Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Робърт Лангдън (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lost Symbol, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,1 (× 219 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2009)
Разпознаване и корекция
ultimat (2009)

Издание:

Дан Браун. Изгубеният символ

ИК „Бард“, 2009

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

ISBN 978–954–655–063–7

История

  1. — Добавяне

70

„Магически квадрат“. Катрин кимна, вторачена в квадрата на Дюреровата гравюра. Повечето хора щяха да си помислят, че Лангдън си е изгубил ума, но тя веднага разбра, че е прав.

Терминът „магически квадрат“ не означава нещо мистично, а нещо математическо — последователни числа, подредени по такъв начин, че всички редове, колони и диагонали дават еднакъв сбор. Магическите квадрати са създадени преди около четири хиляди години от математици в Египет и Индия и някои все още вярват, че притежават вълшебни сили. Катрин беше чела, че дори днес набожни индийци чертаят на домашните си олтари специални магически квадрати с по три реда, наречени Кубера Колам. Въпреки че съвременният човек ги отнася главно към категорията „развлекателна математика“, все още се намират и такива, които получават удоволствие от търсенето на нови „магически“ конфигурации. „Судоку за гении“.

Катрин бързо анализира квадрата на Дюрер и събра числата в няколко реда и колони.

16 3 2 13
5 10 11 8
9 6 7 12
4 15 14 1

— Трийсет и четири. Сборът на числата във всички посоки е трийсет и четири.

— Вярно — потвърди Лангдън. — Но знаеш ли, че този магически квадрат е прочут, защото Дюрер е постигнал нещо привидно невъзможно? — И й показа, че освен равните сборове на редовете, колоните и диагоналите, Дюрер измислил начин да направи същото с четирите квадранта, четирите централни и дори четирите ъглови квадрата. — Най-удивителното обаче е това, че Дюрер успял да разположи числата петнайсет и четиринайсет заедно на долния ред, за да посочи годината, през която е постигнал този невероятен успех!

Катрин отново проучи числата, смаяна от всички комбинации.

— В „Меланхолия I“ магическият квадрат за пръв път се появява в европейското изкуство — още по-възбудено продължи Робърт. — Според някои историци по този начин Дюрер закодирано показал, че Древните тайни произлизат от египетските мистични учения и сега се съхраняват от европейските тайни общества. — Той замълча за миг. — Което ни връща към… това.

И посочи листа с буквите от каменната пирамида.

S O E U
A T U N
C S A S
V U N J

— Предполагам, че схемата вече ти изглежда позната.

— Квадрат с шестнайсет деления.

Той взе молива и внимателно преписа магическия квадрат на Дюрер върху листа, точно до буквите от масонския шифър. Катрин вече разбираше колко лесно ще се получи. Лангдън беше готов, с молив в ръка, и все пак… странно, след целия си ентусиазъм, сякаш се колебаеше.

— Робърт?

Той неуверено се обърна към нея.

Сигурна ли си, че трябва? Питър изрично…

— Робърт, ако ти не искаш да разшифроваш гравюрата, ще го направя аз. — Тя протегна ръка към молива.

Лангдън видя, че няма да я разубеди, така че отстъпи и насочи вниманието си към надписа. Съсредоточено наложи магическия квадрат върху схемата на пирамидата и даде число на всяка буква. После начерта нова схема, като разположи буквите от масонския шифър по нов начин според последователността в магическия квадрат на Дюрер.

Когато свърши, двамата заедно проучиха резултата.

J E O V
A S A N
C T U S
U N U S

Катрин се обърка.

— Пак същата безсмислица.

Лангдън дълго мълча.

— Всъщност, Катрин, не е безсмислица. — Очите му заблестяха развълнувано. — Текстът е на… латински.

 

 

В един дълъг тъмен коридор сляп старец се тътреше колкото можеше по-бързо към кабинета си. Когато най-после стигна, се стовари на стола зад бюрото си, радостен, че старите му кокали могат да си починат. Телефонният му секретар сигнализираше. Слепецът натисна бутона и прослуша съобщението.

— Обажда се Уорън Белами — разнесе се сподавеният шепот на неговия приятел и масонски брат. — Боя се, че трябва да ти съобщя тревожна новина…

Катрин Соломон отново погледна схемата и проучи текста. И естествено, пред очите й изплува латинска дума. Jeova.

J E O V
A S A N
C T U S
U N U S

Не беше учила латински, но тази дума й беше позната от староеврейските текстове. Jeova. Йехова. Продължи да чете схемата като книга и с изненада установи, че разбира целия текст на пирамидата.

Jeova sanctus unus.

Този израз се срещаше във всички преводи на еврейското свето писание. Тората наричаше Бога на евреите с много имена — Йеова, Йехова, Йешуа, Яхве, Изворът, Елохим, — но повечето латински преводи обединяваха смущаващата терминология в един-единствен израз: Jeova sanctus unus.

— Един истинен Бог? — промълви тя. Този израз обаче едва ли щеше да им помогне особено да открият брат й. — Това ли е тайното послание на пирамидата? Един истинен Бог? Нали трябваше да е карта.

Лангдън изглеждаше също толкова озадачен. Възбудата в очите му помръкваше.

— Дешифровката явно е вярна, но…

— Човекът, който е отвлякъл брат ми, се интересува от конкретно място. — Катрин отметна кичур коса зад ухото си. — Това няма да го зарадва много.

— Виж — въздъхна Робърт. — Точно от това се опасявах. Цялата вечер имах усещането, че приемаме за реалност купчина митове и алегории. Този надпис може би сочи към метафорично място — съобщава ни, че човек може да постигне истинския си потенциал само чрез един истинен Бог.

— Но това е нелепо! — възрази Катрин и гневно стисна зъби. — Моят род съхранява пирамидата от поколения! Един истинен Бог? Това ли е тайната? И ЦРУ я смята за въпрос на национална сигурност? Или те лъжат, или ние пропускаме нещо.

Лангдън сви рамене в знак на съгласие.

И в този момент телефонът му иззвъня.

 

 

В един тесен кабинет, претъпкан със стари книги, слепецът седеше прегърбен над бюрото си и стискаше телефонна слушалка в разкривената си от артрит ръка.

Телефонът звънеше ли, звънеше.

Накрая отговори колеблив глас.

— Ало? — Гласът бе плътен, но неуверен.

— Казаха ми, че имате нужда от убежище — прошепна старецът.

Мъжът отсреща се сепна.

— Кой се обажда? Да не би Уорън Бел…

— Без имена, моля — прекъсна го слепецът. — Кажете ми, успяхте ли да спасите картата, която ви е поверена?

Сепнато мълчание.

— Да… но мисля, че това няма значение. Тя не казва почти нищо. Ако е карта, изглежда е по-скоро метафорична, отколкото…

— Не, картата си е съвсем истинска, уверявам ви. И сочи към съвсем истинско място. Трябва да я опазите. Нямам думи да ви опиша колко е важно това. Въпреки че ви преследват, ако успеете незабелязано да стигнете при мен, ще ви дам убежище… и отговори.

Мъжът се поколеба, очевидно неуверен как да постъпи.

— Приятелю — внимателно подбра думите си старецът. — В Рим, на север от Тибър, има едно убежище, където се пазят десет камъка от Синай планина, един от самото небе и един с лика на тъмния баща на Лука. Знаете ли къде се намирам?

Отсреща последва мълчание, после се разнесе отговорът:

— Да, знам.

Старецът се усмихна. „Така си и мислех, професоре“.

— Елате веднага. Погрижете се да не ви проследят.