Братя Мормареви
Задача с много неизвестни (13)

1.
Какво му е хубаво на лошото време

Досьо се приближи до прозореца в стаята си, отмести внимателно с два пръста завесата и погледна с едно око навън. Беше виждал в не един криминален филм да действуват така предпазливо, мечтаеше да попадне в подобни опасни положения, но не предполагаше, че това ще му се случи така скоро.

Навън валеше, валеше из ведро, така както вали през май. Дъждът беше прогонил хората от улицата и сега шибаше яростно паветата. Правеше вадички и локви с големи въздушни мехури, прицелваше се безпогрешно в тях с тежките си като олово капки, пукаше ги и образуваше нови. Бързаше да се навали и да се наиграе, защото знаеше, че през май го пускат за малко, макар и често.

Досьо също знаеше това. Дъждът не го тревожеше. Можеше само да позабави малко важната среща, но не и да я осуети. „Ето, това му е хубаво на лошото време през май“ — помисли си той.

Щеше да се дръпне от прозореца, когато изведнъж зърна в отсрещния вход сестра си, не сама, а с онова момче с дълга като на момиче коса, което майка му не можеше да търпи и за което баща му не искаше дори да чуе и все се заканваше, че ще му остриже косата, само да го пипне. Охо, момчето сложи ръка на рамото й и тя не се дръпна. Чудесно!

Чудесното в случая беше, че може да държи сестра си в шах. Само ако се наложи. Той не обичаше да я изнудва. Но сестра му, едва шест години по-голяма от него, си позволяваше да играе ролята на негов настойник, а когато не я слушаше, обаждаше го на родителите. Сега нека се опита само. От тази страна се осигури. Сигурност обаче му трябваше от всички страни. Историята взе да става заплетена и, нека не се лъжем, тепърва щеше да се заплита още повече.

Досьо седна на малкото бюро до прозореца. Стаята му приличаше повече на клетка: едно легло, малко бюро до прозореца и библиотечка. Във витрината държеше книгите си, а отдолу, в шкафчето — бельото, чорапите и ризите. Всъщност това не беше стая, а столова към кухненския бокс. Приспособиха я за него, след като сестра му каза, че й пречи да учи. Досьо не се противопостави — така получаваше известна самостоятелност, — нощно време можеше да чете, докогато си иска, и може би затова заспиваше веднага щом си легне. Но през деня всички минаваха през стаята му, оттам се влизаше в кухненския бокс. Лесно можеха да го изненадат и видят, че вместо уроците чете криминални романи. Затова сега, щом седна на бюрото, отвори учебник и като се осигури и от тази страна, се замисли за вчерашните събития. По-точно за ключа, който бяха намерили.

Спомни си, че щом го зърна, и почувствува, че точно това трябваше да намерят. Живко, разбира се, пръв се наведе да вземе ключа, но добре, че успя да му попречи. Дори му се скара да не прави глупости — Живко беше припрян, а за всяка криминална история трябва спокойствие.

След като му направи забележка в този смисъл, Досьо бръкна в джоба си и измъкна носна кърпа. Погледна я и попита:

— Има ли някой чиста носна кърпа?

Живко и Патри не отговориха, което означаваше, че въобще нямат носни кърпи или че и техните са мръсни. В случая второто беше вярно. Вместо тях Соня извади своята и Досьо я взе. Хвана с нея ключа, уви го и го мушна в джоба си.

— Може да има отпечатъци от пръсти — обясни той.

Соня го гледаше озадачена, по-озадачена от останалите двама. И до този момент тя не знаеше нито защо са тук, нито какво търсят. Ето защо имаше право да протестира:

— Ще ми обясните ли най-после!

— Сега вече може — каза Досьо.

— Ние вчера, като се прибирахме с… — започна бързо Живко.

— Не бързай! — прекъсна го Досьо. За първи път в присъствие на момиче, при това на Соня, той знаеше за какво да говори и нямаше никакво намерение да пропусне тази възможност. Направи им знак да седнат и каза: — Ще започна историята отначало, за да подредим фактите още един път в техния ред и намерим място на ключа. Значи Живкови вчера подгонили един трабант…

— С какво? — попита Соня, вече напълно успокоена, трезва и точна в мислите си.

— С колата си, да не искаш с камъни да го подгонят — раздразни се Досьо, че го прекъсват, но се овладя и продължи спокойно: — Трабантът бил с чужд номер…

— Откъде знаеш, че е бил чужд? — прекъсна го пак Соня.

— Ами черна табелка с две латински букви и четири цифри, какъв друг може да бъде? — обади се Живко.

— Значи не е бил чужд, а чуждестранен — поправи го Соня. — Чужд е, когато не е негов, а на някой друг. А този си е бил негов.

— Ако ще те прекъсва така, по-добре чупката — каза Патри.

— Тя е права — защити я Досьо и после се обърна към нея почти шепнешком: — Ще се обаждаш само когато те питам!

Соня кимна и Досьо продължи:

— Освен че е бил с чуждестранен номер, трабантът развивал невероятна скорост. Това говори ли ти нещо? — обърна се той към Соня, за да се увери, че тя не му се е разсърдила.

— Не — призна си откровено Соня.

— Много просто — почувствува превъзходството си Досьо. Соня го гледаше с любопитство и уважение и това му беше много, много приятно. — Трабантът е бил само външно трабант. А моторът му е бил друг, силен, с осем цилиндъра…

— И двеста и петдесет конски сили, дето ги използуват гангстерите — не издържа Живко бавния и малко провлачен разказ на Досьо. Той бързаше да разбере какво общо има ключът с тази история.

— Онзи от трабанта, разбира се, забелязал, че го гони милиционерска кола — продължи Досьо, без да направи забележка на Живко за прекъсването, — и ей на този завой изхвърлил пакет. Защо? — погледна той Соня право в очите. Беше му приятно да я пита и тя да не знае. Чак сега като че ли разбра защо учителите задават най-много въпроси точно тогава, когато най-малко знаеш.

— Щом го е изхвърлил, значи не му е трябвал — отвърна Соня. Историята с трабанта не й се виждаше нито правдоподобна, нито интересна. Момичетата по начало нямат вкус към тези неща.

— Тъкмо напротив — заяви победоносно Досьо. — Не е искал да бъде хванат с този пакет. И го е изхвърлил. После именно защото му е трябвал, се е върнал да си го вземе, най-вероятно през нощта. И тогава си е загубил ключа.

Досьо не усети кога при него е влязла сестра му. Гласът й го стресна и прекъсна мислите му точно в момента, в който с удоволствие си спомни с каква почит го гледаха Патри и Живко. Ключът идеално се вместваше в тази история.

— Пак си изял половин хляб! — скара му се тя.

— Тебе какво те интересува! — тросна й се Досьо.

— И вместо да четеш, блееш!

— Я си гледай работата, че ще хвърчат коси, да знаеш! — отвърна й Досьо.

— Какво, какво? — не разбра сестра му.

— Нищо — каза Досьо. Нямаше смисъл да й казва, че я е видял през прозореца с онзи, дългокосия.