Томас Харди
Тес от рода Д’Ърбървил (39)

XXXIX

Три седмици след сватбата Клер се спускаше по хълма към добре познатия му бащин дом. Докато той слизаше надолу, черковната камбанария се издигаше все по-високо пред него във вечерното небе, сякаш го питаше защо е дошъл. Никой в потъналото в сумрак градче не го забеляза, никои не го очакваше. Той пристигаше като призрак и дори звукът от собствените му стъпки го смущаваше.

За него животът се бе изменил. Досега той го познаваше само на теория, а сега му се струваше, че го е опознал и на практика, но може би все още се лъжеше. Все пак хората вече не му изглеждаха нежни и замечтани като в образците на италианското изкуство. Той сега виждаше втренчените и ужасни лица и пози на експонати от музея „Вирц“ и гримаси, каквито би създал Ван Биирс.

През тези няколко седмици държането му бе толкова непоследователно, че не се поддава на описание. Отначало той механично се бе опитал да осъществи земеделските си планове, сякаш нищо не се бе случило — така както препоръчват великите и мъдри личности от всички времена. Но скоро той дойде до заключението, че много малко от тези велики и мъдри хора са се опитвали да проверят на практика дали съветите им са осъществими. „Главното е да запазим спокойствие“ — бе казал езическият моралист. Така мислеше и Клер. Но спокойствие той не успяваше да запази. „Нека сърцето ти не изпитва нито тревоги, нито страх“ — бе казал Назарянинът. Клер се съгласяваше с готовност и с това, но все пак сърцето му се тревожеше. Как би искал да се срещне с тези двама големи мислители и да се обърне към тях като към свои близки, за да му обяснят методите си!

По-късно го овладя тъпо равнодушие, докато в края на краищата му се стори, че гледа на собственото си съществуване с пасивното любопитство на страничен наблюдател.

У него заседна горчивото убеждение, че цялото му нещастие е дошло само защото Тес е от рода д’Ърбървил. След като бе научил, че тя е потомък на изтощен старинен род и не идва от непоквареното простолюдие — както той се бе надявал в мечтите си, — защо не се бе показал достатъчно твърд да я забрави, защо не остана верен на принципите си? Ето какъв беше резултатът от неговото вероотстъпничество и наказанието му беше заслужено.

После той почувствува умора и постоянно растящо безпокойство. Питаше се дали е постъпил справедливо към нея. Ядеше и пиеше, без сам да знае какво, без всякакъв апетит. Докато часовете летяха и пред очите му минаваха мотивите за всички негови постъпки през изминалите дни, той откри, че мисълта за Тес като за скъпо същество се преплита с всичките му планове, думи и дела.

По време на скитанията си той видя в предградията на едно градче синьо-червен плакат, в който се рекламираха големите преимущества на Бразилия като поле за работа на земеделци-емигранти. Предлагаха земя при изключително изгодни условия. Идеята за Бразилия бе нова и тя му хареса. Евентуално Тес можеше да го последва там, а може би в тази страна с така различен пейзаж, идеи и обичаи условностите нямаше да имат онази власт, която според него правеше невъзможен съвместния им живот тук, в Англия. С една дума, той бе домета склонен да опита щастието си в Бразилия, още повече, че сезонът беше благоприятен.

Той се връщаше в Еминстър с намерение да съобщи на родителите си за своя план, като намери колкото може по-подходящи обяснения за това, че пристига без Тес, и като скрие причината за тяхната раздяла. Когато стигна до вратата, новата луна огря лицето му, така както го бе осветила пълната луна в малките часове на онази сутрин, когато носеше жена си в прегръдките си през моста към гробницата на монасите, но сега лицето му бе унило.

Клер не бе предупредил родителите си, че ще ги посети, и пристигането му развълнува дома на пастора така, както гмурец раздвижва повърхността на спокоен вир. Баща му и майка му бяха в гостната, но братята ги нямаше в къщи. Ейнджъл влезе и тихо затвори вратата след себе си.

— А!… А къде е жена ти, скъпи Ейнджъл? — извика майка му. — Как ни изненада!

— Отиде временно при майка си. А аз побързах да се върна, защото реших да замина за Бразилия.

— Бразилия ли! Но нали там всички са католици?

— Това въобще не ми е минавало през ум!

Но даже неприятната новина, че заминава за тази папска страна, не можа дълго да заглуши естествения интерес на мистър и мисис Клер към женитбата на сина им.

