Слажа книжка. Финалът беше предвидим и скучен, а възхвалите на „Американското“ ми дойдоха в повече.
Ще призная, че чета книгата не за удоволствие, а защото не харесвам автора!!! Желая да докажа, че е предвидим, това че е излишно сензационен и изпразнен от смисъл смятам, че го знам със сигурност. Ето защо, сега записвам очакванията си за книгата и ще ми е интересно да видя до колко съм прав. Естествено резилът не е изключен, но в интерес на обективната критика ще трябва да си нося последствията.
1. Партньорка:
а) Нова, появява се, след като Ламбдън се е разделил с предишната. 0.7 т.
б) Старата, укончателно залепена за него. 0.25 т.
в) Нова, появява се след загадъчното убийство на старата. 0.05 т.
2. Новата ще е между 30 и 38, светли очи, тъмна коса, уязвима и нуждаеща се от утеха. 1 т.
3. Ако някога си намери постоянна изгора, също ще е професорка по религиозна символика. 1т.
4. Ще става дума за артефакт на католическата църква. 1 т.
5. Ще имат помагач през цялото време, който ще се окаже главният зъл. 1 т.
6. Артефактът ще остане скрит за обществеността. 1 т.
7. На тяхна страна ще има представител на закона. 1 т.
8. Загадките ще са скрити в изображения. 1 т.
9. През цялото време ще си мислят, че се борят с голяма организация, но накрая ще се окаже само злия с един-двама подчинени. 1 т.
10. Хепиендът ще включва минимум трима убити до преди това. 1 т.
Очакван резултат: 5.5–8 от максимални 9.7 точки.
Сверка в средата на книгата: 2.78 от 6.2 точки.
Пич, поне не се излагай да пишеш! Само като видях, че си го кръстил „Ламбдън“ ми стана ясно колко ти е умствения багаж. :D
Книгата според моето скромно мнение е уникална с развиване на теорията, че човек е истинският бог. А колко от вас досега бяха чували за науката ноетика?
Кухар, Ницше развива теорията и то преди повече от век. Още един, който го прави, но в популярната литература, е Хайнлайн в „Странник в странна страна“ преди 50 години.
Колкото до ноетиката, до момента животът ми не се е повлиял от нея по никакъв начин, но ще се заинтересувам, когато се постигнат доказуеми теории. Доказателствата и теориите поотделно не ме вдъхновяват, а известяването на света за една начеваща наука не вдига качеството на романа.
ПП: Грешката е факт — извинявам се публично! Но и на теб ще задам въпроса: „Какви са юридическите основания на ЦРУ да провежда разследване на американски гражданин на американска територия, без да има повдигнато обвинение освен че желае да се възползва от правото на свобода на словото? И как са се сдобили с прословутия запис?“. Те въпросите са два, но се надявам и за това да ме извиниш! :)
Краен резултат: 4.78 от 9.7 точки.
Анализ на резултата:
1. Нищо неочаквано. 0.7 т.
2. Черна коса, светлосиви очи, !50 години!, когато се срещат, прегръдката на Ламбдън е „утешаваща“. 0.75 т.
3. Тук не се дава отговор на този въпрос. 0.0 т.
4. Грешка поради неточна конкретизация. Мислех, че ще става дума за някой орден и споровете му с църквата. 0.0 т.
5. Много помагачи, но злият се разкри много рано. 0.0 т.
6. В крайна сметка, търсенето нещо не е изнесено на бял свят, но не е и точно скрито според автора. 0.5 т.
7. В десятката! 1 т.
8. Тук е много оплетено, но наистина част от решенията са изписани в картини. 0.33 т.
9. Един зъл, но не си играе да симулира никого. 0.5 т.
10. Тук просто запълвах твърденията, а и три беше доста ниска граница. 1 т.
И няколко допълнителни думи.
1. Жих си добавил една точка, че определих стила на автора като гръмък и надуто сензационен. Но си я отнемам, защото не предвидих колко лошо ще е положението. Гръмки фрази натъпкани навсякъде, където е възможно, включително на места, за които смятах, че е невъзможно. Зашеметяващ поток от нелогични безсмислици, спекулиращи със всичко под ръка. Екстатично възхваляване на Америка без ясна причина освен да се наложи на родния пазар.
