Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Робърт Лангдън (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lost Symbol, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,1 (× 219 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2009)
Разпознаване и корекция
ultimat (2009)

Издание:

Дан Браун. Изгубеният символ

ИК „Бард“, 2009

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

ISBN 978–954–655–063–7

История

  1. — Добавяне

83

Във влажния въздух в Джунглата архитектът на Капитолия усещаше, че потта вече се стича и по гърба му. Заключените с белезници китки го боляха, но цялото му внимание оставаше приковано към злокобното титаново куфарче, което Сато току-що беше отворила.

„Неговото съдържание — бе казала директорката на СЗС, — ще ви убеди да видите нещата от моята гледна точка. Гарантирам ви го“.

Дребничката азиатка беше отворила металното куфарче така, че Белами да не може да види какво има в него, ала въображението му вече се развихряше. Тя правеше нещо вътре с ръце и архитектът почти очакваше да извади лъскави, остри като бръснач инструменти.

Изведнъж в куфарчето замъждука светлина, която се усилваше и осветяваше лицето на Сато отдолу. Дланите й се раздвижиха и светлината промени цвета си. След малко директорката отдръпна ръце, хвана цялото куфарче и го завъртя към Белами.

Пред очите му се появи някакъв футуристичен лаптоп с телефонна слушалка, две антени и двойна клавиатура. Първоначалното му облекчение бързо се превърна в смут.

На екрана, под емблемата на ЦРУ, имаше текст:

ПОТРЕБИТЕЛ: ИНОУЕ САТО

ДОСТЪП до КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ: НИВО 5

Иконката под този прозорец показваше процес на отваряне на файл:

ИЗЧАКАЙТЕ, моля…

ДЕКРИПТИРАНЕ НА ФАЙЛА…

Белами стрелна с поглед Сато. Тя го наблюдаваше втренчено.

— Не исках да ви го показвам — рече тя. — Но вие не ми оставихте друг избор.

Екранът отново се промени и когато архитектът погледна към него, съдържанието на файла вече запълваше целия дисплей.

Той се вторачи в компютъра и известно време се мъчеше да разбере какво всъщност вижда. Постепенно започна да го осенява и усети, че кръвта се оттича от лицето му. Зяпаше ужасено, неспособен да се извърне.

— Но това…_ не е_ възможно! — възкликна възрастният мъж. — Как е… възможно?

Сато го гледаше с мрачно изражение.

Вие ми кажете, господин Белами. Вие ми кажете.

Когато архитектът на Капитолия напълно осъзна значението на видяното, му се стори, че целият свят опасно се олюлява на ръба на катастрофата.

„Боже мой… допуснах ужасна, наистина ужасна грешка!“