Сюзан Колинс
Възпламеняване (12)

12

След това откритие ми е трудно да си лежа кротко в леглото. Иска ми се да действам, да науча нещо повече за Окръг 13, да допринеса с нещо за падането на Капитола. Вместо това седя, тъпча се с хлебчета със сирене и гледам как Пийта рисува. Хеймич се отбива от време на време да ми донесе новини от града, които винаги са лоши. Все повече хора биват изтезавани или умират от глад.

Когато майка ми преценява, че вече мога да стъпвам, зимата почти свършва. Сега трябва да правя упражнения и ми е позволено да раздвижвам крака си. Една вечер си лягам с решението на другата сутрин да отида в града, но когато се събуждам, откривам, че над мен са се надвесили Вения, Октавия и Флавий и ми се усмихват широко.

— Изненада! — крещят те. — Подранихме!

След като получих онзи удар с камшик през лицето, Хеймич отложи посещението им с няколко месеца, докато се възстановя. Очаквах ги чак след три седмици. Преструвам се на възхитена, че времето за сватбената ми фотосесия най-после е дошло. Майка ми е подредила всички рокли на закачалки, но да си призная не съм пробвала нито една.

След обичайните преувеличени вайкания за западналата ми красота те веднага се залавят за работа. Най-много ги тревожи лицето ми, въпреки че според мен майка ми се справи наистина забележително с лечението. На скулата ми е останала само една бледа розова ивица. Те най-вероятно не знаят за бичуването, затова им казвам, че съм се подхлъзнала на леда и съм се порязала. А после се сещам, че това е и обяснението ми за пострадалия крак, заради което ще ми е трудно да ходя на висок ток. Но Флавий, Октавия и Вения не са подозрителни и с тях нямам проблеми.

Тъй като трябва да съм обезкосмена само за няколко часа, а не няколко седмици, ме обръсват, вместо да ми правят кола маска. Пак трябва да кисна във вана с някакъв разтвор, но не е неприятен, и после преминаваме към прическата и грима. Хората от екипа, както обикновено, са пълни с новини, които аз обикновено се старая да не слушам. Но Октавия подхвърля нещо, което привлича вниманието ми. Всъщност споменава между другото, че не е успяла да намери скариди за някакво парти, но тези думи ме карат да се замисля.

— Защо не си могла да намериш скариди? Не им е сезонът ли? — питам аз.

— О, Катнис, от седмици не можем да намерим никакви морски дарове! — възкликва Октавия. — Нали знаеш, защото времето в Окръг 4 беше толкова лошо.

Умът ми заработва на бързи обороти. Никакви морски дарове. От седмици. От Окръг 4. Едва прикриваната ярост на тълпата по време на Турнето на победата. И изведнъж съм съвсем сигурна, че Окръг 4 се е разбунтувал.

Започвам да ги разпитвам небрежно какви други трудности им е донесла зимата. Те не са привикнали на лишения, затова всяко дребно нарушение в снабдяването им ги разстройва. Докато ме подготвят за фотосесията, слушам оплакванията им, че много трудно намират най-различни неща — като се почне от раци и се стигне до музикални чипове и панделки — и така получавам представа кои окръзи наистина може да са въстанали. Морски храни от Окръг 4. Електронни устройства от Окръг 3. И, разбира се, платове от Окръг 8. При мисълта за такъв мащабен бунт потръпвам от страх и вълнение.

Искам да ги разпитам за още неща, но пристига Цина. Той ме прегръща и проверява грима ми. Белегът на бузата ми веднага привлича вниманието му. Имам чувството, че не вярва на историята с подхлъзването на леда, но не го показва. Нанася пудра на лицето ми и малкото, което се вижда от белега, изчезва.

Всекидневната е разчистена и осветена за фотосесията. Ефи е в стихията си, докато подрежда всички и се грижи да спазваме графика. Това вероятно е добре, защото роклите са шест и към всяка вървят отделни диадеми, обувки, бижута, прическа, грим, декор и осветление. Кремава дантела, розови рози и букли. Сатен с цвят на слонова кост, златни татуировки и зеленина. Диамантена рокля, украсен със скъпоценни камъни воал и лунна светлина. Плътна бяла коприна, ръкави, които се спускат от китките ми до пода, и перли. Щом една снимка бъде одобрена, минаваме направо към подготовката за следващата. Чувствам се като тесто, което месят и оформят в различни форми отново и отново. Майка ми ми дава да хапна по нещо и да пийна чай, докато работят по мен, но когато фотосесията свършва, съм прегладняла и изтощена. Надявам се сега да прекарам известно време с Цина, но Ефи изблъсква всички навън през вратата и трябва да се задоволя с обещанието, че ще се чуем по телефона.