2. И пак за неочаквания патриотизъм на Браун. Авторът обявява САЩ за проект на хора, владеещи тайните на миналото и целящи чрез същите тези щати да построят бъдещето. В подкрепа на тази теза обаче няма никакви конкретно приведени доказателства. Всичко, което Браун привежда в защита, са няколко позовавания на неясни източници и много охкания и ахкания на всяка страница. Другата теза, че става дума за група суеверни мегаломани, овластени от не по-малко суеверна , или пък цинична, върхушка, са изкопирали всичко, което би повдигнало собственото им его, въобще не е обсъждана.
3. Знаете ли че: Хванати на Местопрестъплението нямат правото да провеждат операции на територията на САЩ? Всички задачи по разследването на престъпления, издирване и арестуване на престъпника са отговорност на местната полиция или на ФБР, ако престъплението е спрямо федералните закони. Сега не се сещам как точно ЦРУ се намеси в цялата история. След отвличането обаче би следвало да се оттеглят, защото това вече е юрисдикция на ФБР. Преди това, те искат да спрат разпространението на запис, който не съдържа класифицирана информация, порнографски материали или сцени на насилие. Разпространението на този запис е естествено право на свобода на словото, гарантирано от АМЕРИКАНСКАТА КОНСТИТУЦИЯ!!! Възпрепятстването на този запис е много любопитна постъпка от тази гледна точка.
4. Жълто! През цялото време се чудех защо словосъчетанието „отци основатели“ ми звучи толкова познато. Накрая се сетих, че в „Етан от Атон“ на Л. Бюлджолд така се наричаха основателите на усамотеното поселение на края на галактиката.
И какво? За това ли беше цялата дандания? „Шокиращи“ разкрития и плосък, скучен сюжет- само това видях. Е, имаше няколко интересни факта, но останалото бяха празни приказки и превъзнасяне на великата Америка. Измъчих се като грешен дявол докато прочета книгата, довърших я от чист инат. „Шифърът на Леонардо“ поне беше завладяваща, харесах я доста преди да се заговори за нея и да стане модерна. Дори „Шестото клеймо“ по-става от тази. Иглежда (поне за мен) досадният Робърт Лангдън вече се е изчерпал, но жалкото е че това май се отнася и за автора, който упорства в писането само за да печели колкото се може повече кинти. Но се радвам, че не се подведох по шумната рекламна кампания и не хвърлих пари на вятъра за тази безинтересна книжка.
Тъжно! Много тъжно!
Единственото нещо, което ме радва в случая е, че не дадох нито лев за тази помия! Само остава да намеря начин авторът да ми плати изгубеното време!
Не разбирам защо, ако някой не харесва даден автор и неговите произведения, трябва да ги чете, а още повече да ги обсъжда.Значи все пак имате интерес към него и творбите му.Аз например, не харесвам филмовата поредица „Джеймс Бонд“ и не гледам филмите, няма логика да се насилвам да го правя.Така че това е и съветът ми към вас Уважаеми читатели и коментатори: след като не ви допада Дан Браун като писател,просто не четете неговите книги и не оставяйте ненужни според мен коментари! Всеки писател си има своята аудитория и вместо да си губите времето да пишете какво не ви харесва,по-добре намерете обичания от вас автор, и напишете това,което ви ХАРЕСВА! Ако не ви харесва контексът,който авторът на „Изгубеният символ“ се опитва да остави,то само мога да го цитирам: „Дребните умове винаги заклеймяват нещата,които не разбират..“
Страшно мразя, когато към нещо се подхожда с големи претенции, но още повече мразя, когато претенциите са без покритие.
Тръгнах да чета книгата заради ударната реклама, която й направиха. Надявах се, че като Шифъра ще ми даде някоя интересна тема за размисъл, въпреки че в последствие и тя се оказа страшно раздута. Така или иначе, „Изгубеният символ“ се оказа още по-нескопосана от очакванията и дори без скъпоценните камъни понякога откривани и във най-отчайващите бунища. Освен да изразя личната си неприязън към автора, исках и да спестя време и недай си Боже, грешни пари на другите читатели.
Позицията ми може би не е правилната, но за разлика от всички останали позиции си е моята. Ето защо, трудно бих отстъпил от нея. Разбира се, бих се замислил, ако ми се приведат доводи в полза на Д. Браун, но нищо не обещавам.
