Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Робърт Лангдън (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lost Symbol, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,1 (× 220 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2009)
Разпознаване и корекция
ultimat (2009)

Издание:

Дан Браун. Изгубеният символ

ИК „Бард“, 2009

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

ISBN 978–954–655–063–7

История

  1. — Добавяне

30

Ниво SB.

„Сутеренът на Сената“.

С всяка крачка от спускането им клаустрофобията обземаше Робърт Лангдън все повече. Колкото по-навътре в първоначалните основи на сградата навлизаха, толкова по-тежък ставаше въздухът, а и като че ли нямаше вентилация. Тук долу стените бяха комбинация от грапав камък и жълти тухли.

Директор Сато пишеше на блекберито си в движение. Лангдън усещаше в сдържаното й поведение подозрителност и чувството бързо ставаше взаимно. Японката още не му беше казала как е разбрала за пристигането му. „Въпрос на национална сигурност?“ Не се сещаше за никаква връзка между древната мистика и националната сигурност. Но пък и много други неща в тази ситуация не му бяха ясни.

„Питър Соломон ми повери талисман… някакъв побъркан ме примами да го донеса в Капитолия и иска с него да отключа мистичен портал… може би в помещението, носещо номера SBB13“.

Неособено ясна картина.

Лангдън се опитваше да се отърси от ужасяващия спомен за татуираната длан на Питър, преобразена в Ръката на тайните. Този гротесков образ се придружаваше от гласа на приятеля му: „Древните тайни, Робърт, са родили много митове… но това не означава, че самите те са измислица“.

Въпреки че още от началото на кариерата си изучаваше мистичните символи и тяхната история, на рационално равнище Лангдън винаги се беше съпротивлявал на идеята за Древните тайни и тяхното могъщо обещание за апотеоз.

Естествено, в историческите извори имаше безспорни доказателства, че през вековете е предавана тайна мъдрост, явно произлизаща от мистичните учения в ранен Египет. Тези знания се пренасяли тайно, за да се появят в ренесансова Европа, където според повечето мнения били поверени на елитна група учени от най-реномираната научна фабрика за идеи на Стария континент — Лондонското кралско дружество, загадъчно наричано Невидимия колеж.

Този таен „колеж“ скоро се превърнал в мозъчен тръст на най-просветените умове в света — Исак Нютон, Франсис Бейкън, Робърт Бойл и даже Бенджамин Франклин. Днес списъкът на членовете си оставаше също тъй внушителен — Айнщайн, Хокинг, Бор и Целзий. Всички тези велики учени бяха направили квантови скокове в човешкото знание — според някои техните открития били резултат от докосването им до древна мъдрост, скрита в Невидимия колеж. Лангдън се съмняваше в това, макар че зад неговите стени определено се вършеше необикновено много „мистична работа“.

Откриването на тайните трудове на Исак Нютон през 1936-а беше смаяло света със сензацията, че ученият е изпитвал всепоглъщаща страст към изучаването на древната алхимия и мистичната мъдрост. Сред личните му документи имаше едно писмо до Робърт Бойл, в което Нютон го убеждаваше да пази „пълно мълчание“ за получените от тях мистични знания. „Ако бъдат разкрити, те ще донесат огромни беди на света“, пишеше Нютон.

Все още се спореше за смисъла на това странно предупреждение.

— Професор Лангдън — неочаквано каза Сато и вдигна поглед от блекберито си, — макар да твърдите, че нямате представа защо тази вечер сте тук, навярно бихте могли да хвърлите светлина върху значението на пръстена на Питър Соломон.

— Мога да опитам — откъсна се от размислите си той.

Директорката на СЗС извади торбичката и му я подаде.

— Разкажете ми за тези символи.

Докато вървяха по пустия коридор, Робърт разгледа познатия пръстен. Лицето му носеше образ на двуглав феникс, стиснал флаг с надпис ORDO AB CHAO, и с числото 33 на гърдите.

— Двуглавият феникс с числото трийсет и три е емблемата на най-висшата масонска степен. — Официално тази престижна степен съществуваше само в шотландския ритуал. Въпреки това ритуалите и степените на масонството се отличаваха със сложна йерархия, която Лангдън нямаше желание да обяснява на Сато, поне тази вечер. — По същество трийсет и третата степен е почест, запазена за малка елитна група изключително способни масони. Всички други степени могат да се постигнат чрез успешно завършване на предишната, но посвещаването в трийсет и третата е ограничено. Става само с покана.

— Значи сте знаели, че Питър Соломон е член на този елитен вътрешен кръг, така ли?

— Разбира се. Масоните не крият в тайна принадлежността си към братството.

— Той ли е най-високопоставеният им член?

— В момента да. Питър оглавява Върховния съвет на трийсет и трета степен — ръководен орган на шотландския ритуал в Америка. — Лангдън обичаше да ходи в централата им — Дома на Храма, шедьовър на класицизма, чиято символична орнаментация съперничеше на Рослин в Шотландия.

