн. Оказа се, че той е завършил бизнес колеж, но още като юноша се е забърквал в какви ли не каши — търговия на дребно с наркотици, кражби с взлом, продажба на незаконни видеодискове. „От юношеска възраст се е захванал с търговия“ — помисли си тя.

Ако се съди по разкошния апартамент на Парк авеню и дрешника, претъпкан с костюми, дело на прочути дизайнери, подобна дейност беше добре платена.

Удивлението на Ив нарасна, след като се запозна с финансовото състояние на мъртвеца. Той притежаваше три скъпи коли, от които само една беше в движение, а другите стояха в гараж, както и яхта в хангара на вилата си в Хамптън. Колекцията му от произведения на изкуството и бижута беше застрахована за три милиона долара.

— Нещо не се връзва — промърмори и потърси Рурк по видеотелефона. — Можеш ли да прескочиш за малко при мен?

След няколко секунди той се появи, изглеждаше пораздразнен.

— Ако искаш да си свърша работата, лейтенант, не ме прекъсвай.

— Необходимо ми е мнението ти като експерт-консултант във връзка с друг въпрос. Прегледай тези счетоводни данни — приходи, обложени с данъци, и активите. — Тя нетърпеливо кръстосваше кабинета, докато Рурк проучваше цифрите на монитора.

— Очевидно някой е измамил данъчните служби — промърмори той. — Възмутително!

— Спести ме ироничните си забележки. Какъв годишен доход можеш да си докараш от търговия с наркотици и дискове с порнофилми, и от сводничество?

— Знаеш ли, лейтенант, можеше да ти се обидя, че ме смяташ за експерт в подобна област, но реших да го приема като комплимент. А сега на въпроса. Печалбата зависи от разходите. Преди да продадеш дрогата, трябва да я произведеш или да я купиш, трябва да поддържаш мрежата от проститутки, заснемането на видеофилмите също струва пари. Да не забравяме сумите, необходими за подкупи, за заплати на персонала, за най-добрата охранителна система на жилището. Ако си добър търговец и имаш постоянна клиентела, годишната ти печалба ще бъде два-три милиона долара.

— Отново нещо не се връзва. Грийн не е бил крупен наркопласьор, поради което е избягвал честите срещи с полицията, но и печалбата му е била малка. Да речем, че е скрил поне три милиона от доходите си. Ако ги прибавим към сумата, която е обявил пред данъчните, годишният му доход възлиза на около пет милиона. Солидна сумичка, нали?

— Зависи от гледната точка. Приключихме ли?

— Не. Виж какви са разходите му за облекло през миналата година.

Едва прикривайки нетърпението си, Рурк прегледа цифрите, изписани на монитора:

— Изглежда, нещастникът не е държал на марковите облекла и обувки.

— Напротив. Дрешникът му е претъпкан с костюми, носещи етикетите на най-известните дизайнери. Обувките му са поне сто чифта. От известно време живея с човек, обзет от същата странна мания да притежава купища скъпи дрехи и обувки, и се научих да разпознавам доброто качество. За онова, което е в дрешника, е похарчено най-малко един милион.

— Сигурно е предпочитал да плаща в брой — отбеляза Рурк, но очевидно вече беше заинтригуван.

— Добре, ти си спец по математика. Пресметни колко прави пет минус едно. Имай предвид, че колекцията от произведения на изкуството и разни скъпоценности е застрахована за повече от три милиона.

— Човек не купува всичките си бижута в разстояние на една година.

— Вярно е, но оценката им е направена през миналата година и възлиза на три четвърти милион долара. Всичко е било платено в брой. Извади от общата сума още седемстотин и петдесет хиляди. Видеоуредбата е застрахована за милион и половина. Двете нови камери, които са били купени миналата година, струват около петстотин хиляди. Две супер луксозни коли са на гараж, наемът за всяка е поне две-три хиляди месечно. Едната е модел ХР-7000Z — хитът през месец септември. Колко струват според теб?

— Ами… най-малко двеста хиляди долара едната.