— Преди три седмици получихме краткото ти съобщение, че сватбата се е състояла — каза мисис Клер — и баща ти, както ти е известно, изпрати подарък от кръстницата ти. Разбира се, най-разумно бе никой от нас да не присъствува, още повече, че ти предпочете да се ожениш в мандрата, а не в нейния дом, който дори не знаем къде се намира. Нашето присъствие щеше да те смущава, а и на нас нямаше да ни достави никакво удоволствие. Особено остро почувствуваха това братята ти. Но сега всичко е свършено и няма да те упрекваме, особено ако тя ти подхожда за работата, която си избра, вместо да станеш служител на бога. И все пак ми се искаше първо да я видя, Ейнджъл, или поне да понауча нещо повече за нея. Не й изпратихме подарък от наше име, защото не знаехме на какво ще се зарадва най-много, но и това ще стане. Ейнджъл, ние с баща ти не се сърдим за тази женитба, но решихме, че е по-добре да не показваме роднинските си чувства към жена ти, преди да я видим. А ти не я водиш. Това е странно. Какво се е случило?

Той отговори, че двамата намерили за по-добре, докато той е тук, на посещение при родителите си, тя да отиде при своите.

— Трябва да си призная, мила мамо — каза той, — че не съм имал намерение да я водя тук, докато не се уверя, че тя заслужава вашето благоразположение. Тази идея за Бразилия е съвсем нова. Ако отида там, смятам, че няма да е редно да я взимам със себе си на това първо пътешествие. Тя ще остане при майка си, докато се върна.

— Значи, няма да я видя, преди да тръгнеш?

Да, предполагал, че няма да я видят. Както вече казал, първоначалният му план бил известно време да не я довежда, за да не засегне чувствата и схващанията им. Имал и други причини. Ако заминел веднага, щял да се върне след една година и тогава, преди да тръгне отново с нея, те щели да имат възможност да я видят.

Сложиха набързо приготвената вечеря. Клер подробно им изложи плана си. Майка му беше все още огорчена, че не видяла невястата му. Ентусиазмът, с който неотдавна Клер им бе говорил за Тес, бе събудил у нея майчина симпатия и тя бе почти готова да повярва, че както Исус се бе родил в ясли, така и в мандрата „Талботейз“ може да се намери очарователна жена. Докато синът й се хранеше, тя го наблюдаваше.

— Можеш ли да ни я опишеш? Сигурна съм, че е много хубава, Ейнджъл.

— О, разбира се! — отвърна той с жар, която сподави горчивината в гласа му.

— И няма защо да питам дали е чиста и добродетелна?

— Да, естествено, че е чиста и добродетелна.

— Представям си я съвсем ясно. Миналия път ти ми каза, че имала хубава фигура, закръглена, с пълни, алени устни като лъка на Купидон, тъмни мигли и вежди, дебела плитка от гъста коса като корабно въже и големи очи — теменуженосиньо-черни.

— Да, мамо.

— Виждам я, като че ли е пред мен. И щом е живяла на такова уединено място, тя преди тебе сигурно никога не е срещала хора от външния свят.

— Едва ли.

— Ти си първата й любов, нали?

— Разбира не.

— Има и по-лоши жени от тези добродушни, румени и здрави девойки от фермите. Безспорно бих предпочела… но щом синът ми е решил да става земеделец, може би по-подходящо е жена му да е свикнала с полската работа.

Баща му не беше толкова любопитен, но когато стана време да прочетат глава от библията, както бе обичаят им, преди вечерната молитва, пасторът се обърна към жена си:

— Струва ми се, че щом Ейнджъл е тук, най-уместно ще е да прочетем тридесет и първата притча вместо главата, която идва поред.

— Добре — каза мисис Клер. — Думите на крал Лемуел (тя можеше да цитира глави и стихове от библията не по-лошо от съпруга си). Мили синко, баща ти реши да ни прочете стихове от притчата, в която се славослови добродетелната жена. И естествено тези думи ще се отнасят до отсъствуващата. Господ да я пази навеки!

