Братя Мормареви
Задача с много неизвестни (26)

14.
До стая №21 и обратно

Задният вход на хотел „София“ е откъм улица „Аксаков“. Живко влезе, без никой да го спре. Спомни си за пиколото и си помисли колко по-лесно се влиза през задния вход.

След като слезе по едни стълби, той се озова в голямо циментиране помещение, вероятно склада на кухнята — пълно беше с кафези и щайги ранни ягоди и череши. Озърташе се непрекъснато насам-натам, защото го вълнуваха чувства, каквито всички изпитват, когато влязат сами в тъмно мазе. Лявата си ръка държеше в джоба и с нея стискаше ключа, все още увит в кърпата на Соня.

Отвори една врата и подаде чипия си, обсипан с лунички нос. Видя някакъв коридор. Стори му се, че нещо изшумя. Затвори бързо вратата и се скри зад камара щайги. Има моменти, когато човек мъчно може да прецени как тече времето. Дори и Живко, който на око определяше с точност до милиметър дълбочини и височини, разстояния и скорости, не можа да прецени колко време е стоял така, скрит зад щайгите. След като се успокои, излезе от прикритието си, мина през вратата в коридора, тръгна бързо по него и на ъгъла се сблъска с човек в сини дочени дрехи. Добре, че изгуби и ума и дума, защото в противен случай щеше да извика от страх и да се издаде.

— Къде бе? — попита човекът.

Живко измъкна от джоба си ключа и му го показа.

— Ама сте загубен народ това чужденците! — присмя му се мъжът. — В един хотел не можете да се оправите.

Заведе Живко до асансьора, отвори вратата, натисна копчето за втория етаж и каза:

— Ауфвидерзейн ли си, или гуд бай? — с което искаше да узнае дали Живко е германец, или англичанин.

А Живко, вече по-спокоен, реши да му благодари.

— Мерси!

— О, значи си оревоар — помисли го мъжът за французин и затвори вратата.

Асансьорът спря на втория етаж и Живко излезе. Погледна наляво и надясно по коридора, поослуша се и като се увери, че няма никой, тръгна към стая №21. Спря се и прилепи ухо до вратата. Пълна тишина. Почука плахо и зачака. Никакъв отговор. Почука още един път по-силно. Нищо. Извади ключа и преди да го пъхне в ключалката, почука за всеки случай трети път.

Чу шум отвътре и се стъписа. Щеше да побегне, но вратата се отвори и той се сети, че трябва да каже със съвсем спокоен глас: „Извинявайте, грешка“. Не се наложи, защото от вратата се подаде гола женска ръка. Държеше пакет с прикрепено отгоре книжно левче. Любезен глас каза нещо на чужд език.

Живко пое пакета, вратата хлопна под носа му и той остана така, с пакета в ръка, да се чуди какво да прави.

Вие какво бихте направили при подобно положение?

Живко се огледа и хукна. Искаше му се час по-скоро да бъде при приятелите си.