— Годишният наем на луксозния апартамент на Парк авеню вероятно също е горе-долу същата сума.

Рурк направи изчисленията наум и кимна:

— Имаш право.

— Ами голямата вила в Хамптън, хангара за яхтата… Колко ли струва това удоволствие?

— Близо милион годишно.

— Добре. Да не забравяме, че господин Грийн всяка вечер пирува в най-скъпите заведения, пръска големи суми за луксозни компаньонки. Прибави и тези разходи към другите. Какво получи?

— Или съм сгрешил в изчисляването на годишната му печалба, или той има друг източник на доходи.

— Друг източник на доходи — повтори Ив и приседна на бюрото. — Ето как виждам нещата. Грийн работи с малко, но отбрани клиенти, повечето от които ще бъдат съсипани, ако „невинното“ им хоби излезе на бял свят. Бизнесът му процъфтява, но той си пада по скъпи предмети, живее на широка нога, иска му се да печели повече. И какво предприема?

— Изнудва клиентите си.

— Браво, пиша ти шестица.

— Все пак не разбирам какво общо има страничният му бизнес — който явно е процъфтявал — с твоята работа?

— Моята работа е да разследвам убийства. Ясно е, че Грийн е жертва на поредния удар на терористите; ако се доберем до списъка на хората, които е изнудвал, ще имаме името на поне един член на „Борци за прочистване“. Предполагам, че го е държал на безопасно място, но не в банков сейф, а в апартамента си. Има начин да проверим банковите депозитарни служби, но първо искам да поогледам жилището му.

— Искаш ли да те придружа?

— Разбира се. Тъкмо ще свършим по-бързо.

 

 

Рурк си казваше, че тя губи времето и на двама им в желанието си да не остави нито една непроверена възможност.

Нямаше намерение да й позволи да се върне сама в апартамента, който бе възкресил кошмарните спомени за детството й.

Изчака на площадката, докато тя отключи вратата, използвайки универсален полицейски код.

В апартамента още витаеше миризмата на смърт — това беше първото му впечатление, когато редом с Ив пристъпи във фоайето. Специфичната тежка воня се усещаше, смесена с миризмата на химикалите, използвани от криминолозите.

Изпръсканите с кръв бели стени и мебели, вадичките засъхнала кръв по белия килим бяха като кадър от филм на ужасите. На пода бе очертан човешки силует — мястото, на което момичето беше паднало, на което бе издъхнало.

— Господи, как издържаш? Как не полудяваш, след като ежедневно виждаш подобни страхотии?

— Независимо дали го виждаш или не, ужасът реално съществува. Ако се поддадеш на емоциите, с теб е свършено.

Рурк сложи ръка на рамото й; едва сега осъзна, че е изрекъл на глас мислите си.

— Налага ли се да го видиш отново? Повторно да изживееш кошмара, за да докажеш, че си издръжлива.

— Може би донякъде си прав. На ако беше само заради това, щях да дойда сама. Другата спалня и кабинетът са ей там. Разбира се, с колегите щателно претърсихме жилището, но не търсехме тайно скривалище.

С Рурк си разпределиха работата — той се зае със спалнята, Ив — с кабинета. „Метачите“ бяха разглобили комуникационната система и я бяха предали за експертиза, обискирали бяха и дрешника, в който Грийн е криел наркотиците. Въпреки това тя отново огледа всеки сантиметър от работното помещение, след това се зае със сейфа. Един от криминолозите го беше сканирал и беше съобщил на Ив шифъра. Тя го отвори, но вътре имаше само пари и някакви дискове, които според надписите на етикетите съдържаха документация.

Но парите бяха прекалено малко, като се има предвид, че през последните няколко дни трима клиенти са посетили Грийн. Къде ли са сумите от подкупите? Дали е изпратил Хана да ги скрие в банков сейф? Едва ли. Може да чукаш една тийнейджърка, да я предлагаш на постоянните си клиенти, но знаеш, че дадеш ли й пари в ръцете, никога повече няма да я видиш.