Вече се е свечерило и кракът ме боли от всичките тези откачени обувки, затова се отказвам да ходя в града. Вместо това се качвам в стаята си, отмивам пластовете грим, балсами и бои, а после слизам долу да си изсуша косата край огъня. Прим, която се върна от училище навреме, за да види последните две рокли, ги обсъжда с майка ми. И двете изглеждат страшно доволни от фотосесията. Когато се стоварвам в леглото, осъзнавам каква е причината — според тях това означава, че съм в безопасност. Че Капитолът си е затворил очите за намесата ми в бичуването, иначе никой не би положил такива усилия и не би влязъл в такива разноски за човек, когото и без друго планира да убие. Правилно.

В кошмара си съм облечена в копринената сватбена рокля, но тя е скъсана и кална. Тичам през гората и дългите ръкави непрекъснато се закачат по тръни и клони. Глутница мутове, които всъщност са загиналите трибути, се приближава все повече и повече, и ме настига. Усещам горещия им дъх, виждам кучешките зъби, от които капе слюнка и кръв, и се събуждам с писък.

Скоро ще се съмне, затова няма смисъл да се опитам да заспя отново. Още повече, че днес наистина трябва да се измъкна и да поговоря с някого. Гейл е в мините и няма как да го видя. Но имам нужда от Хеймич или Пийта, или някой друг, за да споделя бремето на всичко случило се, откакто отидох до езерото. Бегълци извън закона, електрифицирани огради, независим Окръг 13, недостиг на продукти в Капитола. Всичко.

Закусвам с майка ми и Прим и тръгвам да потърся някой, на когото да се доверя. Въздухът е топъл и в него се долавя обещание за пролет. Пролетта ще е добро време за бунт, мисля си аз. Щом зимата свърши, всички се чувстват по-сигурни. Пийта не си е вкъщи. Сигурно вече е отишъл в града. Изненадана съм обаче, когато виждам Хеймич да се мотае толкова рано из кухнята си. Влизам в къщата му, без да чукам. Чувам Хейзъл на горния етаж — мете подовете на сега безупречно чистата къща. Хеймич не е напълно пиян, но очевидно не е и съвсем трезвен. Изглежда слуховете, че Рипър отново е в бизнеса, са верни. Точно си мисля, че може би е най-добре да го оставя да си легне, когато той предлага да се разходим до града.

С Хеймич можем да си говорим в нещо като стенографски стил. Само след няколко минути вече съм му съобщила най-новото, а той ми е казал, че се носят слухове за бунтове също и в 7 и 11 окръг. Ако предчувствията ми са верни, това означава, че почти половината окръзи най-малко са се опитали да се разбунтуват.

— Още ли мислиш, че тук няма да се получи? — питам аз.

— Рано е. Другите окръзи са много по-големи. Дори и половината хора да се спотайват в къщите си, бунтовниците пак имат шанс. Тук, в Дванайсети, трябва да е или всеобщ бунт, или нищо — казва той.

Това не ми беше дошло на ум. Че нямаме достатъчно хора.

— Но може би в някакъв момент? — настоявам аз.

— Може би. Но ние сме малък окръг, слаб окръг, и не разработваме ядрени оръжия — казва Хеймич със саркастична нотка в гласа. Разказът ми за Окръг 13 не го развълнува много.

— Какво мислиш, че ще направят, Хеймич? С окръзите, които са се разбунтували? — питам го аз.

— Е, чула си какво са направили в Осми. Видя какво направиха тук, а то не беше провокирано от нищо — казва Хеймич. — Мисля, че ако положението наистина излезе от контрол, за тях няма да е проблем да унищожат още един окръг така, както унищожиха Тринайсети. За назидание, нали се сещаш?

— Значи мислиш, че Тринайсети наистина е унищожен? Искам да кажа, Бони и Туил бяха прави за кадъра със сойката-присмехулка? — казвам.

— Добре, но какво доказва това? В действителност — нищо. Има много причини, поради които могат да използват стар кадър. Вероятно изглежда по-впечатляващо. И е много по-просто, нали? Само натискат няколко копчета в студиото, вместо да летят чак дотам и да го заснемат? — казва той. — Дори самата идея, че Тринайсети по някакъв начин е възкръснал от развалините и Капитолът си затваря очите за този факт, звучи като слух, от онези, в които се вкопчват отчаяните хора.

— Знам. Просто се надявах — казвам аз.

— Именно. Защото си отчаяна — казва Хеймич.

Не възразявам, защото той, разбира се, е прав.

Прим се прибира от училище, преливаща от вълнение. Учителите са съобщили, че тази вечер ще се излъчва програма, която всички са длъжни да гледат.

— Според мен е твоята фотосесия!

— Не е възможно, Прим. Направиха снимките едва вчера.

— Е, така е чул някой — казва тя.

Дано да греши. Нямах време да подготвя Гейл за нищо от това. От бичуването насам го виждам само когато идва на преглед при майка ми. Често се налага да работи по седем дни седмично в мината. В малкото минути насаме, които сме имали, докато го изпращах обратно към града, успявам да разбера, че наченките на бунт в Окръг 12 са потушени със строгите мерки, предприети от Тред. Той знае, че няма да избягам. Но сигурно знае също и че ако ние в Окръг 12 не въстанем, съдбата ми е да стана съпруга на Пийта. Да ме гледа по телевизията как се разхождам във великолепни рокли… как ще понесе това?

