Дан Браун
Изгубеният символ (94)

92

Лангдън, Катрин и Белами чакаха заедно със Сато в стаичката в Катидръл Колидж под зоркия поглед на неколцина въоръжени агенти на ЦРУ. На масичката пред тях все още стоеше разтворена чантата на професора и от нея се подаваше златният пирамидион. Адресът „Площад Франклин 8“ вече не си личеше — сякаш никога не го бе имало.

Катрин умоляваше Сато да я пусне да види брат си, но директорката само клатеше глава, вперила поглед в джиесема на Белами, който лежеше на масичката и още не бе иззвънял.

„Защо Белами просто не ми каза истината?“ — чудеше се Лангдън. Архитектът явно от самото начало беше поддържал връзка с похитителя на Питър, за да го успокоява, че Робърт напредва с разчитането на надписа. Всъщност бе блъфирал, за да спечели време за Питър, и се беше опитвал да пречи на всеки, който заплашва да разбули тайната. Сега обаче, изглежда, бе преминал на другата страна. Двамата със Сато се готвеха да рискуват пирамидата с надеждата да заловят онзи човек.

— Махнете си ръцете от мен! — извика старчески глас в коридора. — Може да съм сляп, но не съм сакат! Мога да се оправя в колежа! — Колин Галауей все още протестираше шумно, докато агентът от ЦРУ го въвеждаше в стаята и го накара да седне на един стол. — Кой е тук? — попита деканът. Мътните му очи гледаха право напред. — Като че ли сте много. Колко души ви трябват, за да задържите един старец?

— Седем сме — отвърна Сато. — Тук са и Робърт Лангдън, Катрин Соломон и вашият масонски брат Уорън Белами.

Галауей се умърлуши и цялата му напереност се стопи.

— Всичко е наред — успокои го Лангдън. — И току-що научихме, че Питър е в безопасност. В тежко състояние е, но полицията е при него.

— Слава богу! — възкликна духовникът. — Ами…

Високо тракане накара всички в стаята да подскочат. Беше телефонът на архитекта — вибрираше и се удряше в повърхността на масичката. Разговорът прекъсна.

— Добре, господин Белами — каза Сато. — Гледайте да не провалите всичко. Знаете какъв е залогът.

Той дълбоко си пое дъх. После протегна ръка, натисна клавиша на външния говорител и каза високо:

— Белами.

Гласът, който изпращя от телефона, звучеше познато — злокобен шепот. Мъжът явно се обаждаше от кола и говореше по хендсфри.

— Минава полунощ, господин Белами. Тъкмо се канех да прекратя мъките на Питър.

В стаята се спусна тревожно мълчание.

— Дайте да поговоря с него.

— Невъзможно — отсече гласът. — В момента пътуваме. Той е завързан в багажника.

Лангдън и Катрин се спогледаха и заклатиха глави към присъстващите. „Блъфира! Питър не е при него!“

Сато даде знак на Белами да настоява.

— Искам доказателство, че Питър е жив — каза архитектът. — Няма да ви дам останалата…

— Вашият почитаем майстор се нуждае от лекар. Не губете време с преговори. Дайте ми номера на площад Франклин и ще закарам Питър там.

— Казах ви, искам…

— Веднага! — избухна мъжът. — Иначе ще спра колата и Питър Соломон ще умре!

— Изслушайте ме — настойчиво рече Белами. — Ако искате останалата част от адреса, ще играете по моите правила. Ще се срещнем на площад Франклин. Щом докарате Питър жив, ще ви дам номера на сградата.

— Откъде да знам, че няма да доведете полицията?

— Не мога да си позволя да ви измамя. Животът на Питър не е единственият ви коз. Знам какво всъщност е заложено тази нощ.

— Нали ви е ясно, че ако усетя дори само намек, че на площада има някой друг освен вас, ще отмина и никога няма да откриете и следа от Питър Соломон? И естествено… това ще е най-малкият ви проблем.

— Ще дойда сам — обеща архитектът. — Доведете Питър и ще ви дам всичко, което ви трябва.

— По средата на площада — каза мъжът. — Ще ми трябват най-малко двайсет минути, докато стигна. Съветвам ви да ме чакате колкото е нужно.

Връзката прекъсна.

Стаята мигновено оживя. Сато започна да крещи заповеди. Неколцина агенти грабнаха радиостанциите си и се втурнаха към вратата.

— Бързо! Бързо!

В хаоса Лангдън погледна Белами за някакво обяснение какво всъщност става, но възрастният мъж вече бързаше към изхода.

— Трябва да видя брат си! — извика Катрин. — Длъжна сте да ни пуснете!

Японката се приближи до нея.

— Нищо не съм длъжна, госпожо Соломон. Ясно ли е?

Катрин не отстъпваше и отчаяно се взираше в очичките на директорката.

— Госпожо Соломон, главната ми задача е да задържа оня луд на площад Франклин, а вие ще останете тук с един от хората ми, докато го направя. Едва тогава ще се заемем с брат ви.

— Пропускате нещо — отвърна Катрин. — Знам точно къде живее онзи човек! Това е буквално на пет минути оттук, в Калорама Хайтс, и там ще има улики, които ще ви помогнат! Освен това нали казахте, че искате да запазите всичко в тайна. Кой знае какво ще съобщи на полицията Питър, щом го стабилизират.

Сато сви устни, явно разбрала правотата й. Навън перките на хеликоптера се завъртяха. Директорката се намръщи и се обърна към един от агентите.

— Хартман, вземи джипа. Ще закараш госпожа Соломон и господин Лангдън в Калорама Хайтс. Питър Соломон не бива да говори пред никого. Ясно ли е?

— Да, госпожо — потвърди агентът.

— Обади ми се, когато стигнете там, за да ми съобщите какво сте открили. И не изпускайте тия двамата от поглед.

Агент Хартман кимна отсечено, извади ключовете за джипа и тръгна към вратата.

Катрин го последва по петите.

Сато се обърна към Робърт.

— Ще се видим скоро, професор Лангдън. Знам, че ме смятате за враг, но ви уверявам, че не е така. Вървете при Питър. Още нищо не е приключило.

Колин Галауей мълчаливо седеше до масичката. Ръцете му бяха намерили каменната пирамида, която все още стоеше в кожената чанта. Старецът прокарваше длани по топлата повърхност на камъка.

— Ще дойдете ли с нас при Питър, отче? — попита професорът.

— Само ще ви забавя. — Галауей извади ръце от чантата и дръпна ципа. — Ще остана тук и ще се моля за оздравяването на Питър. Ще поговорим по-късно. Но когато покажете на Питър пирамидата, бихте ли му предали нещо от мен?

— Естествено. — Лангдън нарами чантата.

— Кажете му следното. — Слепецът се прокашля. — Масонската пирамида винаги е крила тайната си… искрено.

— Не разбирам.

Старецът му намигна.

— Просто му го кажете. Той ще разбере.

Озадачен, Робърт го остави и забърза след другите. Катрин вече седеше на предната седалка на джипа и обясняваше пътя на агента. Лангдън се качи отзад и щом затвори вратата, грамадната кола се стрелна през моравата на север към Калорама Хайтс.