Луси М. Монтгомъри
Анн от фермата „Грийн Гейбълс“ (18)

Осемнадесета глава
Анн идва на помощ

Обикновено големите събития водят след себе си други, по-незначителни. От пръв поглед не бихме могли да кажем, че решението на някакъв си канадски министър-председател да включи остров Принц Едуард в една политическа обиколка би могло да има много или въобще нещо общо със съдбата на малката Анн Шърли от фермата „Грийн Гейбълс“. Но то имаше.

Това стана през януари, когато министър-председателят дойде да говори пред верните си поддръжници и онези, които не бяха негови поддръжници, но решиха да присъстват на страхотния масов митинг в Шарлоттаун. Повечето жители на Авонлий държаха в политиката страната на министър-председателя, ето защо предишната вечер почти всички мъже и значителна част от жените бяха отишли в града, на тридесет мили от домовете си. Госпожа Рейчъл Линд също беше отишла.

Госпожа Рейчъл Линд беше запалена политикантка и не би могла да повярва, че политическото сборище би могло да се състои без нея, макар в политиката и да беше от противната страна. И така, тя отиде в града, като взе и съпруга си (Томас щеше да бъде полезен като наглежда коня) и Марила Кътбърт. Марила хранеше скрит интерес към политиката и понеже мислеше, че това може би ще е единствената възможност да види жив министър-председател, тя незабавно се възползва от нея и остави Анн и Матю да се грижат за домакинството до завръщането й на следващия ден.

Благодарение на това, докато Марила и госпожа Рейчъл се забавляваха безкрайно много на масовия митинг, Анн и Матю се радваха на уютната кухня съвсем сами. Ярък огън пламтеше в старовремската печка, на прозоречните стъкла бляскаха синкавобели кристали скреж. Матю клюмаше на кушетката над „Земеделски покровител“, а Анн е мрачна непоколебимост учеше уроците си на масата, но все пак с въжделение попоглеждаше поличката с часовника, където лежеше нова книга, взета назаем от Джейн Андрюс следобед. Джейн я беше уверила, че книгата положително ще породи редица тръпки или ще й поднесе редица думи в тази насока, и ръцете на Анн я сърбяха да посегнат към нея. Но това щеше да означава, че Гилбърт Блайт ще я надмине на другия ден.

Анн обърна гръб на поличката с часовника и се помъчи да си представи, че книгата я няма там.

— Матю, учил ли си някога геометрия, когато си ходил на училище?

— Ами, не, не съм — стресна се от дрямката си Матю.

— Съжалявам, че не си — въздъхна Анн, — защото иначе би могъл да ми съчувстваш. Не можеш да ми съчувстваш истински, като никога не си я учил. Тя помрачава целия ми живот. Аз съм такава тъпачка по геометрия, Матю.

— Ами, не знам — каза утешително Матю. — Мисля, че си добре по всичко. Миналата седмица господин Филипс ми каза в дюкяна на Блер в Кармоди, че си най-способната ученичка в училището и много бързо напредваш. „Бързо напредва“ бяха точно неговите думи. Има и такива, дето одумват Теди Филипс, и разправят, че не го бивало много за учител, но аз смятам, че не е лош.

Матю би сметнал всеки, който хвали Анн, „че го бива“.

— Сигурна съм, че бих се справила по-лесно с геометрията, ако той не сменяше буквите — оплака се Анн. — Аз научавам теоремата наизуст, а той я начертае на дъската и сложи букви, по-други от ония в книгата, и се обърквам. Смятам, че един учител не бива така нечестно да хитрува, не си ли съгласен? Ние учим сега земеделие и най-после разбрах кое прави пътищата червени. Това много утешава. Интересно, колко ли се забавляват Марила и госпожа Линд. Госпожа Линд казва, че Канада ще отиде по дяволите както вървят нещата в Отава и че това е голямо предупреждение за избирателите. Тя казва, че ако позволят на жените да гласуват, скоро ще видим чудесна промяна. Ти за кого гласуваш, Матю?

— За консерваторите — отговори Матю, без да се замисли. Да гласува за консерваторите беше част от неговата вяра.