В седем и половина се събираме пред телевизора и установявам, че Прим е права. Наистина, ето го Цезар Фликърман — първо говори пред тълпата, събрала се пред Тренировъчния център, а после интервюира мои фенове за предстоящата ми сватба. Той представя Цина, който изведнъж се превърна в звезда благодарение на костюма ми за Игрите, двамата разменят няколко думи и после Фликърман насочва вниманието на публиката към гигантския екран.

Сега разбирам как са успели да ме снимат вчера и да излъчат специалното предаване още тази вечер. Отначало Цина изработи модели за две дузини сватбени рокли. После започна процес на пресяване на моделите, ушиване на роклите и избиране на аксесоарите. Очевидно в Капитола е имало възможност да гласуваш за любимите си модели на всеки етап. Кулминацията на всичко това са кадри, които ме показват в последните шест рокли — сигурно не е било никак трудно да ги вмъкнат в предаването. Тълпата реагира бурно при всеки кадър. Хората крещят, аплодират любимите си модели и освиркват онези, които не харесват. Тъй като са гласували и вероятно са заложили на победителя, може да се каже, че хората наистина са инвестирали в сватбената ми рокля. При мисълта, че дори не си направих труда да пробвам някоя, преди да пристигнат камерите, изпитвам странно чувство. Цезар обявява, че участниците трябва да гласуват най-късно до обяд на другия ден.

— Нека да изпратим Катнис Евърдийн на сватбата й в най-стилната рокля! — провиква се той към тълпата. Каня се да изключа телевизора, но в този момент Цезар ни призовава да останем пред екраните за другото важно събитие на вечерта.

— Точно така, тази година отбелязваме седемдесет и петата годишнина от началото на Игрите, а това означава, че е време за нашия трети четвъртвековен юбилей!

— Какво смятат да правят? — пита Прим. — Дотогава има цели месеци.

Обръщаме се към майка ми, чието изражение е сериозно и далечно, сякаш си спомня нещо.

— Ще извадят плика с правилата за Юбилейните игри.

Започва химнът и гърлото ми се свива от отвращение, когато на сцената излиза президентът Сноу. Следва го момченце в бял костюм, което държи обикновена дървена кутия. Химнът свършва и президентът Сноу започва да говори, за да напомни на всички ни за Тъмните дни, довели до Игрите на глада. Когато били създадени, законите за Игрите постановявали на всеки двайсет и пет години да се провеждат юбилейни игри. Това е по-бляскава версия на Игрите, за да освежи спомена за загиналите в бунта на окръзите.

Тези думи определено са целенасочени, тъй като подозирам, че точно в момента няколко окръга се бунтуват.

По-нататък президентът Сноу ни разказва какво е станало в предишните Юбилейни игри:

— По време на двайсет и петата годишнина, като напомняне към бунтовниците, че техните деца умират заради избора им да си послужат с насилие, всеки окръг бил заставен да проведе избори и да гласува за трибутите, които да го представят.

Питам се как ли са се чувствали тези хора. Да избират с гласуване децата, които трябва да заминат. Мисля си, че е по-лошо да бъдеш предаден от собствените си съседи, отколкото да изтеглят името ти от сферата по време на Жътвата.

— На петдесетата годишнина — продължава президентът, — като напомняне, че на всеки гражданин от Капитола се падат по двама загинали бунтовници, от всеки окръг било поискано да изпрати двойно повече трибути.

Представям си как се изправям на арена с четирийсет и седем, вместо двайсет и трима трибути. По-лоши шансове, по-малка надежда и в крайна сметка повече мъртви деца. Това е била годината, през която е спечелил Хеймич…

— Имах приятелка, която замина през онази година — казва тихо майка ми. — Мейзилий Донър. Родителите й бяха собственици на сладкарницата. После ми подариха пойната й птичка. Канарче.

Двете с Прим се споглеждаме. За пръв път чуваме за Мейзилий Донър. Може би защото майка ми е знаела, че ще я разпитваме как е загинала.

— А сега честваме нашите трети Юбилейни игри — казва президентът. Момченцето в бяло пристъпва напред, подава кутията и той отваря капака. Виждаме грижливо подредени пожълтели пликове. Който и да е измислил системата на Юбилейните игри, се е подготвил за цели столетия напред. Президентът изважда плик, на който ясно е отбелязано числото 75. Отваря го и изважда квадратно листче хартия. Без колебание прочита: — На седемдесет и петата годишнина, за да напомним на бунтовниците, че дори най-силните сред тях не могат да победят властта на Капитола, момчетата и момичетата трибути ще бъдат избрани сред живите в момента победители.

Майка ми надава слаб писък, а Прим заравя лице в ръцете си, но аз се чувствам по-скоро като хората, които виждам по телевизията. Леко объркана. Какво означава това? Живите в момента победители?

После разбирам какво означава. Поне за мен. Окръг 12 може да избира само между трима живи победители. Двама мъже. Една жена…

Връщам се на арената.