Дан Браун
Изгубеният символ (46)

43

Лангдън трябваше да подтичва, за да не изостане от Уорън Белами. За момента архитектът на Капитолия, изглежда, най-вече искаше да отдалечи колкото може повече каменната пирамида от Сато и не си правеше труда да му обясни какво става. А Робърт все повече се опасяваше, че става много повече, отколкото може да си представи.

„ЦРУ? Архитектът на Капитолия? Двама масони от трийсет и трета степен?“

Острият сигнал на джиесема му разцепи въздуха. Той го извади от сакото си и неуверено отговори.

— Ало?

Разнесе се познат зловещ шепот:

— Чух, че имате неочаквана компания, професор Лангдън.

Побиха го ледени тръпки.

— Къде е Питър, по дяволите? — попита той и думите му отекнаха в затворения тунел. Уорън Белами загрижено се обърна към него и му даде знак да продължи да върви.

— Не се безпокойте — отвърна гласът. — Както ви казах, Питър е на сигурно място.

— Отрязали сте му ръката, за бога! Трябва му лекар!

— Трябва му свещеник — прошепна мъжът. — Но вие можете да го спасите. Ако правите каквото ви нареждам, Питър ще остане жив. Давам ви думата си.

— Думата на безумец не означава нищо за мен.

— Безумец ли? Професор Лангдън, вие сигурно оценявате уважението, с което тази вечер спазих древните правила. Ръката на тайните ви отведе при портал — пирамидата, която обещава да разбули древна мъдрост. Знам, че вече е у вас.

— Да не си мислите, че това е Масонската пирамида? — възкликна Робърт. — Това е парче камък.

Оттатък последва кратко мълчание. После гласът продължи:

— Господин Лангдън, прекалено сте интелигентен, за да се правите на глупак. Отлично знаете какво сте открили тази вечер. Каменна пирамида… скрита в сърцето на Вашингтон… от могъщ масон.

— Вие преследвате един мит! Каквото и да ви е казал Питър, било е от страх. Легендата за Масонската пирамида е измислица. Масоните никога не са строили пирамида, за да пазят в нея тайна мъдрост. И даже да са го направили, тази пирамида е прекалено малка, за да е такава, за каквато я смятате.

Мъжът се засмя.

— Виждам, че Питър не ви е разкрил нищо. Господин Лангдън, независимо дали решите да приемете онова, което сега е у вас, вие все пак ще направите каквото ви кажа. Напълно съм наясно, че върху пирамидата, която носите, има изсечен надпис. Вие ще ми го разшифровате. Едва тогава ще ви върна Питър Соломон.

— Каквото и да мислите, че съобщава надписът, това няма да са Древните тайни — отвърна ученият.

— Не, разбира се — съгласи се мъжът. — Тайните са прекалено големи, за да са написани върху една малка каменна пирамидка.

Отговорът хвана Лангдън неподготвен.

— Но щом този надпис не са Древните тайни, тогава това не е и Масонската пирамида. Легендата ясно посочва, че тя е построена, за да пази Древните тайни.

Гласът от телефона прозвуча снизходително.

— Господин Лангдън, Масонската пирамида е построена, за да пази Древните тайни, но с нюанс, който вие явно още не сте схванали. Питър не ви ли е казвал? Силата на Масонската пирамида не е в това, че разкрива самите тайни… а че разкрива тайното място, където са заровени те.

Робърт ахна.

— Разчетете надписа и той ще ви съобщи къде е скрито най-голямото съкровище на човечеството. — Мъжът се засмя. — Питър не ви е поверил самото съкровище, професор Лангдън.

Ученият се закова на място.

— Почакайте. Да не искате да кажете, че тази пирамида е… карта?

Белами също спря. Лицето му изразяваше смайване и тревога. Очевидно онзи, който се обаждаше, беше докоснал някакво болно място. „Пирамидата е карта“.

— Тази карта — прошепна гласът, — пирамида, портал или както предпочитате да я наричате… е създадена много отдавна, за да не бъде забравено скривалището на Древните тайни… за да не бъдат изгубени за историята.

— Тези шестнайсет символа не ми приличат много на карта.

— Външният вид може да е измамен, професор Лангдън. Но въпреки това единствено вие сте способен да разчетете надписа.

— Грешите — възрази Робърт, спомнил си елементарния шифър. — Всеки може да го разчете. Не е много сложен.

— Подозирам, че в тази пирамида има повече, отколкото изглежда на пръв поглед. И все пак само вие притежавате пирамидиона.

Лангдън си представи миниатюрния пирамидион в чантата си. „Ред от хаоса?“ Вече не знаеше какво да вярва, ала каменната пирамида в чантата му сякаш натежаваше все повече с всеки миг.

Малах притискаше джиесема до ухото си и се наслаждаваше на тревожното дишане на Лангдън в отсрещния край на връзката.

— В момента имам да върша работа, професор Лангдън, вие също. Обадете ми се веднага щом разшифровате картата. Заедно ще идем в скривалището и ще направим размяната. Животът на Питър… срещу цялата мъдрост на вековете.

— Нищо няма да правя — заяви Робърт. — Особено ако не получа доказателство, че Питър е жив.

— Съветвам ви да не ме изпитвате. Вие сте съвсем мъничко колелце в грамадна машина. Ако не ми се подчинявате или се опитате да ме намерите, Питър наистина ще умре. Заклевам се.

— Той спокойно може вече да е мъртъв.

— Съвсем жив е, професор Лангдън, но отчаяно се нуждае от вашата помощ.

— Какво всъщност търсите? — извика Робърт в джиесема.

Малах се замисли за миг, преди да отговори.

— Много хора са търсили Древните тайни и са спорили за тяхната сила. Тази нощ аз ще докажа, че тайните наистина съществуват.

Лангдън мълчеше.

— Съветвам ви веднага да се заемете с картата — продължи Малах. — Тази информация ми трябва още днес.

— Днес ли?! Вече е девет часът!

— Именно. Tempus fugit^[1].