Братя Мормареви
Задача с много неизвестни (15)

3.
Суровата присъда на сменния майстор

Патри не правеше изключение от двамата си приятели и той като тях си мислеше за същите неща. Но си имаше много по-големи грижи — беше наказан. Възрастните винаги правят разни работи, без да се съобразяват дали са приятни на околните, в смисъл на по-малките. С чувство на отвращение Патри си спомни за онзи от автобуса, който му беше казал: „Ало, малкият, какво се правиш на разсеян!“ Патри стана без пререкания, но се почувствува наскърбен, че го бяха нарекли „малкият“. Големите много обичат да изтъкват превъзходството си. Хубаво ли щеше да му бъде, ако Патри му беше казал:

— Ало, плешивият, заповядайте да седнете!

Онзи наистина беше плешив.

Слязоха при Ветеринарния факултет и тръгнаха към зала Универсиада. От дълго време не бяха си проговорили нито дума, но мислите им течаха в една и съща посока.

— Цяла банда може да е, ще видите! — искаше му се на Живко. И колкото по-голяма си представяше бандата, толкова по-радостно биеше сърцето му.

— Поне да привлечем някой от милицията да ни е в помощ — потърси сигурното Патри.

— Само ако се наложи! — Досьо беше твърдо решил да действуват сами и Патри предпочете да не спори с него.

При зала Универсиада завариха необикновено оживление — от автобуси слизаха младежи и девойки в народни носии, с народни инструменти, акордеони или просто така, без нищо. Сигурно имаха репетиция за 24 май. Децата се спряха и се загледаха в красивите пъстри носии от всички краища на страната.

— Леле-е-е — извика по едно време Соня. — Четири часът е! — и хукна.

— Как четири! — хвана се за главата Патри. — Баща ми от десет дни не пуши!

Последните думи изрече тичешком. Зад него тичаха Досьо и Живко, а от Соня нямаше и следа. Тя живееше в блока точно срещу залата, над магазина за електроуреди и вероятно търчеше вече по стълбите.

На ъгъла, там където се срещаха за училище, Живко се отдели и Патри му викна:

— Били сме на кръжок, да не объркаш нещо!

Досьо продължи надолу по „В. Мулетаров“, а Патри сви по ул. „Постоянство“. Не измина и две крачки, когато чу гласа на Досьо.

— По какво точно беше кръжокът?

— Авиомоделизъм! — извика Патри.

Това му хрумна, това извика. Но сега си мислеше, че Досьо наистина е човек с бъдеще, разузнавач като Зорге (беше гледал филма „Кой сте вие, д-р Зорге“). Защото не е въпросът просто да кажеш „бях на кръжок“. Трябва да уточниш по какво е бил кръжокът и други подробности, за да може, ако родителите направят проверка по телефона при Досьо или Живко, показанията на всички да съвпаднат.

Патри погледна през прозореца на улицата, така както Досьо им каза — „изправен на пръсти, повдигаш леко завесата и с едно око…“

Дъждът току-що беше престанал и слънцето бързо разгонваше изтънелите и уморени облачета, които бягаха към Витоша, за да се скрият зад върховете й. От градинката между грозните двуетажни жълти блокове с гумени галоши на крака и с мрежа в ръка се появи баба Здравка. Бързаше за покупки. Патри не я обичаше заради навика й, като се връща от пазар, да звънне у тях и да викне:

— Пресни картофи докарали, я к’ви са хубави!

И хайде, Патри изгърмяваше веднага за пресни картофи.

Сега за пръв път му се дощя баба Здравка да се обади, че са докарали нещо интересно, ягоди или череши, за да го изпратят. Пък той си знае после. Нямаше да отиде на никаква опашка, имаше важна среща с Досьо и Живко, на която трябваше да присъствува жив или мъртъв. Това проклето наказание!

Никого не обвиняваше за наказанието, само себе си. Вчера сам измисли тази глупост с кръжока. Когато влезе в кухнята, завари майка си и баща си.

— Къде се шля досега! — попита баща му.

Беше едър, як българин, с големи мустаци и гъста черна коса. Просто да не повярваш, че този дребосък Патри му е син.

— На кръжок! — отвърна Патри.

— Я помисли хубаво! — каза баща му.

Майка му мълчеше.

На Патри му стана повече от ясно — имаха допълнителни сведения. Но откъде? Ако е от училище — край! Може би току-що са се обадили на Живко или на Досьо. Досьо сигурно сега си влизаше в къщи, а Живко се е прибрал вече, но все едно и двамата щяха да кажат, че са били на кръжок.

— Хем по-рано ви пуснали, хем по-късно си идваш! — обади се майка му.

И добре, че се обади, защото, без да иска, му подсказа откъде идваха сведенията. От баба му. Нали я бяха срещнали сутринта. Ако беше Досьо, нямаше да забрави.

— И като ви пуснаха по-рано, решихте да го ударите на игра, нали? — каза майка му.

— Да! — стоеше Патри с наведена глава.

— Футбол ритахте, така ли? — попита тя.

— Така! — потвърди Патри.

Златна майка имаше той в това отношение. Без да иска, го измъкваше от неловкото положение.

— Не мога да разбера защо смяташ, че можеш да скриеш нещо от майка си! — каза тя.

Ето че нещата отиваха на добре. Майка му винаги се задоволяваше с това, че нищо не може да се скрие от нея. Сега щеше да започне баща му. Щеше да му каже: „Ти какво си въобразяваш, че ще позволя да правиш каквото си искаш ли! И да ми хойкаш по цял ден из улиците като последен хулиган!“ — За училище нищо нямаше да каже, от успеха му нямаше как да се оплачат. Дори в началото бяха учудени, че е толкова добър ученик.

— Ти какво си въобразяваш? — викна баща му.

Ето, започваше.

— Аз хаймани в къщата си не искам!

Варианта с „хайманите“ Патри също знаеше:

„Като пораснеш…“ и пр.

— Като пораснеш, каквото щеш прави, но сега, докато аз те храня! Ако е въпросът, за мене е най-лесно да те оставя да правиш каквото си искаш…

И друг път му беше казвал същото и Патри се питаше защо, щом му е по-лесно, не го оставя да прави каквото си иска. Но баща му говореше така само когато е ядосан, а тогава Патри предпочиташе да не задава много въпроси.

— Утре от училище — право в къщи и после никакво излизане!

Такава беше суровата присъда, по-сурова, отколкото баща му предполагаше. В четири часа̀ Патри трябваше да се срещне с Досьо и Живко в градинката срещу тях, тази, между грозните двуетажни жълти блокове. Сутринта в училище почти не бяха говорили за вчерашните събития. Досьо ги събра в единия край на двора и ги предупреди — никакво странене от другите, никакво шушукане помежду си, за да не предизвикат съмнение. И Соня щял да предупреди. Тогава им определи и срещата — имал план за действие, измислил го през нощта.

Патри се притесняваше. Часовникът показваше четири и десет. В хола майка му четеше „Жената днес“. Като помощник-аптекар тя имаше нощни дежурства и сега ползуваше свободен ден. Баща му спеше в другата стая — той работеше в локомотивно-вагонния завод „Георги Димитров“ и днес беше трета смяна. Знае ли човек кога ще се събуди.