Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Братя Мормареви. Задача с много неизвестни

Рецензент: Николай Янков

Редактор: Ваня Филипова

Художник: Виолета Минчева

Художествен редактор: М. Белопитова

Технически редактор: Маргарита Воденичарова

Коректор: Лилия Вълчева

Издателство „Народна младеж“, София, 1976

ДП „Тодор Димитров“, София, 1976

История

  1. — Добавяне

3.
Какво да се прави

Първия час имаха история. Другарката Нейкова се разхождаше между редиците и разказваше урока. Разказваше увлекателно и всички я слушаха с интерес. В нейния час обикновено нямаше приказки и тя се гордееше с това. Но този път тримата приятели трябваше да довършат непременно започнатия преди училище разговор. Живко измъкна един лист и започна да чертае план на мястото, където трабантът беше изхвърлил пакета. Той седеше заедно с Досьо на предпоследния чин. Пред тях бе Патри, който непрекъснато се обръщаше, за да следи какво става. Живко погледна крадешком отдалечаващата се между редиците учителка, нарисува едно кръгче и прошепна на Досьо:

— Тук има едно наклонено дърво.

Нарисува и едно квадратче.

— Километричен знак! — поясни Живко и погледна да види какво става в класа.

Всичко беше спокойно. Учителката вървеше с гръб към тях и продължаваше урока. Зави край средната редица и ги погледна. Живко прибра листа под чина, а Досьо се дръпна на мястото си. Изчакаха учителката да тръгне отново към черната дъска и Живко отново извади плана.

— На двеста и двайсет метра е павилионът — нарисува Живко ново квадратче, в което написа буквата П. — А тук, на двеста и дванайсет метра, е спирката на автобуса!

Патри се ядоса, че не може да следи разговора и затова се обърна и каза:

— После бе! В час не се говори!

Каза го обаче по-високо, отколкото трябваше.

— Бояне! — чу се строгият глас на учителката.

Патри се изправи, защото Боян беше истинското му име. Патри му остана прякор от трети клас, когато избираха председател на класа. Тогава едно от децата, на което му се искаше да го изберат, каза, че дядо му е от Карлово и неговият баща е втори братовчед на Васил Левски. Но и Боян искаше да стане председател и затова заяви, че той пък е пра-пра-правнук на Патриарх Евтимий. Това му хрумна може би, защото баба му живееше по него време на булевард „Патриарх Евтимий“. За председател тогава не го избраха. Децата гласуваха за Васил Левски. Но на Боян взеха да викат Патриарх Евтимий, докато го съкратиха на Патри. Така си и остана.

— За какво говорехме! — привидно любезно попита другарката Ненкова. Тя считаше, че е в състояние да поддържа неотклонно вниманието на класа, и взимаше за лична обида всяко разсейване.

Патри повтори нейните думи, сякаш ги четеше, и си седна.

Това я озадачи, защото беше видяла как той постоянно се обръща назад. Не знаеше, че Патри има способността да се разтроява, т.е. да върши три работи едновременно: да следи урока, да слуша какво си говорят зад него Живко и Досьо и да гледа през прозореца какво става на двора.

Известно време в класа се чуваше само гласът на учителката. После изведнъж се чу възбуденият шепот на Живко:

— Голяма работа може да излезе!

В следния миг и Досьо трябваше да се изправи и да каже за какво е говорила в момента другарката Ненкова (тя беше помислила, че той се е обадил). Досьо обаче мълчеше. Той не само че не умееше да се разтроява, той не умееше дори да се раздвоява. Досьо се отличаваше със своята съсредоточеност. Вършеше ли нещо — нищо странично не можеше да му отвлече вниманието, в случая урокът по история.

Учителката взе бележника му, седна на катедрата и започна да пише забележка.

Досьо бутна Живко и му прошепна:

— Сега майка ти, като попита какво ново, да не вземеш… — но не продължи, защото другарката Ненкова почука с молив по катедрата.

Живко сгъна внимателно плана на четири. Досьо обаче го издърпа от ръцете му и го прибра. Считаше, че на него принадлежи правото да поеме цялата работа.

Разговорът около случая с трабанта продължи през междучасието извън училищния двор. Досьо се страхуваше някое от децата да не разбере нещо и да поиска да се включи в тяхната група.

— Ще трябва да отидем на самото място! — каза Досьо на Живко и Патри.

— Кога?

— Веднага! — отсече Досьо, учуден от глупавия въпрос на Патри.

— Ама разбира се, че веднага! — съгласи се радостно Живко.

— А училище? Имаме още четири часа.

— Е, имаме, ама време за губене нямаме! — каза Досьо. — Престъпниците могат да се върнат и да заличат следите.

— Аз от клас не бягам! — каза твърдо Патри. — Като председател на класа трябва да давам пример.

— Ти си остани — каза Досьо. — Важното е да дойде Живко, за да ми покаже мястото.

— Важното е, че се борим за клас без нито едно неизвинено отсъствие, разбра ли! — възрази Патри.

— Пак ще развалиш всичко — протестира Живко, на който вече много му се искаше да действуват. — Ако е въпросът, пред всеки град има табела, че се бори за град без автопроизшествие. Пък пред Пазарджик една кола се беше праснала точно в табелата.

— Чуваш ли! — посочи Досьо с пръст към Живко.

— А защо да се праскаме по табелите, като може да ги заобиколим — каза Патри. — Пишем се болни и толкова.