Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Робърт Лангдън (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lost Symbol, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,1 (× 219 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2009)
Разпознаване и корекция
ultimat (2009)

Издание:

Дан Браун. Изгубеният символ

ИК „Бард“, 2009

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

ISBN 978–954–655–063–7

История

  1. — Добавяне

90

Лангдън и Катрин стояха наведени над тенджерата и се взираха в преобразения пирамидион под повърхността на водата.

Робърт прочете светещия текст. Не вярваше на очите си. Знаеше, че според легендата пирамидата разкрива конкретно място… но никога не беше предполагал, че мястото ще е чак толкова конкретно.

Площад Франклин 8

— Адрес — поразено промълви той.

Катрин изглеждаше също толкова смаяна.

— Не знам какво има там. А ти?

Лангдън поклати глава. Знаеше, че площад Франклин се намира в една от най-старите части на Вашингтон, ала този адрес не му говореше нищо. Той погледна върха на пирамидиона и прочете целия изписан под него текст.

          В
     Ордена е
 скрита тайната
Площад Франклин 8

„Има ли някакъв Орден на площад Франклин?

И има ли сграда, в която е скрит входът на дълбоко вито стълбище?“

Не знаеше дали на този адрес наистина е заровено нещо. В момента обаче нямаше нищо по-важно от факта, че с Катрин са разчели надписа на пирамидата и разполагат с необходимата информация, за да започнат преговори за освобождаването на Питър.

„Още малко и щеше да е късно“.

Светещите стрелки върху лицето на Мики Маус показваха, че им остават по-малко от десет минути.

— Обади се. — Катрин посочи телефона на стената. — Бързо!

Ненадейното настъпване на този момент сепна Лангдън и той установи, че се колебае.

— Сигурни ли сме, че трябва да го направим?

— Аз определено съм.

— Няма да му разкрия нищо, преди да се убедим, че Питър е в безопасност.

— Разбира се. Помниш номера, нали?

Робърт кимна и тръгна към телефона. Вдигна слушалката и набра запомнения наизуст мобилен номер. Катрин се приближи и наведе глава към неговата, за да чува разговора. Докато слушаше сигнала, Лангдън се приготви за злокобния шепот на човека, който по-рано същия ден го беше измамил.

Накрая се свърза.

Нямаше поздрав. Нито глас. Само дишане от отсрещния край.

Професорът почака, после каза:

— Имам информацията, която ви трябва, но ако наистина искате да я получите, ще ни дадете Питър.

— Кой се обажда? — разнесе се женски глас.

Той подскочи и отговори по рефлекс:

— Робърт Лангдън. А вие коя сте? — В първия момент си помисли, че е набрал грешен номер.

— Лангдън ли се казвате? — изненадано попита жената. — Един човек тук пита за вас.

„Какво!“

— Извинете, с кого разговарям?

— Пейдж Монтгомъри от „Прифърд Секюрити“. — Гласът й трепереше. — Сигурно ще можете да ни помогнете. Преди около час партньорката ми се отзова на повикване до спешния телефон в Калорама Хайтс… евентуално взимане на заложник. Изгубих всякаква връзка с нея, затова повиках подкрепление и дойдохме да проверим жилището. Открихме партньорката ми мъртва в задния двор. Собственика го нямаше, затова разбихме вратата и влязохме. На масичката в коридора звънеше джиесем и аз…

— Вътре ли сте? — прекъсна я Лангдън.

— Да, и обаждането на спешния телефон… е било вярно — заекна жената. — Извинявайте, ако говоря несвързано, обаче партньорката ми е мъртва и намерихме един човек, държан тук против волята му. В тежко състояние и в момента се опитваме да го стабилизираме. Пита за двама души — някой си Лангдън и някоя си Катрин.

— Това е брат ми! — извика Катрин в слушалката и още по-плътно доближи главата си до Робърт. — Аз се обадих на спешния телефон! Той добре ли е?

— Всъщност, госпожо, той… — Гласът на жената секна. — В тежко състояние е. Дясната му ръка е отрязана до китката…

— Моля ви, искам да разговарям с него! — викна Катрин.

— В момента обработват раната му. Ту идва на себе си, ту изпада в безсъзнание. Ако сте някъде в района, трябва да дойдете веднага. Явно иска да ви види.

— Намираме се на шест минути път! — отвърна Катрин.

— Тогава ви съветвам да побързате. — От слушалката се чуха приглушени звуци и жената се върна на линията. — Извинявам се, явно имат нужда от мен. Ще разговаряме, когато пристигнете.

Връзката прекъсна.