Братя Мормареви
Задача с много неизвестни (7)

7.
В часа по пеене всичко не върви по ноти

Докато Патри ядеше палачинки, а Живко го чакаше долу пред входа, Досьо пееше. Пееше заедно с целия клас. Учеха нова народна песен. Освен че пееше, той се въртеше нервно на мястото си, защото момчето, което стоеше пред него, се оказа много неуслужливо.

— Чуваш ли — бутна го Досьо в момент, когато учителят не гледаше към него. — Изкряскай и кажи, че съм те ударил!

Досьо търсеше начин да го изгонят.

— Как така ще изкряскам! — обърна се момчето към Досьо и отново поде песента.

Тогава спокойният и малко флегматичен Досьо се ядоса и като не намери с какво, цапна силно съученика си с ръка по главата. Чу се едно „ох“, което не прозвуча в хармония с народната песен.

— Спри — прекъсна учителят пеенето. — Какво стана?

Досьо се сви зад гърба на съученика си и с умоляващ глас му пошепна:

— Кажи бе!

Но онзи мълчеше.

— Кой те удари? — попита учителят.

Пострадалото момче мълчеше и в този момент всички го уважаваха.

— Ще кажеш ли? — попита пак учителят.

Като видя, че приятелят му мълчи, Досьо сам стана.

— Аз го ударих! — заяви той.

— Без да искаш вероятно? — опита се да му подскаже учителят.

— Нарочно го ударих, другарю Петров! — отвърна Досьо твърдо.

— Видях — каза Петров. — За мене беше важно да разбера дали ще имаш доблестта да си признаеш. Ако не беше признал, щях да те изгоня. Сядай! — и учителят вдигна диригентската палка. — Три-четири!

Класът запя. С изключение на Досьо.

— Заслужаваш да те пребия! — бутна той другаря си.

После запя, много фалшиво, но толкова можеше.