Дан Браун
Изгубеният символ (44)

41

Робърт Лангдън се взираше в каменната пирамида. „Невъзможно“.

— Древен шифрован език — без да откъсва поглед, рече Сато. — Кажете ми, това тук може ли да се смята за такъв?

Върху четвъртата, допреди малко скрита страна на пирамидата прецизно бяха издълбани шестнайсет знака.

Андерсън беше зяпнал от смайване също като Робърт. Изглеждаше така, като че ли е видял някаква извънземна клавиатура.

— Предполагам, професор Лангдън, че можете да го прочетете, нали? — попита японката.

Той се обърна към нея.

— Защо смятате така?

— Защото са ви довели тук. Вие сте избран. Този надпис явно е някакъв шифър и като се има предвид вашата репутация, за мен е очевидно, че са ви довели, за да го разшифровате.

След преживяванията си в Рим и Париж Лангдън наистина получаваше постоянен поток от молби за помощ при разшифроването на едни от най-известните неразчетени текстове в историята — Фестоския диск, Шифъра на Дорабела, загадъчния Ръкопис на Войнич.

Сато прокара показалец по надписа.

— Можете ли да ми обясните значението на тези картинки?

„Това не са картинки — помисли си Робърт. — А символи“. Веднага беше познал езика — шифър от XVII век. Лесно можеше да го разчете.

— Тази пирамида е частна собственост на Питър, госпожо директор — обзет от колебание, отвърна той.

— Частна или не, ако този шифър наистина е причината да ви доведат във Вашингтон, не ви давам възможност за избор. Искам да знам какво пише тук.

Блекберито й сигнализира високо. Сато го измъкна от джоба си и няколко секунди чете полученото съобщение. Лангдън се удиви, че вътрешната безжична мрежа на Капитолия действа толкова дълбоко под земята.

Накрая тя изсумтя, повдигна вежди и изгледа учения някак странно. После се обърна към шефа на охраната.

— Началник Андерсън? Може ли да разменим две думи насаме?

Даде му знак да я последва и двамата изчезнаха в мастиленочерния коридор. Лангдън остана сам на мъждукащата светлина на свещта в Стаята за размисъл на Питър.

 

 

Началник Андерсън се питаше кога най-после тази нощ ще свърши. „Отрязана ръка в моята Ротонда? Светилище на смъртта в моя сутерен? Странен надпис, издълбан върху каменна пирамида?“ Мачът на Редскинс, кой знае защо, вече не му се струваше важен.

Когато последва Сато в мрака на коридора, той включи фенера. Лъчът беше слаб, но по-добре от нищо. Японката се отдалечи на няколко метра от вратата, така че Лангдън да не ги вижда, и прошепна:

— Погледнете.

И му подаде блекберито си.

Андерсън го взе и с присвити очи се втренчи в осветения дисплей. На него се виждаше черно-бяло изображение — рентгеновата снимка на чантата на Лангдън. Както при всички рентгенови снимки, обектите с най-голяма плътност излизаха най-ярко бели. Един самотен предмет засенчваше всичко друго в чантата. Очевидно изключително плътен, той сияеше като ослепителен диамант в тъмната бъркотия разнородни вещи. Формата му не можеше да се сбърка с нищо.

„И го е носил цяла вечер със себе си?“ Андерсън изненадано погледна Сато.

— Защо Лангдън не спомена нищо за това?

— Адски основателен въпрос — шепнешком отговори тя.

— Формата… не може да е съвпадение.

— Да — вече гневно заяви директорката. — Според мен не може.

Тихо изшумоляване в коридора привлече вниманието на Андерсън, той се сепна и насочи фенера натам. Гаснещият лъч показа само пуст тунел и отворени врати от двете страни.

— Хей? — извика началникът. — Има ли някой?

Тишина.

Сато го изгледа странно. Очевидно не беше чула нищо.

Андерсън продължи да се вслушва още няколко секунди, после поклати глава. „Трябва да се махна оттук“.

 

 

Останал сам в осветената от свещта стая, Лангдън прокара пръсти по острите ръбове на издълбаните знаци. Изгаряше от любопитство да узнае какво е написано и все пак не искаше да нарушава личното пространство на Питър Соломон — и без това вече достатъчно го бяха накърнили. „И защо онзи побъркан изобщо се интересува от пирамидката?“

— Имаме проблем, професор Лангдън — високо се разнесе зад него гласът на Сато. — Току-що получих нова информация и ми писна от вашите лъжи.

Той се обърна и видя директорката на СЗС да влиза в стаята с блек бери в ръка и мятащи мълнии очи. Слисан, Робърт погледна за помощ Андерсън, ала началникът стоеше на стража пред вратата и лицето му не изразяваше съчувствие. Японката спря пред Лангдън и едва не навря блекберито в лицето му.

Озадачен, той погледна дисплея, който показваше черно-бяла снимка, напомняща призрачен негатив. На нея се виждаше хаос от предмети, един от които — изключително ярък. Макар да стоеше накриво и да не беше в центъра, най-ярката форма очевидно представляваше малка пирамида с остър връх.

„Миниатюрна пирамида?“ Лангдън погледна Сато.

— Какво е това?

Въпросът като че ли само я разяри още повече.

