Братя Мормареви
Задача с много неизвестни (39)

10.
В клопка

Здрачаваше се. Още малко и щеше да се мръкне.

Досьо, Патри и Живко подтичваха запъхтени по булевард „Христо Ботев“. От хотела дотук не си бяха разменили нито дума. Мислеха за последиците от събитията през последните дни, но никой за тяхна чест не обвиняваше другите за тежкото положение, в което се намираха. Патри си правеше вътрешно самокритика, ругаеше се, че се е хванал с нещо, което не е по силите му. И се кълнеше, след като върнат компраматериалите, да се откаже от каквато и да било детективска дейност. Що се отнася до ордена — виж, ако му го дадат, ще го вземе. Хич да не е, беше си го заслужил.

Живко също реши да се откаже от преследването и залавянето на престъпника. Ще си гледа уроците и отново ще се занимава с фотолюбителство, пък като завърши средното си образование, ще кандидатствува кинорежисура.

Що се отнася до Досьо, той не мислеше за нищо друго, освен за поставената им задача, за това, как ще свършат по-добре работата, какви изненади могат да се очакват и как да излязат от това или онова трудно положение.

Спряха се пред къщата на Теодосиев. Единствен Досьо се сети да погледне за трабанта. Нямаше го. Какво можеше да означава това? Че Теодосиев се е върнал, открил е картофа в ауспуха и след това е излязъл някъде с колата. Следователно горе го нямаше. Но качвал ли се е в апартамента си? Видял ли е, че липсват компрометиращи го материали? Това щяха да разберат по ключа. Ако го нямаше под изтривалката, значи Теодосиев се е връщал в къщи и тогава всичко е свършено. Пресякъл е вече границата на България. Колко му е, като имаш в мотора си двеста и шейсет коня! Ако обаче ключът си стои на мястото, нищо не е загубено. Само трябва да действуват бързо.

Тези наситени с логика разсъждения минаха през главата на Досьо само за секунди. Време за губене нямаше. И тримата хукнаха нагоре по стълбите.

Ключът лежеше под изтривалката, следователно събитията се развиваха в тяхна полза.

Влязоха в полутъмния хол, но лампа не запалиха, Досьо отвори чекмеджето на бюрото и тримата започнаха да подреждат конфискуваните вещи и валута. Бързаха, може би това притъпяваше бдителността им. Затова резкият и твърд глас, който чуха зад гърба си, ги накара да подскочат.

— Горе ръцете!

Вдигнаха ги.

Ще ги оставим така, с вдигнати ръце, защото, преди да се разплете докрай, тази история се беше заплела от всички възможни страни.