Томас Харди
Тес от рода Д’Ърбървил (22)

XXII

На следната сутрин те слязоха долу, прозявайки се, но както винаги първо трябваше да обират каймака и да доят кравите; след това влязоха вътре за закуска. Чифликчията Крик ядосано се разхождаше из къщи. Оказа се, че е получил писмо, в което някакъв клиент му се оплакваше, че маслото имало особен вкус.

— Ей богу, има! — каза чифликчията и протегна ръка, в която държеше дървена лъжица с бучка масло. — На! Опитайте сами!

Всички го наобиколиха. Опита мистър Клер, опита Тес, опитаха другите доячки и един-двама доячи и най-сетне близна мисис Крик, която вече бе приготвила закуската. Маслото наистина имаше особен вкус.

Стопанинът, който се бе съсредоточил, за да разбере по-добре вкуса и да отгатне точно какви вредни бурени са причината за него, внезапно възкликна:

— Чесън! А аз си мислех, че и стрък не е останал на тая ливада!

Изведнаж по-старите работници си спомниха, че някаква си ливада, в която напоследък пуснали кравите, преди много години развалила маслото по същия начин. Тогава чифликчията не познал вкуса и сметнал, че маслото е омагьосано.

— Трябва да прегледаме тая ливада — каза в заключение Крик, — това не може да продължава!

Всички се въоръжиха със стари остри ножове и излязоха заедно. Щом досега вредното растение бе убягнало на редовните претърсвания, то сигурно бе покарало съвсем дребно и на тях им се струваше просто безнадеждно да го открият в тучната ливада, която се разстилаше пред тях. Все пак те образуваха редица и поради сериозността на положението всички се включиха в нея. Чифликчията беше в горния край заедно с мистър Клер, който доброволно дойде да помага, после Тес, Мариан, Из Хюет и Рети, след това Бил Люъл, Джонатан и женените доячки — Бек Нибз, с вълнистата си коса и изпъкнали очи, и светлокосата Франсис, която през зимата се бе разболяла от туберкулоза по влажните ливади.

С очи, вторачени в земята, те се придвижваха бавно през ивица от ливадата и се връщаха обратно през съседната ивица, като се стремяха да не оставят непрегледан нито сантиметър от пасището. Работата се оказа доста отегчителна, тъй като в цялото пасище не бяха открити повече от десетина стръкчета див чесън. И все пак тревата миришеше така силно, че навярно е било достатъчно една крава да отхапе само едно стръкче, за да умирише в даден ден цялото производство на мандрата.

Макар че бяха така различни по характер и настроение, когато се движеха механично и безшумно, всички странно много си приличаха един на друг. Някой минувач би могъл с основание да ги назове с общото име Ходж. Докато пълзяха бавно, прегърбени, за да открият стръкчетата чесън, лютичетата хвърляха мек жълт отблясък върху засенените им лица и те приличаха на джуджета, озарени от лунна светлина, макар че слънцето щедро жареше гърбовете им с цялата си пладнешка сила.

Ейнджъл Клер, който както винаги участвуваше в работата наравно с другите, от време на време вдигаше глава. Разбира се, неслучайно той вървеше до Тес.

— Как сте? — шепнешком запита той.

— Много добре, благодаря — сдържано отвърна тя.

Тъй като само преди половин час бяха говорили по много лични въпроси, това въведение беше излишно. Но поне за момента не успяха да продължат разговора си. Те пълзяха ли, пълзяха, като краят на полата на Тес едва опираше в гетрите му, а рамото му понякога закачаше нейното. Най-сетне чифликчията, който вървеше до тях, не можа да издържи.

— По дяволите, съвсем се изкривих с това навеждане и изправяне! — възкликна той, изправяйки се бавно със страдалчески вид. — А и теб, миличка Тес, както не ти беше добре преди ден-два, хубаво ще те заболи главата! Ако ти е лошо, стига си работила, остави, другите ще довършат.

Стопанинът Крик се отдръпна встрани и Тес го последва. Мистър Клер също изостана и започна да се рови сам из бурените. Когато го видя близо до себе си, нервното напрежение и чутото от предишната вечер накараха Тес първа да заговори.

— Милички са, нали? — каза тя.

— Кои?

— Из Хюет и Рети.

С тъга в сърцето Тес бе решила, че и двете биха станали добри фермерски съпруги и че трябва да ги похвали, за да затъмни своя злополучен чар.

— Милички ли? Да, вярно — те са хубавички момичета — свежи! Мислил съм си за това.

— Макар че, бедничките, красотата им няма да трае дълго!

— О, да, за съжаление, така е.

— Те са прекрасни работнички.

— Да, но не са по-добри от вас.

— Те събират каймака по-добре от мен.

— Наистина ли?

Клер продължи да ги наблюдава, а те също го забелязаха.

— Тя се изчервява — героично продължи Тес.

— Коя?

— Рети Придъл?

— Така ли? А защо?

— Защото я гледате.

Колкото и силно да бе желанието и да се пожертвува, Тес не можа да продължи и да извика: „Ако наистина искате да се ожените за селско момиче, а не за лейди, вземете някоя от тях! И да не сте помислили да се жените за мен!“ Тес тръгна след фермера Крик и когато Клер изостана, тя почувствува тъжно задоволство.

От този ден нататък тя правеше всичко възможно да го избягва. Сега, за разлика от преди, Тес не си позволяваше да остава дълго в негово присъствие, дори и когато се срещаха съвсем случайно. Искаше да даде на другите момичета всички възможности.

Слушайки техните признания, с развитото си чувство на жена Тес разбираше, че само от Ейнджъл Клер зависи да не опорочи честта на което и да е момиче във фермата. Това негово усърдие да не покруси щастието на никое от тях я изпълваше с нежно уважение към него, защото тя го отдаваше — правилно или не — на неговото самообладание и чувство за дълг — качества, които никога не бе очаквала да срещне у представител на другия пол. Тя съзнаваше, че ако тези качества липсваха у Клер, не едно от простодушните момичета, които живееха заедно с нея, би могло да тръгне по нейния път, потънало в сълзи.