Братя Мормареви
Задача с много неизвестни (37)

8.
Една смела акция

В осем часа̀ и десет минути на следващия ден тримата приятели се свряха в прикритието си зад кофите за боклук, които, неизхвърлени от два дни, воняха ужасно. Но какво от това, който иска да му мирише на хубаво, да си седи в къщи.

В девет часа̀ и десет минути Теодосиев отключи трабанта и завъртя стартера. Ще запали, ама друг път! Картофът затваряше плътно ауспуха, Досьо го беше натикал с всичката си сила.

Опитите за запалване продължиха десет минути, докато акумулаторът взе да вие като пребито куче. Ядосан, Теодосиев си тръгна. Децата обаче не го проследиха. Останаха си на мястото и зачакаха търпеливо — пет-десет-петнайсет минути. Вчера си припомниха всичко, което Васко им беше разказал за Теодосиев, а той знаеше много подробности не само за него, но и за дома му. Откъде ги знаеше — негова работа, но сведенията му винаги се потвърждаваха. Сега на тримата предстоеше да се убедят още един път в безпогрешността на Васко.

Планът на Досьо предвиждаше проникване в дома на Теодосиев. Живко и Патри не знаеха още това. Досьо реши, че акцията трябва да се проведе по всички правила на изкуството. И затова чак сега, сред кофите с боклук, той обясни накратко плана си. Тръпки полазиха по гърба на Патри. Тръпки полазиха и по гърба на Живко. По гърба на Досьо те си лазеха от вчера насам, откакто беше му хрумнал този дързък план.

— Вече е при Ректората — каза Досьо и се изправи.

Тримата пресякоха ул. „Аспарух“ към къщата на Теодосиев. В старата двуетажна къща се влизаше не направо от улицата, а отстрани, през малко дворче. Долу, пред вратата, оставиха, Патри. В случай на опасност трябваше да изсвири с уста няколко такта от песента „Ние сме на всеки километър“.

Досьо и Живко тръгнаха по стълбите. Минаха първия етаж. Оттам нагоре стъпалата бяха дървени и скърцаха. Васко не беше им казал. Това налагаше да се качват бавно и внимателно.

Живко остана на дървената площадка при прозореца на стълбището, а Досьо тихо като котка се промъкна до вратата, на която имаше табелка „Драган Теодосиев“. Повдигна изтривалката и видя ключ. Точно така, както им беше казал Васко. Теодосиев държеше ключа си под изтривалката. Имало причина за това, но не им я каза.

Превъртя ключа в ключалката. Всичко се развиваше като по ноти. Даде с ръка знак на Живко. Живко бръкна в джоба си и извади носна кърпа. Не само той, и тримата днес носеха чисти носни кърпи по нареждане на Досьо. Размаха кърпата от прозореца и почти веднага чу как Патри се втурна във входа. Взимаше стъпалата по две. Дървените стълби заскърцаха под краката му и Досьо изшътка отгоре.

Открехнаха вратата и се вмъкнаха в антрето. Затвориха я безшумно зад гърба си. Потръпваха, бяха възбудени.

От антрето влязоха в хола и се спряха, за да разгледат обстановката. По стените имаше закачени картини, на бюфета — разни източни украшения и статуетки.

— Всичко е, както го описваше Васко — прошепна Досьо.

— Още по-страшно дори — дишаше тежко Живко.

— Ти отиваш в кухнята — каза шепнешком Досьо на Патри, — ти в стаята — посочи той една врата на Живко, — а аз оставам да действувам тук!

Но нито един от тримата не помръдна от мястото си. Стояха като вцепенени.

— Щом сме тръгнали заедно, трябва всички заедно! — прошепна Патри.

Напрегнати секунди мълчание. После:

— Ще почнем тогава от кухнята! — каза Досьо.

Значи и той се страхуваше.

Отидоха в кухнята. Кухня като кухня. Електрическа печка, хладилник, бюфет. Всичко пак според описанията на Васко. Колко ли пъти е прониквал и той тук? Какво точно е търсил? И къде го е търсил?

Отвориха хладилника. Беше пълен. На колбасарски магазин приличаше.

— Добре се храни! — промълви Живко.

— Ще му приседне — закани се Досьо и си помисли, че сигурно някъде в този дом има скрити и кутии с шоколадови бонбони.

Надникнаха в бюфета. Нищо особено! Впрочем нещо привлече вниманието на Патри. Досьо проследи погледа му и взе една от многото кутийки със сода бикарбонат. Извади пликче, пълно с бял прах.

— Може и да не е сода бикарбонат — каза Досьо.

— А какво? — попита Живко. Само той още не се сещаше каква е работата.

— Всичко може да е — каза многозначително Досьо, който от списания и книги знаеше колко хитри са контрабандистите на наркотици. Както винаги, той разсъждаваше напълно логично. Пакетът, който Живко беше видял да изхвърлят от трабанта, е съдържал нещо, което Теодосиев не е искал да намерят у него, например кокаин. След като си е прибрал кокаина на следващия ден, за по-сигурно го е напъхал в кутийки за сода бикарбонат. — Ще трябва да вземем тези пакетчета! — добави Досьо.

— Мислиш ли, че те са това, дето Васко казваше, контраматериали? — попита Живко.

— Компраматериали — поправи го Досьо. — Това значи комрометиращи материали.

След малко се върнаха в хола. Носеха със себе си голяма кожена пазарска чанта, взета от кухнята, за да събират в нея компраматериалите.

В хола работата се оказа по-трудна — имаше толкова много вещи, че не знаеха откъде да започнат. Патри повдигна капака на голяма, украсена със седеф дървена табакера, отвътре се разнесоха някакви звуци и той я затвори веднага.

— Всичко може да е — прошепна Досьо и сложи пеещата седефена кутия в пазарската чанта.

Живко издърпа чекмеджето на бюрото и подсвирна от удивление. Досьо и Патри веднага се надвесиха над него. Гледаха и им се струваше, че сънуват. И в най-смелите си мечти не предполагаха, че акцията може да излезе толкова успешна. В чекмеджето имаше най-различни чуждестранни монети.

— Валута! — прошепна Досьо.

— Хванахме го значи, нумизмата му с нумизмат — от радост забрави да шепне Живко.

В следващия миг обаче се чу някакъв шум и тримата се проснаха по корем на килима.

Шумът се повтори. Идваше откъм вратата на стаята. Децата притаиха дъх.

И отново същият шум!

Досьо се помъчи да определи от какво е. От всичко можеше да бъде — от стъпки или от изваждане на кама или от зареждане на пистолет.

Видяха, че вратата на стаята се открехва и започва да се отваря бавно, със скърцане. Замряха от ужас.

През полуотворената врата се промуши котка, голяма черна котка със зелени светещи очи. Беше си отворила сама вратата с ловък, добре трениран скок.

Тримата си отдъхнаха облекчено.