— Тогава и аз съм консерваторка — заяви решително Анн. — Радвам се, защото Гил… защото някои от момчетата в училището са либерали. Предполагам, че господин Филипс също е либерал, защото бащата на Приси Андрюс е либерал, а Руби Гилис казва, че когато един мъж ухажва, той винаги трябва да държи за религията на майката и за политиката на бащата. Така ли е, Матю?

— Ами, не знам — отговори Матю.

— Ти ухажвал ли си някога, Матю?

— Ами не, не зная някога да съм — казва Матю, който положително никога не бе помислял за такова нещо през целия си живот.

Анн се замисли, подпряла брадичка на ръцете си.

— Трябва да е доста интересно, не мислиш ли така, Матю? Руби Гилис казва, че когато порасне, ще разиграва не знам колко поклонници и всички ще са луди за нея; но аз мисля, че това би било прекалено вълнуващо. Бих предпочела да имам само един, но нормален. А Руби Гилис знае какво ли не за тия неща, защото има толкова много големи сестри, и госпожа Линд казва, че момичетата Гилис се похарчили като топли банички. Господин Филипс отива да види Приси Андрюс горе-долу всяка вечер. Той казва, че ходел да й помага с уроците, но Миранда Слоун също се учи за Кралската академия и аз бих казала, че има нужда от помощ много повече от Приси, защото е толкова по-глупава, обаче той изобщо никога не отива да й помага вечерно време. Има толкова много неща на тоя свят, които не са ми много ясни, Матю.

— Ами, не зная дали ги разбирам и аз — призна Матю.

— Е, предполагам, че трябва да свърша моите уроци. Няма да си позволя да отворя тая нова книга, която ми даде Джейн, докато не свърша с ученето. Но тя е ужасно изкушение, Матю. Дори като се обърна гърбом, пак я виждам пред себе си. Джейн каза, че плакала над нея до прилошаване. Аз обичам книги, които ме карат да плача. Но май че ще я занеса тази книга във всекидневната, ще я заключа в килера за сладка и ще дам ключа на тебе. И ти не бива да ми го даваш, Матю, докато не си свърша уроците, дори да те умолявам на колене. Много хубаво е казано да устояваш на изкушението, но колко пък е по-лесно да устояваш, ако не можеш да получиш ключа. А дали да изтичам долу в избата, да донеса от зимните ябълки, Матю? Не ти ли се искат малко ябълки?

— Ами не зная, но май ми се искат — каза Матю, който никога не ядеше зимни ябълки, но познаваше слабостта на Анн към тях.

Точно когато Анн победоносно се качи от избата с чинията ябълки, чу се звук на тичащи стъпки по заледената настилка отвън, след миг кухненската врата стремително се отвори и вътре се втурна Дайана Бари с пребледняло лице, запъхтяна, с шал, наметнат набързо върху главата. В този миг, изненадана, Анн изтърва свещта и чинията — чинията, свещта и ябълките се сринаха накуп долу по стълбата и бяха намерени сутринта от Марила, потънали в стопилата се лой. Тя ги събра и благодари на Господа за милостта, че къщата не се беше запалила.

— Какво се е случило, Дайана? — възкликна Анн. — Да не би майка ти да се е смилила най-после?

— О, Анн, ела веднага, бързо — тревожно я замоли Дайана. — Мини Мей е ужасно зле… тя има круп, така казва младата Мери Джоу, — а майка и татко са в града и няма кой да отиде за доктор. Мини Мей е ужасно зле, а младата Мери Джоу не знае какво да прави. И, о, Анн, мен толкова ме е страх!

Без да каже дума, Матю грабна шапката и палтото си, мина край Дайана и излезе в тъмния двор.

— Излезе да впрегне дорестата кобилка и отиде в Кармоди за лекар — каза Анн и бързо си сложи качулка и дреха. — Толкова съм сигурна, като че ли го е казал. Матю и аз сме толкова сродни души, че мога да чета мислите му съвсем без думи.