Ив свали от стената двете картини и скулптурното пано, но не откри нищо съмнително.

— Претърсих спалнята — чиста е — каза Рурк.

— Знам, че има и друг сейф — настоя тя. — Логично е да е тук, в кабинета.

— Може би е прекалено логично — подхвърли Рурк.

Ив, която беше клекнала да огледа паркета, вдигна поглед:

— Ако апартаментът беше твой, къде щеше да криеш парите си?

— При положение, че съчетавам бизнеса с развлеченията, както очевидно е правил Грийн, най-подходящото място за скривалище е спалнята.

— Добре, да проверим дали имаш право.

Поведе го по коридора и заедно с него застана на прага.

— Може да притежаваш много пари, но да нямаш вкус, нали, скъпа? — Рурк поклати глава, взирайки се в натруфеното обзавеждане, издържано в червено и черно. — Веднага се досещаш какво е предназначението на помещението. — Приближи се до дрешника и го отвори: — Хм, по отношение на облеклото и обувките вкусът на Грийн е почти безупречен. Изискани модели, изработени от хубави тъкани…

— Но е умрял само по бельо — прекъсна го тя. — Каква ирония, нали?

— Къде отиват дрехите и вещите в подобни случаи?

— Ако Грийн няма наследници, дрехите ще бъдат предадени на приютите за бездомници.

— Тази година бездомниците ще бъдат облечени по последна мода — отбеляза Рурк и огледа стената, заета от полици с подредени върху тях обувки. След миг усмихнато възкликна: — Ето го!

— Какво?

— Имай малко търпение. — Той прокара пръст по полиците, надникна отдолу. — Да видим… — Натисна някакво лостче, при което долната половина на дървения панел с рафтовете се отдели от стената, разкривайки отвор в стената. Рурк приклекна: — Това е скривалището, което търсиш, лейтенант. Тук е вторият сейф.

Ив нетърпеливо приклекна до него:

— Можеш ли да го отвориш?

— Въпросът риторичен ли е? — невъзмутимо я изгледа той.

— Не се прави на много умен, а отвори проклетия сейф!

Рурк извади от джоба си разкодиращото устройство, което беше отнел от Джейми, и заяви:

— Знаеш ли защо си ченге, а аз никога няма да бъда?

— Сигурно защото си сръчен касоразбивач.

— Не, скъпа. Ако пожелаеш, ще те науча бързо да отваряш блиндирани каси дори без помощта на това полезно устройство. Но никога няма да стана полицай, защото ми липсва интуицията ти. Защото смятах, че само си губиш времето с повторния оглед на апартамента.

— Недей да лицемерничиш — още си мислиш, че посещението ни тук е загуба на време.

— Може би, но ти предположи, че има втори сейф и го намери. — На екранчето на устройство заблещукаха светлинки, появи се поредица от цифри, които бързо започнаха да се променят. След секунди на екранчето се изписа шифърът. Дочу се тихо жужене, заключващият механизъм изщрака.

— Абракадабра — промълви Рурк и отвори сейфа.

— Тъкмо както предполагах. — Ив приклекна до него и се втренчи в пачките с банкноти. — Ето защо нашият човек не е попаднал в затвора. Никакви банкови преводи, приемал е само пари в брой. Ето я и картотеката му, заредена с дискове и видеофилми, съдържащи изобличаващи материали за клиентите му.

Рурк извади от сейфа джобен компютър:

— А това е най-ценната находка. Предполагам, че компютърът не е заразен с вируса и съдържа крайно интересна информация.

— Скоро ще разберем. — Тя извади електронния си бележник.

— Какво правиш?

— Опис на съдържанието на сейфа. Хич не се изкушавай да пъхнеш в джоба си някоя и друга пачка или красиво бижу, приятелю.

— Този път обидата е непростима. — Той се изправи, бръсна някаква прашинка от ръкава на ризата си. — Искаш ли да се обзаложим, че ако реша да взема нещо, изобщо няма да забележиш?