В гърлото на Клер заседна буца. Извадиха от ъгъла портативен аналой, поставиха го пред камината, двамата стари слуги влязоха и бащата на Ейнджъл започна да чете десетия стих от гореспоменатата притча:

— „Кой може да намери добродетелна жена? Тя струва по-скъпо от рубини. Тя става още преди да се съмне и нахранва семейството си. Тя силно пристяга кръста си и укрепва мишците си. Тя обича работата си и свещта й не угасва и през нощта. Тя се грижи добре за къщата и семейството си и не яде напразно хляб. Децата й стават от сън и я благославят. Става мъжът й, и той я хвали. Има много добродетелни жени, но ти превъзхождаш всички.“

След вечерната молитва майка му каза:

— Неволно си мислех колко много някои части от тази глава, която прочете баща ти, подхождат на избраницата ти. Както виждаш, идеалната жена е жена, която работи, не е лентяй, не е знатна лейди, а жена, отдала ума, сърцето и силите си за благото на другите. „Децата й стават и я благославят, съпругът й също я хвали. Има много добродетелни жени, но тя превъзхожда всички.“ Как ми се иска да я видя, Ейнджъл. Щом е чиста и целомъдрена, за мен тя ще бъде и достатъчно изтънчена.

Клер не можеше да понася повече. Очите му се напълниха със сълзи, които тежаха като капки разтопено олово. Той набързо пожела „лека нощ“ на тези искрени и простодушни хора, които така силно обичаше, хора, които не познаваха действителността, нито плътта и дявола — за тях това бяха мъгляви и далечни неща. Той се прибра в стаята си.

Майка му го последва и почука на вратата. Клер отвори и прочете в погледа й безпокойство.

— Ейнджъл — започна тя, — какво се е случило, та така скоро заминаваш? Сякаш не си същият!

— Вярно е, мамо — отвърна той.

— Заради нея ли? Да, синко, знам, че е това… че е заради нея. Карахте ли се през тези три седмици?

— Всъщност не сме се карали, но се появиха някои недоразумения.

— Ейнджъл… има ли в миналото й някакво тъмно петно?

С инстинкта на майката мисис Клер засегна въпроса, който според нея единствено би могъл да причини такава тревога у сина й.

— Тя е безупречна — отговори той и в същия момент почувствува, че би повторил тази лъжа, дори ако заради нея го осъдеха на вечни мъки.

— Щом е така, не обръщай внимание на нищо друго. В края на краищата рядко се срещат хора, по-чисти от една непорочна селска девойка. Сигурна съм, че някои груби маниери, които отначало могат да подразнят такъв образован човек като тебе, с време ще изчезнат при общуването ви и под твое влияние.

Тази ужасна ирония, резултат на сляпо великодушие, за първи път наведе Клер на мисълта, че с женитбата си той напълно бе разрушил кариерата си. Вярно е, че лично за себе си той не държеше много да направи кариера. Но заради родителите и братята си искаше да си създаде добро име. А сега, докато гледаше свещта, пламъкът й безмълвно му казваше, че тя е създадена да свети на разумни хора и че й е противно да осветява лицата на хора, измамени и неуспели в живота.

Когато вълнението му се поуталожи, на моменти той пламваше от гняв срещу нещастната си жена, задето го принуждаваше да лъже родителите си. В яда си той едва не й заговорваше високо, сякаш тя се намираше в стаята при него. А после в тъмното се разнасяше нейният гугукащ глас, жален и умолителен, устните й нежно се докосваха до челото му и той сякаш чувствуваше топлия й дъх.

В същата тази нощ жената, която така бе унизил, си мислеше колко великодушен и добър е съпругът й. Но и над двамата бе надвиснала сянка, много по-тъмна от сянката, която виждаше Ейнджъл Клер — сянката на неговата ограниченост. Въпреки всичките си опити да бъде независим в мислите и съжденията си, този образован, изпълнен с добри намерения човек, типичен представител на последната четвърт на века, си оставаше роб на обичаите и условностите, на които го бяха научили в детството му. Нито един пророк — а сам той не беше пророк — не му бе казал, че всъщност младата му жена е достойна за похвалите на крал Лемуел не по-малко от всяка друга жена, която изпитва такова отвращение към греха, защото нейните морални ценности трябва да се измерват не с това, което е направила, а с разбиранията й. Освен това в такива случаи човекът, когото разглеждаме отблизо, губи, тъй като липсват сенки да скрият недостатъците му, докато далечните мъгляви фигури са обкръжени с почит, защото от разстояние недостатъците им изглеждат като добродетели. Размишлявайки върху това какво липсва на Тес, Клер недовиждаше качествата й и забравяше, че не всякога съвършенството е по-ценно от всичко.