Всеки има правото да остави мнението си за дадена книга или автор- независимо дали положително или отрицателно. Всеки от тук коментиращите е прочел „Изгубеният символ“ и всеки различно го е възприел — както виждам, повечето мнение не са положителни. Преди да прочета част от романа, прочетох и мненията, но предпочитам първо все пак да се запозная с една книга, да й дам шанс, преди да се изкажа за нейния сюжет. Е, честно казано, не ми допадна. И заставам зад това си мнение — слаба книга! Но никой не мога да задължа да мисли като мен, всеки от нас различно възприема дадена творба.
От Дан Браун прочетох първо „Шестото клеймо“. Стори ми се страшно интересна, и за това с огромни очаквания започнах „Шифърът на Леонардо“. И ми беше скучно, скучно, скучно!!! Винаги съм намирала какво да похваля в една книга, защото все пак тя е труд, а всеки труд трябва да се уважава. Но си мисля, че някой трябва да уважава и нас, читателите. Добре, че успях да прочета малко от книгата, та навреме се спрях да си я купя (винаги купувам книгата, ако ми допадне като стил). Благодаря на Моята библиотека за спестените 22 лв, с които си купих две страшно интересни книги:)
Ха все едно съм го писала аз това!
Аз бях очарован от „Шестото Клеймо“, бих казал пророческа книга (разбира се като се махне художествената украска), може би защото я прочетох след „Шифъра на Леонардо“, която ме подразни с това ,че едва ли не това не е рисунка а снимка(„Тайната вечеря“), но тази книга „Изгубеният символ“, е изсмукана от пръстите на краката, и постоянно се внушава на читателя , че не всичко е от горе едва ли не се сравнява с Библията, т.е. ако не си я разбрал значи не си дорасъл, което ме дразни! Първо наистина има някаква дума която е търсена от ортодоксалните еврей от хилядолетия,до ден днешен стотици еврей се отказват от светският живот и от деца изучават Тлмудата и всички древни писания за да я открият…и до сега не е намерена, в крайна сметка около това се върти сюжета , дори според масоните тази дума са я намерили Рицарите Тамплиери в Соломоновия храм…кой знае.Това, че Бог е във всеки от нас е в Бибилията в Стария завет , но незнайно защо Старият завет е отделен от Новият завет от Евангелисти и койли не..макар в края на Библията да пише всеки който се опита да добави или отнеме от написаното ще „гори в ада“ (не си спомням точните думи)! От друга страна Библията е съставена от Евангелия ОДОБРЕНИ и РЕДАКТИРАНИ на Никейския събор през 325г.- след Христа от хора,т.е. според мен може да има Евангелия които да не са включени и по този начин да са се изгубили ценни текстове… за битието на Божия Син, как може накой 300 години след определена случка да каже този разказ (Евангелие)за живота на Христос е верен а този не е??? А това ме закопа направо такова недоглеждане не очаквах „Андрос се надигна сепнато. «Пирамида». Гласът зад кадър започна да разказва историята за загадъчна каменна пирамида, чийто шифрован надпис обещавал да отведе притежателя й до тайна мъдрост и да му даде невъобразима сила. Макар и неправдоподобна на пръв поглед, легендата събуди в него далечен спомен… от много по-мрачно време. За разказа на Закари Соломон за загадъчната пирамида, за която чул от баща си.“(глава 57), тези който са я прочели вече виждат очевадното…за другите им пожелавам търпение до края за да го разберат.. ДА ОБОБЩЯ:- теза която е стара като света и може да се опише с два реда е раздухана в 588 страници и много баласт, прибавяме и силна реклама и намираме изгубеният символ $ — почитан от всички и наричат по различен начин (долар, евро, лев и т.н.)който е във всеки един от нас само че си сменя притежателя и то пирамидално книжарница-издател-собсвеник на права като на върха на пирамидата е Дан Браун!!! Аз вярвам в такива неща а тази книга е подигравка със сериозността на нещата!!! Мисля , че преди неколко години беше установено , че душата има тегло, доста години преди тази книга, света обаче не се промени!!!
Един простичък съвет към някои от анализаторите и коментаторите:
Хубаво ще е да използвате препинателни знаци на местата, където в разговорната реч бихте направили пауза, пък била тя и за вдишване на въздух.
