Дан Браун
Изгубеният символ (133)

131

Витото стълбище, което се спуска по гръбнака на Монумента на Вашингтон, има 896 стъпала, обикалящи около открита асансьорна шахта.

Докато Лангдън и Соломон вървяха надолу, професорът все още се опитваше да приеме поразителния факт, който само преди минути беше споделил с него Питър: „Робърт, в кухия крайъгълен камък на този паметник нашите отци основатели са поставили един-единствен екземпляр от Словото, от Библията, и той чака в мрака под това стълбище“.

На една площадка Питър изведнъж спря и насочи лъча на фенера към голям каменен медальон, вграден в стената.

Лангдън се сепна. „Какво е това, за бога?“

Медальонът изобразяваше страховита фигура с наметало; държеше коса и бе коленичила до пясъчен часовник. Ръката й бе вдигната с изпънат показалец, сочещ към голяма разтворена Библия, сякаш казваше: „Отговорът е тук!“

Ученият се вторачи в нея, после се обърна към Соломон.

Очите на наставника му тайнствено блестяха.

— Искам да помислиш за нещо, Робърт — отекна гласът му в шахтата. — Защо според теб Библията е оцеляла през хилядолетията бурна история? Защо още е тук? Защото разказите й са толкова завладяващо четиво ли? Не, разбира се… но има причина. Има причина християнските монаси да са се опитвали да я разшифроват. Има причина еврейските мистици и кабалисти да са размишлявали над Стария завет. И причината, Робърт, е, че на страниците на тази древна книга са скрити могъщи тайни… огромна съкровищница от неизползвана мъдрост, която чака да бъде разбулена.

Лангдън познаваше теорията, че Писанията съдържат таен смислов пласт, скрито послание, разкрито чрез алегорична символика и притчи.

— Пророците ни предупреждават — продължи Питър, — че техните загадки са предадени на таен език. В Евангелието от Марк се съобщава, че „вам е дадено да узнаете тайните… всичко бива в притчи“. В Притчи Соломонови думите на мъдреците са „загадки“, а в Коринтяни се говори за „премъдрост, тайна, съкровена“. Евангелието от Йоан ни предупреждава: „Това ви говорих в притчи“.

„Притчи“, помисли Лангдън. Знаеше, че тази дума се среща често в Библията, например в Псалом 77. „Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време“.

— И ако храниш някакви съмнения — прибави Соломон, — в Коринтяни изрично се обяснява, че притчите имат два смислови пласта: мляко за младенци и твърда храна за съвършени, като млякото е разводнено четиво за непораснали умове, а твърдата храна е истинското послание, достъпно само на зрелите.

Той вдигна фенера и отново освети изображението на фигурата с наметалото, напрегнато сочеща Библията.

— Знам, че си скептик, Робърт, обаче помисли за това. Ако Светото писание не съдържа таен смисъл, защо толкова много от най-блестящите умове в историята, включително велики учени от Кралското дружество, маниакално са го изучавали? Сър Исак Нютон е написал над един милион думи в опитите си да разшифрова истинския смисъл на Библията и в един ръкопис от хиляда седемстотин и четвърта година например твърди, че извлякъл от нея скрита научна информация!

Лангдън знаеше, че това е вярно.

— А прочутият сър Франсис Бейкън — упорито изреждаше аргументите си Питър, — на когото владетелят възложил буквално да създаде официалната Библия на крал Джеймс, бил абсолютно убеден, че Писанието съдържа таен смисъл, и също започнал да пише с шифър, който се изучава до ден-днешен! Естествено, знаеш, че Бейкън е бил розенкройцер и е написал „Мъдростта на древните“. — Той се усмихна. — Даже иконоборческият поет Уилям Блейк намеквал, че трябва да четем между редовете.

Робърт знаеше тези стихове:

ЧЕТЕМ И ДВАМА БИБЛИЯТА ОТ ЗОРИ ДО МРАК,

АЛА ЧЕТЕШ ТИ ЧЕРНО ТАМ, ГДЕ В БЯЛО АЗ

ОТКРИВАМ ЗНАК^[1].

— И това не се отнася само за Европа — продължаваше Соломон, докато се спускаше по стъпалата все по-бързо. — Точно тук, Робърт, в самото сърце на младата американска държава, нашите най-ярки предци, Джон Адамс, Бен Франклин, Томас Пейн, предупреждавали за огромната опасност от буквално тълкуване на Библията. Всъщност Томас Джеферсън бил толкова убеден в скритото истинско послание на Библията, че направо късал страниците и редактирал книгата, опитвал се, по собствените му думи, да разруши изкуственото скеле и да възстанови оригиналните доктрини.

