Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Робърт Лангдън (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lost Symbol, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,1 (× 220 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2009)
Разпознаване и корекция
ultimat (2009)

Издание:

Дан Браун. Изгубеният символ

ИК „Бард“, 2009

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

ISBN 978–954–655–063–7

История

  1. — Добавяне

94

„По-бавно!“ Джипът зави с бясна скорост, заплашвайки да се изправи на две гуми, и Лангдън се вкопчи в задната седалка. Агент Хартман или искаше да демонстрира шофьорски умения пред Катрин, или имаше заповед да стигне при Питър Соломон, преди жертвата да се е възстановила достатъчно, за да каже каквото и да било на полицията.

И не стигаше свръхскоростното изпреварване на червените светофари в дипломатическия район, но сега хвърчаха по лъкатушните улици в жилищния квартал на Калорама Хайтс. Катрин упътваше агента в движение, тъй като вече беше ходила в къщата на похитителя.

Кожената чанта подскачаше насам-натам на всеки завой и Лангдън чуваше тракането на пирамидиона, който явно беше паднал от пирамидата и сега се търкаляше вътре. Тъй като се опасяваше, че може да се повреди, той бръкна в чантата и опипом го намери. Още излъчваше топлина, но светещия текст вече го нямаше. Четеше се само първият надпис:

„В Ордена е скрита тайната“.

Тъкмо се канеше да го пъхне в страничния джоб на чантата, когато забеляза, че изящната повърхност е покрита с някакви бели капчици. Озадачен, Робърт се опита да ги избърше, но те бяха залепнали здраво и бяха твърди на пипане… като пластмаса. „Какво е това, за бога?“ Установи, че повърхността на самата пирамида също е осеяна с белите точици. Изчовърка една с нокът и я разтърка между пръстите си.

— Восък? — каза на глас.

Катрин го погледна през рамо.

— Моля?

— По цялата пирамида и пирамидиона има капки восък. Не разбирам. Откъде може да са се взели?

— Сигурно от нещо в чантата ти.

— Съмнявам се.

Завиха на поредния ъгъл и Катрин посочи през предното стъкло и каза на агент Хартман:

— Ето там! Стигнахме.

Лангдън вдигна поглед и видя на отбивката пред тях въртящия се буркан на кола от местния СОТ. Порталът беше отворен и агентът мина през него с висока скорост.

Всички лампи в разкошното имение светеха, входната врата зееше. По отбивката и моравата в безпорядък бяха паркирали пет-шест автомобила, очевидно пристигнали по спешност. Двигателите на някои още работеха и фаровете им светеха, главно към къщата, но една от колите направо ги заслепи.

Агент Хартман спря на моравата до бял седан с надпис ПРИФЪРД СЕКЮРИТИ. Хвърлящите отблясъци буркани и фаровете им пречеха да виждат.

Катрин моментално изскочи навън и се втурна към имението. Лангдън нарами чантата си, без да си направи труд да я закопчае, и тичешком я последва към отворената входна врата. Отвътре отекваха гласове. Зад професора се разнесе изпиукването на джипа, когато агентът го заключи и забърза подире им.

Катрин се качи по стълбището и влезе. Робърт я погледна и видя, че вече е пресякла вестибюла и тича по коридора по посока на гласовете. В дъното се виждаше трапезарията. На масата с гръб към тях седеше жена в униформа на охранителка.

— Извинете? — извика й Катрин в движение. — Къде е Питър Соломон?

Лангдън се опитваше да не изостава, но в този момент неочаквано движение привлече вниманието му. През прозореца на дневната вляво зърна портала, който се затваряше.

„Странно“. После забеляза още нещо… нещо, което блясъкът на бурканите и заслепяващите фарове бяха скривали. Безразборно паркираните коли на отбивката изобщо не приличаха на полицейски патрулки и линейки.

„Мерцедес?… Хамър?… Тесла роудстър?“

В този момент разбра също, че гласовете, които се чуваха в къщата, не са нищо друго освен телевизор, който гърмеше откъм кухнята.

Още докато се завърташе бавно напред, Лангдън извика:

— Катрин, чакай!

И видя, че Катрин Соломон вече не тича.

Тя летеше.