Хубаво би било да отделяте логическите групи изречения в пасажи. Така ще бъде по-ясно и за самите вас какво искате да кажете.
Относно уменията на Дан Браун, като автор едвали могат да се изказват хора които не са писали. Да сюжета на книгите му е предсказуем, но следкато всички са го осъзнали, защо не намират смисъла?
Човечецът ни кара само да се огледаме около нас и да не сме толкова комерсиални. Еклесиаст го е казал „всичко е суета“ отворете Библията и прочетет.
Ако има нещо което не сте разбрали то е, че сме комерсиални и слепи и човекът ни го напомниа с поредната си книга!
Да знаеш не значи да разбираш!
Не варя алкохол и все пак имам мнение за това, което пия.
Не готвя кой знае как, но имам мнение за това, което ям.
Не мога да шия, но имам мнение за това, което обличам.
Пея що годе отвратително, но имам мнение за това, което слушам.
Нямам работни отношения с Холивуд, но имам мнение за това, което гледам.
Ето защо не разбирам причината да ми се забранява мнение за това, което чета.
Колкото до Г-н Браун, некомерсиален е като предизборна кампания.
На мен ми хареса и ми даде тема за размисъл. Прочетете я и не се отказвайте заради коментарите.
В никаккъв случай не бих се отказал! С най голямо удоволствие ще си я прочета, каквито и отзиви да давате за книгата, няма да ми развалите кефа!
Поздравления за сайта!
Не зная как, но все пак изчетох коментарите до тук, и бих желал и аз да си кажа мнението относно Дан Браун и „Изгубеният символ“. До тук авторът понесе критики от повечето читатели по няколко въпроса и бих искал да ги коментирам:
1.Книгата и силната рекламна кампания са правени с цел пари- Напълно съм съгласен и не виждам нищо лошо в това. Дан Браун е професионален писател и няма нищо нередно да получава средства заради труда си. За съжаление, хората, които умеят да правят пари винаги са били ненавиждани от масите, защото им напомнят за собствената им некадърност.
2.Възхвалява САЩ- Та това е все едно да обвиняваме Вазов, че възхвалява България. Що се отнася за това, което описва, Америка, също както и църквата, при създаването си е била израз на идеалите на създателите си, но… църквата бива опорочена от Никейския събор и Светата инквизиция, САЩ- от семейство Буш и компания. Обикновено така става с идеалите.
3.Сюжетът е придвидим- Не съм съгласен. Въпреки че авторът си е изградил определени стереотипи, в историята има доста обрати, и това, което твърдят, че сюжета е ясен още от началото на книгата, просто не е вярно.
Това ми е мнението за негативните коментари до тук. Сега искам да споделя и собствените си впечатления. Преди години, когато прочетох „Шестото клеймо“ на един дъх, установих, че това е един от най-добрите трилъри, които съм чел. След това историята беше развита по подобен начин в Шифъра на Леонардо" и „Цифрова крепост“, което остави у мен горчив привкус и ме отказа да чета „Метеорит“. Сега седнах да прочета „Символът“, защото ми беше подарък, и не исках да обидя човека, който ми подари книгата, но пък останах приатно изненадан. Вярно, че не е от класата на „Шестото клеймо“, но пак е интересна. И вътре има неща, над които да се замислиш. И те не са доразвити в книгата, защото са там, за да предизвикат интерес, да те накарат да се позаинтересуваш и да се разровиш, защото това не е научно, а е художествено произведение. Преди „Шифъра“ съвсем малко хора, основно в научните среди, знаеха каква всъщност може би е символиката на Граала. Сега, като че ли, всички са съгласни с теорията на Браун, изписаха се книги „За“ и „Против“ теорията, но предизвикаха интерес. И със „Символът“ е същото, не да доказва нещо- това не е целта, а да събуди интерес. Поздравявам ви, ако сте имали нервите, да изчетете този пост до края, благодаря ви и искам да кажа, че не ангажирам никого с мнението си. В спорът се ражда истината.
Книгата е написана много добре. Чете се с удоволствие. Има интересни попаденя и смятам, че е най-добрата му книга.
Моля любителите на любовни романи, да пренасочат интересите си другаде и да не коментират неща които не разбират!
Нямам търпение да започна четенето, независимо от отзивите!
