Братя Мормареви
Задача с много неизвестни (29)

17.
Изчезването на Патри

Междувременно Досьо, Живко и Патри прибягнаха отново до услугите на Соня — по Досьово предложение, разбира се. Бяха размишлявали какво да правят с прането и се спряха, както каза Досьо, на най-правилното — да го операт, огладят, подредят и върнат обратно в стая №21. В противен случай щеше да се изложи страната.

Изпраха бельото у Соня рано следобед, когато нямаше никой. Сонини имаха автоматична пералня, това значително ги облекчи, а и Соня се съгласи да изглади всичко. Условието беше, докато тя глади, те да четат на глас урока по история и по география — тя не искаше да изостава. Те се съгласиха, въпреки че в момента най-малко ги интересуваше историята и географията. А и сведенията, които им донесе Соня от училище, ги успокоиха. Писали им били отсъствия, без да любопитствуват къде са, и толкова.

— Относно занасянето на прането — обади се по едно време Патри и погледна към Досьо, — как ще стане?

— Ами ще теглите жребие — каза Живко. — Аз вече бях…

— Жребие, разбира се! — потвърди Досьо, като гледаше Патри право в очите. — Без кисело мляко и топчета!

Жребието теглиха пак с клечки, този път двама. Патри изтегли клечката с главичка, той трябваше да върне пакета.

— Аз, естествено, нямам нищо против — взе да прави опити да се измъкне той — Само дето Живко по-добре знае откъде се минава и как, и прочие.

— Е, да, но жребие и прочие — подигра го Досьо и Патри разбра, че измъкване няма.

Какво щеше да разправя после Патри, не знаем, но той проникна в хотела без всякакви инциденти. Всичко отговаряше на описанието на Живко — и помещенията с щайги, и вратата към коридора, и асансьорът даже. Че изпитваше страх, в това две мнения нямаше. Но като излезе от асансьора на втория етаж, вече се поуспокои. Неговата задача, той съзнаваше това, не можеше да се сравнява с Живковата. Нямаше нужда да тропа на вратата, да влиза в стаята. Просто трябва да постави пред стая №21 пакета.

Пакета?!

Чак сега Патри забеляза, че не носи никакъв пакет. В първия миг помисли, че го е изтървал някъде от страх. Но после се сети, че Соня държеше пакета. Беше забравил да го вземе, а и никой не го подсети.

Патри реши да се върне и в никакъв случай да не се съгласява да идва пак. Честно погледнато, щеше да е ред на Досьо. Но чу шума на асансьора и се прикри, докато отмине. Асансьорът обаче спря и от него слезе Соня. Носеше пакета.

Нямаше как. Взе го от ръцете й и тръгна. После се обърна към нея и я помоли да го почака. Не му се връщаше сам. Соня се съгласи. „Големи пъзльовци са това момчетата“, помисли си тя.

А Патри стигна до стая №21, огледа се плахо, наведе се да остави пакета и… с ужас забеляза, че вратата се открехва под носа му. Една ръка го хвана за щръкналия перчем и го вмъкна в стаята.

Соня гледаше с отворени от изумление очи как Патри изчезва в стаята. И може би едва сега почувствува, че това, което разправяха нейните приятели, не е нито детска фантазия, нито момчешка лудория, и че тук става нещо сериозно. Соня хукна надолу по стълбите, за да предупреди Досьо и Живко за пропадането на Патри.