Дан Браун
Изгубеният символ (51)

48

В разгара на събитията служителят от охраната Нунес не беше видял друга възможност, освен да помогне на архитекта на Капитолия и Робърт Лангдън да избягат. Сега обаче, в подземния контролен център, той усещаше, че буреносните облаци бързо се сгъстяват.

Началник Трент Андерсън притискаше към главата си пакет с лед, а един друг охранител се занимаваше с охлузванията на Сато. Двамата стояха при групата за видео наблюдение и преглеждаха дигиталните записи в опит да открият Лангдън и Белами.

— Проверете записите от всеки коридор и изход — нареди директорката на СЗС. — Искам да знам къде са отишли!

На Нунес му призля. Знаеше, че е въпрос на броени минути, докато открият съответния запис и научат истината. „Аз им помогнах да избягат“. Още повече влошаваше положението присъствието на четиричленната оперативна група от ЦРУ, която чакаше наблизо, готова да тръгне по петите на бегълците. Тия мъже не приличаха на капитолийските охранители. Това бяха смъртоносно опасни войници… черни камуфлажи, очила за нощно виждане, оръжия с футуристичен вид.

Струваше му се, че ще повърне. Накрая взе решение и дискретно даде знак на Андерсън.

— Господин началник, може ли няколко думи?

— Какво има? — Андерсън го последва в коридора.

— Господин началник, допуснах сериозна грешка. — По челото на Нунес изби пот. — Съжалявам. Ще подам оставка. — „И без това след няколко минути ще ме уволниш“.

— Казвай?

Младият охранител мъчително преглътна.

— Видях Лангдън и архитект Белами в Центъра за посетители, преди да напуснат сградата.

— Какво?! — изрева шефът на охраната. — Защо не каза нищо?!

— Архитектът ми нареди да мълча.

— Ти си мой подчинен, по дяволите! — отекна в коридора гласът на Андерсън. — Белами ми блъсна главата в една стена, за бога!

Нунес му протегна ключа, който му беше дал архитектът.

— Какво е това?

— Ключ за новия тунел под Индипендънс Авеню. Беше у архитект Белами. Оттам избягаха.

Андерсън безмълвно зяпна ключа.

Сато подаде глава в коридора и ги погледна въпросително.

— Какво става?

Нунес пребледня. Началникът продължаваше да държи ключа и Сато явно го бе видяла. Докато страховитата дребничка японка се приближаваше, охранителят импровизира с надеждата да защити шефа си.

— Намерих един ключ на пода в подсутерена. Тъкмо питах началник Андерсън дали знае откъде е.

Сато спря при тях и погледна ключа.

— И началникът знае ли?

Нунес вдигна очи към Андерсън, който очевидно претегляше всички възможности, преди да отговори. Накрая поклати глава.

— Не, трябва да проверя…

— Не си правете труда — прекъсна го директорката. — Този ключ е за тунела, който започва от Центъра за посетители.

— Така ли? — престори се на изненадан шефът на охраната. — Откъде знаете?

— Току-що открихме записа от охранителната камера. Нашият господин Нунес е помогнал на Лангдън и Белами да избягат и е заключил вратата на тунела след тях. Белами му е дал ключа.

Андерсън гневно се обърна към Нунес.

— Вярно ли е?

Латиноамериканецът закима енергично, полагаше усилия да продължи играта докрай.

— Съжалявам, господин началник. Архитектът ми нареди да не казвам на никого!

— Не ми пука какво ти е наредил архитектът! — извика Андерсън. — Ти си длъжен да…

— Млъкни, Трент — изсумтя Сато. — И двамата не ви бива да лъжете. Запазете го за разпита в ЦРУ. — И дръпна ключа от ръката му. — Повече нямате работа тук.