Прочетох книгата,хареса ми,завладяващо четиво!Добре ,че накрая погледнах коментарите,много от които неуместни,но нали на вкус и цвет товарищи нет.Дори и по-рано да ги бях прочела,това нямаше да ми повлияе."Шестото клеймо" и „Шифърът на Леонардо“също ми харесаха,докато „Цифрова крепост“и"Метеоритът"бяха скучни.Благодаря на създателя на Моята библиотуека и богатия избор на автор и заглавия!
Аз смятам именно „Цифрова крепост“ и „Метеоритът“ за страхотни книги и ме е яд, че Браун залитна по комерса, защото в тези книги прозира ДОСТОЕН наследик на покойния гений и патриарх Майкъл Крайтън! „Ядливи“ са книгите му от поредицата с Робърт Лангдън, но стойноистни са именно двете му първи! Толкоз!
„Патриарх“ на какво е Майкъл Крайтън? Гений също е, меко казано, неприложим епитет за него. Разбирам, че харесваш т.н. „екшън“, но нека прецизираме нещата когато става въпрос за литературни произведения?
Удоволствие е да се чете тази книга в нета защото веднага можеш да погледнеш споменаваните сгради и артефакти — Капитолия, Монумента, Катедралата, Рогатия Мойсей, Меланхолия І, както и сателитните карти на района, където се развива действието.
За мен като философ по образование, книгата си струва времето за прочитане. Лингвистичните и културологични препратки са плюс за култивиране на масовия вкус…
Със извинение, но не дай си, Боже, чийто и да било вкус да се оформя по тази книга. До къде трябва да сме я докарали, за да възвеличаваме посредствен, комерсиално написан роман, създаден с ясната цел да задоволи комплекса на неинтелигентната част от американското общество от липсата на собствена културна традиция.
Бих желал да мисля, че хората няма да паднат до подобни умствени низини и ще направят разликата между качествен роман и роман, претендиращ за качество. В противен случай май разбирам защо интелигентните хора се изнасят от тази държава.
П.П.: а в случай че някой иска да с запознае с архитектурата във Вашингтон,спокойно може да влезе в интернет,без да си губи времето с глупости
Здравейте! На първо място искам да изкажа радостта си, че все още се намират хора, които четат, макар й в интернет пространството. Вярвам, че „мишката все още не е изяла книжката“, но е на път…
На второ място — хубаво е, че все още се чете и това предизвиква дебати, което значи че все още има „свобода на словото“ и всеки може да изкаже собственото си мнение.
На трето място — прави ми лошо впечатление масовата неграмотност, която „върлува“ и за това ще подкрепя колегата „читател“, отправяйки апел към Вас: „Моля, спазвайте елементарните граматични правила“!
Що се отнася до Дан Браун и неговите произведения- първо прочетох „Шифърът на Леонардо“, защото беше модерна в онзи момент книга. Беше ми интересна.
Продължих с „Цифрова крепост“ — останах приятно изненадана, че символиката и древните братства са примесени с „глобалното общуване“, масовата комуникация и в частност интернет комуникацията.
„Шестото клеймо“ ме държа в напрежение през цялото време и въпреки че в голяма степен ми напомни за „Шифърът“ книгата предизвика у мен голям интерес към масонството и отново ме накара да „мечтая“ за Ватикана, Рим, Италия.
Преди малко започнах „Изгубеният символ“ — още на третия ред се „сблъсках“ със злодей в лицето на татуирания Малах, след това Лангдън отново е представен като суперерудиран професор по символика, който сутрин преплува по пет дължини в университетския басейн, сетне се появи нова г-ца Вентреска, по-нататък отново срещнах един „символ“ — любимият на Лангдън часовник с Мики Маус. А съм едва в началото…
Твърдо съм решена обаче да зъвърша книгата, макар й на мен да ми се струва, че Дан Браун ако не новият Майкъл Крайтън е поне новият Джон Гришъм, на когото в един хубав момент просто престанах да чета творенията.
Дан Браун е комерсиален автор, но аз му свалям шапка, защото за мен призведенията му са „колосален труд“ — не е лесно да се събере такава артилерия от информация — история, култура,философия, символика. А още по-трудно е този набор информация да се ситематизира и да се вмести в интересн сюжет с кулминация и развръзка и същевремнно да е издържано в стила на холивудския трилър.
Благодаря, ако сте имали нервите да изчетете коментара ми!