— И се преструвате, че не знаете, а?!

— Нищо не се преструвам! — избухна Робърт. — Никога през живота си не съм виждал това нещо!

— Глупости! — изсумтя жената и гласът й разцепи влажния въздух. — Цяла вечер го носите в чантата си!

— Аз… — Лангдън млъкна и бавно плъзна очи към чантата на рамото си. После отново ги вдигна към блекберито. „Боже мой… пакетчето!“ Вгледа се по-внимателно. И го видя. Призрачен куб, обгръщащ пирамидата. Изумен, професорът разбра, че това е рентгенова снимка на чантата му… и на тайнственото пакетче на Питър. Кубът всъщност беше кутия… съдържаща миниатюрна пирамида.

Лангдън отвори уста да каже нещо, ала гласът му изневери. Дъхът му секна от поразилото го ново откритие.

Просто. Ясно. Опустошително.

„Господи!“ Пак погледна пресечената каменна пирамида на бюрото. Върхът й беше плосък и квадратен — празно пространство, символично очакващо завършващата си част… онази, която щеше да го преобрази от Недовършена в Истинска пирамида.

Сега разбираше, че предметът, който носи в чантата си, изобщо не е пирамида. „Това е пирамидион“. В този момент осъзна защо единствено той може да отключи тайните на тази пирамида.

„Завършващата част е у мен.

И наистина е… талисман“.

Когато навремето Питър му каза, че в пакетчето има талисман, Робърт се изсмя. Сега вече знаеше, че приятелят му е бил прав. Този мъничък пирамидион действително представляваше талисман, само че не вълшебен… а от много по-древен вид. Много преди да придобие магически смисъл, тази дума беше означавала нещо друго, „завършек“, и произлизаше от гръцкото „телесма“ — „завършване“, „изпълнение“. „Талисмани“ бяха всички предмети или идеи, завършващи други, правещи ги цели. „Завършващ елемент“. От символична гледна точка, пирамидионът имаше смисъл на абсолютния талисман, който преобразяваше Недовършената пирамида в символ на пълно съвършенство.

Под влияние на всички тези зловещо комбиниращи се факти Лангдън трябваше да приеме една извънредно странна истина: с изключение на големината й, каменната пирамида в Стаята за размисъл на Питър сякаш сама се преобразяваше малко по малко в нещо смътно напомнящо Масонската пирамида от легендата.

По яркостта на пирамидиона на рентгеновата снимка можеше да заключи, че е направен от метал… много плътен метал. Не знаеше дали е златен и нямаше намерение да позволи на ума си да му върти номера. „Тази пирамида е прекалено малка. Шифърът е прекалено лесен за разчитане. И… това е мит, за бога!“

Сато го наблюдаваше.

— За такъв интелигентен човек като вас, професор Лангдън, тази вечер вие допуснахте няколко адски тъпи грешки. Да лъжете директор от разузнаването?! Умишлено да възпрепятствате следствие, водено от ЦРУ?!

— Ще ви обясня, ако ми позволите.

— Ще давате обяснения в главната квартира на ЦРУ. От този момент ви поставям под арест.

Лангдън се вцепени.

— Не говорите сериозно!

— Говоря абсолютно сериозно. Съвсем ясно ви дадох да разберете, че залозите тази вечер са високи, и вие предпочетохте да не ми окажете съдействие. Настойчиво ви съветвам да се замислите за разчитането на надписа върху тази пирамида — защото, когато стигнем в ЦРУ… — Тя вдигна блекберито и засне отблизо изсечените върху камъка знаци. — Моите специалисти ще имат преднина.

Робърт отвори уста да възрази, но Сато вече се обръщаше към застаналия на изхода шеф на охраната.

— Началник Андерсън, приберете каменната пирамида в чантата на господин Лангдън и я вземете. Аз ще арестувам самия него. Оръжието ви, ако обичате.

Андерсън влезе в помещението и в движение откопча презраменния си кобур. Подаде пистолета си на японката и тя незабавно го насочи към учения.

На Лангдън му се струваше, че сънува. „Това не може да се случва наистина“.

Началникът на капитолийската охрана се приближи до него, свали чантата от рамото му, занесе я до писалището и я остави на стола. Дръпна ципа, отвори я и пусна тежката каменна пирамида при записките на Лангдън и опакованата кутийка.

Изведнъж в коридора се разнесе шум. На прага се материализира тъмен мъжки силует, втурна се в стаята и светкавично се приближи към Андерсън. Началникът изобщо не го видя. Непознатият се наведе и заби рамо в гърба му. Андерсън полетя напред, главата му се блъсна в ръба на каменната ниша и той тежко се строполи върху писалището. Разхвърчаха се кости и дребни предмети. Пясъчният часовник се счупи на пода. Свещта също падна, но продължи да гори.

Сато смаяно се завъртя и вдигна оръжието, но нападателят грабна една бедрена кост, замахна и силно я удари по рамото. Директорката на СЗС извика от болка, стовари се по гръб на земята и изпусна пистолета. Мъжът го изрита настрани и се обърна към Лангдън. Беше афроамериканец, висок и строен, елегантен. Робърт го виждаше за пръв път в живота си.

— Вземете пирамидата! — заповяда непознатият. — Елате с мен!