Братя Мормареви
Задача с много неизвестни (40)

11.
Необичайният шанс на старшина Младенов

През този наситен със събития ден се бяха случили и неща, за които нашите трима герои въобще и не подозираха. Сутринта, докато Досьо запушваше ауспуха на трабанта с картоф, доктор Ставрев преглеждаше списъка на отсъствуващите. Видя, че Досьо, Патри и Живко не са идвали на училище от миналия четвъртък насам и това го обезпокои. Съжаляваше, че се е усъмнил в оплакванията на Живко от апандисит, че е заподозрял Патри в лъжа и се е подиграл с Досьо, като го е изпратил в час, без дори да го прегледа. Ето защо отиде веднага в шести „г“. Извини се, че прекъсва урока, и се обърна към класа:

— Знае ли някой от какво са болни тримата отсъствуващи?

Никой не се обади. Доктор Ставрев се извини още един път и излезе от стаята.

Соня, която единствена знаеше защо тримата отсъствуват, още като видя лекаря, разбра, че може да се случи нещо много неприятно. Веднага след училище тя отиде на тавана, в щаба, но не намери никого. Бутна под вратата бележка:

Потърсете ме, важно е!

С.

Прибра се в къщи и не излезе никъде, за да не се разминат. На всяка цена трябваше да ги предупреди.

Оттук нататък събитията са дадени по часовник, за да стане ясна тяхната последователност и фатална неизбежност.

В дванадесет часа̀ и двадесет минути Досьо, Патри и Живко занесоха компраматериалите в щаба. Бележката на Соня не видяха. Още с влизането Живко стъпи върху нея, без да я забележи. Бързаха да се приберат навреме за обяд.

В шестнадесет часа̀ и тридесет и пет минути Досьо влезе в щаба, за да вземе компраматериалите за Васко. Видя бележката — някакво мръсно, смачкано листче, което изхвърли през капандурата, без да го погледне.

В седемнадесет часа̀ и пет минути доктор Ставрев на връщане от зъболекар позвъни у Живкови. Отвори му майката на Живко. Баща му, както обикновено, още не беше се прибрал. Доктор Ставрев се представи и тя го покани да влезе. По лицето й нямаше тревога и той разбра, че напразно се безпокои. Хвана го дори малко яд. Родителите трябва да намират начин да съобщят в училище защо отсъствуват децата им.

— Ние сме колеги, не знам дали знаете? — каза тя.

— Така ли? — престорено се учуди лекарят. Той знаеше много добре, че майката на Живко е ветеринарен лекар, и затова добави: — Е, значи сама си лекувате сина. Но все пак трябваше да ме уведомите.

— За какво? — не разбра майката.

— За Живко.

— Какво за Живко?

— От какво е болен.

— Че той не е болен.

— Защо тогава не идва на училище?

— Няма такова нещо! — каза напълно убедена в думите си майката.

— Има, колега, има! — И доктор Ставрев разказа всичко, което знаеше: за внезапната и малко съмнителна атака от апандисит, за стомашното разстройство на Патри и за намазания с тебешир език на Досьо. Видя, че Живковата майка се разтревожи, но нямаше как. Всичко си има граница, а пет дни безпричинно отсъствие от училище е извън всяка граница. Тримата го бяха излъгали, нека си платят. У Досьо и Патри реши да не ходи. Знаеше добре, че не е необходимо.

В деветнадесет часа̀ майката на Живко, извън себе си от нерви, реши да го набие хубаво, въпреки че по принцип беше против боя. Когато обаче Живко не се прибра до деветнадесет и десет часа̀, гневът й се превърна в безпокойство.

В деветнадесет и петнайсет майката на Живко позвъни у Патри. Отвори й майка му. Пет минути по-късно извикаха по телефона и майката на Досьо. Трите майки бяха разтревожени. Кой да предположи, че техните деца, толкова добри ученици, бягат от училище.

Майката на Патри събуди мъжа си — спеше, преди да отиде на нощна смяна. Сънен, бащата се закани да тегли такъв бой на сина си, когато се върне, че да го помни цял живот. На него и през ум не му минаваше, че Патри нямаше как да се върне.

В деветнадесет и петдесет, след като никой от тримата й приятели не я потърси, Соня реши да звънне у Патри. Посрещнаха я разтревожени трите майки. Нямаше как, влезе в хола.

— Къде са? — попита я с надежда в гласа си Живковата майка.

Соня излъга, че не знае. Майката на Живко заплака, след нея на Патри и най-накрая — Досьовата. Тя беше твърда жена. Досьо приличаше на нея.

Като ги видя да плачат, разрева се и Соня, едно, защото плаченето е заразително, и, второ, беше вече сигурна, че на тримата се е случило нещо лошо. Разказа всичко, което знаеше. А знаеше много. Бащата на Патри се разяри и се закани да даде цялата милиция под съд. Как така ще вземат деца да помагат!

В двадесет и петнайсет пристигнаха и бащите на Досьо и Живко. Чудеха се какво да предприемат. В двадесет часа̀ и двадесет минути решиха да отидат веднага в милицията, но тъкмо в това време на вратата се позвъни. Старшина Младенов се зарадва, че намира и тримата бащи събрани на едно място. „Какъв шанс!“, помисли си той. Обикновено, когато търсеше някой, все не го намираше, а сега тези тримата като че ли чакаха него.

Като видяха старшината, трите майки ревнаха отново с пълен глас. Но той им каза да не се безпокоят, децата им били живи и здрави, само малко задържани поради опит за кражба.

— Не е вярно! — ядоса се Соня. — Те на вас помагаха!

— Нека да дойде и Соня — предложи бащата на Досьо, в чиято глава на журналист зрееше вече едно телевизионно предаване.

— Ваша работа! — съгласи се старшината.

Тримата бащи и Соня слязоха долу. Там ги чакаше „Синята лампа“, както някои наричат патрулните милиционерски коли. Качиха се и потеглиха към районното управление.