Е, току-що завърших книгата и вече мога да дам своята оценка!
Общи впечатления: Продължавам да защитавам тезата, че Дан Браун е „майстор“ на събирането и систематизирането на информация — исторически факти, културогични препратки, интересното преплитане на думички с различна семантика, разположени в различни символни полета и с различна смислова конотация.
Несъмнен е и таланта на Браун да създава и „обрисува“ злодеи — от фанатик-албинос през пристрастен към секса наемен убиец до татуиран „бивш“ наркоман, който смята себе си за произведение на изкуството и вярва, че е жертвен агнец. Не знам защо, но образът на Малах от „Символът“ през цялото ме караше да си мисля за изрисуваното тяло на Ралф Файнс в „Червеният дракон“ :-)
И на мен ми дойде в повечко възхваляването на иначе „младата“ американска история и американските паметници на културата", защото САЩ си остава „сбирнщайна на света“. Но все пак предишните пъти Дан Браун ни осигури билет до Европа, сега дойде ред и на презокеански полет до САЩ. Наистина на моменти проблесна „ясната цел да задоволи комплекса на неинтелигентната част от американското общество от липсата на собствена културна традиция“(цитирам колегата-читател gost), но дори и целта да е била чисто комерсиална — аз гласувам с две ръце. Хайде, направете го Вие!
За книгата: книгата се чете бързо в началото, но в края сюжетът става тромав, започва адски да ти доскучава. И друг път се е случвало Браун да не усети къде трябва да спре и историята да има няколко развръзки. Но тук Браун попрекали и не усети къде наистина да сложи думичката „финал“. Предвидим сюжет, Супермен отново се явява архетип на Лангдън, г-ца Соломон е богата, умна, слаба…. хепиенд в стила на американския екшън. За разлика от „Шифърът“ тази книга би била по-сполучлива, ако й се направи екранизация.
За мен това е най-слабата книга на Дан Браун, събирателен образ на предишните, само дето имената на героите и мястото на действието са други!
А, че Браун „просвещава“, кара ни да се ровим из нета и провокира да си размърдаме сивото вещество — спор няма!
И все пак аз като стррастен фен на подробностите така и не получих ясен отговор как Хванати На естопрестъплението се набутват в цялата история. Тази и други фрактури на сюжета и фактологията ми убиха удоволствието от книгата като начин за занимавка на ума.
Относно изграждането на отрицателните образи бих казал, че добавянето на гадна чудатост създава цвят, но не създава дълбочина на образа. Това, което прави Дан Браун много ми прилича на един от героите на П. Г. Утхаус. Този герой също е писател, но на криминалета. За да придаде на образа на своя злодей оригинална окраса. Той го обрисува не с едно деформирано ухо като останалите злодеи, а с цели две! Като пример за отлично изпълнен отрицателен образ ще посоча цитираният от теб „Червен дракон“, където миналото и психиката на героя са обрисувани наистина въздействащо.
Трябва да призная, че Браун наистина може да прави проучвания, но твърде много спекулира с изводите.
Заболя ме главата докато изчета коментарите! Е да, наистина хората виждат нещата от различен ъгъл… Затова отговорно мога да заявя, че книгата ми хареса и е интригуващо четиво, прочетох я бързо, защото през цялото време гледах страшно интересен филм, който ме държа в напрежение. Имаше и моменти, в които някои факти ми идваха в повече като информация и нямах търпение да стигна до същината, но това не прави книгата толкова предвидима и скучна, както я класифицират повечето читатели. Рекламата е най-голямата сила в днешни времена, защо трябва да се ръководим от нея? Вие какво толкова очаквахте, когато започнахте да четете?!
Според мен е важно посланието , което оставя у човек, а мен лично ме провокира да вярвам в неща, в които и преди бях сигурна, че са такива, но сега имам по-голяма надежда, а аз много държа на нея.
За мен лично книгата бе увлекателна и покри очакванията ми. Прочетох я с голям интерес!
Да, наистина — какво толкова очаквахте от Дан Браун. Аз не намерих в нито една от книгите му: стил, оригинални идеи, истински загадки, кой знае какъв смисъл освен този — да спечели пари за сметка на по-лековерни и/или по-неинформирани читатели…
А защо продължавам да чета произведения на писател, когото не харесвам и от когото не се възхищавам — моля простете слабостта ми и желанието да намеря нещо повече от вече видяното и прочетено — да проверя дали не е успял да надскочи себе си. Уви!