— Не вярвам да намери доктора в Кармоди — хлипаше Дайана. — Аз зная, че доктор Блер е отишъл в града и ми се струва, че доктор Спенсър щеше да отиде също. Младата Мери Джоу никога не е виждала болен от круп, а госпожа Линд я няма. О, Анн!

— Не плачи, Дай — каза й утешително Анн, — аз зная точно какво трябва да се прави при круп. Ти забравяш, че госпожа Хамонд бе имала близначета три пъти. Като гледаш три чифта близнаци, естествено добиваш голям опит. Те всичките ред по ред боледуваха от този дифтерит или круп. Чакай само да взема шишето с „ипекак“, това лекарство за по връщане, вие може да го нямате у вас. Хайде сега.

Двете момиченца изскочиха ръка за ръка и забързаха по Пътеката на влюбените и по заледилото се поле отвъд, защото снегът бе твърде дълбок, за да вземат по-късия път през гората. Анн, макар и да съжаляваше от сърце Мини Мей, съвсем не беше без чувствена спрямо романтиката на положението и сладостта отново да споделя тази романтика със сродна душа.

Нощта беше ясна и мразовита — само абаносова сянка и сребро на нежния склон; едри звезди, блеснали над мълчаливи полета; тук-там островърхи смърчове, извисили се със сняг, посипал техните клони, и вятър, засвирил през тях. Анн си мислеше, че е наистина възхитително да тичаш леко през цялата тази мистерия и прелест със сърдечната си приятелка, с която си била тъй дълго разлъчена.

Мини Мей, тригодишна, беше наистина зле. Тя лежеше на кухненската кушетка трескава и се мяташе, а хрипливото й дишане се чуваше в цялата къща. Младата Мери Джоу, гърдеста французойка с широко лице, която госпожа Бари бе взела да стои с децата, докато тя отсъства, беше безпомощна и объркана, съвсем неспособна да реши какво да прави, или да го направи, когато реши.

Анн пристъпи към работа похватно и без да се бави.

— Мини Мей наистина има круп; доста е зле, но съм виждала и по-лоши случаи. Първо, трябва да имаме много гореща вода. Я погледни, Дайана, в чайника няма повече от една чаша! Ето, аз го напълних, а ти, Мери Джоу, можеш да сложиш дърва в печката. Не искам да те обидя, но ми се струва, че си могла да се сетиш за това и по-рано, ако имаше малко въображение. Аз ще съблека Мини Мей и ще я сложа в леглото, а ти ще се помъчиш да намериш меки фланелени дрешки, Дайана. Преди всичко ще й дам една доза „ипекак“.

Не беше лесно да накара Мини Мей да вземе „ипекака“, но Анн не беше току-тъй отгледала три двойки близнаци. Детето преглътна лекарството не само веднъж, а много пъти през тази дълга, тревожна нощ, когато двете малки момичета се занимаваха търпеливо със страдащата Мини Мей, а младата Мери Джоу честно се стараеше да прави всичко каквото може — поддържаше буен огън и топлеше повече вода, отколкото би трябвало за цяла болница крупозни бебета.

Беше три часа, когато Матю пристигна с доктора, защото му се наложи да отиде за него чак в Спенсъров дол. Обаче нуждата от незабавна помощ беше отминала. Мини Мей беше много по-добре и спокойно спеше.

— Много малко оставаше да се отчая и да се откажа — обясни Анн. — Състоянието й се влошаваше все повече и повече, докато накрая стана по-зле, отколкото са били някога близнаците на Хамонд, дори и последната двойка. Аз наистина помислих, че ще се задави до смърт. Дадох й последната капка от „ипекака“ в това шише и когато сипах последната доза в устата й, казах на себе си — не на Дайана, нито на младата Мери Джоу, защото не исках да ги разтревожа повече, отколкото вече се бяха разтревожили, но трябваше да го кажа на себе си само за да облекча мислите си: „Това е последната останала надежда и ме е страх, че е напразна“. Но след около три минути тя изкашля храчката и веднага започна да се подобрява. Можете само да си представите облекчението ми, докторе, защото не мога да го изразя с думи. Вие знаете, че има неща, които не може да се изразят с думи.

