Дан Браун
Изгубеният символ (23)

20

Робърт Лангдън крадешком хвърли поглед към часовника си. 19:58. Усмихнатото лице на Мики Маус не успя да го ободри. „Трябва да открия Питър. Губим ценно време“.

Сато се беше отдалечила за малко, за да позвъни по телефона, но сега се върна при него.

— Бързате ли за някъде, професор Лангдън?

— Не, госпожо. — Той придърпа маншета на ръкава си върху часовника. — Просто съм крайно обезпокоен за Питър.

— Разбирам, но ви уверявам, че най-добрият начин да му помогнете е да помогнете на мен да придобия представа за психиката на неговия похитител.

Робърт не беше убеден в това, ала усещаше, че няма да може да отиде никъде, докато директорката на СЗС не получи желаната информация.

— Преди малко вие загатнахте, че Ротондата е свещена от гледна точка на идеята за тия древни тайни — продължи японката.

— Да, госпожо.

— Обяснете ми.

Лангдън знаеше, че трябва да подбере думите си пестеливо. Лекциите му за мистичната символика на Вашингтон продължаваха цели семестри, а само в тази сграда имаше почти безкраен списък от мистични знаци.

„Америка има скрито минало“.

Всеки път, когато четеше лекции за американската символика, студентите му с удивление научаваха, че истинските намерения на основателите на държавата нямат нищо общо с твърденията на много съвременни политици.

„Желаната съдба на Америка е изгубена за историята“.

Отците основатели, създали този град, първо го нарекли Рим, а реката — Тибър, и построили класическа столица с пантеони и храмове, носещи образите на великите богове и богини от историята — Аполон, Минерва, Венера, Хелиос, Вулкан и Юпитер. Подобно на много големи класически градове, основателите издигнали в центъра й паметник, отдаващ дан на древните — египетски обелиск. По-голям дори от тези в Кайро и Александрия, той се извисяваше почти на 170 метра, повече от трийсететажна сграда, и изразяваше благодарност и почит към полубожествения отец основател, чието име впоследствие беше взел градът.

„Вашингтон“.

Днес, векове по-късно, въпреки отделянето на църквата от държавата в Америка, тази построена от властите Ротонда сияеше с древна религиозна символика. И в нея имаше много богове — повече, отколкото в първоначалния римски Пантеон. Естествено, през 609 г. бяха превърнали Пантеона в черква… но тукашният пантеон запазваше оригиналния си вид — следите от истинската му история си оставаха пред очите на всички.

— Както може би знаете, тази Ротонда е създадена като копие на едно от най-почитаните мистични светилища — започна Лангдън, — храма на Веста.

— Това нещо свързано с весталките ли е? — Сато явно се съмняваше, че девствените пазителки на огъня във Вечния град имат нещо общо с вашингтонския Капитолий.

— Храмът на Веста в Рим бил кръгъл, със зейнала дупка в пода, през която за свещения огън на просветлението се грижели девиците — тяхно задължение било да поддържат огъня, за да не угасва никога.

Директорката сви рамене.

— Тази Ротонда е кръгла, но не виждам някъде да зее дупка.

— Да, вече няма, но години наред в центъра на залата имало голям отвор, точно там, където сега е ръката на Питър. — Ученият махна с ръка към пода. — Всъщност все още се виждат следите от парапета, който пазел хората да не падат в него.

— Какво? — Сато се вторачи в пода. — Никога не съм чувала за това.

— Като че ли има право. — Андерсън посочи кръга железни пънчета, останали от пръчките на парапета. — Виждал съм ги, обаче нямах представа защо са тук.

„И не си единственият“ — помисли си Лангдън и си представи хилядите хора, включително прочути законотворци, които ежедневно пресичаха центъра на Ротондата, без да подозират, че е имало време, когато са щели да пропаднат право в криптата на Капитолия — етажа под пода на кръглата зала.

— Дупката в пода впоследствие била запушена, но посетителите на Ротондата доста време можели да видят долу пламтящия огън.

Сато рязко се извърна към него.

— Огън? Във вашингтонския Капитолий?!

— По-скоро голям факел — вечен пламък, който горял в криптата точно под нас. Трябвало да се вижда през отвора и това правело залата съвременен храм на Веста. В сградата даже имало весталка — федерална служителка, наречена пазителка на криптата, която поддържала огъня цели петдесет години, докато политиката, религията и щетите, нанесени от дима, не угасили тази идея.

На лицата на Андерсън и Сато се изписа изненада.

Днес единственият спомен за горелия някога пламък беше четирилъчната звезда на пода на криптата под тях — символ на вечния огън на Америка, хвърлял светлина към четирите краища на Новия свят.

— И вие твърдите, професор Лангдън, че човекът, който е оставил ръката на Питър Соломон тук, знае всичко това, така ли? — попита директорката на СЗС.

— Очевидно. И още много, изключително много други неща. Из цялата зала има символи, които отразяват вярата в Древните тайни.

— Тайна мъдрост — повтори Сато с нескрит сарказъм. — Знание, което позволява на хората да се сдобият с божествена сила?!

— Да, госпожо.

— Това едва ли се вписва в християнските устои на тази страна.

— Така изглежда, но е вярно. Преобразяването на човек в Бог се нарича „апотеоз“. Независимо, че не го знаете, тази тема, преобразяването на човек в бог, е основен елемент в символиката на Ротондата.

— Апотеоз ли? — сепнато попита шефът на охраната, явно бе чувал тази дума.

— Да. — „Андерсън работи тук. Той знае“. — Думата „апотеоз“ буквално означава „божествено преображение“ — превръщане на човек в Бог. Идва от старогръцки — „апо“ е „ставам“, а „теос“ е „бог“.

Андерсън го гледаше смаяно.

— „Апотеоз“ означава „да се превърна в Бог“?! Нямах представа.

— Какво пропускам? — намеси се Сато.

— Най-голямата картина в сградата се нарича „Апотеозът на Вашингтон“, госпожо — поясни Лангдън. — И ясно изобразява преобразяването на Джордж Вашингтон в бог.

На лицето на директорката се изписа скептицизъм.

— Никога не съм виждала нищо подобно.

— Аз пък съм сигурен, че сте. — Робърт посочи с показалец право нагоре. — Намира се точно над вас.