Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Keepsake, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Дубина (?)
Корекция
sonnni (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Линда Барлоу. Нежна разплата

ИК „Ера“, София, 1998

Редактор: Олга Тунчева

ISBN: 954–11–0302–2

История

  1. — Добавяне

Деветнадесета глава

Широкият видеоекран в заседателната зала оживя с ранна утринна панорамна на Бруклинския мост /заснет по възможно най-скъпия начин от хеликоптер/. Звучеше енергизиращата музика на „Перспективите на силата“. Камерата започна да се приближава към някаква фигура, застанала по средата на моста, протегнала ръце, сякаш възнамеряваше да прегърне целия Ню Йорк. Жената се усмихваше, а вятърът развяваше дългите й кестеняви коси.

— Светът е във вашите крака — заяви жената; напевният й глас беше в хармония с жизнерадостната музика. — Всичко е възможно, когато се фокусирате върху онова, което искате и се устремите към него!

След това картината се премести към града, като се спря бавно на няколко характерни негови неща — Световния търговски център и „Уолстрийт“, „Рокфелер Сентър“, Пето авеню, Парк Авеню, сградата на Обединените нации и хотел „Плаза“.

През цялото това време звучеше гласът на жената:

— На семинарите на „Перспективата на силата“ ние ви учим как да промените живота си, как да откриете в себе си онова вълшебно качество, което ще превърне в действителност мечтите ви. Бъдещето е такова, каквото го направите вие. Животът ви си е ваш, можете да го моделирате както желаете. Силата е във вас — трябва само да я отключите. „Перспективите на силата“ ще ви даде ключа!

Последва позната серия от признания на известни личности, начело с Дейзи Тюлейн, наскоро обявена за кандидат за Сената от щата Тексас, която започна да разказва за онова, което й бяха дали „Перспективите на силата“.

Чарли Рипли натисна бутона на дистанционното управление, за да спре записа.

— Всички сме чували и преди речта на мис Тюлейн. Нека да обсъдим въведението. Още е в суров вид, не е редактирано, но ще ви даде известна представа.

— Оу, страхотно е! — възкликна Делорес и се усмихна до уши на Ейприл. — Приличаш на филмова звезда.

Младата жена се усмихна в отговор. Беше се наблюдавала на екрана със странна смесица от вълнение и смущение. Това бе едно от нещата, които свързваше с Рина — настъпателната видеореклама. Колкото до самата нея, никога не бе мечтала да се показва по телевизията, но… беше забавно!

Скоростта, с която бяха направили записа, също я бе смаяла. Беше четвъртък, краят на втората й седмица в „Перспективите на силата“. Чарли бе организирал снимките и я бе замъкнал на моста рано във вторник сутринта. Само два дена по-късно разполагаше с нещо, което наричаше „сурово“, но на Ейприл то й се струваше невероятно професионално.

— На мен също ми хареса — заяви Рипли. — Притеснявах се задето Рина нямаше да участва в снимките, но мисля, че можем да наречем изявата на Ейприл абсолютен успех.

— Аз не съм чак толкова сигурна по този въпрос — обади се Изобел, като стана от мястото си в дъното на залата. — Според мен на нея й липсва обаянието, което се излъчваше така осезаемо от Рина. По-добра е, отколкото очаквах — признавам й това — но нека да не се увличаме прекалено много.

— Хей, аз съм съгласна с Изобел — побърза да каже Ейприл. — Не само, че нямам опит в това нещо, ами и не вярвам в него. За разлика от Рина.

— В какво не вярваш? — попита мис дьо Севини.

— В „Перспективите на силата“. В цялата тази работа. В улавянето на силата и промяната на живота. Не съм убедена, че наистина действа. — Сви рамене. — Снимките на Бруклинския мост бяха много добра идея.

— Каза го доста убедително за човек, който не вярва в думите си — заяви Изобел.

— Още малко и ще кажеш, че изпълнението ми ти е харесало.

— Не ми хареса. Но този филм трябва да бъде готов преди края на седмицата, така че ще трябва да се задоволим с онова, което имаме.

Това все пак бе някакъв напредък, реши Ейприл, неохотен, но все пак напредък. Може би в крайна сметка Изобел щеше да я приеме.

— Е, на мен ми хареса много — обади се Чарли. — Мисля, че можем смело да продължаваме нататък с изработката на филма. И то колкото се може по-бързо. Негативната реклама през последните седмици бе прекалено много. Не искаме някой от нашите настоящи или потенциални клиенти да започне да се притеснява за бъдещето на „Перспективите на силата“, защото основателката му вече не е сред нас.

— Съгласен съм — обади се от вратата Арман. Всички се обърнаха, изненадани. Ейприл нямаше представа, че е в сградата, още по-малко — в заседателната зала. — Поздравления, скъпа — обърна се към нея той. И поклати глава, сякаш сам не вярваше. — Доказахте, че сте достойна заместничка на скъпата ми съпруга, като дори надминахте очакванията ми.

Изобел се изправи рязко и излезе от стаята.

 

 

— Ядосана ли си? — попита Чарли.

— Не, всъщност не съм — отвърна Изобел.

— Това е бизнес. Няма нищо общо с нас самите. Тя се е справила добре. Оказва се, че е доста симпатична. Различна от Рина, но въпреки това убедителна. Няма да е справедливо да не отдадем някому заслуженото.