— Професор Лангдън, забелязахте ли надписа, гравиран върху халката? „Всичко се разкрива в трийсет и третата степен“.

Робърт кимна и каза:

— Това е широкоразпространена тема в масонските предания.

— Тоест ако един масон бъде допуснат до тази най-висша трийсет и трета степен, му разкриват нещо специално, така ли?

— Да, така казват преданията, но сигурно не е вярно. Винаги се е твърдяло, че сред най-висшия ешелон на масонството има малцина избрани, които знаят някаква велика мистична тайна. Подозирам обаче, че истината е много по-тривиална.

Питър Соломон често му подхвърляше дяволити намеци за съществуването на безценна масонска тайна, ала Лангдън винаги беше смятал, че това просто е шеговит опит да го примами в братството. За съжаление, тазвечерните събития бяха всичко друго, но не и шега. Нищо шеговито нямаше и в настойчивостта, с която Питър го бе помолил да пази запечатаната кутийка, която сега носеше в чантата си.

Робърт тъжно погледна найлоновата торбичка със златния пръстен на Соломон и попита:

— Госпожо директор, имате ли нещо против да задържа пръстена?

Сато се обърна към него.

— Защо?

— Той е много ценен за Питър и бих искал тази вечер да му го върна.

На лицето й се изписа скептично изражение.

— Да се надяваме, че ще имате тази възможност.

— Благодаря. — Лангдън прибра торбичката в джоба си.

— Още един въпрос — каза Сато, докато продължаваха навътре в лабиринта. — Моите хора ми съобщиха, че докато търсели ключовите думи „трийсет и трета степен“ и „портал“ в комбинация с „масонство“, получили буквално стотици резултати, съдържащи думата „пирамида“.

— И в това няма нищо чудно — отвърна ученият. — Строителите на египетските пирамиди са предшественици на съвременните зидари, а пирамидата, наред с египетските теми, се среща много често в масонската символика.

— И какво символизира?

— По същество тя изобразява просветление. Това е архитектурен символ, означаващ способността на древния човек да се откъсне от земната повърхност и да се извиси към небето, към златното слънце и в крайна сметка към върховния източник на просветление.

Японката изчака малко.

— И нищо друго?

„Нищо друго ли? — Лангдън току-що беше описал един от най-изящните символи в историята. — Постройката, чрез която човек се възвисил в царството на боговете“.

— Според моите хора изглеждало, че тази вечер има много по-съществена връзка — каза тя. — Съществувала популярна легенда за конкретна пирамида тук във Вашингтон — пирамида, която е свързана с масоните и Древните тайни.

Сега Лангдън разбра какво има предвид Сато и се опита да опровергае тази идея, преди да са изгубили още време с нея.

— Да, легендата ми е известна, госпожо директор, обаче това е чиста измислица. Масонската пирамида е един от най-упоритите митове и сигурно произхожда от пирамидата върху Големия печат на Съединените щати.

— Защо не ми я споменахте досега?

Той сви рамене.

— Защото не се основава на факти. Както казах, това е мит. Един от многото около масоните.

— И все пак точно този мит се отнася пряко за Древните тайни, нали?

— Разбира се, както и много други. Древните тайни лежат в основата на безброй легенди, които са просъществували до днес — разкази за могъща мъдрост, съхранявана от тайни пазители като тамплиерите, розенкройцерите, илюминатите и така нататък. В дъното на всички тези истории са Древните тайни… и Масонската пирамида е просто един от примерите.

— Разбирам. И за какво всъщност се разказва в тази легенда?

Лангдън помълча няколко крачки, после отвърна:

— Е, не съм специалист по конспиративните теории, но съм добре запознат с митологията и повечето легенди звучат горе-долу така: Древните тайни, изгубената мъдрост на вековете, отдавна се смятат за най-святото съкровище на човечеството и подобно на всички велики съкровища, са грижливо пазени. Просветените мъдреци, които разбират действителната сила на тази мъдрост, знаят, че трябва да се боят от нейния страховит потенциал. Те са наясно, че ако това тайно знание попадне в ръцете на непосветени, резултатите ще са катастрофални. Както вече се отбеляза, могъщите оръжия могат да се използват както за добро, така и за зло. Тъй че, за да защитят Древните тайни, а оттук и човечеството, древните посветени създали тайни братства. Там те споделяли своята мъдрост само с истински посветените и така я предавали от мъдрец на мъдрец. Мнозина вярват, че ако се обърнем назад, ще видим историческите останки от притежателите на Тайните… в разказите за магьосници, вълшебници и лечители.

— Ами Масонската пирамида? — попита Сато. — Каква е нейната роля?

Лангдън закрачи по-бързо, за да не изостава.

— Тук история и мит започват да се преплитат. Според някои сведения почти всички тези тайни братства в Европа изчезнали до шестнайсети век. Повечето били унищожени от все по-мащабните религиозни гонения. Твърди се, че масоните станали последните оцелели пазители на Древните тайни. Съвсем естествено, те се опасявали, че ако и тяхното братство някой ден загине като всичките му предшественици, Древните тайни ще бъдат изгубени завинаги.