— Да, зная — кимна докторът. Той гледаше Ани така, сякаш мислеше някои неща за нея, които не можеше да се изразят с думи. После обаче ги изрази пред госпожа и господин Бари.

— Това малко червенокосо момиче, което са прибрали сестрата и братът, е от умно по-умно. Казвам ви, че тя спаси живота на бебето, защото щеше да е вече твърде късно, когато дойдох тук. Изглежда тя има дарбата и присъствие на духа, удивителни за дете на нейната възраст. Никога не съм виждал очи като нейните, когато ми обясняваше този случай.

Анн се беше върнала у дома в тази чудна, облечена с бял скреж, зимна сутрин с възпалени очи от безсънието, но без да спре да говори на Матю, докато двамата прекосяваха дългото бяло поле и вървяха под бляскавия приказен свод на кленовете по Пътеката на влюбените.

— О, Матю, не е ли чудесно това утро? Светът изглежда като нещо, което Господ е създал с въображението си за свое собствено удоволствие, нали? Тези дървета изглеждат така, сякаш бих могла да ги духна, ей тъй — пуфф! Толкова много се радвам, че живея в свят, в който има бял скреж, а ти? И толкова се радвам в края на краищата, че госпожа Хамонд бе имала три пъти близначета. Ако не ги беше имала, аз можеше да не зная какво да правя с Мини Мей. Истински съжалявам, че ме е хващало яд на госпожа Хамонд, като раждаше близнаци. Но, о, Матю, така ми се спи. Не мога да отида на училище. Просто зная, че не ще мога да държа очите си отворени и ще бъда толкова глупава. Но не искам да остана у дома, защото Гил… някой от другите ще излезе начело в класа, а е тъй трудно да изпревариш пак… макар, разбира се, колкото е по-трудно, толкова по-голямо ще е удоволствието, когато го направиш наистина, нали?

— Ами, аз мисля, че ти все пак ще успееш — каза Матю, загледан в пребледнялото личице на Анн и тъмните сенки под очите. — Ти сега направо да си легнеш и хубавичко да си отспиш. Аз ще оправя всичко друго.

Анн го послуша, легна и спа тъй дълго и дълбоко, че се събуди чак към края на бяло-розовия зимен следобед и слезе в кухнята, където Марила, пристигнала по това време у дома, седеше и плетеше.

— О, видя ли министър-председателя? — веднага възкликна Анн. — Как изглежда той, Марила?

— Знаеш ли, той не е станал министър-председател заради външността си — отговори Марила. — С такъв нос, какъвто има този човек! Но знае да говори. Аз бях горда, че съм консерваторка. Рейчъл Линд, разбира се, понеже е от либералите, каза, че не бил нищо особено. Твоят обяд е във фурната, Анн, и можеш да си вземеш малко компот от сини сливи от килера. Сигурно си гладна. Матю ми разправя за снощи. Голям късмет, трябва да ти кажа, че си знаела какво да правиш. Аз нямаше да се сетя за нищо, защото никога не съм виждала болен от круп. Хайде сега, остави приказките докато не се наобядваш. По очите ти виждам, че имаш много за разправяне, но то ще потърпи.

Марила искаше да каже нещо на Анн, но не го каза веднага, защото знаеше, че изпусне ли се, Ани ще се развълнува дотам, щото ще забрави всичко материално като апетит и обяд. Чак след като Ани довърши чинийката си със сливовия компот, Марила заговори:

— Госпожа Бари идва тук следобед, Анн. Искаше да те види, но аз не се съгласих да те събудя. Тя казва, че ти си спасила живота на Мини Мей и много съжалява за държането си във връзка с тая работа за касисовото вино. Сега, казва, тя е сигурна, че не си искала да опиеш Дайана, надява се, че ще й простиш и пак ще бъдеш добра приятелка с Дайана. Кани те да отидеш тази вечер, ако искаш, понеже Дайана не може да излиза навън поради силната настинка от снощи. Сега, Анн Шърли, за Бога недей веднага хвръква във въздуха от възторг.