— Заслуженото трябва да отдадем на режисьора и видеооператора — заяви студено Изобел. — И двамата знаем, че Ейприл отиде с огромно неудоволствие на снимките. Нека не преувеличаваме таланта й, окей?

— Слушай, не искам да мислиш…

— О, моля те, Чарли, престани да ме глезиш. Точно това е причината онзи, който е с всичкия си, да не ляга никога с някой от колегите си. В крайна сметка просто нищо не излиза.

— Какво искаш да кажеш, че не излизало? При нас се получава чудесно. Моля те, не започвай да измисляш проблеми там, където не съществуват.

Младата жена завъртя очи към тавана. Трябваше да намери начин да се отърве от тази връзка. Натискът от негова страна бе фин, но го усещаше непрестанно. Той искаше нещо повече от онова, което искаше тя самата, и това започваше да се отразява на работата и на двама им.

Дори сексът помежду им вече не беше така добър, както преди. Липсваше нещо. Не й доставяше същото удоволствие, както в началото — той искаше прекалено много — прекалено много стимулиране, прекалено много унижение, прекалено много удоволствие. В края на всяко любене се чувстваше изтощена и то не приятно изтощена. Струваше й се, че той изсмукваше бавно силите й.

Чарли твърдеше, че й се е посветил напълно и тя знаеше, че е така. Въпреки това обаче винаги действаха според неговите фантазии, все се съобразяваха с неговите нужди и ги задоволяваха. Понякога тя се питаше дали той изобщо гледаше на нея като на реално съществуваща личност със своите собствени нужди.

Чарли галеше врата й. Искаше й се да отърси ръката му от себе си. Не й допадаше собственическия начин, по който я докосваше всеки път, когато останеха насаме.

— Обичам ви, милейди — промълви Рипли.

Доброто възпитание изискваше да отвърне: „Аз също те обичам“, но в момента не чувстваше нищо такова. Затова и не го каза, въпреки изпълненото му с очакване изражение.

— Знам, че през последните седмици се намираш под необикновено голямо напрежение — произнесе бавно той. — Тревожа се за теб. Искам да знаеш, че ще направя всичко, за да ти помогна да се освободиш от този стрес.

— Благодаря — отговори Изобел.

Не бъди груба! — нареди си тя. — Той е добър човек. Повечето мъже не биха си направили труда да бъдат така грижливи.

Защо тогава я отегчаваше така?

Вземи се в ръце, жено!

Чарли беше мил, грижовен и внимателен. Имаше късмет с него. Сравнен с някои от предишните й приятели, той бе истински принц.

Спомняше си много добре колко самотна и нещастна се бе чувствала преди той да се появи в живота й. Защо тогава не можеше просто да се отпусне? Да престане да изпитва това проклето неспокойствие? Прекалено много мъже бе прогонила от живота си. По-добре беше да направи опит да задържи този тук.

Погледна го и си наложи да се усмихне.

— Днес след работа какво ще правиш?

— Нищо, от което да не се откажа с радост, за да бъда с теб.

— Добре. Ела тогава в осем. Ще опитам да се прибера рано. Може би дори ще сготвя нещо за вечеря.

Младият мъж прие с усмивка поканата.

 

 

Чарли Рипли отхвърляше едно след друго скъпоценните колиета, които му показваше един от служителите в „Тифани“ по време на обедната му почивка. Бяха елегантни, но той търсеше нещо специално.

В събота беше рожденият ден на Изобел и той искаше да я изненада. Предпочиташе да й подари годежен пръстен, но знаеше, че още не е готова за това. Изобел беше независима натура; това бе едно от много неща, които го бяха привлекли към нея. Щяха да бъдат необходими много търпение и любов, докато превъзмогне нуждата й от автономност.

Понякога му се искаше да може да разбере по-добре онова, което ставаше в главата й. Не, че тя не беше открита и пряма жена. Но дори и така част от нея му се изплъзваше. Често в очите й се появяваше онзи далечен поглед и той усещаше, че му убягва, че отива някъде, където не можеше да я последва.

Напоследък това ставаше все по-често и по-често. А тази сутрин, след прожекцията на филма, тя се бе държала определено неприятно. Не беше и предполагал, че комплиментите му към Ейприл ще я засегнат. Преди Изобел бе неизменно справедлива, дори към хора, които не бяха справедливи с нея.

Знаеше, че любимата му съвсем не е чак толкова груба, неуязвима или сигурна в себе си, както изглеждаше понякога. Беше разбрал уязвимите й места. Беше я чувал да плаче. Беше я слушал как говори развълнувано за най-съкровените си чувства, за най-скъпоценните си мечти. О, да, в секса тя беше доминиращата, господарката, и на него му харесваше да бъде така, но след това, когато лежаха тихо в обятията си, тя се обръщаше към него за защита и успокоение. Гордееше се, че може да й даде и двете.

Но напоследък като че ли това не бе достатъчно.

Причината очевидно беше Ейприл. Присъствието й в „Перспективите на силата“ действаше силно разрушително.

— Ето нещо в старомодна обковка — рече продавачът и отвори поредната кутийка. — Ако желаете нещо орнаментирано, това може да ви допадне.

— Прекрасно е — възкликна Чарли, възбуден от червения блясък.

Рубини. Да. Тъмночервеният огън подхождаше чудесно на Изобел.

Беше скъпо, но нищо не беше достатъчно добро за жената, която обичаше.