Елеазар Хараш
За детско-юношеска литература — бива, също както и останалите на автора. Не може да се похвали с особена дълбочина — дано не претендира за такава.
Специално в този роман — действително, описанието на „американските прелести“ на моменти ме накара да се чудя, това пародия ли е или е сериозно. Може да е вкарал някакъв вид хумор човека :)
Добрее, само не разбрах как така всички разбраха, че ръката е на Питърр но явно е направен ДНК тест по телепатия!!!!
Цяла ли е книгата, или само част от нея както пише?
прочел съм Метеорита,Шифъра на Леонардо,Шестото Клеймо,Изгубеният символ като изключа първата бих казал че са еднотипни с леко изменение.най-новата AД предполагам и съм сигорен че ще наподобява останалите отново символи отново нещо скрито което е пред очите на всички с присъствието на жена учен и най-главното извършването на убийство.Не смятам че съм си загубил времето четейки романите на Дан Браун.
Преди това не бях чела книги на Дан Браун, но от доста време ми се искаше да си взема някоя. На мен книгата ми хареса.
Исках да споделя следното. Забелязах как някои от коментиращите се задълбочават прекалено много. Нека първо да обърнем внимание на факта, че това е художествено произведение, в което може розов еднорог да стане папа и президент на Гана едновременно и пак да изглежда достоверно по какъвто и да е странен начин. Имам предвид, че няма значение в случая дали някой е хванат на местопрестъпление, защо не е арестуван и от къде се появяват ЦРУ .. Също така дори и посланието да е очевидно и да може да се събере в две изречения или два реда .. това е книга, по дяволите. Ако беше представено така, щеше да се нарича афоризъм, цитат, сентенция или както желаете ..
И мен ме подразни възхваляването на Америка, но както каза някой по-нагоре .. е все едно да обвиняваме наши автори, че възхваляват България .. нормално е.
И аз не варя алкохол, но ако не харесвам определен, вместо да мрънкам колко е гаден, не го пия .. тоест, щом не ти харесва, leave it for God’s sake! Някак си е натрапчиво, все едно се опитваш да наложиш мнение, но както и да е.
Мен лично ме завладя, накараме да се замисля за много неща, открих такива, за които не бях чувала. Погледнах на някои с други очи.
Започнах да чета книгата заради тази фраза „Изгубеният символ“ е интелигентно написан трилър, който се развива с шеметна бързина…." Вече съм почти на 1/3 от текста, а още действие не съм видяла. Персонажите си лафят в ротондата на Капитола и нямат намерение да излизат от там… Усещанието ми е, че тази книга е написана единствено за да погали американското его и да пребори пустия комплекс за малоценност от младата възраст на държавата им. Тяхната история всъщност била имала много древни корени…
Ааа, тази е супер интересна в сравнение със следващата :) „Инферно“
Дан Браун е средна ръка автор.Извади голям късмет че книгите му бяха филмирани от Холивуд.Не е най лошият, но не е и нищо особенно.
Здравейте и от мен,
Бих искал да обърна внимание на нещо, с което повечето коментиращи изглеждат съгласни: Авторът е извършил колосален труд по проучване на фактологията и романа е далеч от „любовен роман“.
И така човекът ни разказва за символите в нашия живот по един завладяващ начин. Майстор е като писател, не отричам. Обаче… Колосален труд да е положил, за да ни отвори очите, че „нормалните“ цифри всъщност са арабски ми се струва леко преувеличено. За да бъда по ясен, ще ви напомня за описания от него „кирилски прожектор“ който прожектира „руски букви“. Да ме прощавате.
Аз не съм чел научни проучвания по символика. Само подозирам, че фактологията във всичките му произведения е с подобно качество.
И какво остава тогава? Екшън любовен роман.
Иначе, чете се леко, на един дъх. Ама да се лъже човек да копира гледни точки от тези романи е малко несериозно.
Ако търсите феномална работа по фактология и нов поглед върху света, по добре четете автори като Виктор Суворов или Марк Солонин.
Успех на цялото четящо и коментиращо братство. Радвам се че Ви има.
Жоро, много ми хареса вашият коментар, благодаря!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.