Лангдън знаеше за този странен факт. Джеферсъновата Библия продължаваше да се печата и до днес и съдържаше много от неговите спорни корекции, например изхвърлянето на непорочното зачатие и възкресението. Колкото и невероятно да звучеше, през първата половина на XIX век тя била подарявана на всеки новоизбран конгресмен.

— Питър, знаеш, че тази тема ми е изключително интересна, и разбирам, че навярно е съблазнително за един блестящ ум да си представи, че Писанията съдържат скрит смисъл, но това не ми се струва логично. Всеки опитен преподавател ще ти каже, че никога не се преподава с шифри.

— Моля?

— Учителите учат, Питър. Ние говорим открито. Защо пророците, най-великите учители в историята, ще говорят на таен език? Ако са се надявали да променят света, защо ще говорят шифровано? Защо не говорят открито, така че светът да ги разбере?

Соломон го погледна назад през рамо. Изглежда, въпросът го изненадваше.

— Робърт, Библията не говори открито по същата причина, по която са били скрити Древните тайни… по същата причина, по която неофитите трябвало да бъдат посветени, преди да узнаят тайните учения на вековете… по същата причина, по която учените от Невидимия колеж отказвали да споделят знанията си с други. Тази информация е могъща, Робърт. Древните тайни не могат да се крещят от покривите. Те са пламтящ факел, който в ръцете на учител може да освети пътя, но в ръцете на безумец може да опожари света.

Лангдън се закова на място. „Какво иска да каже?“

— Питър, аз говоря за Библията. Защо говориш за Древните тайни?

Соломон се обърна.

— Не разбираш ли, Робърт? Древните тайни и Библията са едно и също.

Ученият го зяпна озадачено.

Питър мълчеше, оставяше го да смели тази идея.

— Библията е една от книгите, чрез които тайните са се предавали през вековете. Нейните страници отчаяно се опитват да ни разкрият загадката. Не разбираш ли? „Гатанките“ в Светото писание са шепотите на древните, тихо споделящи с нас цялата си скрита мъдрост.

Лангдън не отговори. Както ги разбираше, Древните тайни бяха нещо като ръководство за овладяване на латентната сила на човешкия ум… рецепта за личен апотеоз. Никога не беше успявал да приеме силата на тайните и идеята, че Библията някак си крие ключ за тях, определено му се струваше невероятно пресилена.

— Питър, Библията и Древните тайни са пълна противоположност помежду си. Тайните се отнасят единствено за бога в теб… за човека като бог. Библията се отнася единствено за Бога над теб… и за човека като безпомощен грешник.

— Да! Точно това е проблемът! В момента, в който човечеството се е отделило от Бог, истинският смисъл на Словото е бил изгубен. Гласовете на древните учители били заглушени от хаотичната глъч на самопровъзгласили се адепти, крещящи, че само те разбират Словото… че Словото е написано на техния език и на никой друг.

Соломон продължи надолу по стълбището.

— Робърт, и двамата знаем, че древните щяха да се ужасят, ако можеха да видят как са изопачени техните учения… как религията се е наложила като пропускателен пункт за небето… как воини влизат в бой, убедени, че Бог е на тяхна страна. Ние сме изгубили Словото — и все пак истинското му значение е достъпно за нас, точно пред очите ни е. То съществува във всички текстове, устояли на времето, от Библията до Бхагават-гита, Корана и така нататък. Всички тези текстове се почитат на олтарите на масонството, защото масоните разбират нещо, което светът, изглежда, е забравил… че всеки от тези текстове по свой начин тихо нашепва едно и също послание. — Гласът на Питър трепереше от вълнение. — „Не знаете ли, че сте богове?“

Тази нощ прочутият древен цитат сякаш изскачаше постоянно. Лангдън беше размишлявал над него, докато разговаряха с Галауей, както и в Капитолия, докато се опитваше да обясни „Апотеозът на Вашингтон“.

Соломон сниши гласа си до шепот.

— Буда казва: „Ти сам си Бог“. Иисус учи, че „царството Божие вътре във вас е“ и дори ни обещава: „делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях…“ Даже първият антипапа, Иполит Римски, цитирал същото послание, за пръв път изречено от гностическия учител Моноим: „Оставете търсенето на Бог… а вземете себе си като изходно място“.

