Братя Мормареви
Задача с много неизвестни (12)

12.
Следите остават

След малко четиримата се съвещаваха на полянката край горичката.

— Ти сигурен ли си, че това е мястото? — попита делово Досьо.

— Ами да — отвърна Живко. — Изхвърлиха го на завоя и понеже караха със страхотна скорост, като излетя…

Той описа една парабола с ръка и накрая пръстът му остана да сочи на няколко метра пред тях, в зелената трева.

— Кой знае какво е било! — каза Патри, отново настроен скептично към цялата история. — На Живко все му се струват разни неща. Нали през зимата на Витоша видя бяла мечка.

— Стига де! — засегна се Живко. — И да не беше бяла, мечка беше.

Куче беше, голямо куче. Дори баща му рече: „Виж какво куче, като мечка е!“ И на следния ден в училище, след като Патри разправи как лифтът на Витоша спрял, колко студено било и как цял час висели, докато ги спасят, Живко, за да не остане по-назад, каза: „Аз пък видях мечка“. — „Каква мечка?“ — „Бяла мечка.“ Децата не му повярваха и дълго време му се присмиваха.

И сега Патри отново му навираше в носа тази история, та Живко се принуди да отстъпи от бяла на обикновена мечка. Мина му през ум да разкаже всичко, както е било, за да не го подиграват повече, но отложи за друг път. Сега имаха по-важна работа.

— А може и да са ни изпреварили! — каза Досьо.

Единствено той продължаваше да търси упорито нови решения на загадката с трабанта.

— Може да са дошли преди нас и да са взели това, което са изхвърлили — продължаваше да разсъждава на глас Досьо и в разсъжденията му имаше желязна логика. — В такъв случай ще трябва да потърсим други следи. Престъпниците винаги се връщат на местопроизшествието и оставят следи, по които после ги хващат.

— За какви престъпници говорите? — попита Соня, която слушаше всичко с интерес.

— Тя какво търси тук? — изведнъж осъзна присъствието на чужд човек в групата Живко.

Въпросът бе отправен към Досьо, но Досьо не го чу. Досьо действуваше. Той ровеше тревата край храстите.

Изведнъж извика:

— Вижте-е-е!

Децата скочиха и го наобиколиха. От вика му разбраха, че е намерил нещо, и то не какво да е, а нещо важно, нещо, свързано със загадката, която бяха почнали да разрешават.

Сред тревата лежеше ключ, закачен на голям топуз, а на топуза с черни цифри пишеше „№21“.