Предупреждението като че ли беше тъкмо на място, толкова възторжено и окрилено бе изражението и държането на Анн, когато скочи на крака. Лицето й бе озарено от пламъка на вдъхновение.

— О, Марила, може ли да отида още сега… без да мия чиниите? Ще ги измия, когато се върна, но не бих могла да се накарам да върша нещо толкова неромантично като миене на чинии в такъв вълнуващ момент.

— Да, да, тичай — рече Марила снизходително. — Анн Шърли, да не си полудяла? Върни се веднага и облечи нещо. Все едно, че на вятъра го казах. Изскочи без шапка, без дреха! Гледай я как се носи през градината с развята коса! Чудо ще е, ако не ми легне от настинка на тоя студ!

Анн се върна с танцови стъпки в аления зимен здрач през натрупалите се снегове. Далече на югозапад трепкаше голяма, подобна на бисер искра на вечерна звезда в златисто и прозирно розово небе над бели площи и тъмни долове, обрасли със смърчове. Звънтенето на шейните сред заснежените ридове звучеше като самодивски песни, но тяхната мушка не беше по-сладка от песента в сърцето на Анн и на устните й.

— Ти виждаш пред себе си едно безкрайно щастливо момиче, Марила — заяви тя. — Аз съм безкрайно щастлива, да! Въпреки червената ми коса. Точно сега за душата ми червената коса няма значение. Госпожа Бари ме целуна и се разплака, и ми се извини, и каза, че не ще може никога да ми се отплати. Аз се чувствах ужасно смутена, Марила, но само й казах колкото можех по-учтиво: „Аз не ви се сърдя, госпожо Бари. Уверявам ви още веднъж, че не съм искала да опия Дайана, и занапред ще покрия миналото с булото на забрава.“ Това беше възвишен начин на изразяване, нали, Марила? Чувствах, че обезоръжавам госпожа Бари с великодушието си. А Дайана и аз прекарахме прекрасно следобеда. Дайана ми показа нова завързана плетка, на която я научила леля й в Кармоди. Освен нас в Авонлий жива душа не я знае, а ние тържествено се зарекохме никога да не я показваме на никой друг. Дайана ми подари красива картичка с венец от рози на нея и един стих:

„Обичаш ли ме тъй, както те обичам аз,

завинаги таз обич ще ни свързва нас.“

И това е вярно, Марила. Ние ще помолим господин Филипс да ни позволи пак да седим на един чин, а Гърти Пай може да отиде при Мини Андрюс. Чая беше прекрасен. Госпожа Бари беше извадила най хубавия си порцелан, Марила, също като че бях истинска гостенка. Не мога да ти кажа колко ме развълнува това. Никой досега никога не е слагал най хубавия си сервиз заради мен. И ние ядохме кейк с плодове, и маслен кейк, и бухти, и два вида сладко, Марила. А госпожа Бари ме попита дали пия чай и каза: „Татко, защо не предложиш на Анн от бисквитите?“ Трябва да е чудесно да си вече възрастен, Марила, щом само като се държат с тебе като с пораснал, е толкова приятно.

— На мен тия работи не са ми познати — каза Марила и леко въздъхна.

— Както и да е, когато аз порасна — продължи Анн с категоричен тон, — винаги ще говоря на малките момичета като на големи дами. Аз зная това от печалния си опит — колко обидно е другото държане. След чая Дайана и аз направихме карамел. Но не стана хубав. Предполагам, защото нито Дайана, нито аз сме го правили преди. Дайана ме остави да го бъркам, докато тя намаже чиниите с масло, а аз забравих и го оставих да загори, а после, когато го оставихме на площадката да изстине, котката мина по една от чиниите и трябваше да го хвърлим. Но да го правим беше чудесно забавление. После, когато си тръгвах, госпожа Бари ме покани да идвам у тях колкото мога по-често, а Дайана стоя на прозореца и ми пращаше въздушни целувки чак докато стигнах до Пътеката на влюбените. Да знаеш, Марила, че тази вечер ми се иска да се помоля и ще измисля специална, съвсем нова молитва в чест на това събитие.