Робърт си спомни масонския стол на Тайлър в Дома на Храма — на облегалката му бяха написани три напътствени думи: ПОЗНАЙ СЕБЕ си.

— Веднъж един мъдър човек ми каза: единствената разлика между теб и Бог е, че ти си забравил божествеността си — съвсем тихо произнесе Соломон.

— Питър, чувам те, наистина. И много ми се ще да повярвам, че сме богове, обаче не виждам богове да вървят по нашата земя. Не виждам свръхчовеци. Ти можеш да ми сочиш предполагаемите чудеса на Библията и който и да е друг религиозен текст, но това са само стари истории, измислени от хората и преувеличени с времето.

— Възможно е — отвърна неговият наставник. — А може би ние просто се нуждаем от науката, за да настигнем древните по мъдрост. — Той замълча за миг. — Странното е, че… според мен проучванията на Катрин са в състояние да постигнат точно това.

Изведнъж Лангдън си спомни, че Катрин беше излязла от Дома на Храма.

— Ей, между другото, къде отиде сестра ти?

— Скоро ще дойде тук. — Питър се ухили. — Отиде да се увери в един невероятен късмет.

 

 

Навън, в подножието на паметника, Питър Соломон, ободрен от студения нощен въздух, весело наблюдаваше Лангдън, който напрегнато се взираше в земята, чешеше се по главата и се оглеждаше.

— Господин професоре — пошегува се старият масон, — крайъгълният камък, в който е поставена Библията, е под земята. Не можеш да видиш книгата, но те уверявам, че е там.

— Вярвам ти — замислено отвърна Робърт. — Просто… забелязах нещо.

Отдръпна се на няколко крачки и обходи с поглед огромния площад, на който се издигаше Монументът на Вашингтон. Кръглото пространство беше изцяло покрито с бял камък… освен два декоративни реда тъмен, образуващи около обелиска концентрични кръгове.

— Кръг в кръга — каза Лангдън. — Изобщо не знаех, че Монументът на Вашингтон е в центъра на кръг в кръга.

Питър се засмя. „Нищо не му убягва“.

— Да, великият циркумпункт, универсалният символ на Бог… на кръстопътя на Америка. — Той лукаво сви рамене. — Сигурен съм, че е просто съвпадение.

Робърт не го слушаше. Плъзна поглед нагоре по осветения паметник, чиято белота рязко изпъкваше на черния фон на зимното небе.

Соломон усещаше, че приятелят му започва да вижда тази творба такава, каквато е наистина — безмълвно напомняне за древната мъдрост… символ на просветения човек в сърцето на една велика нация. Въпреки че не можеше да види мъничкия алуминиев връх на пирамидиона, Питър знаеше, че е там — умът на просветения човек, устремен към небесата.

Laus Deo.

— Питър? — Лангдън се приближи до него. Приличаше на човек, преживял някакво мистично посвещаване. — Едва не забравих. — Той бръкна в джоба си и извади златния масонски пръстен на стария си наставник. — Цяла нощ исках да ти го върна.

— Благодаря, Робърт. — Соломон протегна лявата си ръка и с възхищение го взе. — Знаеш ли, цялата потайност и загадъчност, които заобикалят този пръстен и Масонската пирамида… оказаха огромно въздействие върху моя живот. Когато бях млад, пирамидата ми беше дадена с обещанието, че крие мистични тайни. Самото й съществуване ме караше да вярвам, че на света има велики загадки. Тя човъркаше любопитството ми, подхранваше удивлението ми и ме вдъхновяваше да отварям ума си за Древните тайни. — Той се усмихна и пъхна пръстена в джоба си. — Сега разбирам, че истинското предназначение на Масонската пирамида не е да даде отговорите, а да привлече вниманието към тях.

Двамата дълго останаха в мълчание в подножието на обелиска.

Когато накрая Лангдън проговори, гласът му звучеше сериозно.

— Искам да те помоля за една услуга, Питър… като приятел.

— Разбира се. Каквото пожелаеш.

Робърт отправи молбата си… твърдо.

Соломон кимна. Знаеше, че приятелят му е прав.

— Ще го направя.

— Още сега — прибави Лангдън и посочи очакващия ги джип.

— Добре… но при едно условие.

Професорът се засмя.

— И защо все ти трябва да имаш последната дума?

— Защото така. И освен това искам да ви покажа с Катрин още нещо.

— По това време? — Лангдън си погледна часовника.

Соломон топло се усмихна на стария си приятел.

— Това е най-великолепното съкровище на Вашингтон… и го виждат съвсем малко хора.