— А пирамидата? — не се отказваше директорката на СЗС.

Ученият тъкмо стигаше до нея.

— Легендата за Масонската пирамида е съвсем проста. За да изпълнят дълга си да съхранят тази велика мъдрост за бъдещите поколения, масоните решили да я скрият в огромна крепост. — Лангдън се опита да събере спомените си за тази история. — Пак подчертавам, всичко това е мит, но се говори, че те пренесли тайната си мъдрост от Стария в Новия свят — тук, в Америка, земята, в която се надявали, че ще се спасят от религиозната тирания. И тук построили непристъпна крепост, тайна пирамида, предназначена да пази Древните тайни до деня, в който цялото човечество ще е готово да понесе страховитата сила, която щяла да му даде тази мъдрост. Според мита, масоните увенчали своята велика пирамида с връх — наречен „пирамидион“ — от чисто злато като символ на безценното съкровище вътре — древната мъдрост, която щяла да даде на човечеството способността да реализира пълния си потенциал. Апотеоза.

— Страхотна история — отбеляза Сато.

— Да. Масоните стават жертви на всевъзможни шантави легенди.

— Явно не вярвате в съществуването на такава пирамида.

— Разбира се, че не вярвам — потвърди Лангдън. — Няма абсолютно никакви доказателства, предполагащи, че нашите масонски отци основатели са построили каквато и да е пирамида в Америка, още по-малко във Вашингтон. Доста е трудно да скриеш пирамида, особено ако е достатъчно голяма, за да побере цялата изгубена мъдрост на вековете.

Доколкото си спомняше, легендата не обясняваше точно какво би трябвало да има в Масонската пирамида — древни текстове, окултни писания, научни открития или нещо далеч по-мистериозно — ала съобщаваше, че безценната информация вътре е находчиво шифрована… и е разбираема само за най-просветените.

— Всъщност — прибави Робърт — тази история попада в категорията, която ние, специалистите по символика, наричаме „архетипен хибрид“ — комбинация от други класически легенди, използваща толкова много елементи от популярната митология, че може да е само измислица… а не исторически факт.

Когато преподаваше на студентите си за архетипните хибриди, Лангдън даваше за пример приказките, разказвани от поколение на поколение и постепенно доразвивани с времето. Те използваха толкова много заемки една от друга, че се превръщаха в хомогенни моралитета с едни и същи образи — благородни девици, красиви принцове, непристъпни крепости и могъщи магьосници. Чрез приказките тази прастара битка между доброто и злото ни се втълпява в детството: Мерлин срещу Моргана, свети Георги срещу ламята, Давид срещу Голиат, Снежанка срещу вещицата и дори Люк Скайуокър срещу Дарт Вейдър.

Когато завиха на поредния ъгъл и последваха Андерсън надолу по късо стълбище, Сато се почеса по главата.

— Кажете ми следното. Ако не греша, пирамидите някога са се смятали за мистични портали, през които мъртвите фараони можели да се възнесат при боговете, нали така?

— Да.

Директорката рязко спря, хвана Лангдън за ръката и го погледна изненадано.

— Искате да кажете, че похитителят на Питър Соломон ви е наредил да откриете таен портал, а на вас не ви е хрумнало, че говори за Масонската пирамида от тази легенда?!

Както и да я наричате, Масонската пирамида е приказка, чиста измислица.

Сато пристъпи към него. Лъхна го миризма на цигари.

— Разбирам позицията ви по този въпрос, професор Лангдън, но не мога да пренебрегна тази връзка в разследването си. Портал, водещ към тайно знание? Звучи ми много като онзи, който похитителят на Питър Соломон твърди, че можете да отключите единствено вие.

— Не вярвам, че…

— Няма значение какво вярвате вие. Каквото и да е мнението ви, трябва да признаете едно: може би пък този човек вярва, че Масонската пирамида наистина съществува.

— Ама той е побъркан! Спокойно може да вярва, че SBB тринайсет е вход към гигантска подземна пирамида, криеща цялата изгубена мъдрост на древните!

Сато стоеше абсолютно неподвижно. Само очите й издаваха, че вътрешно кипи.

— Кризисната ситуация, пред която съм изправена тази вечер, не е приказка, професор Лангдън. Напълно реална е, уверявам ви.

Помежду им увисна ледено мълчание.

— Госпожо? — каза накрая Андерсън и посочи втора заключена врата на три метра от тях. — Почти стигнахме. Ще продължаваме ли?

Японката най-после откъсна поглед от Лангдън и даде знак на шефа на охраната да продължи нататък.

Минаха през стоманената врата и се озоваха в тесен проход. Робърт погледна наляво, после надясно. „Това не може да е истина“.

Намираше се в най-дългия коридор, който беше виждал.